Дани Лазарова от "Дани Лазер шоу": "Великият" рапър 100 Кила е велик измамник и лъжец!

<em>В последните няколко години нашумелият хип-хопър 100 Кила е възхваляван и самовъзхваляващ се като най-добрия изпълнител в бранша. В същото време пред &bdquo;ШОУ&rdquo; обаче Дани Лазарова - една от известните фигури в българския шоубизнес, твърди съвсем друго - че съвсем скоро около Явор Янакиев, както е истинското име на рапъра, ще се завихрят такива скандали и разкрития, че на този самозабравил се арогантен тип главата му ще се замае, а славата му ще се разсее като рядка утринна мъгла. Ето защо:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Дани, кое ви дава основание да правите подобни убийствени прогнози за бъдещето на рапър №1? Сигурно имате сериозни лични основания да сте гневна на 100 Кила?</strong><br /> - Правя ги на базата на собствения си безкрайно горчив опит от работата си с него. Правя го и след разговори с колеги, които също са страдали от партньорството си с него, но досега са мълчали и споделят мъките си само под сурдинка. Досега. Няма да говоря от тяхно име, те сами ще проговорят съвсем скоро. Но някой все пак трябва да бъде пръв. Искам да разкрия другото, истинското лице на 100 Кила. Става въпрос за абсолютната му непочтеност към партньори и колеги, които му осигуряват пари и хонорари, и за безкрайното му неуважение към фенове и публика, заради които му се плащат тези пари. <br /> <br /> <strong>- И кое е истинското лице на 100 Кила?</strong><br /> - За мен лицето Явор Янакиев трябва да бъде прекръстен от 100 Кила на 100 дни лъжи. Лъжи и измами във всичките им измерения! <br /> <br /> - Кои са най-шокиращите измерения за тази мургава икона на българския хип-хоп? <br /> - От личния ми опит мога да кажа, че при него никога нищо не е ясно до последния момент. Винаги, до последно, при него нищо не се знае. Постоянно е имало издънки и лъжи, закъснява, не идва и т.н. Заради него съм загубила хиляди, но за мен не парите са най-важното, а това, че срива авторитета ми - как ще работя след издънките му с хора, пред които единствената ми вина е, че съм му се доверила и предоверила за пореден път... <br /> <strong><br /> - Поне една илюстрация на твърденията ви?</strong><br /> - Много са! Но ще ви разкажа за един фрапантен случай преди две години. Това беше началото, след което се заклех пред себе си да нямам повече работа с този човек. В Дупница се организират майските празници. Гвоздеят в програмата е 100 Кила. Неговото участие беше обявено за 8 часа вечерта. Започнаха да се събират невръстниje му фенове от общината и околностите, за да видят и чуят кумира си. Той дофучава още в седем и поиска участието му да започне по-рано, веднага, защото имал и друго участие. Пълен абсурд! На всичко отгоре ми поиска хонорара си предварително. Дадох му го. Преди това ми заяви да разкарам тия, &bdquo;иначе нема да се качим на сцената&rdquo;. &bdquo;Тия&rdquo; бяха деца, които искаха да се докоснат до кумира си отблизо, да получат автограф. А той: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Разкарай ги тия, иначе нема да се качим&rdquo;!?... </strong></span><br /> <br /> <strong>- И какво се случи по-нататък?</strong><br /> - Платих му хонорара предварително, за да благоволи да се качи на сцената.<br /> <br /> <strong>- Колко му платихте?</strong><br /> - Това по принцип е фирмена тайна, но, въпреки всичко, точната сума не си спомням, но става въпрос за няколко хиляди лева. Във всеки случай не по-малко от 2500 лв. <br /> <br /> <strong>- Значи, разкарахте ги &bdquo;тия&rdquo; и 100 Кила благоволи да се качи на сцената?</strong><br /> - Е, благоволи, като Господ Бог!... Това е точното определение, защото дори не свали раничката от гърба си, с която дохвърча. И точно на осмата минута от участието си, 100 Кила скочи от сцената, мушна се в една кола и... духнаха!<br /> <strong><br /> - Тоест, как така, нямаше ли поне някакво &bdquo;довиждане&rdquo;, барабар с някакво извинение към площада? </strong><br /> - Нищо подобно! Просто ненадейно, изведнъж буквално скочи от сцената, спринтира до кола, паркирана наблизо, вече с отворена врата, мушна се и отпрашиха с мръсна газ. <br /> <br /> <strong>- А вие?</strong><br /> - Идваше ми да потъна вдън земя! Отстрани стоим с кмета на Дупница Методи Чимев, със зам.-заместничката му по културата, и когато 100 Кила скочи от сцената и отпраши, няма да забравя разочарования му, въпросителен, буквално втрещен поглед от случващото се. Както и всички присъстващи на площада. В крайна сметка трябваше да се бръкна в собствения си джоб, за да върна на общината изплатения в аванс хонорар за несъстоялия се концерт на 100 Кила. Моята комисиона кучета я яли, но остана резилът. Както и в много други случаи. <br /> <strong><br /> - Това се случва преди две години, а вие едва сега &bdquo;плачете на умряло&rdquo;. Защо сега? Коя беше капката, която преля чашата?</strong><br /> - Аз след случая в Дупница никога не съм го канила лично. Междувременно 100 Кила много пъти ни се обаждаше да ни иска лазерите за клипове, разни представления, шоу участия и т.н. Отказвала съм, правила съм компромиси, брала съм нерви, с перманентната цена на неистово напрежение и... загуби. Както и да е. <br /> През втората половина на януари тази година ми се обади <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и почна да ме омайва, в което е майстор: </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Дани, сега има едни хип-хоп награди в зала 3 на НДК. Аз имам двайсет и няколко минути, искам лазерното шоу, да ги забием с лазерното шоу, да стане много яко, ефекти&rdquo; и т.н. <br /> <br /> <strong>- И вие, въпреки печалния си опит със 100 Кила, се съгласихте да му направите шоуто?</strong><br /> - Да... Викам си: абе той сигурно е поумнял и си е дал сметка че така, както я кара досега, доникъде няма да стигне. В интерес на истината колеги, конкретно за поредната авантюра с тези &bdquo;100 кила&rdquo;, ме предупредиха да внимавам, но аз си внуших, кой знае защо, че този път ще бъде различно. <br /> <strong><br /> - Оказа ли се различно?</strong><br /> - Не! Срещнахме се, той ми обясни какво иска, как да се случва, даде ми неговите десетминутки лайф, банове и т.н. Аз, като професионалист, събрах екипа, седнахме с момчетата и почнахме да работим под пара &ndash; как ще озвучаваме неговата музика, как ще я монтираме и сихронизираме с лазерните ефекти, как ще ги фокусираме, как ще ги напаснем и т.н. Това са дълги дни работа. Направих му отстъпка от цената, допълнително направихме доста разходи, което, в интерес на истината, е неизбежно. Впрочем, зависи и от партньора. 100 Кила дори допълнително ни натовари, като ни изпрати графично изображение на главата на неговия кумир Рик Рос и ние трябваше да я &bdquo;изрисуваме&rdquo; на сцената. Направихме го. Изпратихме му снимки да види как ще изглежда. Това е допълнителен дизайн, много допълнителна работа, много нерви. Още много неща, между които е, че не ни осигури паркинг за камионите с техниката, въпреки договорката. <br /> <br /> <strong>- Да речем, че това са бели кахъри...</strong><br /> - Не са чак толкова бели, защото това и други неща са все разходи за наша сметка. Но, както и да е. Наближава денят на събитието &ndash; 5 февруари. Работим под пара десет дни. Обаждам му се да дойде да види какво правим, какво сме направили, да си каже мнението. Но, не - или е &bdquo;на път&rdquo;, или изобщо не отговаря. Върхът бяха последните два дни. Междувременно сме брали сума ти ядове с оператори, режисьори, телевизии, които също са ангажирани с другите участници - кой кога и къде да монтира апаратура, кога да прави пробни снимки... Моят екип прави невъзможното и се очертава изключително шоу със звук, светлина и лазерни ефекти. 100 Кила обаче през цялото време не благоволява да дойде и да види, да съгласуваме нещата и т.н., а без него няма как.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Скъсах му телефона от обаждания. Нищо</strong></span><br /> <br /> Екипът ни строи, монтира апаратура и техника. Поне на четвърти февруари, ден преди събитието, Явор трябваше да си дотътри според уговорката &bdquo;килата&rdquo; до залата, за да направим окончателната репетиция. Това трябваше да се случи в 12 ч. на 4 февруари. Е, не дойде! Скъсах се да му звъня, бил някъде си... О, кей. Трябваше да дойде поне в деня на събитието, на самия 5 февруари, като краен вариант, в 4 часа. Шоуто започваше в 19.00 ч. Другите изпълнители започнаха още в десет сутринта репетиции с телевизии, режисьори и т.н., само нашият 100 Кила го няма. Последеният шанс да съгласуваме нещата се изпари. Междувременно правим изключителни разходи &ndash; екипът, вместо един ден, работи два дни, момчетата влачат, монтират, чакат, чудят се, берат нерви... Аз си смятам разходите, договорени и допълнителни...<br /> <br /> <strong>- И в крайна сметка как приключи екшънът?</strong><br /> - Става 19.00 ч., залата е вече пълна, при нас всичко вече е готово, изпробвано, лазерите на линия, допълнително договорените ПТС-и са на линия, въпреки всичко и... точно в 19.00 ч. се появява 100 Кила и казва: &bdquo;Лазерно шоу няма да има!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Залата пълна, апаратурата ви е монтирана, всичко е готово и...? Всъщност къде се разиграва екшънът между вас и 100 Кила, публиката не забеляза ли разправията между вас?</strong><br /> - Всичко се разигра пред пулта, публиката в залата вижда, че си говорим нещо, но няма представа за какво, а говоренето беше като в тенджера под налягане. <br /> <br /> <strong>- И за какво си говорихте под налягане?</strong><br /> - Ами представете си - след всичко дотук 100 Кила идва и казва: &bdquo;Лазерно шоу няма да има!&rdquo;. Викам - моля, как така!? Той - няма да има, точка,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>е...те си майката и това е! </strong></span><br /> <br /> Ако трябва да бъдем съвсем точни, &bdquo;е...те си майката&rdquo; дойде, след като му казахме, че трябва да си плати и няма проблем с шоуто, ние сме готови. Вече имах опит, практиката в гилдията е такава, а си знаех, че е лъжец, и без това направихме всичко на риск, оставаше да му направим и шоуто без пари - той щеше да духне - иди го гони след това!... Така че лазерно шоу нямаше. Изключихме нещата. Трябваше да изчакаме да мине всичко, ние като &bdquo;насрани&rdquo;, естествено, гледахме, докато другите колеги си приберат техниката и чак тогава започнахме ние да си прибираме нашата &ndash; някъде към три през нощта. <br /> <br /> <strong>- Да, но същата вечер на 5 февруари 2015 г. 100 Кила беше определен за рапър № 1 на 20014 г. и без ваша помощ. При това - за трети пореден път!? От авторитетно жури и т.н... </strong><br /> - Ама, моля ви се, за какви журита става въпрос?! За хората на 100 Кила ли? Той знаеше, че ще бъде първи! Някакви персони си потят задниците във ВИП-а и обявяват предварително нагласени и платени резултати. Защо не гласува публиката, както е навсякъде? Освен това беше абсурд Криско да не бъде поканен на това и без това фарсово шоу! <br /> <br /> <strong>- 100 Кила обаче за пореден път спечели, а вие за пореден път загубихте &ndash; колко? </strong><br /> - Да речем, няколко хиляди... Тук не включвам пропуснатата печалба, която все пак ми се полага за къртовския труд. Просто платих от джоба си на екипа и всякакви други разходи и пих една студена вода. А междувременно уреждах и ангажимент на 100 Кила в Разград за откриването на нов клуб. Собственикът беше направи куп разходи за флаери, афиши, плакати, реклама. И нашият 100 Кила в последния момент се обажда, че... няма да отиде!? Добре, че този път се оказах по-далновидна и не му дадох хонорара предварително. Всъщност, заместих го с Криско, така че поне в този случай не бях капо. <br /> <br /> <strong>- Ако теглим чертата обаче, се оказвате в позиция капо от предишните си авантюри със 100 Кила - не си ли потърсихте правата на базата на някакви договори с клаузи за неустойки и пр., както му е редът?</strong><br /> - Ами! Неписаните правила в гилдията ни са, че всичко се прави на основата на взаимно доверие и честна дума. Какво да тръгна да се съдим със 100 Кила? Ще бъде смешно. Обаждала съм му се хиляда пъти да ми плати, специално за случая в НДК. И какво? По най-наглия начин ми вика: &bdquo;Ти имаш ли с мен нещо черно на бяло? Нямаш, нали, ами няма да ти платя нищо тогава, гледай си работата!&rdquo;. Ама, викам му, имам свидетели &ndash; това режисьори, оператори, организатори и каквито щеш, които знаят за какво става въпрос, ще се обадя и на медиите. &bdquo;Абе, е...х им майката на медиите, кво ме интересуват!&rdquo;...<br /> <br /> За мен остава да се чудя как това явление 100 Кила все още плува при цялата си непочтеност &ndash; лъжи и измами във всичките им възможни измерения. Скоро всичко ще гръмне. Много колеги също са &bdquo;изгорели&rdquo; и вече са готови да проговорят в един всеки момент. Просто трябва да се отпуши клапанът. Засега 100-те Кила блаженстват, смятат се за велики и недосегаеми. Но това е до време. Дори в родния шоубизнес подобни чужди тела се отхвърлят. Тук не намесвам етноса му, защото съм работила с много ромски състави, оркестри и индивидуални изпълнители &ndash; всички са били перфектни. Изключението са единствено Стоте Кила. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />