Азис: Къци Вапцаров и Деян Донков бяха жалки и смешни в образа на Лили Иванова!

<em>Шоуто &bdquo;Като две капки вода&rdquo; започна и, очаквано, най-много коментари след първото издание предизвика изпълнението на Азис, който влезе в образа на примата на родната естрада Лили Иванова. Малко след неговото изпълнение обаче се появиха коментари, че фолкпевецът е пял на плейбек! Това вбеси Азис, който отрече категорично. <br /> <br /> В откровена изповед Кралят на фолка назовава нещата с истинските им имена, без да пести от присъщите си емоция и плам.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Azis_vatre1.JPG" alt="Azis_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="411" />- Васко, помниш ли каква беше най-първата ти реакция, когато получи предложението да участваш в &bdquo;Като две капки вода&rdquo;? Профилът на този формат контрастира с опита ти да излезеш от света на ефектите, тежкия грим, перуките, за които сам сподели във визитката си&hellip;</strong><br /> - Приемам го като работа. Е, не ми е приятно, ако ще трябва да влизам в образа на жена. И всъщност никога не ми е било приятно, не е толкова, колкото е изглеждало отстрани. Все пак аз не съм роден с дълги мигли, сини очи и коса до кръста. Всяка притурка, всяко ново нещо, което се сложи по мен, по тялото ми, ме дразни. Не харесвам чужди елементи по себе си!<br /> <br /> <strong>- Но първото ти предизвикателство все пак беше жена, при това не коя да е, а примата Лили Иванова! Първото усещане, когато прочете името й, какво беше?</strong><br /> - Страх! Уплаших се, това е истината. Бях уплашен от това дали ще се справя, ще се справя ли изобщо, как ще го направя&hellip;<br /> <br /> <strong>- А после? След страха&hellip;?</strong><br /> - Знаеш ли какво стана после&hellip; през цялото време, докато ме гримираха, фризираха, гласиха, мълчах. Мълчах и исках да вляза в образа. Да съм по-спокоен, отколкото в началото. Затова и не разговарях с никого. Аз и не говоря много-много, когато съм натруфен &ndash; просто нямам тези нерви. Нито мога да се смея, нито нищо. Преди да изляза на сцената, отправих молитва към Бог в гримьорната си - да бъде с мен и да пее заедно с мен. После излязох и знаеш какво се случи&hellip; просто пях от сърце. Затова и хората го харесаха.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Току-що Васил даде един отговор на цялата аудитория, защото аз го поканих с една-единствена цел. Познавам го от много години и знам, че това е един от най-артистичните хора, които има в тази държава. Исках да покажа на всички, които просто говорят и просто плюят, че преди да се плюе, трябва да се види и да се разбере, а ние сме царе на плюенето&rdquo;, беше първата реакция след изпълнението ти на Маги Халваджиян. А може би мнозина са очаквали да се провалиш или пък да се получи някакъв гаф&hellip;?</strong><br /> - А може би са очаквали да преиграя или да пародирам образа си, но аз отсега казвам, че аз отказвам да пародирам който и да е било образ! Аз ще имитирам, <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">няма да подигравам, както правят всички останали </span></strong><br /> <br /> които съм виждал досега! Защото, когато ти липсва талант, ти винаги прибягваш до пародията, за да бъде поне смешно, ако не готино! Аз мога да направя всяко мое изпълнение готино! Не е нужно движенията на Лили или на който и да е било да бъдат преекспонирани, преиграни. Ще ги направя точно по същия начин, със същия финес и размах, но не повече. Защото когато е в повече, става смешно.<br /> <br /> <strong>- В миналия сезон, който, предполагам, си проследил, в образа на Лили Иванова направиха опит да влязат първо Къци Вапцаров, а след него и Деян Донков&hellip;</strong><br /> - Те бяха жалки и смешни! Хората им се смяха и никой не се възхити. Преиграването винаги буди смях, а аз не желая това нещо. Затова и се държах нормално.<br /> <br /> <strong>- Но помоли Лили Иванова за прошка. Думите ти бяха: &bdquo;Лили, прости ми, само ти си съвършена!&rdquo;. Мислиш ли, че изпълнението ти с нещо я е засегнало?</strong><br /> - Нямам идея, тя трябва да каже. Може би да ми прости това, че не е достатъчно добро за пред нея, а не защото е преиграно. <br /> <br /> <strong>- Васко, а как гледаш на подозренията, че си пял изцяло на плейбек?</strong><br /> - Между другото ми стана приятно, когато го прочетох. Но същевременно малко се и подразних, защото си казах: добре де, в тази държава, ако пееш много, е на плейбек, а ако не пееш &ndash; си аматьор. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Последно какво да бъде?! </strong></span><br /> <br /> Друг е въпросът, че след тези изказвания, може би беше редно някой от формата да застане зад мен, за да потвърди истината. Нека хората, които присъстваха, професионалистите в екипа, да потвърдят чутото и видяното. А истината е една &ndash; аз съм пял на живо! Странно е, че никой не ме подкрепи&hellip; <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Azis_vatre2.JPG" alt="Azis_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="375" /><br /> <br /> - Пеенето на плейбек обаче и извън формата не е нещо типично за теб&hellip;</strong><br /> - Така е, аз обичам да пея на живо, но ще ти кажа защо според мен се получи така. Просто защото песента беше прекалено красива! Прекалено красиво дойде за ушите на хората, а те не са свикнали с тази жива красота. Те са свикнали, че ако нещо е много красиво, то винаги е изкуствено! Българинът е свикнал да го лъжат, затова.<br /> <br /> <strong>- Рядко можем да проследим продукция в родния тв ефир, за която да не се говори, че е нагласена и с ясни победители. Това как те кара да се чувстваш?</strong><br /> - Като всяко едно нещо у нас. Никак не ме кара да се чувствам, ако трябва да бъда честен с теб. Само един прост човек може да гледа толкова негативно, а мен простаците не ме вълнуват. Аз и не чета, не следя нито коментари, нито изказвания. Спрял съм отдавна да се интересувам, да се вълнувам, да слушам и да чувам. Просто си правя каквото си знам! Излизам. Пея. Танцувам. Това е!<br /> <br /> <strong>- А как притъпи непоносимостта си, както сам сподели, от това да сложиш перука?</strong><br /> - Не знам дори дали съм го притъпил, защото след това видях с каква физиономия съм бил на сцената&hellip; - ами тя беше изключително изнервена. Изглеждах силно изнервен, притеснен, мълчалив, а това е само защото имам на главата си нещо, което не е мое. И ти да си, който и да е било, с това на главата, а и с толкова много дрехи, с кожени ръкавици до под мишниците&hellip; ами извинявай много, това би изнервило всеки! Камо ли пък да трябва да пееш и на живо с всичкото това, а и да се контролираш на 20-сантиметрови токчета, да запазиш баланс.<br /> <strong><br /> - Но ти и друг път си се качвал на 20-сантиметрови токчета!</strong><br /> - Бил съм, да, но много отдавна. Сега си го припомних и ми стана супернервно.<br /> <br /> <strong>- Ами образът на Слави Трифонов, в който трябва да влезеш сега? Там е другата крайност &ndash; дали ще се обръснеш нула номер?</strong><br /> - Ами&hellip; предпочитам да нямам коса, отколкото да имам такава до под раменете. Не мога да кажа, че съм готов да си обръсна косата, но пък мога да кажа, че хората от екипа, които се занимават с грима, облеклото, намират доста по-лесен начин да ме докарат в този вид и без да се налага да стигам до бръснача (смее се).<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Azis_vatre3.JPG" alt="Azis_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="334" /><br /> <strong><br /> - Дъщеричката ти Рая е плакала, когато е видяла какви оценки ти дава журито&hellip;</strong><br /> - Да, плакала е, майка й я е успокоила в този момент. След това, когато се прибрах, тя се гушна в мен и каза, че съм бил изключително красив, пял съм много хубаво. Накара ме да й изпея песента. Днес дори пак й я пях сутринта и май се превърна в нейна любима. Получило се е така, че след това тя е разбрала, че хората са ме сложили на първо място и се е успокоила. Казвам й: нали е много по-важно милиони хора да те харесват, отколкото един да не те хареса, или трима? И тя отвръща: &bdquo;Да, милион е повече&rdquo;, а аз добавям: &bdquo;Да, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>един милион са харесали тати, а двама или трима не са&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Така се разбрахме (усмихва се).<br /> <br /> <strong>- Наскоро Рая отряза дългата си коса, за да помогне на онкоболни, които имат нужда от коса за направата на перука. И го е решила съвсем сама?</strong><br /> - О, да. И което беше по-интересно &ndash; Рая много искаше косата й да стигне до кръста, и точно стигна, тя я отряза. Отряза си плитката, защото поиска да помогне, ей така, чисто, по детски. В момента, в който разбра, че има хора, които много се нуждаят от коса, не се и замисли. Но другото, което е много важно, получи се така, че тя провлачи крак, както се казва &ndash; още две дечица са отишли след това и са си отрязали косите като нея, за да помогнат на други онкоболни деца. И сега едно друго детенце седи и чака &ndash; да му порасне косата, и няма търпение, за да може да я дари и то. <br /> <br /> Не ме учуди толкова решението на Рая, въпреки невръстната й възраст, защото тя от съвсем малка е научена да е милостива, да няма проблем с това да дели. Много е важно да възпиташ това, че понякога това, което има един човек, може и трябва да бъде на моменти и общо. А може би вижда това, което си говорим, което правим с майка й &ndash; няма да коментирам обаче какво точно е то - дали правим дарения или подобно, защото не обичам по този въпрос да говоря за себе си. Но когато дъщеря ми го прави, съм длъжен да го кажа &ndash; защото аз се гордея с това! Споделям нейните постъпки, за мен това е гордост. Но, доколкото мога, ще я скрия.<br /> <br /> <strong>- Трудно ще ти бъде, при положение че ти си популярна личност&hellip;Но от какво те е страх?</strong><br /> - Така е, доколкото мога, ще правя опити да я скрия. Единственото, което ми се иска, е да се разхожда и да си играе спокойно в парка с децата, нищо друго. Не искам да я сочат с пръст или да имат специално отношение само защото е дъщеря на Азис. Искам да порасне като всички останали деца в парка. А и самата <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тя не знае за цялата моя биография до този момент</strong></span><br /> <br /> Единственото, което знае, е, че съм известен, че хората ме обичат и че обичат да си говорят с мен, когато отидем на пица или на сладкарница. Тя е свикнала хората да идват при мен, да се запознават с мен, с нея. Свикнала е да разговаря с непознати, да ги вижда на масата ни. Но да ти кажа, сега, откакто се обръснах, това престана, няма го (смее се). Така хората просто не ме разпознават много-много, и тя е по-спокойна.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Плаках като идиот. Заклах се!&rdquo;, беше реакцията ти, когато обръсна брадата. Не ти е било лесно май&hellip;</strong><br /> - Никак даже, не ми напомняй дори (смее се)!<br /> <br /> <strong>- Баба ти е известна гадателка, а ти си споделял, че чувстваш, че си я наследил в тази дарба. Какво означава това по-конкретно?</strong><br /> - Много съм си я наследил даже! Усещам ситуации. По-скоро - прочит. Аз чета по хората. Не знам&hellip; нямам обяснение какво е, но имам дарба да виждам в бъдещето. И лошо, и хубаво, и съм го пробвал стотици пъти. И стотици пъти съм се оказвал жестоко прав!<br /> <br /> <strong>- Например за какво?</strong><br /> - Имам и свидетели, но ми е трудно да говоря за тези моменти&hellip; Но ще ти кажа например онзи ден &ndash; една сервитьорка мина покрай масата ми, аз я погледнах и изведнъж видях, че това момиче има нещо общо с булчинска рокля, с булка, видях сватба покрай нея. И й казах: &bdquo;Извинявайте, да знаете, че вие скоро ще се ожените, защото виждам булка, скоро, много скоро&hellip;&rdquo;, а тя ме поглежда и отвръща: &bdquo;Ами не мисля, но вчера беше сватбата на сестра ми&rdquo;. При което всички мои приятели от масата за пореден път се убедиха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>с това нещо шега не може да има<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Azis_vatre4.JPG" alt="Azis_vatre4.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="369" /><br /> <strong><br /> - Хора с такава дарба са ми казвали, че те могат да виждат, да помагат на останалите, но за себе си или за близките си не им се дава&hellip; И при теб ли е така?</strong><br /> - Не, аз имам и към себе си. И затова и на мен никога нищо лошо не ми се е случвало &ndash; ако е имало нещо, предотвратявал съм го, слава Богу.<br /> <strong><br /> - В такъв случай как виждаш класирането си в &bdquo;Като две капки вода&rdquo;? Виждаш ли се победител?</strong><br /> - Ааа&hellip; (замисля се), не мога да ти кажа, още е твърде рано, все още нямам просветление за това нещо, трябва да се замисля.<br /> <br /> <strong>- Как усети останалите участници във формата?</strong><br /> - Аз нямам отношение към нито един от колегите, не съм се замислял, не съм обърнал все още чак такова внимание. Но ние нямаме и много време да контактуваме един с друг. Освен с Маца, с която се запознах и посприятелих &ndash; тя е ужасно чаровна, а и на сцената е страхотна.<br /> <br /> <strong>- Беше споделил в интервю миналата година следното: &bdquo;Мечтая да имам кариера на певец извън България. Но не в Гърция или Турция, а в Америка. Искам си Америката!&rdquo;. Не си ли видял нещо в тази посока?</strong><br /> - Да, все още мечтая за това. Имам видения и точно заради това и говоря за това, иначе нямаше да има смисъл. Имам усещане за другия свят, извън родната територия, виждам се по-натам. Не знам как ще стане, нямам обяснение, нищо повече не мога да кажа, но ще стане!<br /> <br /> <strong>- И животът на семейството си ли виждаш извън България?</strong><br /> - О, да, задължително! Задължително ще си ги взема с мен, дай Боже да мога да го направя.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, за което съжаляваш, че си допуснал да се случи?</strong><br /> - Имам, разбира се! Вероятно в професията ми е имало неща, които може би не е трябвало да правя, но то е минало. Така или иначе, на два дни има някаква новина за мен и хората толкова бързо забравят какво се е случило, историите са толкова много, че дори няма смисъл да ги помня (смее се)! И не ме е и толкова срам, не се и притеснявам. <br /> <br /> <strong>- Но така се създава усещане за някаква изкуствена реалност, която ходи редом с теб и е като сянка в живота ти. И понякога върху теб се изливат всички нейни характеристики независимо имат или не общо с човека, който реално си&hellip;</strong><br /> - Може би е така, наистина... Но, знаеш ли, мен не могат да ме закачат, нито да ме засегнат &ndash; след толкова години на изхвърляне на помия вече тялото обръгва. То изгражда една броня, след която ставаш недосегаем изобщо! Но веднъж непознат човек успя така да ме докосне с добрината си, че плакахме &ndash; и аз, и той. Едно момиче, което работеше в книжарница в мола във Варна. Аз влязох, набелязах си няколко книги, но една от тях беше наистина доста скъпа &ndash; беше към 300 лв. <br /> <br /> И момичето разтреперано дойде при мен, видимо показа, че ме харесва, и каза: &bdquo;Извинявайте, много бих искала да ви подаря тази книга&rdquo;, а аз&hellip; на мен ми стана и мило, и тъжно едновременно. Като знам, че тази книга вероятно е колкото нейната заплата, просто се разплаках. Тя също се разплака. Двамата се гушнахме и си поплакахме (смее се), а тя продължава да обяснява, че много би искала да ми подари нещо. В крайна сметка аз си купих книгата, но тъй като тя наистина много искаше да подари нещо, взе една детска книжка за оцветяване &ndash; за детенцето, и ми я подари. Безкрайно много се зарадвах, страхотен подарък! Но аз много плаках тогава, защото това внимание просто ме разтърси. Та тя беше готова да даде цялата си заплата за една книга!&hellip;<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Azis_vatre5.jpg" alt="Azis_vatre5.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="421" />- Плачеш ли често?</strong><br /> - Да&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>често си плача </strong></span><br /> <br /> (усмихва се). Защото така прочиствам душата си, плачейки. Аз съм изключително чувствителен, даже прекалено чувствителен. Прекалено! Плача много от несправедливости, от мръсотия, от такива неща. Но плача и на филми, на хубава музика, на истории, на новините &ndash; много често напоследък&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво те наранява, от какво те боли най-много?</strong><br /> - От обида не съм плакал, наистина. От безсилие също &ndash; защото съм много силен и психически, и физически. По-скоро от действителността, когато хората в нея са грозни отвътре. Иначе плача от красота &ndash; от красиви жестове като този за книгата.<br /> <br /> <strong>- Чувстваш ли себе си като звезда?</strong><br /> - Аз имам жесток отговор на този въпрос, но не искам да го казвам, защото не е редно&hellip; Запазвам го за себе си!<br /> <br /> <strong>- Добре, ще те попитам така: кой живее повече вътре в теб &ndash; Азис &ndash; чрез публиката, или Васил &ndash; чрез хората?</strong><br /> - Ооо, какъв въпрос само (смее се)!... Да ти кажа, двата образа така са се смесили, че единият е станал производно на другия. Дори не мога и да се опитам да ги разделя. Това не е нещо, което можеш да отидеш и да си го купиш в магазина &ndash; да кажеш &bdquo;това вече е мое&rdquo;, не!&hellip; Това съм го създал аз, родил съм го с моя образ, с моята същност, още от самото начало.<br /> <br /> <strong>- Точно в това начало, за което говориш, когато си и създавал този свой образ, за семейството ти е било доста трудно да го приеме. Баща ти е бил по-хладнокръвен, майка ти пък - направо безпощадна &ndash; не е приемала видеоклиповете ти, скандалния имидж&hellip;</strong><br /> - Точно така е, да (смее се). Но тогава аз бях ядосан заради това, че те не ме разбират &ndash; бях сърдит, точно като един тийнейджър. Но, ето - дойде време, в което нещата се подреждат, а те вече са адски толерантни. Майка ми разбра от интернет, че да си различен не е толкова страшно. Човек се ражда различен, не става такъв. Не се ходи на училище, не се ходи на пазар, за да си купиш тази различност - ти се раждаш такъв и не можеш да се бориш срещу това. Те се научиха да бъдат толерантни. Баща ми също, а и той също е артист, музикант, прекрасен художник.<br /> <br /> <strong>- Имаше периоди в кариерата ти, когато СЕМ те цензурираха, затова и си казвал преди време &bdquo;Мен СЕМ не ме обича&rdquo;. Дори имаше един клип към песен (&bdquo;Как боли&rdquo; - б.а.), в който дори се самоубиваш &ndash; въпреки че след това обясни, че с това искаш да внушиш една по-реална картина&hellip;</strong><br /> - СЕМ ли? Те все се целят върху такива популярни образи като мен! Да, така си е (смее се). Иначе няма кой да им обърне внимание, нали така?! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />