Режисьорът Иван Младенов: Съсипаха ме, инсулт ми докараха безчестниците!

Преди време едно 22-годишно момиче &ndash; Росица Караджова, хвърли камък в блатото на Националния филмов център. Красивото глухо момиче, което плени зрителите на танцувалното шоу &bdquo;Байландо&rdquo;, дръзна да кандидатства в конкурса за финансиране на български игрален филм и направи публично достояние скандални разкрития за порочната система за гласуване на субсидии от НФЦ. Години наред тези истини бяха премълчавани от големи наши режисьори. Вместо да приветстват Росица за дързостта й, повечето кинаджии, пряко засегнати от спирането на субсидиите от последната сесия на филмовия център, й се разсърдиха. Но сами разбират, че с мълчание проблемите не се решават. <br /> <br /> Днес се оказва, че жертва на същите неволи е и един от известните ни режисьори - Иван Младенов, който е и продуцент, и сценарист на множество филмови проекти, член на журито на няколко международни кинофестивали. Филмите му: игралният &quot;Под манастирската лоза&quot;/1977 г./, &quot;Селска война&quot; /1988 г./, &quot;Тишината в сянката на скакалеца&quot; /2001 г./, &quot;Селото, в което не се случи нищо&quot; /2002 г./, &quot;Вятърът на оголената луна&quot; /2003 г./ &quot;Северната страна на слънчогледа&quot; и др. предизвикаха фурор на международния филмов пазар. Неговият &bdquo;затворнически&rdquo; филм &quot;Отело&rdquo;, с актьори &ndash; затворници, осъдени за убийство, взе наградата за най-добър документален филм на 2008-2009 г. на СБФД и Националния филмов център.<br /> <br /> Този филм е носител и на &quot;Сребърна ракла&quot; от фестивала в Пловдив. На пръв поглед Младенов изглежда един от много награждаваните режисьори и се предполага, че е &bdquo;галеник&rdquo; на НФЦ. Оказва се обаче, че нещата изобщо не са такива и от години режисьорът води тежка битка с филмовата институция. Сагата с безбройните му жалби тези дни е стигнала и до министър Вежди Рашидов.<br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; научи какъв е проблемът от &bdquo;пресните&rdquo; жалби до Рашидов и до председателя на парламентарната комисия по култура и медии Полина Карастоянова. Те са подадени в края на февруари тази година. Още в грифа &bdquo;Относно&rdquo; става ясно за какво става въпрос: &bdquo;Премълчани истини за Националния филмов център за скандални нарушения в НФЦ на Закона за филмовата индустрия, Закона за авторското право и сродните му права, Закона за задълженията и договорите и правилата за държавно финансиране на филмопроизводството&rdquo;. Скандалната първопричина за разногласията на режисьора с НФЦ е филм с работно заглавие &bdquo;1989&rdquo;. Проект с това заглавие спечелил конкурса на Националната художествена комисия. Младенов сам избира за продуцент Георги Николов. <br /> <br /> Последният сключва договор с НФЦ, като по силата на същия се задължава да спази календарните срокове за реализацията на проекта. Да, ама не! След като продуцентът не изпълнява задълженията си съгласно договора, Иван Младенов изтегля сценария си от проекта &bdquo;1989&rdquo; и подава жалба до тогавашния директор на НФЦ проф. Александър Грозев. Дирекция &bdquo;Координация на филмовата индустрия&rdquo; започва проверка и се оказва, че продуцентът Георги Николов се е &bdquo;отчел&rdquo; за разходите по филма цели 8 месеца преди това?!? &bdquo;Отчетът&rdquo; е бил приет от служителката на НФЦ Маргарита Стефанова, макар в него да няма &bdquo;отчетени&rdquo; нито кинооператор, нито кинорежисьор, нито дори филмова камера, магнетофон или сключени договори за наемане на снимачен екип. В &bdquo;отчета&rdquo; отсъства дори сценария, спечелил конкурса за проект, защото Младенов си го оттегля! Този пълен абсурд обясни единствено пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; самият Иван Младенов:<br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Mladenov_vatre.JPG" alt="Mladenov_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="747" />- Г-н Младенов, кой според вас е виновен да се случи този парадокс &ndash; филм няма, но пък е &bdquo;отчетен&rdquo;?!</strong><br /> - Замесени са всички директори на Националния филмов център: проф. Александър Грозев, Александър Донев, Ирина Канушева, Марин Марчевски и, разбира се &ndash; Георги Чолаков. Всички знаят за скандала, но се ослушват да не се разчуе! Беззаконията в НФЦ са много. Има свидетели как по времето на докладната ми записка служителката от НФЦ Маргарита Стефанова и тогавашният директор на НФЦ Димитър Дерелиев манипулират резултати от конкурсите &ndash; зачеркват гласовете &bdquo;Да&rdquo; и пишат &bdquo;Не&rdquo;, като &bdquo;преразпределят&rdquo; гласове по тяхно усмотрение. Така постъпват с моите проекти за документалните филми &bdquo;Бланш и луната&rdquo; и &bdquo;Косачът в тревата&rdquo;. Георги Чолаков пък го поканих да ми бъде продуцент на авторския ми проект &bdquo;Бялата светлина на голямата луна&rdquo; /1997 г./, с който спечелих два конкурса - анонимния конкурс за най-добър сценарий на Съюза на българските филмови дейци и конкурса на Националния филмов център за най-добър сценарий за игрален филм, но Чолаков безцеремонно ме измами и провали проектите. <br /> <br /> Нарушенията в НФЦ се утвърждават и задълбочават вече 20 години &ndash; от 95-а насам! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И колкото повече е смрадта, толкова повече я покриват!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Все пак, обяснете как така филмът &bdquo;1989&rdquo;, на който би трябвало да сте режисьор, но такъв филм няма, е &bdquo;реализирал&rdquo; разходи? Поне така се предполага, щом има отчет...</strong><br /> - Как иначе да го кажа, освен че &bdquo;1989&rdquo; е измислен, несъществуващ, никога незапочван филм! По него няма реални разходи! Няма такъв филм! И въпреки че фалшивият &bdquo;отчет&rdquo; на продуцента Николов е приет от служителката на НФЦ, той не е признат, но никой не е издал този факт на прокуратурата, а това е криминално деяние! Николов беше отчел... фотокопия от фактури, отчетени по-рано от него в БНТ за филма &bdquo;Северната страна на слънчогледа&rdquo;. Т.е., направена е пълна фалшификация!<br /> <br /> <strong>- Казвате, че от НФЦ в крайна сметка разбират за какво става въпрос. Прочетох удостоверението от 2012 г., с което отхвърлят въпросния отчет с мотивите, че отчетените разходи по него са &bdquo;недопустими&rdquo;, но вас ви осъждат... Не мога да проумея как се стига до този абсурд?!...</strong><br /> - В дъното на тази срамна история е бившият директор на НФЦ проф. Александър Грозев &ndash; един професионален доносник на ДС, с конспиративен псевдоним Пеев, който върху фалшивия &bdquo;отчет&rdquo; от 2006 г. две години по-късно съставя официален документ &ndash; изх. № 01-416/04.11.2008 г., с който &bdquo;удостоверява&rdquo; неверните обстоятелства в &bdquo;отчета&rdquo; на Николов. Този &bdquo;документ&rdquo; им послужи като &bdquo;доказателство&rdquo; в съда, че съм &bdquo;снимал&rdquo; филма &bdquo;1989&rdquo;. Излезе, че съм &bdquo;снимал&rdquo; без камера, без оператор, дори без филмова лента, без магнетофон!... Аз съм единственият режисьор в света, &bdquo;заснел&rdquo; такъв филм-фантом! С клевети и лъжесвидетелства те дори успяха да ме осъдят за този &bdquo;заснет&rdquo; от мен филм през 2009-а. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Осъждат ме задочно, без дори да съм уведомен за делото, без да присъствам в съда! </strong></span><br /> <br /> Съдът ми наложи запор както на банковата сметка, така и върху хонорарите ми. Парите ми бяха прибрани от съдия-изпълнител заради &bdquo;задължения&rdquo; от &bdquo;реализацията&rdquo; на &bdquo;1989&rdquo;. Ударът беше толкова жесток, че ми докараха тежък мозъчен исхемичен инсулт! Провалиха ми здравето, провалиха ми 6 филмови проекта! Присвоиха ми дори двете статуетки от 14-ия фестивал &bdquo;Златен ритон&rdquo; за отличията ми за филма &bdquo;Вятърът на оголената луна&rdquo;, който взе Специалната награда на журито &bdquo;Сребърен ритон&rdquo; и Наградата на българската кинокритика. <br /> <br /> Най-страшното е, че досега никой не е попитал Георги Николов за какво е похарчил парите за &bdquo;1989&rdquo;?! От този &bdquo;мой&rdquo; филм тръгнаха проблемите ми. От 2006-а, та до ден-днешен!...<br /> <br /> <strong>- Защо никой не говори по тази тема, това са сериозни скандали?</strong><br /> - Аз не мога да отговарям защо другите си мълчат, но ще кажа, че с тези безчестни игри бях унизен не само аз, но и уважавани представители на националните художествени комисии като акад. Людмил Стайков, проф. Венец Димитров, Иван Андонов, Станислав Стратиев, Оскар Кристанов, Иван Стоянович, Атанас Свиленов, Иван Дечев, проф. Пантев и др. Някои от тези високоуважавани творци вече не са между живите, но те бяха унизени от чиновниците в киното!...<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че вашите изявления ще спрат скандалните нарушения в НФЦ?</strong><br /> - Наглостта на тези хора е безгранична! Вместо аз да ги съдя, през януари тази година Чолаков е подал нова искова молба срещу мен в Софийския градски съд, в която ме напада объркано и несмислено за другите два проекта, които насилствено ми провалиха те самите. Става дума за филмите &bdquo;Всеки стрък си има ангел&rdquo; и &bdquo;Тишината в сянката на скакалеца&rdquo;. Писах до министър Рашидов, че с това безчинство на НФЦ трябва да се спре. <br /> <br /> <strong>- Но филмът ви &bdquo;Отело&rdquo; бе номиниран за Годишните награди на НФЦ за най-добър документален филм за 2008-2009 г. , взе награда &bdquo;Златна ракла&rdquo;, получихте Годишната награда за режисура на НФЦ и СБФД, бяхте поканен в Москва и Лондон, имате страшно много награди от кинофестивали за филмите &bdquo;Северната страна на слънчогледа&rdquo;, &bdquo;Вятърът на оголената луна&rdquo;, &bdquo;Селото, в което не се случи нищо&rdquo; и др. &ndash; много са!... Още първият ви филм &ndash; &bdquo;Съществително име &ndash; гипс&rdquo;, бе награден на кинофестивали в Япония, Франция, Швейцария, Швеция...</strong><br /> - Никой не се интересува от това. Газят те и не се спират пред нищо! Дори и не се замислят колко много вредят не само на творците, но на самото киноизкуство, на културата изобщо!<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ангел Филипов &ndash; началник отдел &bdquo;Ведомствен контрол&rdquo; в Министерството на културата:&nbsp;ИМА ФАЛШИФИЦИРАНИ ДОКУМЕНТИ ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕТО ЗА ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ</strong></span><br /> <br /> Из Докладната записка на Ангел Филипов &ndash; началник отдел &bdquo;Ведомствен контрол&rdquo; в Министерството на културата, относно жалба на Иван Младенов: &bdquo;В списъците на кандидатите за държавна субсидия са отбелязани брой гласове &bdquo;да&rdquo; 4 и &bdquo;не&rdquo; 3 . Единият отрицателен глас на Оскар Кристанов е изписан първоначално &bdquo;да&rdquo;, след което е задраскан и до него е изписано &bdquo;не&rdquo;. И тримата членове на комисията, които са отбелязани като брой гласове с &bdquo;не&rdquo; - Андрей Пантев, Боно Бонев и Оскар Кристанов - твърдят, че са гласували с &bdquo;да&rdquo; за филмовия проект &bdquo;Бланш и луната&rdquo; на Иван Младенов&rdquo;. <br /> <br /> Лично са били разпитани всичките 7 членове на комисията и всеки от тях е потвърдил, че е гласувал за проекта на Младенов с &bdquo;да&rdquo;. Без коментар! <br /> <br /> <hr /> <strong>Досие<br /> Невероятната съдба на режисьора</strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> </strong></span><br /> Иван Младенов прежалва 2 години следване в университета, за да учи кинорежисура. Завършва ВИТИЗ в класа на Христо Христов. Още оттогава минава за особняк. Той отдава това на тежкото си детство. Само на 10 остава без майка &ndash; жената умира от болно сърце. <br /> <br /> Още на 40-ия ден от смъртта й баща му се жени повторно за зла жена, която не обича деца и постоянно създава проблеми между бащата и сина. Бащата на Иван бездруго бил суров човек. &bdquo;Бях на 10, когато ме извади на &quot;разстрел&quot; на брега на Дунава. И то защо?! - Задето бях разменил с мой съученик една химикалка с любимата му писалка. Насочи срещу мен &quot;Парабелум&quot;-а от партизанските си години - замалко да ме застреля. Всъщност с този пистолет имах и друг жесток спомен. Бях на 6, когато баща ми застреля с него едно улично куче - изпразни целия пълнител на пистолета си в него, за да не лае... Тази картина се е запечатила ярко в паметта ми... <br /> <br /> Татко имаше много противоречиви страни в характера си. Излиза от богаташка къща и става партизанин. През 42-ра го спукват от бой и чрез него се опитват да внедрят трима провокатори в партизанския отряд, уж избягали от затвора. Баща ми обаче бързо схваща, че това е клопка и осуетява провокацията. Осъждат го и го тикват в затвора. Само на 20 побелява за една нощ!... Девети септември го заварва като политически затворник. 17 човека от отряда му се самоубиват чрез изстрел в главата, за да не попаднат в ръцете на жандармерията. Седем от тях нямат патрони и полагат главите си между ръчни гранати!... Много пъти съм си мислел, че ако пресъздам това във филм, мнозина ще го приемат за художествена измислица. А то е било. Имало е такива хора!... След Девети баща ми работеше като следовател във Видин. Остана си такъв идеалист, но реалиите на онова тежко време го раздираха отвътре. <br /> <br /> Сигурно затова все посягаше да ме бие. За да му дам отпор, един ден му откраднах пистолета да се отбранявам с него. Сестра ми научи и като вижда баща ми да тръгва след мен, въоръжен с карабина, се обажда в милицията. Скоро след това го пенсионираха и му отнеха оръжията, а аз отидох да живея при родителите на майка ми. Оттам-насетне сме се виждали рядко. Много пъти съм се питал защо проявяваше такава жестокост към мен?! Мисля, че преживя тежко смъртта на майка ми и смъртта й го озлоби &ndash; ограби го отвътре. Той я обичаше. Помня, че понеже тя се страхуваше от тъмното заради болките си, и той боядиса една лампа със синя боя, за да не свети така, че да не можем да заспим&rdquo;, разказва Младенов спомени, от които още го боли. <br /> <br /> На 64 именитият режисьор прекарва тежък инсулт, след който изгубва говора си и получава пареза. Днес е преодолял част от тежките последствия, но не се чувства щастлив. Защото най-важното за него е професията му. Младенов боледува заради незаснетите филми и лошотията на колеги. <br /> <br /> Личният му живот никога не е слагал на преден план. Мрази публичността. Когато в светските среди го спрягат за &bdquo;голямата любов на Мартина Вачкова&rdquo;, той скромно пресече клюките с: &bdquo;Приятели сме. Познавам Мартина покрай баща й Гришата!&rdquo;, и толкоз. Според запознати с отношенията им, Иван, като меланхолик по темперамент, не можал да издържи на темпото на експанзивната Марта и затова се разделили. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Mladenov_14_Rositsa_Karadjova.JPG" alt="Mladenov_14_Rositsa_Karadjova.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="304" />Глухата Роси първа хвърли камък в &bdquo;блатото за милиони&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Веднага след интервюто на Росица Караджова за &bdquo;ШОУ&rdquo;, същият мъж, от когото се оплаква и Младенов - Георги Чолаков, издаде абсурдна заповед, съгласно която тя няма права да бъде продуцент на държавна субсидия. Малката боркиня обаче продължи да уличава чиновника с власт в поредица от нарушения на закона, конфликт на интереси и измиване на ръце. <br /> <br /> От НФЦ й отвърнаха с унизителни нападки &ndash; толкова грозни, че и до днес авторите им би трябвало да се срамуват от тях: Георги Чолаков заяви, че Росица е &bdquo;подкупена от американското лоби да клати българското кино, с което да обогати щатското и европейското&rdquo; - нелепост, която не се нуждае от друг коментар, а Юлия Кънчева &ndash; член на художествената комисия за игрално кино и преподавател в НБУ, се обърна към Росица по следния надменен и направо казано просташки начин: &bdquo;Госпожице Караджова, на 22 години сте, без никакъв опит в киното, а тропате с лъскави токченца от средностатистически хасковски магазин... С какво ще се похвалите Вие - че сте &quot;Мис Тишина&quot; и сте участвали като танцьорка в &quot;Байландо&quot;?!&rdquo;. Росица скромно отвърна на това с: &bdquo;Г-жо Кънчева, да, бедна съм, глуха съм и съм от провинцията. Обувките ми струват 10 лв. и няма как да е иначе, защото инвалидната ми пенсия е 120 лв. Обаче обувките ми са чисти и въпреки че са евтини, не ме е срам от това&rdquo;. <br /> <br /> Днес шумно се рекламира програмата &bdquo;Лачените обувки на българското кино&rdquo;. А май въпросът е всъщност...&bdquo;лачени&rdquo; ли са те?!... <br /> <br /> <strong>Подготви Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />