Случилото се в Къщата на духовете остава загадка

<br /> Нарциса Недялкова, секретар-библиотекарят на читалище &bdquo;Поляна 1927&rdquo;, е родена през 1955 г. Близо 40 г. от живота си е посветила на това читалище, на традициите и обичаите на хората от село Шишенци.<br /> <br /> &bdquo;Мисля, че хората оценяват нещата, които правим с ръководството &ndash; да опазваме традициите на предците ни, да почитаме празниците и обичаите такива, каквито са били в миналото, а не да ги пригаждаме към съвремието. Затова бяхме на службата в черквата. Знам, тъй като и аз вече не съм млада, че някога в нашето село постите се спазваха много строго. Спомням си още от дете, че в неделя вечерта като заговеехме, в понеделник сутрин баба ми измиваше лъжичките вкъщи, нищо че бяха дървени, изпостваше ги с пепел, както и паничките, гърненцето, тенджерката и така започваха постите &ndash; до Великден. После идваха и другите големи християнски празници, които радваха най-много нас, децата&rdquo;, разказва Нарциса.<br /> <br /> <strong>В село Шишенци живеят около 73 души</strong><br /> <br /> &bdquo;Останахме малко хора, населението ни е бедно, мнозинството са пенсионери с мизерни пенсии &ndash; между 150 и 200 лв. Като пресмятах, оказа се, че аз съм най-младият човек в селото, въпреки че тази година ще навърша 60. И все пак читалището ни е живо и нещата, които правим, са интересни. Работим заедно с клуба на пенсионера, носещ името на даскал Вълчо Марков. Естествено, с тях, защото това са малкото хора, останали тук от някогашното голямо и процъфтяващо село Шишенци. Село, известно на етнографите с уникалните си носии и обичаи, запазени до наши дни, които се различават от тези в съседните села на община Бойница. Така е, защото селото е създадено от преселници след кланетата и пожарищата в Тетевенско по време на турското робство. Ние сме белодрешковци и заради уникалните ни носии на националните фолклорни събори покрай нас се събират тълпи от фотографи, чужденци и журналисти. Да щракнат и да пипнат. В читалището пазим оригинална кукла, направена от наскоро починалата баба Пена Кръстева. Изработена е майсторски и пресъздава автентичната нашенска женска носия. Такава носия е закупена от хора от селото и изложена в музея в Осака, Япония.&rdquo;<br /> <br /> Шишенци е известно и с уникалната си Къща на духовете, в която <br /> <br /> <strong>преди 55 години са се случили невероятни и необясними и до днес неща,</strong><br /> <br /> разказва Нарциса Недялкова. Не зная дали Къща на духовете е най-правилното обяснение за нещастията, сполетели хората, живели в нея, продължава тя. Някога се говореше, че тук е имало вампир, по-късно се заговори за полтъргайст, но дали са били вампири, таласъми или самодиви, никой не може да каже. Случката е от преди много години, но споменът за нея се пази и до днес, дори и от най-младите. <br /> <br /> Всичко започнало така: жената, която живеела в нея &ndash; Яна, работила в свинарника на ТКЗС-то в отсрещната махала. Една вечер се наложило да остане до по-късно привечер и когато си тръгнала, решила за по-бързо да мине не по шосето, а да се прибере по пътеката през дола. В здрача, когато минавала през баричката в най-ниското, усетила, че нещо върви след нея. Обърнала се, но не видяла нищо. Продължила, стъпките обаче продължили също след нея. Като се прибрала вкъщи, <br /> <br /> <strong>Нещото започнало да прави пакости в дома &ndash; да разхвърля покъщнина, ножове, вилици и лъжици, огнището се разпалвало само, <br /> </strong><br /> котлето над него се обръщало и изсипвало в огъня. Най-страшното в следващите дни било, че невидимото Нещо започнало да преследва дъщеря й. Бутало я през прозореца, опитвало се да я хвърли в бунара на двора. Веднъж в училище 12-годишното дете усетило в междучасието, когато било на прозореца, че нещо повдига крачетата й и се опитва да я бутне от втория етаж. Майката и бащата се принудили да отведат момичето в дома на дядото и баба й, но пакостите продължили и там, а цветята в саксиите и двора изведнъж увехнали. За очевидците на случващото се нямало никакви видими причини. Нито бащата, нито майката, нито хората, които идвали в къщата, виждали нещо. <br /> <br /> <strong>Но Нещото все пак се появявало - като сянка на стената в стаята, </strong><br /> <br /> понякога с формата на риба, понякога като сянка на детска кукличка. Подскачало от поличка на поличка по стените, но колкото и да търсели, хората не намирали нищо видимо. Баба ми е разказвала, продължава Нарциса, че и тя е ходела в къщата, идвали са и кметът, разсилните, полицаи от Кула по жалби на семейството. Никой не установил причината, но необяснимите страхотии продължавали. Хора, дошли да помогнат, виждали как <br /> <strong><br /> ножицата сама щракала, режела чаршафи, юрган политнал през прозореца и се закачил на ореха, тенекия с мас сама се раздвижила </strong><br /> <br /> и се изсипала до огнището, но маста не се запалила. В отчаянието си стопанинът се примолил на съседа си да му даде ловната си пушка да стреля по Нещото, защото &bdquo;това ни разсипа&rdquo;, казал той. Взел я и когато видял отново сянката на стената, стрелял по нея. В същия момент обаче ножът от масата до печката се вдигнал самичък, изсвистял покрай главата му и се забил във вратата. Ако е искало, Нещото наистина можело да го убие, но... Това окончателно накарало стопаните да помислят, че не могат да се отърват от натрапника &ndash; вампир, полтъргайст или самодива. Оставал единственият изход &ndash; да се доверят на знахарка. <br /> <br /> Бабата знахарка, която повикали, била от съседното село Бориловец. Никой не знае какво е направила тя, защото като дошла, изгонила всички от къщата. Единственото, което видели през полуоткрехнатата врата насъбралите се, било, че накрая, когато баячката свършила работата си, поставила молив и бял лист хартия на масата и казала: &bdquo;Каквото искаш, пиши&rdquo;. Малко по-късно <br /> <br /> <strong>моливът сам се изправил и изписал: &bdquo;Майка ти, батко ти&rdquo; </strong><br /> <br /> Това било последното нещо, което се случило в къщата в Шишенци, обитавана от нечиста сила. <br /> <br /> По-късно дълго се умувало за написаното. Съселяните знаели, че братът на стопанина Цанко е убит на фронта. Не се знаело дали и къде е погребан, не му е правен и никакъв помен. В нашето село, продължава Нарциса, има традиция да се опалва гробът на починалите. Прави се от три жени, които не трябва да проговорят нищо по време на ритуала. Оставят се черен глог, чесън, забиват се вретена, а отстрани се разстила коноп, за да се запали. Мълчанието на жените трябва да продължи от гробището до преминаването на водата в баричката по пътеката към отсрещния склон. Точно същата баричка, където Яна усетила преследващите я стъпки, преди да започнат кошмарите в дома й. Но дали трите жени са спазили мълчанието по време на ритуала на гроба на майката, никой не знае.<br /> <br /> В наши дни сме изгубили вярата си в много неща, продължава Нарциса, но днес като че ли природата започва да ни отмъщава. И тия необясними бедствия, които ни се случват напоследък &ndash; наводнения, свлачища, пожарища, са може би следствие на това, че ние не вярваме и не почитаме вече нито живите, нито мъртвите. И затова може би и природата така ни се отплаща. И никой не може да опровергае или да обясни нито случилото се в Шишенци, нито да даде смислен отговор за случващото се в държавата ни днес. Като събора на нашето село например, който е на Свети Дух, а ние гледаме все да са петъците или съботите покрай празника. Не може и не бива да е така!&rdquo; <br /> <br /> Стопаните на Къщата на духовете отдавна вече не са между живите. Жива е единствено дъщерята &ndash; доцент и преподавател в един от българските университети. Много любопитковци &ndash; журналисти и киномани, са се опитвали да разровят спомените й, но тя не желае да сподели с никого ужаса от преживяното. Самата къща все още я има в края на село Шишенци. Запустяла и занемарена сред обраслия с храсталаци и пущинак двор, с продънени врати и прозорци. Някога свърталище на призраци, сега самата тя останала като призрак в настъпващата гора, която според тукашните хора след години ще погълне и останалите все още живи къщи в бойнишкото село Шишенци.<br /> <br /> <br /> <strong>Ненчо СЛАВЧЕВ<br /> <br /> </strong>