Диана Поибренска: След 2 операции туморът остана в главата ми!

<br /> Диана Поибренска е само на 19 години. Преди три години животът й се преобръща, когато се сблъсква със сериозно заболяване - злокачествен меланом в областта на главата. Последват посещения при лекари в различни болници в Пловдив и София, но никъде не получава необходимото внимание. Най-накрая Диана попада в болница, където се заемат да я лекуват. Последвала една операция, а след нея и втора. Болестта се разпространява из тялото на момичето. В момента засегнати са едното ухо, областта на шията и белите й дробове. Затова тя е потърсила помощ в чужбина.<br /> <br /> Така открива клиника в Турция, където се е подложила на химиотерапия в борбата с туморните образувания. Там й правят химиотерапия и контролни прегледи, за да проследят как върви унищожаването на тумора, който предизвиква нови разсейки, и да спре болката, която изпитва след всяка химиотерапия.<br /> <br /> &ldquo;Диана е прекрасен човек! Тя е пълна с много живот, тя е силна, забавна и като повечето от нас, има мечти. Едната от тях е да продължи да живее&rdquo;, сподели пред репортер на в. &ldquo;Доктор&rdquo; Спас Крайнин, един от организаторите на благотворителната кампания за набиране на средства за лечение на младото момиче.<br /> <br /> &ldquo;Много важни за нея са лекарствата, които пие след вливките. Но семейството на Диана няма средствата само да продължи лечението й. Тя се нуждае от помощта на всички добри хора, които биха направили дарение, за да й дадат шанс да се бори със заболяването и да сбъдне мечтите си&rdquo;, допълни Спас Крайнин, потърсил ни за помощ за Диана.<br /> <br /> <em>Ето и тъжния разказ на 19-годишното момиче пред в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Здравей, Диана! Твой приятел ни потърси, какво се е случило със здравето ти?</strong><br /> - Вече знаете, че живея в с. Величково, Пазарджишка област, заедно с баща си и по-малката си сестричка. Независимо че от три години се боря с коварна болест, върша по-голямата част от домакинската работа, грижа се за сестра си и баща си. Майка ми ни напусна отдавна, изостави ни на грижите на татко.<br /> <br /> Преди три години, приготвяйки се за училище, решейки косата си, засегнах с четката една бенка, която от известно време я имах на скалпа. Въпросната бенка не зарастваше и ме притесняваше, затова отидох на лекар в Пазарджик. Оттам ме препратиха в Пловдив. Там установиха, че имам тумор в главата.<br /> <br /> <strong>- Къде проведе лечение?</strong><br /> - Оперираха ме два пъти в София - в болница &ldquo;Царица Йоанна-ИСУЛ&rdquo;, проф. Николай Бумбаров, и в &ldquo;Св. Анна&rdquo; ме оперира д-р Павел Станимиров. Още при първата операция ми казаха, че всичко са изчистили от тумора, премахнали са бенката, че повече няма да се появи. От ИСУЛ ми предписаха инжекции, вид химиотерапия, но се слагат подкожно, в ръката, в корема, дори сама си ги поставях.<br /> <br /> <strong>- Как се чувстваше от тях?</strong><br /> - Нямах главоболие, не ми се гадеше, в началото само правех висока температура. Разбрах, че след химиотерапия така се получава, свикнах с нея - важното за мен и близките ми беше, че нямах никакви други оплаквания. Но по време на химиотерапията след втората операция се отключи епилепсия, схващаше ми се вратът. Как се случи, не знаят дори лекарите. В началото пиех лекарства, сега съм по-добре.<br /> <br /> <strong>- Втората операция тогава защо се наложи?<br /> </strong>- Напипах в областта на ухото една бучка, която ме притесни. В началото си помислих, че е някаква вътрешна пъпка, на всеки от нас е излизала такава. Но започна много да расте и да ме боли. Като отидох на лекар, ми казаха, че туморът &ldquo;се е показал&rdquo; през ухото ми! Същият тумор -<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пораснал и си намерил място откъде да се покаже...</strong></span><br /> <br /> Просто нямам думи да ви опиша колко ми беше притеснено, бях объркана. И сега съм така - след две операции туморът е още в главата ми и се показва от ухото ми! Това не е приказка, а истината за здравословното ми състояние, страхувам се за живота си. Не помня кой ме изпрати при д-р Станимиров за операция, но явно нищо не е могъл да направи.<br /> <br /> <strong>- Какво сподели лекарят с теб след интервенцията?</strong><br /> - Каза, че всичко ще е наред, но си призна, че не е изчистил целия тумор. И че трябва да започна усилена химиотерапия, за да се изчистят останките от него. А не го е изрязал целия, защото е засегнал нерв, който регулира движението на устата, очите, веждите. Потърсих помощ в турска клиника, казаха, че могат да изрежат тумора заедно с болната част от нерва и да съединят два здрави нерва. Отново ще ми отворят черепа, защото операция с кибернож не е подходяща за мен и в моя случай. После ще се направи пластика, която да покрие изрязаното място...<br /> <br /> <strong>- Сложна интервенция... Страхуваш ли се?</strong><br /> - Да, и на мен така ми се струва, но това ми обясниха. В момента имам силно главоболие, от ухото ми понякога тече кръв. Опитвам се да не взимам обезболяващи,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>стискам зъби и търпя болката</strong></span><br /> <br /> Страхувам се за живота си, защото татко осигурява средства, но аз се грижа за всичко у дома, както и за малката си сестра. Не знам какво ще правят без мен...<br /> <br /> Доста ме е страх, последната операция беше много сложна, тази, дето ми предстои, още повече. Имах сериозни проблеми при възстановяването, припадала съм няколко пъти. Страхувам се точно от това - в турската клиника ще бъда сама, защото и без това едва се събират парите за операцията.<br /> <br /> <strong>- Вярваш ли, че всичко ще се оправи, при положение че в България два пъти не са могли да изчистят тумора?</strong><br /> - Ако успея да събера необходимите средства, да, вярвам, че там лекарите ще ми помогнат. Имам надежда...<br /> <br /> <strong>- Питала ли си се някога защо точно на теб се случва всичко това?</strong><br /> - Питала съм се, разбира се! Нямам обяснение, но сигурно си има причина. Всеки ден гледам дали нещо не се е появило при сестра ми, всяка пъпка ме стресира. Опитвам се да опазя хората около себе си, макар че аз много страдам! Сблъсках се със здравната ни система още когато бях на 16 години, оказа се, че 2 години по-рано съм заболяла от този злокачествен меланом.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong>