Нужно е да се вдигне летвата в българския футбол, съветва ветеранът
<br /> Андрей Колев Желязков (Жужо) - уникален по своите футболни умения, спортно дълголетие и резултатност. Има най-много мачове &ndash; 338, и най-много отбелязани голове за &bdquo;Славия&rdquo; &ndash; 136 (с прекъсвания в периода 1971 - 1989 г.). Един от най-добрите ни централни нападатели, снажен, с добра техника и пробивна мощ, отлична игра с глава и конструкторски качества. През 1980-а е футболист на годината, капитан и голмайстор на националния отбор, за който има 54 мача и 14 гола. Участник в Световните финали през 1986-а в Мексико. Шампион и носител на Купата на Холандия с &bdquo;Фейенорд&rdquo;, играе още за &bdquo;Страсбург&rdquo; (Франция) и &bdquo;Беершот&rdquo; (Белгия). Спортно-технически директор и мениджър на &bdquo;Левски&rdquo;, &bdquo;Локомотив&rdquo; (Пловдив) и &bdquo;Локомотив&rdquo; (София). Скаут на &bdquo;Фейенорд&rdquo; за Югоизточна Европа. <br /> <em><br /> Роден е на 9 юли 1952-ра в Раднево, Старозагорско. &bdquo;Над 55&rdquo; го приветства като почетен член на нашия клуб.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Г-н Желязков, вие имате извънредно богата футболна биография. Продължавате ли да я обогатявате в наши дни?</strong><br /> - Не! В момента не се занимавам с футбол. Гледам по телевизията, ходя на мачове и събирам, така да се каже, спортен хъс. Нямам желание да се разделям окончателно с футбола, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>готов съм винаги да се захвана, ако се появи интересен проект </strong></span><br /> <br /> Ето сега моят дългогодишен партньор Георги Василев (Гочето) се е захванал с &bdquo;Етър&rdquo; (Велико Търново), но още е в аматьорската &bdquo;В&rdquo; дивизия. Ако успее да вкара отбора при професионалистите, с удоволствие бих се присъединил към него.<br /> <br /> <strong>Не мислите ли, че Гочето е вече стар за големия футбол? Ето той е на 68 години.</strong><br /> - Не, не мисля! Напротив, сега той е по-зрял, поумнял и натрупал опит. Може да бъде по-полезен от преди. Много ми е чудно защо на треньори като него и Паро Никодимов <em>(роден през 1945-а &ndash; бел. ред.) </em>например не се даде път към националния отбор. Може би в случая не става дума за футболни съображения. Може би защото и двамата са остри камъни и не могат да бъдат манипулирани? Знам ли...<br /> <br /> <strong>Г-н Желязков, с вашия богат опит защо нито веднъж не се изкушихте да заемете треньорски пост?</strong><br /> - Не ставам за треньор, не ми иде отвътре. Винаги съм предпочитал да бъда менажер, организатор, да заемам някакъв пост, който да е в услуга на футбола. Като менажер съм имал например чудесни години с &bdquo;Левски&rdquo; в средата на 90-те години на миналия век, когато отборът беше абсолютен хегемон у нас. Като скаут на &bdquo;Фейенорд&rdquo; за Източна Европа работих също с удоволствие и постигнах, смятам, нелоши резултати. По онова време, преди 6-7 години, открих за холандския футбол Иван Бандаловски и сегашния капитан на националния отбор Ивелин Попов. Жалко, че това сътрудничество продължи само 2 години, докато Рууд Гулит беше треньор на отбора. После Гулит напусна и връзката прекъсна.<br /> <br /> <strong>За вашия холандски период във &bdquo;Фейенорд&rdquo; винаги се говори с възхищение. Тогава играете със самия Йохан Кройф...</strong><br /> - Да, с Кройф! Но в отбора тогава имаше и други големи футболисти &ndash; като Ван Ханегем и 5-6 различни национали. Рууд Гулит се присъедини към отбора &ndash; беше съвсем младо момче. Изкарах във &bdquo;Фейенорд&rdquo; три чудесни сезона, но истинското удоволствие беше на третата година (1983-1984), когато се появи Кройф и станахме шампиони и носители на Купата на страната. Аз играех в полузащитата и дори бях станал голмайстор на отбора, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но скъсах коленни връзки и приказката завърши </strong></span><br /> <br /> Кройф замина за Барселона и вече нищо не беше същото.<br /> <br /> <strong>Г-н Желязков, не мога да не ви попитам: що за човек беше Кройф извън терена?</strong><br /> - Изключително скромен и дисциплиниран! И макар клубното ръководство да му беше разрешило абсолютно всичко,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Йохан не си позволяваше да бъде различен от другите </strong></span><br /> <br /> Например той единствен имаше разрешение да пуши в съблекалнята. Кройф обаче се криеше в тоалетната, смръкваше два-три пъти и излизаше на терена. Друг случай &ndash; когато клубният автобус минаваше покрай дома му, той никога не си разрешаваше да слезе. Прибираше се на клубния стадион заедно с всички останали и се връщаше с колата си вкъщи.<br /> <br /> <strong>С родната ви &bdquo;Славия&rdquo; никога не можахте да станете шампион. Трябваше да отидете в Холандия, за да изпитате шампионската радост.</strong><br /> - Така е. В България стигнах до вицешампионската титла (1980 г.) и два пъти спечелих Купата на страната (1975 и 1980 г.). Шампион обаче не можах да стана. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Сякаш имаше някакъв заговор &bdquo;Славия&rdquo; да не става шампион </strong></span><br /> <br /> Пречеха ни съдии, футболни и нефутболни ръководители. &bdquo;Славия&rdquo; обаче в продължение на 5-6 години (1975 &ndash; 1980) си беше най-добрият отбор в България. Можехме да бием всеки, но уви, не се получи. <br /> <br /> <strong>Следите ли отблизо сегашното състояние на &bdquo;Славия&rdquo;?</strong><br /> - Да. Ако не съм на стадиона, съм пред телевизора. Сегашният тим има нужда да вдигне по-високо летвата, да си постави по-високи цели. И да работи упорито и с по-далечна перспектива. Радостно е, че клубът изгради добра материална база, че се работи с многоброен и качествен футболен материал в Детско-юношеската школа. Но пак повтарям: трябва да се поставят по-високи цели, а не някакво класиране в шестицата. Мястото на &bdquo;Славия&rdquo; е винаги сред първите.<br /> <br /> <strong>И накрая, как оценявате шансовете на националния тим да се класира за европейските финали във Франция?</strong><br /> - Трудно ми е да отговоря. Тимът се намира в един преходен период. Не познавам добре новия селекционер Ивайло Петев, но му пожелавам успех. А аз ще наблюдавам и ще трупам спортен хъс.<br /> <br /> <strong><br /> Красимир ПЕТКОВ</strong>