13 Март 2015, 18:50
79930 прочита
7 коментара
Виктория ще разбере истината за осиновяването си от мен, ще се допитам до психолог
<em>Тони Дачева е Първата дама на поп фолка. Миналата година изпълнителката осинови детенце – малко момиченце, което кръсти Виктория. В началото на март тази година се появи информация, че певицата едва свързва двата края и е сериозно притеснена не само за своето бъдеще, но и за това на детето си. Каква е истината и какво се случва с Тони Дачева, разбираме в откровена изповед от самата нея. </em> <br />
<br />
<hr />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Toni_vatre1.JPG" alt="Toni_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="481" />- Тони, как се справяш с грижите за момиченцето, което осинови миналата година? Питам те неслучайно, защото информацията, че си „на ръба на мизерията”, обикаля виртуалното пространство от известно време…</strong><br />
- Да, разбрах за тази „новина”, просто не знам какво да кажа!… Пълни глупости са това! Някой отново е сътворил поредната безумна глупост, слава Богу неотговаряща на истината! То никой не е застрахован от нещо подобно, но за щастие съм добре. Работя достатъчно, успявам да си покривам разходите, всичко е наред. Аз съм си направила много добре сметката, като съм си взела детенце, така че да не се притесняват. Единственото, което мога да си помисля, е, че <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>някой или много го е яд на мен и много ми завижда </strong></span><br />
<br />
или просто е немощен творчески… <br />
<br />
<strong>- Имаш ли достатъчно участия? Младите в бранша като че ли стават все по-напористи и вероятно отстрани изглежда сякаш ветераните на поп фолка потъвате в забвение…</strong><br />
- Имам участия засега, да. Дори в края на месеца заминавам за Щатите. Вероятно отстрани картинката изглежда така, но поне при мен не се чувства, аз и снощи имах участие. Имам си работа, хората ме харесват, не мога да се оплача, канят ме често по частни партита. А това, че не давам почти интервюта и не ме виждат в публичното пространство, съвсем не означава, че не работя. Работя активно.<br />
<br />
<strong>- Единственото сравнение, чувано до този момент за теб, е било по отношение на лидерството в поп фолка. Знае се, че ти си Първата дама в бранша, въпреки че често се говори по същия начин и за Глория!...</strong><br />
- Знам за това, но то няма никакво значение, защото хората прекрасно знаят кога съм излязла на пазара като певица – още през ’89 година. Така че този спор е напълно излишен просто. А пък това, че Глория е прима, е факт, благодарение на това, че тя е така, от по-модерните прими – откакто е създадена фирма „Пайнер”. Защото аз съм имала поне още 3-4 години известност, далеч преди да бъде създадена фирмата. Аз отидох в „Пайнер” и подписах договор като вече популярна изпълнителка – докато останалите се изграждат благодарение на фирмата. . <br />
<br />
<strong>- Ако приемем, че си сбъднала най-голямата си мечта – тази да имаш дете, какво промени тя в живота ти?</strong><br />
- Да имаш дете, безспорно е един стимул, това е истината в живота. Да знаеш, че си оставил някаква следа след себе си, не само с музиката, както е в моя случай. Смисълът на живота е това. Виктория е на годинка и осем месеца сега.<br />
<br />
<strong>- Не знам как се получава, но много често осиновените дечица приличат дори много повече на родителите си, отколкото евентуални техни биологични деца…</strong><br />
- О, напълно е така, усеща се и в моя случай! И аз не знам защо, може би защото децата ни имитират – мимики, всичко, и в един момент стават като наше продължение, започват да приличат по един или друг начин на нас. Наистина е странно, но е факт. <br />
<br />
<strong>- Има ли притеснение в теб за момента, в който Вики ще порасне дотолкова, че да може да разбира заобикалящото я; страх от това, което един ден може да рикошира в нея като околни реакции, включително деликатната ситуация, че е осиновена… </strong><br />
- О, мислила съм по този въпрос и смятам, че тя ще разбере всичко още в момента, в който започне да се оформя като човек, да осъзнава, да започне да разсъждава. Още е много мъничка, но аз <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не смятам да крия от нея нищо</strong></span><br />
<br />
Ще се допитам до психолог, ако трябва, защото при мен случаят е такъв, че, бидейки аз популярна, няма начин тя да не узнае нещо, в случай че не го е разбрала от мен. Но наистина е така, вярно е това, което казваш за родителя – и въпреки това знам, че ще е труден момент. Просто човек когато свикне веднъж с една ситуация, а след това научава съществена подробност за нея, не е лесно. Но пък според мен истината е най-важното нещо и трябва да се знае. Мисля за този момент, въпреки че тя е още малка, но като му дойде времето…<br />
<br />
<strong>- А кое е правилното време според теб? </strong><br />
- По-добре да е по-малка, когато ще го разбере, няма да чакам да порасне твърде много. Защото тогава травмата със сигурност ще е по-голяма като осъзнаване. Може би като стане на 10-12 годинки ще й кажа, даже и по-рано може би. Времето ще си покаже само, но ще го разбере от мен.<br />
<br />
<strong>- Има ли остатъчен резерв в душата ти по отношение на бившия ти приятел и партньор на сцената Найден Милков?</strong><br />
- Знаеш ли какво си мисля – че явно е трябвало да се случи всичко това в живота ми, включително раздялата ми с Найден, за да стигна до тук, за да имам Виктория сега. Това означава, че всяка една стъпка е била правилна. <br />
<br />
<strong>- Успя ли времето да изглади неравностите помежду ви?</strong><br />
- Аз съм широкоскроен човек, прощавам… За мен преди всичко остава човекът. А сега, колкото до отношенията ни – изкарала съм един сериозен епизод от живота си с този човек, не го мразя, не изпитвам някаква ненавист, просто така е трябвало да стане. Той си върви по неговия път, аз – по моя. Не сме сърдити, нито се мразим. Чуваме се от време на време.<br />
<br />
<strong>- Простила си?</strong><br />
- Да, простих. Той не е идвал да ми се извинява лично или нещо от този род, но то се усеща по държанието му, все пак <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>таи някакви по-специални чувства към мен</strong></span><br />
<br />
Сега, не казвам, че иска да се връща при мен или пък че аз искам да се събираме - няма такова нещо! В съвсем нормални взаимоотношения сме.<br />
<br />
<strong>- Той познава ли се с Виктория?</strong><br />
- Истината е, че не я е виждал още, но нищо не пречи да я види след време. <br />
<br />
<strong>- Имаше един момент обаче, за който може би е нужна тази прошка, която казваш, че си дала. Преди години, когато си искала да имаш дете и все още си била напълно здрава, диабетът не се беше появил, се е случило така, че той не го е искал…</strong><br />
- Да… наистина така се получи. Но… съдба, просто съдба! Имаше такъв период, в който бях напълно здрава, но не съм имала човек до себе си, това е истината. Но аз не съм била и болна след това, за да не мога да имам дете – бях си направила всички възможни прегледи и не съм имала никакви проблеми. Той не поиска тогава да си направи такива прегледи, но… така се е случило. Такава ни е историята.<br />
<br />
<strong>- История с неочакван край, но в твоя случай - добър! И все пак твои думи отпреди известно време са: „Очаквах много от Найден, затова и бях толкова дълго време с него! Обичах го!”…</strong> <br />
- Да, точно така си беше, самата истина е това. Имах тези очаквания, каквито вероятно има всяка една влюбена двойка. И в крайна сметка, като не се сбъдват тези очаквания, човек се разочарова и прекъсва връзката. Това е. И моят случай не се различава по нищо от всички останали случаи – просто не се получиха нещата по начина, по който аз очаквах, и се доверявах, и в крайна сметка всеки си пое по своя път.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Toni_vatre2.JPG" alt="Toni_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br />
<strong><br />
- Казваш, че Найден Милков не се познава още с малката Виктория, ти обаче, доколкото знам, познаваш неговите деца…</strong><br />
- Познавам само големия му син – Димитър. Но всеки трябва да си гледа своя път, без да се бърка в този на другия. Той вече си има друго семейство, деца, нямам работа там, както и обратното. Останали сме си приятелски настроени един към друг, но не и от типа да си ходим по гости, той да идва вкъщи, аз да ходя у тях… какво значи това?! И да има такива хора, ние не сме от тях, или поне такова време не е дошло още.<br />
<br />
<strong>- Казваш, че познаваш големия син на Найден Милков – Димитър. Миналата година той имаше сериозни проблеми – беше арестуван едновременно за изнасилване и кражба на газ от бензиностанция…</strong><br />
- Има си ги, да, тези проблеми… (въздъхва). Но Димитър не е мой син, а син на баща си и на майка си, те могат да говорят за него. Аз нищо не мога да коментирам. <br />
<br />
<strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Народната певица Радостина Паньова: Не се обиждам, че ме наричат попадия
03 Окт. 2016, 13:20
Интервю
Шеф Борис Петров пред "ШОУ": Манчев не е готвач, просто иска да се показва по телевизията!
19 Септ. 2016, 18:25
7 Коментара: