Бившият директор на НРС ген. Бриго Аспарухов: Разузнавач се става по убеждение

<br /> Бриго Христофоров Аспарухов е роден на 15 юли 1945 г. в с. Вискяр, Пернишко. Завършва немската гимназия в Ловеч, после &bdquo;Външна търговия&quot; във Висшия икономически институт &bdquo;Карл Маркс&quot; (сега Университет за национално и световно стопанство) в София. Веднага след това постъпва в разузнаването - Първо главно управление на ДС (1976-1997). Изпратен е на работа зад граница като действащ разузнавач. В разузнаването работи около 27 години. <br /> <br /> <em>През септември 1991 г. оглавява Националната разузнавателна служба (НРС) и е произведен в чин генерал (генерал-майор, 1996 - генерал-лейтенант). Остава на този пост до 6 март 1997 г. Владее гръцки, немски и руски език. Женен, има дъщеря и внук.</em><strong><br /> <hr /> <br /> Г-н генерал, вие бяхте директор на разузнаването по времето на д-р Желев, Бог да го прости. С какво ще го запомните?</strong><br /> - Бях назначен за директор на НРС през август 1991 г. С какво ще запомня д-р Желев? Първата ми среща с него беше в средата на август 1991 г. На тази среща, на която присъстваха тогавашният министър на Министерството на отбраната Димитър Луджев и министър-председателят Димитър Попов, президентът ми предложи да оглавя българското разузнаване. Приех предложението и в продължение на почти 6 години работихме заедно. Президентът Желев беше етичен човек, коректен. Мисля, че остана в паметта на хората с неговата обикновеност. Като човек и президент винаги търсеше диалога. Отнасяше се с голямо доверие към информацията на разузнаването и никога не си е позволявал да се намесва в работата на тази сложна държавна институция. Осъзнаваше важността й и я подкрепяше.<br /> <br /> <strong>Доста неприятно беше изказването на д-р Петър Берон, когато стана ясна кончината на д-р Желев, те имаха стари търкания, но все пак..</strong><br /> - Аз не отидох на поклонението на тленните останки на д-р Желю Желев и ще ви кажа защо: НЕ ПОНАСЯМ ЛИЦЕМЕРИЕТО!!! Много хора, които приживе му нанесоха тежки обиди, на него и на семейството му, отидоха да се простят с него. Надявам се, че в този момент са поискали прошка!<br /> <br /> <strong>Какво смятате за НРС днес, близо 18 години след вашето освобождаване? Отговаря ли тя на съвременните изисквания на една добра разузнавателна служба, или още има какво да се желае?</strong><br /> - Българското разузнаване е съществувало и ще съществува. Всяко разузнаване е част от суверенитета на една страна. То навсякъде по света има само една задача - да придобива информация по външнополитически, военни въпроси и всичко, което би представлявало интерес за страната, да прави анализи и прогнози на базата на тази информация и да информира държавното ръководство. Никога не си позволява да дава предложение за вземане на управленски решения. Това е принцип в аналитично-информационната дейност във всяка разузнавателна служба! Разузнаването само информира и прави прогнози на базата на анализите си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Българското разузнаване има тежка задача, свързана с новите предизвикателства и опасности пред човечеството в глобален план &ndash;</strong></span> <br /> <br /> тероризъм, наркотрафик, локални конфликти, които могат и да се разширят - Близкият изток, Украйна. Бързо променящите се технологии, комуникациите също са важен фактор. Всяко разузнаване трябва да се състезава с бързината на разпространяващата се информация. Ако нещо се случи в другия край на света, ние след минути научаваме какво е станало. А разузнаването трябва да го е предвидило, да информира държавното ръководство, преди събитието да се е случило, а не след това. Тук идва логичният въпрос - Как да придобие информацията, която липсва в публичното пространство? Например &ndash; Кой забърка събитията в Украйна и какво ще се случи в тази страна? Кой забърка събитията в Близкия изток и какво се цели с всичко това? Ето това е мястото на разузнаването. То трябва да дава отговори на тези въпроси и доколкото може, да прогнозира развитието на процесите.<br /> <br /> <strong>Вие бихте ли се нагърбили с евентуални отговори?</strong><br /> - Аз имам своите отговори на такива въпроси и мисля, че съм близо до истината. Преди да стана директор на НРС, 6 години бях зам.-началник на Информационно-аналитичния отдел и навиците ми да анализирам случващите се събития са запазени. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В Близкия изток САЩ си направиха крива сметка</strong></span><br /> <br /> В стремежа си да сменят държавните управления там и да сложат по-послушни за тях се оказа опасна игра с тежки последствия. Режимите, колкото и авторитарни да бяха, не допуснаха изяви на краен радикален ислям. Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад воюваха с радикалния ислям. Виждате какво става в момента в Ирак, Либия, Сирия. В Ирак и Сирия се водят граждански войни, в Либия почти няма държава. Дипломатически представителства в Либия са закрити. Формално имаме посолство, но нямаме дипломати там, защото е невъзможно да се работи в тази обстановка, няма легитимни органи на управление.<br /> <br /> <strong>Да дойдем по-наблизо, г-н генерал. Според вас бягството на предния президент на Украйна държавен преврат ли бе, или революция? </strong><br /> - Създаде се впечатление на революция, впоследствие стана ясно, че това е насилствена смяна на властта, т.е. преврат. Стана ясно, че Украйна на всяка цена трябва да стане член на НАТО и ЕС. Т.е. чрез ЕС и НАТО САЩ решиха да се доближат до границите на Русия. А това доведе до гражданска война. В Украйна се води война. Тази война ще продължи и няма да спре, докато не се стигне до някакво решение. А те са два варианта - политически и военен. Кой ще надделее, е трудно да се каже. Считам, че силата на оръжието ще бъде прилагана дълго време. Докато Украйна не се федерализира, няма да спрат тези процеси. <br /> <br /> <strong>Според вас какво е отношението на българската държава към нашите сънародници в Украйна?</strong><br /> - Ние като държава трябва да направим нещо за нашите сънародници в Украйна. Но напъните като че ли няма да доведат до нищо. Просто нямаме силите да го направим. Може да им съчувстваме, да ги приемем в страната, ако тръгнат да бягат. Други в момента пълнят бежанските лагери. Дано войната в Украйна не стане причина за това, за което говори Михаил Горбачов - за ядрен сблъсък. Мисля, че разумът ще надделее.<br /> <br /> <strong>Смятате ли, че Горбачов бе излъган, когато падна Берлинската стена? Говори се, че Рейгън обещавал на Горбачов, че НАТО няма да достигне до границата на Русия.</strong><br /> - Типичен пример за надлъгване. Вземете за пример Народния съд в страните от антихитлеристката коалиция. Те са създадени след взето решение на Ялтенската среща през 1945 г. Специалист в тази материя твърди, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Чърчил е казал, че няма нужда да съдим фашистите, а направо да ги разстрелват на място, </strong></span><br /> <br /> а Сталин е репликирал, че все пак трябва да бъдат съдени. България е изпълнявала решение, взето на Ялтенската конференция. А как го е изпълнила, е друг въпрос.<br /> <br /> <strong>Как се става разузнавач? Можете ли да разкажете нещо от вашите първи стъпки в кариерата и как като цяло се набират кадри за разузнаването?</strong><br /> - В службите и в частност в разузнаването работят добре подготвени хора и като образование, и езиково. Проучва се подходящ за тази дейност кандидат, преценява се дали ще е полезен за службата и едва тогава му се отправя предложение за работа. Разузнавач се става по убеждение. Който подценява дейността на разузнаването си и спецслужбите, бърка фатално. Да си припомним кулите близнаци в САЩ. Явно имаше подценяване на радикалния ислям. Ако разузнаването на малка държава като България подцени даден проблем, последствията ще са само за нея. Когато голяма държава и разузнаването й подценят даден въпрос, последиците ще бъдат тежки за целия свят.<br /> <br /> <br /> <strong>Георги АРГИРОВ</strong><br />