Труп след труп във варненския приют за бездомници!

Във &bdquo;фабрика за трупове&rdquo; се превърна напоследък единственият пристан за варненските несретници и бездомници &ndash; общинският приют в морската столица, научи &bdquo;ШОУ&ldquo;. Въпреки усилията на ръководството, храната и медицинските грижи, които се полагат на клетниците, потресаваща се оказва цифрата на смъртността за последните месеци в общежитието, което се намира в двора на СУПЦ &bdquo;Анастасия д-р Железкова&ldquo; в морската столица. &bdquo;Поне петима вече умряха. Не е от липсата на грижи, просто те така са живели, че им е дошъл краят&ldquo;, доверява източник на &bdquo;ШОУ&ldquo;, запознат с мизерното съществуване на повечето питомници на приюта. <br /> <br /> Всякакви хора стигат до бариерата на входа на СУПЦ-то - от обикновени клошари и алкохолици до хора, доскоро живели съвсем нормално, чиято злочеста съдба по една или друга причина ги е изкарала на улицата. Около 150 души всяка зима се спасяват от &bdquo;бялата смърт&ldquo; в стаите на нелуксозната, но сносна сграда. Макар и &bdquo;спартански&ldquo;, условията, при които настаняват бездомниците, са в пъти по-добри за живеене от тези на улицата.<br /> <br /> В приюта се правят всякакви опити те да бъдат социализирани, търси им се дом, работа, правят се постъпки да им се издадат документи. И въпреки че им се осигурява място за спане, столова, в която се хранят по три пъти на ден, и освен това винаги имат лекар при нужда, немалко от тях преждевременно отново избират улицата. &bdquo;Никой не може да каже колко точно са бездомниците във Варна. Има и такива, които идват в града от други места в страната. Проблемът е, че поседяват малко и, сякаш по навик, когато времето поомекне, отново се връщат на улицата&ldquo;, разказа човек, ангажиран с проблемите на клетниците. Излели отново на пътя, хората, които обикновено нямат никакви близки, продължават да мизеруват. До момента, в който заболеят, останат без пари или просто препият тежко. И трите са валидни при Кирил Янев, който е последният смъртен случай в приюта. 69-годишният мъж бил докаран преди около два месеца &ndash; <br /> <br /> <strong>измръзнал и неадекватен</strong><br /> <br /> Ръководството го настанило в 508 стая, където имал и съквартирант, събрат по съдба. Повикът към старите навици обаче се оказал по-силен за бай Кирил и той продължил да &bdquo;мери улиците&ldquo;. До вечерта на 6 март, когато патрулни полицаи го видели на пътя - ни жив, ни умрял от пиене. Клошарят се освестил и го откарали до бариерата на приюта. Там той опукал две шишета с водка, които метнал в контейнера за боклук, разказва пред наш репортер едно от момчетата от СУПЦ-то, които са със специализирани нужди и учат там занаят.<br /> <br /> &bdquo;Освен че беше силно зависим от алкохола, той беше и болен. Вчера дойде, целият вир вода, много пиян, не можеше да стои на краката си&ldquo;, разказва пред &bdquo;ШОУ&ldquo; и шефът на приюта Димитър Енчев. Управата го насочила към стаята му, но очевидно бай Кирил имал други намерения или просто не е успял да стигне дотам. Сутринта хигиенистката Снежа Колева, която тръгнала да отключва вратите, се натъкнала на шокираща гледа &ndash; клетникът лежал на стълбите до вратата на мазето, чисто гол &ndash; с изути до ходилата панталони. &bdquo;Чух го да стене и да вика. Отидох и направо се уплаших, като го видях! Ама не можех да го вдигна, помислих, че докато извикам помощ, може сам да се освести&ldquo;, разказа пред наш репортер чистачката. Тя скокнала и хукнала по стълбите да търси съквартиранта на Кирил. <br /> <br /> През това време друг ученик с увреждания &ndash; Богомил, влязъл във входа. &bdquo;Видях го да лежи и да не диша. После дойде Панайот от 505 стая&ldquo;, разказва момчето. Мъжът от приюта опипал врата на клошаря, но не намерил пулс и се обадил на 112. Минути след това двама униформени пазеха лобното място на бай Кирил, а след това там беше извършен и експертен оглед. Голото тяло на клетника беше сгънато в нелицеприятна поза, видя репортер на &bdquo;ШОУ&ldquo;. Нищо неподозиращи майка с дете влязоха във входа и се натъкнаха на голия труп на възрастният мъж. <br /> <br /> <strong>А полицаите едва успяха да прикрият с телата си потресаващата гледка</strong><br /> <br /> Час след като съдебен медик извърши първоначалния оглед, тялото на бай Кирил беше откарано в моргата с трупна линейка. &bdquo;Най-вероятно се касае за инфаркт, но само експертите могат да кажат&ldquo;, обяснява пред наш репортер Енчев, минути след като излиза от Трето районно. Оказва се, че управленческата му съдба не е никак лека, тъй като само дни преди това в приюта отново е имало летален случай. И при него не става дума за насилствена смърт, а просто за поредната кончина на човек, чиято съдба е белязана от мизерията. <br /> <br /> 54-годишната диабетичка Мери Александрова сама избрала да умре, като спряла да си бие инсулина. Варненката била настанена в една от стаите на приюта за бездомници, а с нея като придружител отишъл и брат й. &bdquo;Беше болна, с много тежка, хронична форма на диабет. Опитваха се да я лекуват, но тя от 2-3 месеца отказваше да си бие инсулина. Направи на няколко пъти криза и накрая не успяха да я спасят. Почина на 1 март&ldquo;, разяснява Димитър Енчев. Източници на &bdquo;ШОУ&ldquo; пък разкриха, че клетницата издъхнала пред екипа на &bdquo;Бърза помощ&ldquo;, който отишъл да я спасява.<br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />