Медицината не източва, а спестява пари на обществото
<em><br /> <img hspace="9" alt="2_1.jpg" vspace="5" align="left" width="200" height="235" src="/documents/newsimages/editor/201503/2_1.jpg" />65,1% от смъртните случаи в България са резултат на сърдечносъдови заболявания. Две трети от тях са заболявания на сърцето, а половината от тези две трети са смърт от остър миокарден инфаркт. По този повод в Народното събрание водещите кардиолози на страната организираха дебат на тема &ldquo;Възможности за по-ефективно лечение на сърдечносъдовите заболявания&rdquo;. Ето как виждат проблемите двама от най-големите специалисти в тази област. Проф. Юлия Джоргова е началник на Клиниката по кардиология в болница &ldquo;Св. Екатерина&rdquo; и един от доайените на инвазивната кардиология в България. </em><br /> <hr /> <strong><br /> - Проф. Джоргова, как ще коментирате изнесеното от министър Москов, че в някои катетъризационни лаборатории изследват 70% здрави хора и така рискуват здравето им, като същевременно точат пари от Касата? А също и слагането на десетина стентове на един и същ човек? </strong><br /> - Не може да се третира така една от най-водещите от гледна точка на постижения медицинска специалност в България - кардиологията. Не бива да се говори така: &ldquo;Тия мошеници слагат по 12 стента на един човек&rdquo;. 12 стента няма нито един пациент в България. Проверих го лично. 7 стента има един пациент, но ние не знаем дали този човек няма стентове и на мозъчните артерии, и на бъбречните артерии. Някои имат по 4-5 стента на крак, защото там са много по-дълги запушванията. Там, където има нещо, което бие на очи, трябва да се проверява и контролира. Това не означава да режем главата на всички кардиолози, а да отрежем некачествената дейност. <br /> <br /> Не да се обезглавява една специалност, защото някой злоупотребява. Не трябва административни санкции да се налагат за всички, защото някъде има злоупотреби. <br /> <br /> <strong>- Как ще коментирате конкуренцията между инвазивните и неинвазивните кардиолози?</strong><br /> - Въпреки че двете специалности се конкурират, те работят заедно. Това са така наречените сърдечни тимове, хардтимове, чиито решения не накланят агресивно към хирургия, нито към инвазивна кардиология, а балансирано обясняват на пациента плюсовете и минусите конкретно за него. Ние трябва да се конкурираме в качество, а не в количество. Вярно, че 580 пациенти отказват лечение от страх от инвазивна кардиология. Те не постъпват в болница и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за съжаление, 90% от тях умират </strong></span><br /> <br /> Това е много жестока статистика от 2013 г. Инвазивната и неинвазивната кардиология третират едно и също заболяване. Ние виждаме броя байпаси, те виждат броя стентове. Но това не е проблемът. Трябва да има контрол, за да се прави това, което е най-добро за пациента. <br /> <br /> Видяхме, че има нелоялна конкуренция от някои болници и въведохме фиш, който да се попълва от &ldquo;Спешна помощ&rdquo; до приемащото звено и да проследява пътя на пациента. По този начин можеше да се контролира кога пациентът е получил болка, кога е пристигнала &ldquo;Спешна помощ&rdquo;, кога е закаран в болницата и какво е качеството на инвазивната работа там - дали е чакал пет часа да пристигне кардиологът, или е бил обслужен за половин час. Помолихме Касата да включи този фиш в клинична пътека &ldquo;Остър инфаркт&rdquo; и пътеката да не се изплаща, ако фишът не е попълнен. Фишът съществува, но сега никой не го следи и никой не го попълва. <br /> <br /> <strong>- На какво ниво е българската кардиология в момента?</strong><br /> - До 1996 г. вървяхме заедно със Западна Европа в модерното лечение на сърдечносъдови заболявания. Сега изоставаме, и то <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изоставаме в иновациите, </strong></span><br /> <br /> защото не остават пари. Правим транскатетърни клапи при пациенти с допълнителни заболявания, които имат екстремни противопоказания за стандартната хирургия. Клапи може да се поставят през артерия на крака, с минималноинвазивна хирургия. Това се прави масово на Запад. А в България слагаме 20 клапи на година и има 5 центъра, които искат да ги слагат. Нашата болница ги прави от 2009 г., но има и други колеги, които искат да ги слагат, и ние не може да ги спираме. Но за да поддържа качествено ниво, един център трябва да има 30 клапи на година. В България реално нямаме достатъчно клапи за един център. Митралната клапа има също нехирургично лечение, особено при тежка исхемична недостатъчност. Пациентите не могат да стигнат до хирургия, защото обикновено са оперирани вече веднъж или два пъти или камерите им са сринати от множество инфаркти. Пет години пишем проекти за финансиране на нехирургично лечение на митрални клапи. На последната инстанция, на която подадохме проект за лечение на сърдечносъдови заболявания с широка обществена значимост, проектът ни беше върнат. Обяснението беше, че нашият проект е без социално значение. Но забележете - един от спечелилите проекти за 300 000 лв. беше &ldquo;Определяне характеристиките на българските вина&rdquo;. Беше ни много обидно. <br /> <br /> Лошото лечение или липсата на модерно лечение означава, че тези хора умират или се инвалидизират напълно. Затова пледирам за иновации. Нашите управници трябва да чуят, че медицината не източва пари, тя директно спестява пари на обществото. Според статистика за 2012 г. България е изплатила 300 милиона лева за инвалидни пенсии, а е дала само 100 милиона лева за лечение. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Доц. Иво Петров: </strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Цинично е да предлагаме на пациентите лечение, което не се поема от НЗОК</strong><br /> </span><hr /> <br /> <em>Доц. Иво Петров е национален консултант по инвазивна кардиология, началник на столична клиника по инвазивна кардиология и ангиология. </em><br /> <br /> <strong>- Доц. Петров, защо напредъкът в кардиологията не може още да се справи с голямата смъртност от сърдечносъдови заболявания у нас?</strong><br /> - През последните години кардиохирургията и инвазивната кардиология претърпяха съществено развитие, но в един момент то беше стопирано, а въвеждането на иновации беше блокирано. <br /> <br /> Преди седмица изследвах пациент, който има 11-годишни, перфектно работещи коронарни байпаси, сложени от д-р Николов. Човекът е оживял заради този тип лечение, но за съжаление, помпената функция на сърцето му вече е лоша - 35 единици. Той има огромна аневризма на абдоминалната аорта и е изключително рисков за оперативно лечение. Но Здравната каса не реимбурсира ендопротезирането на аортата. В момента дори в болници като нашата, където съществуват хардтимове, случаите се обсъждат междудисциплинарно и се вземат реално най-правилните решения в полза на пациента, е цинично да предлагаме на пациента лечение, което не е реимбурсирано по някакъв начин от Здравната каса. Например транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI), ендопротезиране на аортата, имплантиране на кардиовертен дефибрилатор. Не е нужно да се сравняваме с Германия, с Белгия, с Франция. Достатъчно е да се сравним със Сърбия. За миналата година в Сърбия са имплантирани 800 ендопротези на аортата. А в България има едва двайсетина. Това, за съжаление, е бутиково лечение в нашата страна. Ние дишаме прахта на Сърбия, а не на някоя от най-високоразвитите западни страни. <br /> <br /> В Румъния, в Брашов, преди няколко дни беше открит център за интервенционално лечение на исхемичен мозъчен инсулт, където ще се прилагат всички модерни методи за лечение. В Чехия са реимбурсирани 400 перкутанни имплантации на аортна клапа. В България това също е бутиково лечение, защото не е реимбурсирано от НЗОК. Кардиовертер дефибрилатор в Унгария, в Полша и в Сърбия е напълно реимбурсиран. А у нас се слагат едва десетина на година, защото пациентът трябва да си го доплаща. <br /> <br /> <strong>- Трябва ли да се регламентират доплащанията?</strong><br /> - Пациентът задължително трябва да доплаща нещо, това е ясно. Прави се и в Япония, където съществува една от най-силните социални системи. Там доплащането от пациента е 30%. Така трябва да е и в България, но да има контрол на входа и на изхода на здравната система. Трябва да се търси качество на лечението с помощта на професионалните организации. Трябва да се види какво правят болници с много рехоспитализации, с усложнения, с голяма смъртност, с изследвани огромен процент здрави пациенти. На всички тези, които много стърчат и са прекалено различни от средната статистика, трябва да им се помогне - да бъдат обучени. Но и да им се рестриктира за известно време дейността. Така ще се спестят средства за реимбурсация и за иновации или най-малкото да се определи една квота за приложение на модерните методики. Иначе се нарушават правата на българите като пациенти. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />