Велика Видева: Чувствам се като наградена, щом стъпя на сцената и погледна публиката в очите

<br /> <em>Актрисата Велика Видева е родена на 7 ноември 1951 г. в Елхово. Завършва ВИТИЗ. Играла е на сцената на драматичните театри в Сливен, Велико Търново, Видин, Ловеч и повече от тридесет години в Ямбол. Носител е на почетен знак &bdquo;Златен герб&rdquo; на град Ямбол за 1998 г. и 2002 г. Сериозна роля в оформянето й като актриса е изиграл големият режисьор Любен Гройс.<br /> <br /> През 2011 г. отбелязва 40 г. на сцената със спектакъла &bdquo;Бермудски триъгълник&rdquo; по стихове на Маргарита Петкова, с която я свързва сърдечно и творческо приятелство.<br /> <br /> Синът й Александър Видев е завършил Музикалната академия.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Какво е значението на родното място за изграждането на човека?</strong><br /> - Родена съм в Елхово, но в Сливен е минало детството ми, юношеството ми, част от младостта ми, първият ми театър. Там са любимите ми хора. Най-често в спомените си се връщам в селото на майка ми &ndash; Габрене, Петричко, на македоно-гръцката граница. Романтично място, със стръмни калдъръмени улици, по които вървят натоварени с тютюн магарета. Баща ми бил граничар там. Обикалял на кон по границата. Срещнали се с майка ми. Влюбили се и я отвел със себе си. Майка ми е била първата мома, омъжила се за граничар и напуснала селото. Македонските хора са огън, силно обичащи и мразещи, шумни, но истински, завладяващи, гостоприемни, искрени. Такава е и моята душа. Задъхвам се, когато слушам македонските песни, и то тъжните. Родът на майка ми е музикален. Запеят ли, чак зад граница ги слушат. Сигурно синът ми е наследил музикалността им. <br /> <br /> <strong>Повече от 40 години сте в прегръдките на театъра. Как се чувствате?</strong><br /> - Театърът по-рядко е прегръдка нежна и сгряваща, по-често е безсънни нощи и болка в душата. Преди години бих казала, че театърът е моят живот. Но днес зная, че моят живот е синът ми Александър и семейството ми. От половин година се радваме на най-прекрасното бебче Елица &ndash; дъщеричката на племенника ми.<br /> <strong><br /> Имате ли голям успех на сцената?</strong><br /> - Успехи?! Това никога не ме е вълнувало! За мен е важно да си искрен, отдаден на това, което правиш, да си честен и почтен към себе си, към сцената и към публиката! Толкова е крехко и мигновено нашето изкуство. То си отива в мига, когато изречеш думата, направиш крачката, изкрещиш, заплачеш или се засмееш. Отива си като снега под лъчите на слънцето.<br /> <br /> <strong>С кой актьор или актриса сте играли с удоволствие?</strong><br /> - Без да се замислям &ndash; това е непрежалимият мой приятел Иван Балсамаджиев, светла му памет. Бяхме прекрасни партньори в &bdquo;Напразни усилия на любовта&rdquo; от Шекспир. Аз - френската принцеса, а той - кралят на Навара. Тогава критиката писа много за нашето партньорство, но това не е толкова важно. Важното е, че ние изпитвахме истински възторг от партнирането си. Иван беше изненадващ, увличащ, ураганен&hellip;<br /> <br /> Топло и сърдечно приятелство ме свързва с Йосиф Сърчаджиев. <br /> <br /> С Велко Кънев, светла му памет, бяхме заедно в Сливенския театър, в началото на неговата респектираща кариера. Партнирахме си в &bdquo;Любов необяснима&rdquo; на Недялко Йорданов. Още тогава Велко беше забележителен... Прекрасни спомени имам и от партньорството си със Звезделин Минков, Николай Вълканов и Анна Костова &ndash; майката на талантливия актьор Михаил Билалов. Усещахме се невероятно на сцената. Обичахме да играем заедно. Кратки, но запомнящи се срещи на сцената съм имала с Георги Георгиев-Гец, с Георги Калоянчев, с Татяна Лолова, Никола Анастасов&hellip;<br /> <br /> <strong>С какво ви впечатляваха утвърдените вече актьори?</strong><br /> - Техните талант и човечност са истинско училище за по-младите. Спомням си Георги Георгиев-Гец. Беше гост-актьор&nbsp;в ролята на Златил в пиесата &bdquo;Боряна&rdquo; на Йордан Йовков с режисьор проф. Надежда Сейкова в Ямболския театър. Премиера! Зад кулисите вече чакаме развълнувани, всеки съсредоточен в ролята си. Заедно с нас е и Гец. Помощник-режисьорът услужливо и с огромно почитание му предлага най-мекия, най-комфортния стол, който има в театъра. Гец го поглежда и казва: &bdquo;Миличък, дай ми дървен стол. Златил на такъв мек стол не може да седи&rdquo;. Коментарът е излишен. В такива случаи мълчанието е по-красноречиво от думите.<br /> <br /> <strong>Говорите с голяма любов за Иван Балсамаджиев?</strong><br /> - Четиридесет и четири годишно приятелство ме свързва с Десанка. Тя е половин сръбкиня, дъщеря на режисьора Жарко Павлович. Аз и Иван играехме във Видинския театър, когато Десанка ми дойде на гости. И&hellip; любов от пръв поглед. И двамата винаги са признавали: &bdquo;Душите ни се познаха!&rdquo;. Така за мен Иван беше прекрасен партньор на сцената и любим семеен приятел.<br /> <br /> <strong>Провинциалните театри много пътуват, за да срещат хората с драматичното изкуство.</strong><br /> - Преди двадесетина години пътуванията на провинциалните театри по селата бяха чести и се превръщаха в празници. Посрещаха ни не само с цветя и аплодисменти, а и с музика и с неизменна почерпка &ndash; с пословичното българско гостоприемство.<br /> <br /> За съжаление, сега има села в България, в които са забравили какво е театър! За щастие, това не е така в община &bdquo;Тунджа&rdquo;, Ямбол. В нейните 44 села изкуството е на почит. <br /> <br /> <strong>А мястото на публиката?</strong><br /> - Когато застана на сцената, погледна публиката в очите и започна да &bdquo;говоря&rdquo; с нея, имам чувството, че получавам награда. Обичам участията си в концерти, рецитали, празници&hellip; Обичам да бъда водеща. И се усещам такава. Водя хората по пътя на музиката, на словото, на танца. Разговарям с тях. Затова никога не чета текста, а го говоря, гледайки публиката в очите. Следя погледите на хората. Старая се да бъда адекватна на настроенията им.<br /> <br /> <strong>Как трябва да се възпитава бъдещата театрална публика?</strong><br /> - Родители, учители, културни институти сме отговорни за духовния климат на децата. Как да поиска едно дете театър, концертна зала, където звучи класическа музика, да посети художествена галерия, ако не е имало възможност да види и да чуе изкуството. По всички телевизии гърми чалга. Ние сме тези, които трябва да покажем на младите, че съществува и друга музика, че освен плейбой списания има и книги, и картини, че освен видео има и театър.<br /> <strong><br /> Какво е да бъдеш Велика Видева?</strong><br /> - Да обичаш да се смееш, да обичаш да танцуваш, да обичаш да обичаш! Да не се страхуваш да казваш какво мислиш, дори тогава, когато това не е полезно за теб.<br /> <br /> <strong>За какво мечтаете?</strong><br /> - Да стана баба.<br /> <br /> <strong>Какво най-много харесвате в себе си?</strong><br /> - Името!<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА<br /> </strong>