80% от психичноболните могат да живеят навън!

<br /> <em>Проф. д-р Вихра Миланова е&nbsp;началник на <span style="color: #800000"><strong><a target="_blank" href="https://alexandrovska.com/display.php?bg/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F"><span style="color: #800000">Клиника по психиатрия в УМБАЛ &quot;Александровска&quot;</span></a></strong></span>, ръководител Катедра по психиатрия към Медицински университет - София, национален консултант по психиатрия. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Проф. Миланова, какъв е проектът, по който работите?</strong><br /> - Това е един нов проект, в който участва Медицинският университет &ndash; София, и по-точно <span style="color: #800000"><strong><a target="_blank" href="https://alexandrovska.com/display.php?bg/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F"><span style="color: #800000">Клиниката по психиатрия на Александровска болница</span></a></strong></span>. Този проект е насочен към професионалисти, които работят в общността, и целта е да бъде подобрено тяхното умение да работят с хора, които са с психични заболявания извън болницата. В проекта участват шест европейски държави &ndash; Австрия, Германия, Гърция, Испания, Великобритания и България.<br /> <br /> <strong>- Колко време ще продължи?</strong><br /> - Тригодишен е, по обучителната програма &bdquo;Равмус&rdquo;. Проектът стартира през есента на 2014 г. и вече мога да ви кажа интересни неща от първия му етап. Направен е анализ на сегашното състояние в участващите 6 страни, като са съпоставени, и може да се каже, че по някои от показателите България е в средата на таблицата спрямо едни страни, спрямо други е малко по-ниско. Това, което аз искам да отбележа, е, че по отношение на продължителността на обучението на такива професионалисти сме като останалите страни &ndash; равнопоставени. Но от друга страна, обучението ни е най-евтино. Прави обаче впечатление, че удовлетвореността на хората, които работят в тази област, е много ниска. За съжаление, при нас и заплащането, и средствата, които отиват в тази дейност, са много по-малко, отколкото в останалите страни.<br /> <br /> <strong>- От анализа има ли нещо, в което сме първи?</strong><br /> - В другите страни, за да се отиде за преглед при специалист &ndash; психолог, психиатър, се чака месеци наред, а в България това се случва много бързо &ndash; в рамките на 10-15 дни максимум може пациентът да има достъп. Това силно контрастира с останалите участващи страни. На всички специалисти им прави впечатление колко бързо ние имаме достъп до всеки специалист.<br /> <br /> <strong>- Спрямо заплащането им на кое място сме?</strong><br /> - Изключително ниско е реинбурсирането на тези услуги. Докато в Германия почти изцяло психотерапията се реинбурсира, в Австрия &ndash; частично,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в България не се заплащат такива специфични дейности</strong></span><br /> <br /> Според мен би трябвало да се заплаща от Здравната ни каса, да има пакети, да има по-голям достъп и равнопоставеност на хората, които имат нужда. Това показва оценката на ситуацията по този показател в шестте страни.<br /> <br /> По отношение на времето, в което се обучават специалистите, страните са равнопоставени. Но цената, която се заплаща за един пациент у нас, е много по-ниска, отколкото в другите страни. Може би защото имат много здравни каси и доста здравни фондове.<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че българските специалисти ще проявят интерес към този вид обучение?</strong><br /> - Да, вече има интерес да се обучават хора в извънболничната помощ как да работят с хора с психични заболявания. Тези специалисти трябва да желаят да надградят своето обучение &ndash; това са социални работници, психиатрични сестри и др. У нас тези услуги са много малко, ограничени, на нас ни липсват дневните центрове, където пациенти могат да се занимават с арт терапия и други дейности. Целта на проекта е ние да търсим най-добрия опит, добрите практики, които да се внедрят у нас.<br /> <br /> <strong>- Оптимист ли сте, че така ще се променят условията за психично болните у нас?</strong><br /> - Разбира се, че съм оптимист - така ще се подобри обслужването на хората с психични заболявания, особено извън болниците. Трябва да се направи една цялостна медийна кампания, лекари и медии заедно, за да стане обществото ни по-чувствително, по-подкрепящо в делниците ни. А не само когато се случи нещо трагично с психично болен, да е новина на деня.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Заедно трябва да преодолеем социалната стигма на българите</strong></span><br /> <br /> Знам, че това ще е дълъг процес, защото нещата не могат да се променят от днес за утре. Идеята е повече да се знае, да има достатъчно средства за тези хора. Много ми се иска да се показват и хубавите практики, и колко добри неща са направени от нас за пациентите ни, и колко от тях са получили адекватна помощ, а не само лошото.<br /> <br /> <strong>- След обучението по този проект при вас ще идват само тежките случаи...</strong><br /> - Идеята е такава &ndash; хора, които са стигнали ремисия, да имат възможности добре да се адаптират в общността, да има кой да се грижи за тях. Ако имаме една хубава мрежа за поддържане на тези болни, една много малка част от тях ще попадат в болницата. Независимо какво се говори и пише у нас, психиатрията ни е отишла доста напред. Имаме много нови средства, нови медикаменти, имаме възможности хората с психични заболявания да живеят пълноценно навън, сред близките си, и много малко време да прекарват в болница.<br /> <br /> Но за съжаление у нас липсва именно тази мрежа, която да ги поеме след излизането им от болничното заведение. С обучаването на специалисти тази мрежа ще бъде изградена &ndash; това е целта на проекта. Ще спомена, че 80% от болните могат да живеят навън! Има такива медикаменти &ndash; еднократно приемани в денонощието, или на определен период, инжекционно или на хапче, с които пациентите ни могат да бъдат поддържани. Тези лекарства са лесни за понасяне, нямат странични ефекти, заплащат се от Здравната каса. Хората могат да се чувстват пълноценни, дори да работят.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br /> <br />