Просяци плъзнаха в Кърджалийско

<br /> Милостинята е християнска благодетел, стига да стигне до точното място. Родопа е щедра планина, тук няма глад и немотия &ndash; дори и най-опърпаният селянин ще ти даде къшей хляб и ще те приюти у дома си на топло. Благодат!<br /> <br /> Измекяри, сиреч шарлатани, от Заара (Стара Загора - бел. на ред.) обаче плъзнаха и из Кърджали - не че ги няма навсякъде в обрулената ни татковина. Темата е без продължение. Проснали са се пред ларгото на града &ndash; състрадателни, немощни, очакващи мижава лепта. Да ги ожали човек! Или да ги изрита скорострелно от полезрението си, след като разбере, че печелят повече и от най-отрудения бачкатор.<br /> <br /> Човекът на &bdquo;Над 55&rdquo; изследва в продължение на месеци просяк от ромската махала &bdquo;Боровица&rdquo; - 70-годишният Хасан най-редовно си &bdquo;режеше ръката&rdquo;, след като стигне до празен джоб. Кръв от кокошка по мърляви бинтове натягаше напрежението около него. Но пък се засичахме в най-елитните барове, а преди това е изкярил надницата на професор. Да ти е драго да го спукаш от бой.<br /> <br /> Роми от Града на липите с опечалени физиономии се вместиха в пространството край Арда &ndash; Цеца Альошева, която твърди, че е на 70 г., но изглежда далеч по-млада, се е накичила като коледна елха с прошенията си &ndash; внушителна табела се мъдри пред тъмните й очила. Прави се на сляпа и умираща. Поне 5-6 епикризи очертават близкия й край. Да я ожали човек. Състрадателни люде пускат скромна лепта в скута й. Най-щедри са турците. Едни благославя, други пустосва. Тези, от които не е доволна, ги настигат люти клетви &ndash; още преди светофара на хотел &bdquo;България&rdquo; започват да залитат. Пази Боже от дърта циганка-магесница.<br /> <br /> На отсрещния тротоар пък се е курдисал синът й Ваньо Апостолов. Разпъва акордеон, та чак ще го съсипе от разпъване. Внучка ли, щерка ли, обикаля като пеперудка около него &ndash; все някоя монета попада в мургавата й лапа. Но не това е просията, за която човекът на &bdquo;Над 55&rdquo; има представа - мошеници отгоре надолу по цялата житейска листа. Нашият човек се разговаря с &bdquo;протегнатите лапи&rdquo;. Дочули, че тук хората, особено мюсюлманите, били по-щедри. Когато погледнах в мижавите им картонени кутийки, се оказа, че там има повече пари, отколкото в протрития ми джоб. Но пък оставали недоволни: &bdquo;10-20 лева на ден кяр ли е бе, аркадаш (в което се съмняваме)?! Загуба на време. Виж го оня, бабаита, с мускулите на Шварценегер, дето кеса пред театъра, на всеки час ни прибира парсата. А ние се прибираме вечер с шепа стотинки. За по-евтино спим под моста на Арда, носим си тюфлеците с бълхите и така. А докога&hellip;&rdquo;, разказват клошарите просяци, в състояние всяка минута да заплачат. <br /> <br /> Кой щастлив, кой по-нещастен?! Казва ли ти някой &ndash; и времето ни едно такова объркано, просешко&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Васил НЕДЕВ&nbsp;</strong><br />