Говори, че съм ходил по к***ви и съм си пиел уискито, докато Лили е умирала
<em>Певецът Илия Ангелов е роден през 1955 г. в Пазарджик. Характерният му, неподражаем тенор го направи известен в цяла България като солист на група &quot;Диана Експрес&quot;. Записал е най-големите хитовете на бандата като &quot;Блус за двама&quot;, &quot;Молитва за дъжд&quot;, &quot;Северина&quot;, &ldquo;Утре&rdquo;, &ldquo;Наследство&rdquo;, &ldquo;Душа&rdquo; и др. Изпял е десетки песни с групата, а след разпадането й прави и самостоятелна кариера. През 1995 г. печели Голямата награда на &quot;Златният Орфей&quot; с авторската си песен &quot;Ключ от чужда стая&quot;. <br /> <br /> След смъртта на съпругата си Лили Илия изпада в депресия. От черната дупка го изважда новата му любов Таня, която вече е негова жена.<br /> <br /> Легендарната банда отново се събра, макар и в малко обновен състав. След националното си турне през изминалата година музикантите са изненадани, че &ldquo;Диана Експрес&rdquo; има по-голям успех от 80-те години.<br /> <br /> Пред издаване е и четвърти албум, който се казва &ldquo;Песни за морето и любовта&ldquo;. Подготвя концерт и автобиографична книга по повод 60-годишния си юбилей тази година. Ексклузивно за &ldquo;ШОУ&rdquo; голямата звезда прави уникална изповед.<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Iliavatre1.JPG" alt="Iliavatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="400" />- Илия, свършиха ли разправиите ви с, както ти обичаш да казваш, &ldquo;хорът на софийските девойки&rdquo;, които нито са от София, нито са девойки&rdquo; или иначе казано - ментето &ldquo;Диана експрес&rdquo;? </strong><br /> - Да, свършиха, защото всички разбраха, че отдавна не са девойки! /смях/<br /> <br /> Представи си &ndash; аз да регистрирам търговска марка &ldquo;Бийтълс&rdquo; и с нея да концертирам?! Въпросната търговска марка на Максим е само на негово име, а, съгласно закона, &ldquo;група&rdquo; може да бъде регистрирана най-малко от двама човека! Да не говорим, че търговският патент се дава от Патентно ведомство, а артистичните имена се дават от Министерството на културата.<br /> <br /> Музикантите от псевдогрупата бяха осъдени от Митко /Щерев &ndash; б. а./, защото Законът за авторските права защитава авторите, а в случая всички хитове, с изключение на &bdquo;Синева&ldquo;, са написани от Митко. Те могат да бъдат изпълнявани с неговото изрично разрешение! Той беше достатъчно толерантен да ги предупреди многократно за това, дори им изпрати нотариални покани, с които им забрани да използват песните му&hellip; <br /> <br /> <strong>- Отказаха ли се вече напълно от мерака си да забиват като &ldquo;Диана експрес&rdquo;?</strong><br /> - Не съм чувал да забиват някъде. Вероятно адвокатите са им разяснили, че при второ осъждане нещата стават много сериозни, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>може и да се стигне до ефективна присъда</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как посрещат вас, оригинала, хората в страната?</strong><br /> - &ldquo;Учудващо добре&rdquo;, както беше казала една тийнейджърка на Митко Щерев. Справили сме се били учудващо добре за годините си! /смях/ Така че &ldquo;учудващо добре&rdquo; ни посреща публиката вече 2 години след завръщането ни на сцената. Не по-малко изненадани сме и ние от факта, че групата сега има по-голям успех от 80-те години. <br /> <br /> Дълго време нямах отговор защо е така. Обяснявам си го с това, че повечето от песните, които изпълняваме сега, са тотални хитове. Има и нещо друго - в момента радиата заливат слушателите с модерна и бездушна музика, а в днешния комерсиален и жесток свят хората все повече имат нужда от романтика и любов и те ги намират в нашите песни. Често идват след концерта развълнувани и споделят, че са се почувствали пак на 20 години! По-интересното е, че голяма част от публиката е от много млади хора, които слушат групата за първи път и са страшно развълнувани. Няма концерт, който да завършва с по-малко от три биса! Дори на някои от концертите на последните песни публиката стои на крака и пее с нас! Това, само да го види човек, е изключително затрогващо. <br /> <br /> Много малко хора знаят, че песента &ldquo;Адаптация&rdquo; е записана от &ldquo;Диана експрес&rdquo; за един филм. Няколко месеца след това групата се разпада и Митко се съгласява песента да остане записана като изпълнение на Васил Найденов. Сега на концертите ние само свирим &ldquo;Адаптация&rdquo;, а публиката пее! <br /> <br /> Скоро записахме две нови парчета. Инструментален вариант на една от най- известните филмови мелодии на Митко Щерев &ndash; &bdquo;Осъдени души&ldquo; и &bdquo;Магистралата&ldquo; &ndash; съвсем нова негова композиция по текст на Александър Петров. Надяваме се да имаме повод скоро да запишем и &bdquo;Магистралата -2&ldquo; /смях/. Предстои да издадем и най-доброто от &bdquo;Диана Експрес&ldquo;, събрано в един диск. Всички песни в него ще бъдат записани наново.<br /> <br /> <strong>- Разбрахте ли се с Георги Станчев кой пее по-хубаво &ldquo;Душа&rdquo;?</strong><br /> - Никога между нас не е съществувал такъв казус. Това е журналистическа измислица. Всеки глас е уникален сам по себе си и придава уникално звучене на всяка песен. Останалото е въпрос на вкус. Георги Станчев напусна &bdquo;Диана експрес&ldquo;, за да прави самостоятелна кариера. Реално той е записал само две песни с групата &ndash; &bdquo;Душа&ldquo; и &bdquo;Признание&ldquo;, издадени от &ldquo;Балкантон&rdquo; в малка плоча, и не е записвал албум с групата. <br /> <br /> Имах усещането, че той очакваше след него групата да се разпадне! Но, напротив &ndash; с песните &bdquo;Северина&ldquo; и &bdquo;Молитва за дъжд&ldquo; бяхме номер едно във всички класации! Последваха хитове като &bdquo;Утре&ldquo;, &bdquo;Блус за двама&ldquo;, &bdquo;Наследство&ldquo; и т. н. Това явно не му харесваше и, предполагам, е причина за язвителните му думи по мой адрес в неговите интервюта. Но животът е странна въртележка! От няколко години неговото име присъства единствено в моите интервюта&hellip; Между другото, Митко забрани записа на &ldquo;Душа&rdquo; в изпълнение на Георги Станчев. Причината бе, че той си позволи без негово разрешение да я запише в Белгия заедно с неизвестен за мен български музикант... <br /> <strong><br /> - Знам, че Георги Станчев беше причина да не вземеш втори път &ldquo;Златният Орфей&rdquo; през 1996 г. Какво се случи?</strong><br /> - Не мисля, че трябва да бъде обвиняван Жоро. Според мен журито не постъпи професионално. Имам предвид, че същото това жури допусна песента ми за участие във фестивала, след което я&hellip; дисквалифицира! Мотивите бяха, че има заимстване от песен на Крис Риа. Мисля, че подобни претенции би следвало да предяви самият Крис Риа, а това, че някой от журито е чул съвпадение на част от мелодията, е трябвало да се отрази при гласуването му с ниска оценка. <br /> <br /> На първия кръг песента ми &bdquo;Не плачи за мен, България&ldquo; беше посрещната от публиката възторжено. Нещата вървяха в посока за втори пореден път да спечеля голямата награда. Предната година я спечелих с &bdquo;Ключ от чужда стая&ldquo;. Вероятно това е провокирало <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Георги Станчев да намери и занесе на журито аудиокасета със запис на въпросната песен на Крис Риа</strong></span><br /> <br /> За мен постъпката на журито беше изключително унизителна, но явно имаше хора, които се зарадваха! Дойде ми като гръм от ясно небе, не знаех как да постъпя и&hellip; си тръгнах! Още преди фестивала песента беше чута от някои музиканти и никой от тях не откри прилика с песента на Крис Риа. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Ilia_vatre22.JPG" alt="Ilia_vatre22.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="375" /><br /> <span style="font-size: x-small;">Със съпругата си Таня</span><br /> <br /> - Кой откри таланта ти в музиката?</strong><br /> - Баща ми забелязал, че, стоейки пред телевизора, имитирам музикантите от малкия екран. Затова решил да ми купи акордеон, който беше почти колкото мен. Веднага ме записаха на детска музикална школа. По-късно акордеонът беше заменен с китара. Още в първи курс на Механотехникума направихме група и започнахме да свирим известни български и западни парчета. Понеже имаше няколко групи, понякога трудно си разпределяхме инструментите &ndash; кой ще вземе йониката, кой ще вземе по-добрата апаратура за пеене, кой ще вземе по-добрите китари&hellip; <br /> <br /> Първият ми хонорар с ученическата група беше 5 лв.! Но по това време с тези пари можеше да се вечеря в ресторант, и то сериозно! <br /> <br /> Още като ученик започнах да свиря по ресторантите. Веднъж с групата свирехме в едно заведение на &ldquo;Златни пясъци&rdquo; и дори закъсняхме да се приберем за началото на учебната година! Сезонът беше до 15 септември и се наложи да свирим на 15-и вечерта за последно. Прибрахме се в Пазарджик два дни по-късно. Добре, че имахме готин учител по музика, който ни закриляше, ние затова си му и викахме &ldquo;татко Ганев&rdquo; /бащата на Стоян Ганев &ndash; б. а./ Много готин човек и музикант! <br /> <br /> С първата сериозна банда свирих две години в известния курорт &ldquo;Цигов чарк&rdquo;. Ресторантът на Младежки комплекс &bdquo;Орбита&ldquo; беше винаги пълен до дупка. Красивите млади чужденки привличаха местните &bdquo;гларуси&ldquo;, които се тълпяха пред входа на ресторанта с надеждата да влязат... Едва успявахме да пробием барикадите с китари в ръце, за да стигнем до сцената!<br /> <br /> <strong>- Беше голям красавец, секссимвол, ако използваме днешната терминология, как се спасяваше от фенките?</strong><br /> - Никога не съм се смятал за такъв, но не отричам че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>съм имал много фенки! <br /> </strong></span><br /> Нормално е, когато си млад, на сцена и най вече, когато пееш, да бъдеш харесван. Та ние свирехме всички модерни хитове за онова време - песни от репертоара на &ldquo;Би Джийс&rdquo;, &ldquo;Смоуки&rdquo;, &ldquo;Супер Макс&rdquo;, &ldquo;Пинк Флойд&rdquo; и класики на &ldquo;Бийтълс&rdquo;, &ldquo;Крийдънс&rdquo; и др. <br /> <br /> <strong>- След разпадането на &ldquo;Диана експрес&rdquo; ти работеше много в чужбина...</strong><br /> - За известно време опитах сам да се справям със ситуацията, като участвах в различни вариететни програми. Опитите ми да реализирам собствени песни не успяха, защото тогава комисия в радио &bdquo;София&ldquo; приемаше и отхвърляше песните, които можеха да се запишат. По това време, макар и млад, бях семеен и с две деца и нямах избор - наложи се да събера група и да замина за чужбина, за да мога да издържам семейството си. Всеки музикант знае колко трудно е да направи този избор, но той беше единствен за мен тогава. Кръстихме групата &bdquo;Съни Сингърс Бенд&ldquo; и направихме няколко турнета във Финландия за по няколко месеца.<br /> <br /> По-късно, през 1992 г., когато написах &ldquo;Утре започва от днес&rdquo;, бяха едни от най-трудните години за България. Нямаше почти нищо в магазините...<br /> <br /> Тогава ми се обади мой бивш китарист, който беше грък, да отида в Гърция на работа в град Верия - едно градче близо до Солун. Заминах за лятото и там чух по радиото, че заглавието на моето парче &ldquo;Утре започва от днес&rdquo; е станало мото на кампанията на СДС! Слушах, като пускаха песента, и ми ставаше много тъжно, че не съм в България, а съм принуден да изкарвам пари далече от семейството, приятелите и събитията&hellip; <br /> <br /> Като се върнах от Гърция, нещата не бяха по-добри в България и точно тогава ми се обади Живко Колев и ме покани да участвам в програмата на атрактивния тогава столичен нощен клуб &ldquo;Блек кет&rdquo;, където той беше режисьор на програмата. Това беше едно от малкото заведения в София, в което имаше такава. По същото време пеех и в програмата на ресторант &ldquo;Олимп&rdquo;, собственост на небезизвестния Славчо Христов. По линията на младежки туризъм там идваха групи екскурзианти от различни държави. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Ilia_retro.JPG" alt="Ilia_retro.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="322" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1984 г. От ляво на дясно: Тодор Върбанов, Илия Ангелов, Катя, втората съпруга на Митко Щерев, и Митко Щерев на парти след концерт на &bdquo;Диана Експрес&rdquo; </strong></span><strong><br /> <br /> - Илия, преди близо 9 години ти загуби съпругата си Лили, която се разболя от тежка болест. След смъртта й едва се съвзе...</strong><br /> - Това е твърде болезнена тема за мен и винаги ще си остане такава! Връщайки се към това, означава да преживявам всичко отново. Това е нещо, което никога не се преодолява напълно, но човек трябва да намери сили и да продължи напред! Другият вариант е да се предаде, да се разболее и да стане бреме за близките си и най вече за децата си. <br /> С Лили имахме прекрасно семейство - тя ми беше и съпруга, и приятел, и случилото се ми дойде като гръм от ясно небе. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Извади ме извън строя! </strong></span><br /> <br /> Цялата трагедия се случи за една седмица пред очите ми. Виждайки как животът си отива от любимия ми човек, осъзнах, че има неща, пред които сме безсилни... /дълго мълчание &ndash; б.а./.<br /> <br /> Добре, че имахме поети ангажименти с Митко и това ми помогна да не се дистанцирам напълно от хората. Беше ми много трудно да излизам на сцена, дори понякога съм пял с пресъхнало гърло и насълзени очи, но не съм спирал да пея и мога да кажа, че в онзи момент музиката буквално ме спаси!<br /> <br /> Това продължи повече от 3 години ...<br /> <strong><br /> - Къде срещна втората си съпруга Таня? </strong><br /> - Дойде с общи познати на наш рецитал с Митко Щерев и там се запознахме. В онзи момент нямах желание за никакви контакти с когото и да било. Дори не говорихме с нея и си тръгнах. На следващия наш концерт беше дошла същата компания, включително и Таня. Тогава тръгна някакъв разговор между нас. За първи път от много време усетих, че имам желание да разговарям с някого. Един ден реших да я потърся, намерих телефонния й номер и й се обадих... Срещнахме се и си говорихме дълго. Тя ми разказа много неща за себе си, аз &ndash; също. <br /> <br /> След разговора се почувствах странно раздвоен. От една страна чувствах, че ми е приятно, от друга - питах се дали имам право на нещо хубаво&hellip; <br /> <br /> Приятните ми усещанията се затвърдиха през следващите наши виждания. Постепенно осъзнавах, че Таня е човек, с когото ми е приятно да се виждам и да си говоря. След изминалите три години самота за пръв път усетих, че имам желание за живот! <br /> <br /> Естествено, се притеснявах от това, как ще реагират децата ми, макар и достатъчно големи. Дъщеря ми Зорница /актриса в Младежкия театър, омъжена за известния комик Ненчо Илчев &ndash; б. а/ тогава беше на 30 години. Синът ми Ангел по това време завършваше висшето си образование и беше на 24. Те приеха съвсем нормално всичко, което е присъщо за интелигентни деца като тях. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Такива бяха нещата... до намесата на майката на покойната ми съпруга.</span></strong><br /> <br /> <strong>- Защо, проблеми ли ти създаваше?</strong><br /> - Тя направи всичко възможно да попречи на нашите нормални взаимоотношения. Започна да настройва децата срещу мен и Таня! Беше много труден период за всички, но най вече за мен! <br /> <br /> Чувствах, че имам морален ангажимент спрямо нея като майка на Лили, но бях много разочарован и огорчен от нейните действия! Оказа се, че не съм я познавал! Срещу мен се изправи един комерсиален и озлобен човек! Едно от най-ужасните неща, което не съм допускал, че може да каже по мой адрес, е, че съм ходил по к***ви и съм си пиел уискито, докато Лили е умирала, и че съм зарязал децата си, за да храня чужди деца!... <br /> <br /> Като се върнах назад в годините, осъзнах, че винаги комерсът е бил водещ при нея. Учудващо е нейното осъдително отношение към мен - че съм с друга жена, като в същото време самата тя е с втори съпруг след кончината на първия й - бащата на Лили!...<br /> Изтрезнях и разбрах, че майката на Лили не е това, за което съм я мислил! Нямах друг избор, освен да прекъсна всякакви взаимоотношения с нея. Винаги съм си мислил, че болката идва при хората на този свят, за да ги смири, да ги направи по-мъдри, да разберат, че не всичко зависи от тях&hellip;<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Iliavatre4.JPG" alt="Iliavatre4.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="406" />- Как посрещна Таня тези проблеми? </strong><br /> - Беше много тежко и за нея! Големите неприятности започнаха, когато тя издаде първата си стихосбирка и направихме представяне в Пазарджик.<br /> <br /> Но, има висши сили, които регулират всичко!... <br /> Не мога да се оплача, синът и дъщерята на Таня се отнасят много добре с мен! Тя така ги е възпитала, настроени са за борба с живота. Дъщеря й Станислава завършва испанска филология и това лято минава под венчило с Теему - младеж от Финландия. Живеят отделно под наем и се справят отлично. Синът й Петър го приеха студент, едновременно с това и работи.<br /> <br /> Таня скоро ще издаде и трета стихосбирка, започна да се справя добре и с текстовете за песните ми. Миналата година спечелихме трето място на конкурса &ldquo;Бургас и морето&rdquo; с песента &ldquo;Нова любов&rdquo;. Предишната година пък спечелихме в Петрич наградата на публиката с едно латино парче - &ldquo;Фиеста на любовта&rdquo;, пак моя музика и неин текст. Вземам я със себе си, когато имам участия и правим няколко дуета.<br /> <br /> Всяко нещо си има цена на този свят. Както се казва в една песен на &bdquo;Бийтълс&rdquo;: &bdquo;В крайна сметка любовта, която получаваш, е равна на любовта, която си дал!&ldquo;&hellip;<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />