Като се надрусах за първи път с хероин, си казах: "Аз за това съм живял, това съм търсил! Това е мойто, оттук аз няма да излеза!"
Наркокомуната във Войняговци &bdquo;Рето - Надежда&rdquo; е регистрирана в Софийски градски съд като сдружение с основна цел подпомагане физическата и социалната интеграция чрез оказване на безвъзмездна морална, материална и духовна помощ на лица, намиращи се в неравностойно социално положение, предимно токсикомани и наркомани. Всички членове са доброволци и предимно бивши наркозависими. Така пише в официалните документи. <br /> <br /> Един от отговорниците на къщата на комуната &ldquo;Рето &ndash; Надежда&rdquo; във Войняговци край София е Васил Вачков. В нея са 38 момчета. Има една къща за момичета в Курило и една къща за майки с деца, която се намира в кв. &ldquo;Бенковски&rdquo;. Има още две къщи &ndash; в Пловдив и Бургас. Не връщат никой в нужда, който ги потърси. Не му искат пари. Вътре момчетата и момичетата работят и се издържат сами. Те се опитват да живеят според законите на Библията. Надяват се Бог да им помогне да променят съдбата си. <br /> <br /> Васил идва на срещата с мен заедно със Стелиан Николов от комуната. Те нямат право да се движат сами из града, задължително по двойки и по групи. Така повелява правилникът в комуната. Васил и Стелиан като лидери трябва да дават пример, въпреки че от много години са &ldquo;чисти&rdquo; от наркотици. <br /> <br /> Правилата са за всички. Васил казва: &ldquo;Ние се борим за всяка една душа, освен да се раздели с дрогата, да познае Христос и да не отиде в пъкъла. Това е, което искаме ние! Хората, които идват при нас, са податливи на пороци и всичко може да извади човека от равновесие и да му превърти чипа и да започне да прави глупости! Всичко, дори една песен...&rdquo;. Ето и ексклузивният разказ на Васил за борбата му с хероина, който е бил на път да го завлече в пропастта. Той се връща към далечното минало: &ldquo;Като се надрусах за първи път с хероин, си казах: &ldquo;Аз за това съм живял, това съм търсил! Това е мойто, оттук аз няма да изляза!...&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Reto_vatre.JPG" alt="Reto_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="385" />- Каква е твоята история, Васко?</strong><br /> - Аз съм на 35 години и съм от София. От 15 години съм &ldquo;чист&rdquo;, но бях затънал, наистина. Това си е смърт! Смъртта витае над живота на наркомана, около него! Вкъщи при нашите цялата атмосфера излъчваше смърт! Постоянни скандали между родителите ми, които търсеха кой е виновният! Сестра ми също преживя всичко заедно с мен. Всички гледаха как умирам пред тях и не можеха да ми помогнат! Гледаха как съм обсебен, гледаха как съм тръгнал към смъртта, и то бързо, и не можеха нищо да направят...<br /> <br /> <strong>- Как стигна до наркотиците?</strong><br /> - Мислил съм много по този въпрос - как стигнах до този начин на живот, защо посегнах към нещо, което не е истинско. Проблемът са ми били комплексите, липсата на свобода да бъда такъв, какъвто искам да бъда! Когато се друсах, тогава ставах такъв, какъвто искам да бъда! Така си мислех аз... Харесваше ми да се отпусна, казвах каквото мислех, можех да се приспособя във всяка среда... Но... това беше само в моите мисли, реално погледнато не беше така.<br /> <br /> <strong>- На колко години започна да се друсаш?</strong><br /> - На 16 започнах да пуша трева, да пия алкохол, да ги мешам. Търсех тази свобода, която ми липсваше. Но после започна да ми писва, защото ефектът намаляваше, не беше като в началото, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и започнах с по-тежките дроги, минах на хероин</strong></span><br /> <br /> Вземах и една комбинация от хапчета, които наподобяват неговия ефект, но са по-евтини. И са чисти, това са хапчета, няма &ldquo;лоши&rdquo;, няма &ldquo;добри&rdquo;... Цяла България се беше зарибила по тях! Падаха ми задръжките, мислех си, че всичко е розово, че всичко е о`кей, мислех си, че това е истината! <br /> Като се надрусах за първи път с хероин, си казах: &ldquo;Аз за това съм живял, това съм търсил! Това е мойто, от тук аз няма да изляза!...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли проблеми в семейството?</strong><br /> - Отраснал съм в много добро семейство. Баща ми и майка ми са искали винаги най-доброто за мен. Завърших Математическата гимназия с добра диплома. След това влязох в Техническия университет. Но с дрогата нямаше как да уча, защото не ходех въобще на лекции, нямах интерес! <br /> <br /> Като разбрах, че дрогата е &ldquo;мойто&rdquo;, аз се хвърлих през глава! Зарязах близките, приятелите, не се криех, не се правех, само това ми беше в главата! Въобще не се прикривах, че се друсам! Други гледат, като са зле, да не се показват пред хората. На мен изобщо не ми пукаше! Хвърлих се в най-дълбокото! <br /> <br /> Но... нещата се усложняваха! Бях жаден за по-силен ефект, вдигах дозите. По този начин се &bdquo;подкарах&rdquo; вече яката! Студентството бързо пропадна, нашите разбраха, приятелите бързо ме оставиха. Защото ти си мислиш, че си много готин, когато си се надрусал, но ти си неприятен тип!... Заспиваш на масата или постоянно прекъсваш хората, искаш непрекъснато нещо от тях, мислиш, че си само ти на този свят. Досаден тип! Неприятна компания си, ти можеш да си мислиш, че си приятна компания, но не си!<br /> Започваш да искаш пари. Ставаш като пиявица, искаш непрекъснато да смучеш...<br /> <br /> <strong>- Откъде вземаше пари?</strong><br /> - Много бързо си прекъснах източниците от къщи. Нашите като разбраха, и казаха: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Няма ние да ти помагаме да умираш! Няма да ти дадем и една стотинка!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Въпреки покварата, която влезна в мен, от къщи не изнасях, беше останало това в мен &ndash; домът беше свято нещо, не пипах там!<br /> Като станех сутринта, отивах при един приятел и двамата започвахме да търсиме пари. Без 20 лв. за хапчета нямаше как да изкараме деня! Когато намерим повече пари, отивахме за хероин, за да се надрусаме. После се мотаехме из града. Ако не намерехме пари, правехме грабежи по улиците, просехме... Тогава много наркомани просеха по улиците.<br /> <br /> Успявах някак си да се закрепя да живея вкъщи, но положението беше &ldquo;на кантар&rdquo;. Като се връщах, много често нашите не ме пускаха да се прибера. Но те се мъчеха да ми помогнат всячески &ndash; провеждаха ми домашни лечения, иглотерапии, водеха ме на психолози, на психиатри... Всичко, каквото е можело, се е пробвало! Нямах желание да ги правя тези неща, но заради нашите ходех. Хем се опитвах да угодя на тях, хем да си карам по моя начин, но явно така не ставаше. Защото желание да спирам дрогата, нямах!<br /> <br /> Но... после започнаха да ме притесняват полицаите! Вземаха ме от къщи. Заради грабежите. Получих два пъти условни присъди заради тях. Много напрегнато ми стана вече. Тогава майка ми започна да ми подхвърля идеята за комуна. Казаха ми: &ldquo;Или в комуна, или си заминаваш от къщи!&rdquo;. Не бях от този тип, който може да живее по улиците &ndash; исках да се прибера, да се изкъпя, да си почина. Не бях типа &ldquo;куче&rdquo;, който издържа на всякакви условия, може би с годините щях да стана... Положението се получи &ndash; или на улицата, или в Испания! Рекох си: &ldquo;Хайде, ще си почина там, ще науча езика!&rdquo;. Съгласих се и заминах за комуната през 2001 г. <br /> <br /> <strong>- Какво беше първото ти впечатление от комуната?</strong><br /> - Нямах никакви очаквания какво ще е мястото. Само знаех, че не се пуши, не се пие, не се друса, и това е. Като отидох там, Кордова се казваше градът, в Сдружение &ldquo;Рето &ndash; Надежда&rdquo;, видях, че условията бяха о`кей. Но имаше строг режим - нещо, което на мен ми беше чуждо &ndash; лягаш в един час, ставаш в един час. Не можеш да идеш някъде, без да питаш, питаш за това, питаш за онова... Не бях живял по такъв начин! Може би нещо като в казармата &ndash; моето поколение ходи в казармата, ама аз не ходих, замотах се, за да не ида...<br /> <br /> Направи ми впечатление, че хората са о`кей към мен, добронамерени. Езикът не го разбирах, но видях, че хората се свободни някак, радваха се. Ухаеха на нещо различно, това което съм мечтал винаги - казваха това, което мислят, смееха се, бяха си заедно. Някак си сплотени, о`кей бяха! <br /> <br /> Като влезеш там, прикрепват един човек към теб &ndash; да ти показва нещата, да ти помогне да преживееш абстиненцията, да бъде с теб, да те утеши, да ти бъде пример, като ти разкаже как е било при него. Такъв човек сложиха до мен - испанец, който с един речник се мъчеше да общува с мен. Но той не знаеше много как да търси в него думите и аз ги търсех. Обаче той се стараеше, искаше да общува с мен. Тогава си задавах въпроса защо той иска да общува с мен, за какво му е това &ndash; да пита как съм, как се чувствам, да се опитва да ме разсмива! Нямах отговор защо прави всичко това! <br /> Аз имах желание да науча езика и започнах бързо до напредвам.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Там имаше доста българчета </strong></span><br /> <br /> но не ни даваха много да си говорим, защото бяхме нови всичките и ни предпазваха да не се надъхваме помежду си и да направим някоя щуротия! Защото помежду ни, като се събирахме, течаха следните разговори: &ldquo;Помниш ли как се друсахме, виж руснакът на светофара проси, каква ли дрога има, хайде да избягаме в Испания да &ldquo;бръмчим&rdquo; по улиците, испанките са много хубави...&rdquo; - всякакви щуротии!<br /> <br /> Имаше един хърватин, с който горе-долу се разбирахме. Именно той ми обясни отначало кое точно е променило тези хора. Каза ми, че това е Исус Христос! Външно приех думите му с уважение, но вътрешно си помислих, че това е секта. Разбунтувах се. Тази работа не беше за мен! Цял живот съм бил човек, който не вярва в тези работи и дори се присмива, и сега изведнъж да ми кажат, че това е истината! Но нищо не направих, не съм човек, който обича да влиза в ситуации, по-скоро бих се нагодил, отколкото да тръгна на бунт. Имаше други от българите, които се бунтуваха и казваха: &ldquo;Няма да ги слушам тези неща!&rdquo;. На мен по-скоро ми харесаха тези хора, не можех да кажа на бялото черно, виждах, че нещо добро става с тях. Нещо специално имаше в тях, което аз също исках да имам! Това бяха чисти хора, различни! Не бяха вече наркомани, в никакъв случай!<br /> <br /> <strong>- От колко време вече бяха те в комуната?</strong><br /> - Колкото време повече си бил във вярата, толкова по-добре! Но не е определящо колко време си бил в комуната. Може да си много време в комуната и да не стане нищо! Ти можеш да се нагодиш към комуната, да свикнеш с правилата, да се нагодиш към хората, да не създаваш проблеми, но да мине времето и да не се случи нищо вътре в тебе! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А то вътре в тебе е проблемът!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Можеш да си сложиш маска там?</strong><br /> - Да, да бъдеш лицемерен. Само да сложиш 20-30 кила отгоре, да напълниш бузките, да си мислиш, че животът е пред тебе, можеш да изкараш 1 година, можеш да изкараш 2, и като излезеш навън, пак падаш в същата дупка отпреди! Просто защото нищо не се е случило вътре в теб!<br /> <br /> <strong>- Ти как стигна до промяната?</strong><br /> - Исках да изхитря системата. В началото се опитах хем да взема от вярата, доброто, което имаха те, хем не исках да оставя нещата, които ми харесваше да правя, но знам, че не са угодни на Бога. Не бях съгласен с това, което Библията казва за моя сексуален живот - само в брак, с една жена... Смятах, че мога да направя комбинация - да приема вярата в Бога от тези хора, но като отида в центъра, да си правя каквото си искам!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така беше първите 9 месеца - опитвах се да си наглася Бога по моя калъп!</strong></span><br /> <br /> Но... нищо не се получи с живота ми! Аз се тормозех вътрешно, виждах, че не става така! Слушах по нашите служби какво говорят тези хора, но сърцето ми беше раздвоено.<br /> <br /> <strong>- Как успя да се разделиш с раздвоението?</strong><br /> - Погледнах себе си реално и видях, че не съм добре! Разбрах, че ако изляза навън, ще издържа известно време, месеци, години, но в един момент ще дойде някаква ситуация, която пак ще ме върне към дрогата. Ще рухна като пясъчна кула, от първата вълна, която дойде. Това прозрение ме разклати! На една от службите или събранията, човек от нас проповядваше. Аз слушах. Едно негово изречение обаче ще запомня винаги. 14 години са минали оттогава. То стигна до най-дълбокото в сърцето ми! Гласеше горе долу следното: <br /> <br /> &ldquo;Ще предам живота си на Бог и ще оставя според него да се развива моя живот!&rdquo;. Когато нещо истински духовно стигне до тебе, ти реагираш! И това изречение всъщност преобърна живота ми! Защото дотогава аз служех на двама господари и явно не се получаваше &ndash; на Бога и на светското. Направих изповед от цялото си сърце, че предавам сърцето си на Бога, че искам Бог да промени живота ми, както Той иска и да го води, както Той иска! Не знам дали я направих на глас, но със сърцето си го казах! Изповядах се, че не искам да продължавам да живея по този лицемерен начин. И наистина - падна товарът на цялото това лицемерие и на греха от сърцето ми! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оттук-нататък животът ми беше вече различен! <br /> </strong></span><br /> Когато нещо кривнех, Той ме поправяше! Вече гледах на хората около мене по различен начин. Бях добър и с тези, които не ми допадаха, гледах да ги разбера, да им помогна...<br /> <br /> <strong>- Вече си в България. Как се издържате тук в комуната?</strong><br /> - Издържаме се чрез дарения, на мебели и бяла техника, много често ние ги поправяме и ги продаваме в нашите магазини за вещи втора употреба. Момичетата тапицират мебели и им се плаща за това от клиентите. Реставрираме мебели. Има момчетата, които вече са професионални дърводелци. Аз поправям бяла техника.<br /> <strong><br /> - Можеш да не живееш вече в комуната. Защо го правиш?</strong><br /> - Аз усещам, че имам призив от Бога да съм тук! Щастлив съм заедно с момчетата, защото виждам хора, които идват, и аз мога да им помогна, а и в мен има още неща, които не ми харесват и знам, че само Бог може да ги оправи! Знам, че ако продължавам този път във вярата, няма шанс да се върна към наркотиците! <br /> <br /> <strong>- Само вярата в Бог ли ти дава радост?</strong><br /> - Вярата ми дава радост, но и един хубав мач ми дава радост! /смях/ Бог е направил да ни харесва една хубава книга, да ни харесва един хубав филм, един хубав разговор, много неща! Но важна е мярката. Човекът извращава мярката. Отива в крайности.<br /> <br /> <strong>- А с момичетата как стоят нещата?</strong><br /> - Брак с една жена и чистота преди брака. Може да си харесаш дадено момиче от комуната, да се опознаете и да се вземете. Но не мога да се хвана с първата, която ми хареса от нашите момичета, и да започна да я успивам. Няма как да стане! Това се контролира. Може да стане така, че да се повлияе на лечението. <br /> <br /> Ние се борим за всяка една душа освен да се избави от дрогата, да познае Христос и да не отиде в пъкъла! Това е, което искаме ние! Хората, които идват при нас, са податливи на пороци и всичко може да извади човека от равновесие, и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да му превърти чипа, и да започне да прави глупости! </strong></span><br /> <br /> Всичко, дори една песен!...<br /> <br /> <strong>- Каква музика можете да слушате?</strong><br /> - Светска музика не слушаме, слушаме християнска музика. Забранено е да се слуша радио. Да хванеш да си пуснеш някоя чалга, няма как да стане... Или рап! Няма как... Просто защото не е добре за тебе! Всяко правило си е сложено, защото се е случило нещо преди това и за да предотврати това да се случва в бъдеще... <br /> <br /> <strong>- Какво друго е забранено в комуната?</strong><br /> - Книгите са ограничени също. Само християнска литература може да се чете. Телевизията също е ограничена. Гледаме телевизия, но контролирано. Мачове, някои филми, новини. А контрол има, за да не се разколебае решението, което ти си взел да се оправиш.<br /> <br /> <strong>- Свободно ли могат да излизат хората от комуната?</strong><br /> - Аз, който съм 15 години в комуна, не мога да стана и да ми щукне: &ldquo;Чакай, ще ида да пия едно кафенце в града!&rdquo;. Няма как да стане! За да изляза аз, трябва да се обадя на човека, който е с телефона и приема входящите обаждания и следи за реда в къщата. Всичко се съгласува с него. На телефона отговорниците на къщата се редуваме. Сега, за да съм на интервю с тебе, съм го съгласувал с човека с телефона в момента, съгласувал съм го и с директора Мигел Лопес... Не мога да дойда сам, а задължително с друго от момчетата от комуната. Задължително!<br /> <br /> <strong>- Ти имаш ли приятелка?</strong><br /> - Да. Тя е от нашите момичета.<br /> <br /> <strong>- С нея можеш ли да излезеш?</strong><br /> - Изключено е на този етап.<br /> <br /> <strong>- Забранено ти е да правиш секс с нея?</strong><br /> - Това Библията го забранява. Но аз не правя секс с нея, защото вярвам, защото обичам Бога и Той ми дава сили, щом иска нещо от мен!<br /> <br /> <strong>- Мнозина смятат, че евангелистите нанасят щети на православната църква, че вие сте сектанти...</strong><br /> - Важното е да не нанасяме щета на Бога, а за православието дали е щета, не знам, нямам идея. Приличам ли ти на сектант?<br /> <br /> <strong>- Колко време отделяте на ден за служби, събрания, за неща, свързани с вярата?</strong><br /> - Ставаме в 7-8 ч. Сутрешната ни служба трае час. Но аз, примерно, съм станал един час преди това &ndash; да чета, да се моля. И през деня комуникирам с Бога &ndash; моля се, ако нещо се случи и не съм сигурен как да постъпя, търся от Него да ме води. В неделя правим служби, които са открити. Имаме хор или хваление - това са момчета и момичета, които служат на Бога, пеейки. Те са с китари - пеят, свирят и ни водят. Другите ги подкрепят, ако знаят песните. Майка ми идва на тези служби при нас, те са открити. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя е доволна, че синът й вече не е това объркано момче, което отиваше към смъртта!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво ще правиш в бъдеще?</strong><br /> - Засега не го виждам да си тръгна от комуната. Не го планирам живота си до бели коси и до старини, засега е така. Ако Бог позволи да се оженим с приятелката ми, пак виждам живота ни в комуната. Но това аз мога да ти го говоря днес, че ще е така, а утре да бъде друго... Има момчета и момичета, които са излезнали от нас, имат си семейства, но живеят във вярваща среда и ходят в евангелски църкви и служат на Бога навън.<br /> <br /> Не мога да ти кажа какво ще е утре. Само съм сигурен, че искам да продължа по пътя, по който съм поел! Със сигурност го искам! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />