Треньор на света и баща на българските щанги Иван Абаджиев: Моят допинг е трудът!

<br /> Иван Николов Абаджиев &ndash; легендарен български треньор по вдигане на тежести от световен мащаб, наричан от президента на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел &bdquo;треньорът на света&rdquo;. У нас просто го наричат &bdquo;баща на българските щанги&rdquo;. Като състезател има сребърен медал от Световното първенство в Техеран през 1957-а. Последното му състезание е Олимпиадата в Рим през 1960-а. От 1969-а е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на Европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала. Въвежда двуразовите тренировки, които са негов патент. Също и системата на триразовите тренировки, съчетани с адаптация на организма и възстановяване. Специализира щангистите и изисква извършването на огромен обем работа. <br /> <br /> <em>На Летните олимпийски игри в Мюнхен българските щангисти печелят първите си олимпийски медали - три златни и три сребърни, като с 38 точки са отборни първенци. През годините неговият отбор излъчва 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони. Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия в София. Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България, а през 2001 г. за треньор на страната ни за ХХ век. През февруари (12.02.2015 г.) &bdquo;Старшията&rdquo;, както го наричат в спортните среди, навърши 83 години и се нареди сред най-дълголетните членове на клуб &bdquo;Над 55&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Г-н Абаджиев, как се чувствате на вашата достолепна възраст?<br /> </strong>- Бодър и здрав, но, разбира се, не така жизнен и силен като на млади години. Моята тайна е цялостната активност &ndash; физическа и умствена. Имам си едно куче &ndash; хъски, с което излизам 2 часа сутрин и 2 часа след обяд. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз разхождам кучето и то разхожда мен <br /> </strong></span><br /> Както ви е известно, не пия, не пуша и спазвам не особено строг хранителен режим. Не преставам да се занимавам с моята професия, като организирам семинари, давам консултации и подготвям за печат нова книга. Миналата година организирах семинар във Финландия &ndash; имаше участници чак от Нова Зеландия. Всички изразиха желание да се подготвят по моята методика в България. На всички хора над 55, пък и под 55, а и над 80 години, препоръчвам да не се занемаряват, да използват пълноценно умствения си и физически потенциал. Движение на мускулите и мозъка &ndash; това е най-кратко моят съвет. <br /> <br /> <strong>Как се справяте в тези сурови, кризисни времена? Стига ли пенсията?</strong><br /> - Стига, не се чувствам беден. Жена ми няма пенсия, а моята е малко под 600 лева. Взимам и нещо като стипендия в размер на 340 лева. Ако не ми се налага да взимам скъпи лекарства, оправяме се някак. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз, общо взето, съм здрав човек и нямам здравословни проблеми</strong></span><br /> <br /> През 2000 година на Олимпиадата в Сидни получих нервна криза заради скандала с допинг пробите на моите състезатели. Тогава се сдобих с диабет, но сега съм по-добре &ndash; захарта ми е около нормалната. Миналото лято пък ме споходи лаймска болест, от която не съм сигурен, че съм се отървал, защото много късно й обърнах внимание и започнах да се лекувам. Сега мисля да отида при дъщеря ми, която живее и работи в Кьолн, и там да ми направят пълни изследвания.<br /> <br /> <strong>В медиите се появиха съобщения, че новата ви книга ще е готова през пролетта. Ще успеете ли да се вместите в тоя срок?</strong><br /> - Трудно е да се каже, защото не зависи всичко от мен. Книгата трябва да бъде редактирана и рецензирана от доста голям брой специалисти в различни области. Засега мога да ви кажа само, че работното й заглавие е &bdquo;Моят опит в областта на тежката атлетика&rdquo;. Работих по нея и продължавам да работя &ndash; да допълвам, да доизяснявам, твърде усилено, защото имам много и яростни опоненти. Мисля, че все пак ще имам последната дума.<br /> <br /> <strong>Споменахте за опоненти. Защо продължават атаките срещу вашата методика, въпреки че постиженията й са налице?</strong><br /> - Опонират ми, най-меко казано, защото съм ги изпреварил! Паганини е казал: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;На успелите завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Моята битка беше за увеличаване на физическите натоварвания. Доказа се, че те водят до усъвършенстване на организма, като увеличават неговите сили, бързина и издръжливост. Още като ученик в Спортното училище в Пловдив в края на 40-те години на миналия век слушах за опасността от увреждания поради претоварване. Не повярвах на тогавашната спортна наука заради собствения си опит. Работил съм на полето още като 13-годишен по 15 часа на ден. Вечер се чувствах премазан от умора. Когато започнах да се занимавам със спорт, обаче не изпитвах такава умора. Така разбрах, че човешкият организъм има огромни възможности да се натоварва, без да се уврежда.<br /> <br /> <strong>Обвиняват ви, че вашите състезатели взимат допинг. Как ще коментирате?</strong><br /> - Ще ви кажа кой е моят допинг. Вижте, силата не зависи само от големината на мускула, а и от междумускулната координация. При големите натоварвания се подобрява тъкмо тази координация, която позволява с по-малко енергия да се извършва по-голяма работа. Едно здраво, нормално момче за 6-7 години може да стане олимпийски шампион. При правилно дозиране натоварванията на всяка възраст имат животворен ефект. Моят допинг е трудът!<br /> <br /> <strong>Г-н Абаджиев, благодаря за това интервю. Желая ви най-ценното &ndash; здраве!<br /> <br /> </strong><br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ</strong>