Силно вярвам, че българската книга ще оцелее, уверено споделя поетът
<br /> Трендафил Василев е роден на 1 март 1940 г. в с. Момино, Хасковско. Поет, автор на девет стихосбирки. Трендафил учи първи и втори клас в родното си село, прогимназия - в село Криво поле. Завършва гимназия в Димитровград и през 1958 г. постъпва във Военното артилерийско училище - гр. Шумен. Като млад офицер служи в гарнизоните в Кърджали и Асеновград. През 1969 г. е приет във Военната академия &ldquo;Г. С. Раковски&rdquo;. След завършването й е назначен в списание &ldquo;Армейска младеж&rdquo;, в което работи близо 15 години - от редактор до заместник главен редактор, от капитан до полковник.<br /> <br /> От 1987 г. е главен редактор на Военно издателство, две години след това става негов началник. В периода 1997-1998 е управител на издателска къща &ldquo;Иван Вазов&rdquo;, от 1998 до 1999 г. е в издателство &ldquo;Български писател&rdquo; - главен редактор и директор. <em><br /> <br /> В края на 2000 г. създава издателство &ldquo;Българска книжница&rdquo;, чийто управител е. Носител е на национални литературни награди за цялостно творчество. Стиховете му са преведени на редица чужди езици. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Наближава твоята 75-годишнина! Какво виждаш, като се обърнеш назад?</strong><br /> - От всичко по нещо от това, което наричаме живот&hellip; Бедно и оръфано детство в трудни години, очарованието от природата, сладостта на знанието, обаянието на книгата&hellip; Дълги години учение, труд &ndash; предимно книжовен, живот в различни градове, семейство, деца &ndash; радости и грижи покрай тях. За да се превърна от селско чевръсто момче в един поуморен и тъжен градски човек, особено сега, в годините на прехода. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Спорно е кое е по-благодатното ми време</strong></span><br /> <br /> <strong>Немалко от стиховете ти са свързани с родния край?</strong><br /> - Родното ми село Момино лежи дълбоко в сърцето ми, там е моето детство, родната ми къща. Много от неговите жители се скриха в селското гробище, там заспаха вечния си сън и моите родители&hellip; Потопен в миналия и сегашния му живот, написах стихове, които оформиха стихосбирка, кръстена на селото ми. В една капка живот видях националната ни съдба, житейските ни ценности, народностните ни добродетели. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Направих своя равносметка за спастреното и загубеното по пътя на времето</strong></span><br /> <br /> Селото ми отстои на двадесетина километра от &bdquo;десетина дървя върбови&rdquo;, където Гергана остави най-светлия образ на вярност към род и родина. Съхраних в стихове легендите от моя край и на други българи, жертвали се за род и родина&hellip; Почти всяка местност от многострадалната българска земя има жертвено кръщение&hellip;<br /> <br /> Вярвам, че с тази книга прибавих страници към паметта и дълга ни към отечеството и земята ни. Дано да ги опазим и населяваме с достойнство!<br /> <br /> <strong>Как с няколко щрихи би очертал нашия съвременник, пресътворен в творчеството ти?</strong><br /> - Нашият съвременник носи своето житие &ndash; обич, близост, вяра, самота, болка, &ndash; кръстосано с проблемите, конфликтите и драмите на съвременния свят. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Българинът страда от деградирането на нравите, от загърбването на земята, </strong></span><br /> <br /> от разрушаването на природата, от войните и заради човешките жертви&hellip; И възправя в себе си надеждата България да преживее ново възраждане, светът да стане по-хуманен и по-мирен.<br /> <br /> <strong>Освен творец, ти си и издател. Каква е съдбата на съвременната българска книга?</strong><br /> - Българската книга е в естетическа и финансова конкуренция с чуждестранната. Но аз вярвам, че тя ще надделее в това съперничество. Очаквам във време на динамични промени, в по-широките контакти с другите култури все повече българи да припознаят родното като опора в живота си, да намерят своя български корен, верния си житейски път. Това означава все по-често да посягат към българската книга.<br /> <br /> <br /> <strong>Любомир МИХАЙЛОВ<br /> </strong>