Писателката Катя Воденичарова: Животът ти поднася лимон? Ти си направи лимонада!

<br /> Родена е на 13 септември 1926 г. в София. През 1949 г. завършва Софийския университет. Две години учителства в Девин и в София. От 1951 г. постъпва на работа в Радиото, където 19 г. работи като редактор и зам. главен редактор на Детска редакция и 14 г. като главен редактор на редакция &quot;Хумор, сатира и забава&rdquo;. <br /> <br /> С името на Катя Воденичарова са свързани популярни и дългогодишни предавания, като &ldquo;Бате Райко Многознайко&rdquo;, &ldquo;Хоп Троп&rdquo; и &bdquo;Художникът Почти Вълшебник&rdquo;, &ldquo;Приказки за Радослав&rdquo;, &ldquo;Кафе с автограф&rdquo;, &ldquo;Дядовата ръкавичка&rdquo;, &ldquo;Хумористично ателие&rdquo;, &ldquo;Тромбата на Вили&rdquo;... Автор на куклени и театрални пиеси, сценарии за филми, книги за деца и възрастни. Носител на национални награди: &bdquo;Константин Константинов&ldquo;, &bdquo;Петко Р. Славейков&ldquo;, годишни награди на СБП и др. <br /> <br /> <em>Някои искат да изглеждат като Нефертити, други &ndash; като Джулия Робъртс, а моят светъл пример в живота е Катя Воденичарова. Не искам и не мога да я стигна по талант, но бих искала поне в житейските примери да й бъда вярна следовница. Как така става, че Катето е винаги като &bdquo;извадено от кутийка&ldquo;, т.е. соанирана, парфюмирана, с грижливо подбрани тоалети и аксесоари, с неизменната ласкава усмивка на лицето, която така я огрява цялата, че човек не вижда нито една бръчка? Бързам да кажа, че тя изглежда така дори когато я посетя неочаквано вкъщи, когато току-що е излязла от болница, когато не е спала цяла нощ, когато е пътувала цял ден... За нея старата българска приказка: &bdquo;И кръв да плюеш, казвай &ndash;дренки ядох!&ldquo; важи с пълна сила. Тя самата смеешком разказва как веднъж, като паднала и си ударила лошо главата в собствената си кухня, бързешком се надигнала &ndash; противно на всички медицински наставления да се лежи в такива случаи... И успяла, докато дойдат момчетата с носилката от &bdquo;Бърза помощ&ldquo;, не само да се измие и преоблече, но дори да избърше кръвта по пода... </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Кате, защо винаги казваш, че си добре &ndash; дори когато се знае със сигурност, че тъкмо в този момент имаш и грижи, и тревоги, и здравословни проблеми...?</strong> <br /> - Аз съм човек на словото и знам, че думите имат голяма сила. Неслучайно психотерапевтите препоръчват на пациентите си сутрин да повтарят многократно, още със ставането: &bdquo;Много съм добре, все по-добре ставам, вече съм съвсем здрава, съвсем щастлива...&ldquo;. Думите могат да отнемат болката, да разсеят тревогата, да прогонят напрежението. Думите вършат чудеса. Щом човек е на крака и може да говори, няма защо да плаши близките си с вайкане колко е зле... олеле, и май ще става все по-зле... Това нито за него е добре, нито за другите. А и не обичам да ме съжаляват.<br /> <br /> <strong>Знам, че не обичаш и да говориш за годините си, но не мога да ги избегна: Кате, на тези години все още активно пишеш, издаваш, ходиш на премиери и участваш в радиопредавания, правиш любимите на фамилията ти баници и торти... Винаги си &bdquo;в час&ldquo; и с политиката, и с културните прояви в столицата... Как става това?</strong><br /> - У всеки човек има почти неизчерпаем кладенец от енергия, която организмът пази за спешни случаи, за екстрени ситуации... когато нещата са на живот и смърт. Например &ndash; ако те гони лъв и трябва да се спасиш, като се покатериш на дърво... Или ако си на &bdquo;Титаник&ldquo; и вече си в ледената вода, а трябва да изплуваш, да се качиш на лодката... Но тъй като аз съм изключила тези ситуации да ми се случат &ndash; няма да ходя в Африка и няма да пътувам с презокеански кораби, &ndash; с пълна пара си черпя от своя енергиен кладенец. Препоръчвам и на другите да го правят. Не чакайте спешния случай, харчете се още сега, още днес, със сигурност ще ви стигне до края! <br /> <br /> <strong>Как да тълкувам твоето често повтаряно: &bdquo;Аз съм щастлива пенсионерка&ldquo;?</strong><br /> - Едва ли някой ще си помисли, че става дума за голяма пенсия или супер условия на живот, с това малцина могат да се похвалят у нас. Аз съм щастлива, защото случих на добри деца и внуци &ndash; винаги са край мен, винаги отзивчиви, ласкави, грижовни... Аз не знам какво е самота и усамотение &ndash; през целия ден вкъщи някой идва, някой звъни по телефона, някой присяда да хапне супа и да побъбри с мене за нещо... И всички носят по нещичко, за което съм казала мимоходом и даже съм забравила. Угаждат ми и даже ме глезят, как да не съм щастлива.<br /> <br /> <strong>Кои са поводите, които могат да извикат твоята усмивка... И прочутите &bdquo;Катини трапчинки&ldquo; на бузите? </strong><br /> - Не бива да се прекалява с късмета. Хубаво е, че след нощта идва ден и в прозореца си виждам ято птици &ndash; чудя се как вихрено профучават в този студ, какъв е този мотор, дето ги тласка напред? Хубаво е дори когато телевизорът бодро-бодро ме информира какви части от България ще бъдат с код &bdquo;жълто&ldquo; &ndash; веднага се чувствам част от цялото. Хубаво е, че цветята ми на площадката вече усещат пролетта и живват, пускат нови листа и клонки. Прекрасно е, че някои приятелки вече ми се обаждат, за да питат къде ще ходим това лято на море... И кога най-после ще идем да изпием по чаша вино в кръчмата на съседната улица. Ето ти куп поводи за усмивка и надежда.<br /> <br /> <strong>Ти си известен човек, има ли славата като медала и &bdquo;обратна страна&ldquo;?</strong><br /> - Има, естествено. Добре е, ако в магазина, като те познаят, хукнат да ти дадат нещо &bdquo;изпод тезгяха&ldquo; &ndash; по-прясно, по-качествено. Лошото е, ако лекарите, поласкани, че лекуват тъкмо теб, се престараят до такава степен, че те поболят още повече с допълнителни лекарства и манипулации... <br /> <br /> <strong>Пишеш ли в момента някоя нова детска книга? И какво би искала да кажеш с нея на възрастните?</strong><br /> - Оставила съм творческите планове на музата, която по-добре знае кога да дойде и какво да ми нашепне в ухото. А това, което исках да кажа със своите последни детски книги &ndash; дано да е било добре разчетено и разбрано, &ndash; е, че децата и вчера, и днес, и утре ще имат нужда от плътно обкръжение любящи хора, роднини &ndash; родители, баби и дядовци, лели, чичовци, братовчеди... Само тогава детето израства здраво и читаво по всички линии &ndash; когато усеща около себе си любовта, вниманието, доверието и грижата на възрастните. Дете, което самотува в апартаменти, в които няма дори котка и куче, което седи с часове пред телевизора и компютъра, което не вижда заетите си мама и татко дни наред..., такова дете трудно ще стане добър човек.<br /> <br /> <strong>Знам, че си привърженик на благовъзпитания тон, на добрите обноски. Но знам, че понякога умееш да бъдеш рязка и категорична, кога се случи това за последен път?</strong><br /> - Една много по-млада приятелка се оплакваше, че нощно време се буди... Сопнах й се: &bdquo;Ами използвай това време да почетеш например, да помислиш за някои неща, за които денем не ти остава време... Животът ти поднася лимон? Ти си направи лимонада, аз поне така се опитвам да правя&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Ето още едно обяснение защо искам да приличам на Катя Воденичарова!</strong><br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />