С каба гайди и родопски чанове гонят бесните кучета в Широка лъка

<br /> Върховата изява на маскарадните игри в Средните Родопи безспорно е на празника &ldquo;Песпонеделник&rdquo; в с. Широка лъка &ndash; това е първият понеделник след Сирни Заговезни, когато се обесва злото, превъплътено според родопските митологични представи в &bdquo;бесните&rdquo; кучета. Идеята на този езически празник в началото на месец март е да бъде прогонено злото и да бъде засаден новият живот. <br /> <br /> В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка &ndash; големи чудовища-кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. <br /> <br /> <strong>Вдига се много шум, звън и смях </strong><br /> <br /> В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. На фона на старите къщи тази гледка е наелектризираща и вълнуваща. <br /> <br /> &bdquo;Песпонеделник&rdquo; представлява древноезически обичай, обогатен с християнски елементи, изпълнява се за плодородие, изобилие и здраве. <br /> <br /> Обичаи като женитба (с мъжка булка), любов, раждане пресъздават жизнения цикъл и подтикват природата към нов живот. <br /> <br /> Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри, довеждащи почти до транс. Маските в народните вярвания на родопчаните защитават от &quot;нечистите сили&quot;. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните мъже, омайва и подсилва предпазното им действие. <br /> <br /> Само звънците на всеки участник тежат до 30 килограма, а маската и костюмът - 20, така <br /> <br /> <strong>теглото на маскировката, с която изпълнява своите танци кукерът, достига близо 50 кг </strong><br /> <br /> По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми. Костюмите, които носят маскираните в Широка лъка млади мъже, се състоят от типичната за селото традиционна женска дреха &ndash; &bdquo;вълненик&rdquo;, на краката имат кожени навуща, на кръста &ndash; чанове и &bdquo;тюмбелеци&rdquo; (огромни звънци, носени от водача на стадото). <br /> <br /> За маските си те използват допълнителни атрибути - червен плат или червена боя за очертаване на очите и устата, дълги кълчищени мустаци, чеснов лук - за прогонването на злото, който е силен апотропей (предпазващ от беди амулет) според българската народна митология&hellip;<br /> <br /> Трудно се описват с думи картините, които оживяват по калдъръмените сокаци на селото, по-добре да се видят. <br /> <br /> Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Широка лъка с право може да се нарече &ldquo;храм&rdquo; на родопската песен. Тук няма семейство, което да не е свързано с родопската музика, в селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. <br /> <br /> <br />