Убийството на Илия Павлов отключило разкола сред българските масони

<span style="color: rgb(0, 0, 255);"><em><a href="https://www.blitz.bg/article/40908" target="_blank"><span style="color: rgb(0, 0, 255);"><strong>В предишния си брой &bdquo;ШОУ&rdquo; само открехна завесата към истината за българското масонство.</strong></span></a></em></span><span style="color: rgb(0, 0, 255);"><em> </em></span><em>Както обещахме, днес нашият източник - високопоставен &ldquo;зидар&rdquo;, ще разкрие кои са първите масони на прехода и кои са автентичните &bdquo;братя&rdquo;. </em><br /> <br /> В опит да хванем бика за рогата питаме за масонска връзка в най-култовите убийства на прехода &ndash; тези на Луканов, Илия Павлов и Кюлев. Източникът ни реагира мигновено и лаконично, типично по масонски: &bdquo;За Луканов и Кюлев не знам, но <br /> <br /> <strong>убийството на Илия Павлов е голяма тайна. Той е голям, той е огромен масон...&rdquo;<br /> </strong><br /> Веднага на помощ ни се &bdquo;притичва&rdquo; задочно съвестен автор като Йово Николов. В резюме въпросът стои по следния начин. Убийството на Павлов е изумително просто като технология - един снайперист застава в сянката на малка порутена сграда на 47 метра от ярко осветения вход на административната сграда на корпорацията &bdquo;Мулти&rdquo; на бул. &bdquo;Г. М. Димитров&rdquo;, изчаква час-два, докато в светлините на прожекторите застава Илия Павлов, прицелва се в сърцето и натиска спусъка на своята &bdquo;Щаер&rdquo;. <br /> <br /> Елементарното, но гениално изпълнение е знак за нещо много важно - босът явно не се е чувствал застрашен по никакъв начин, иначе заспалата или може би &bdquo;приспаната&rdquo; му охрана му едва ли щеше да го остави като мишена толкова безхаберно. Това се случва в 19.45 ч. на 7 март 2003 г. Резюмето на събитието е задължително, защото автори с претенции твърдят, че убийството на Илия Павлов отключило разкола в най-новото българско масонство на прехода. На пръв поглед звучи прекалено. Така ли е наистина? Кой е всъщност Илия Павлов? <br /> <br /> Наистина ли е огромен масон и затова ли убийството му е голяма загадка? Прибягваме до фундаменталния труд &bdquo;Българското масонство&rdquo; на проф. Недев. Но и там, преди да се стигне до някаква &bdquo;светлина&rdquo; по въпроса, трябва да се проследят доста събития в най-новата история на българското масонство. В това число и ретроспекция към началото &ndash; реактивирането, събуждането и &bdquo;инсталирането&rdquo; на стари и нови влиятелни масони в &bdquo;събудени&rdquo; стари и създадени нови масонски ложи. Парадоксът е, че забраненото българско масонство след деветосептемврийския преврат през 1944 г. възкръсва като човешки материал най-вече по линия на <br /> <strong><br /> висши служители във външнотърговските ни представителства, културни аташета, кореспонденти на БТА, БНТ, БНР и печат</strong><br /> <br /> За социолозите те са издънка на старата номенклатура. Но не един и двама представители на &bdquo;издънката&rdquo; са посветени в масонството в ложи на Гърция, Италия, югославски дори и т.н. <br /> <br /> Култовите фигури в старото масонство на най-новата му история са Георги Крумов, Янко Бонев, Иван Ставрев. След време последните стават първи. На 5 декември 1992 г. е възродена Великата масонска ложа на България. За Велик майстор е избран Георги Крумов - бизнесмен, който след време твърди, че е получил посвещение в регулярна ложа в чужбина. Към момента на въздигането си е масон 32-ра степен. <br /> <br /> Според академиката по въпроса обаче към въпросния момент той е с 2 години масонски стаж. Илия Павлов все още го няма на хоризонта. За сметка на това Иван Ставрев разгръща кипяща дейност и привлича нови и нови членове към братството. След две години усилена работа през 1994 г. се провежда първият Велик масонски събор в присъствието на 56 &bdquo;братя&rdquo; с майсторска степен. Част от делегатите не приемат стила на работа на Георги Крумов, но зад него е Великата ложа на Югославия в лицето на нейния Велик майстор Зоран Ненезич. Югославската поддръжка осигурява преизбирането на Крумов. Опонентите обаче искат нов извънреден събор. <br /> <br /> През 1995 г. той е проведен. Югославската ложа усеща накъде духа вятърът в България, но все още не снемат поддръжката си от Георги Крумов, за да я дарят на &bdquo;фронтмена&rdquo; на опонентите му Иван Ставрев. Привържениците на Крумов напускат събора. Оказват се малцинство. Мнозинството остава и избира за нов Велик майстор Иван Ставрев. Той има подкрепата на мнозинството, но все още няма благословията на Югославската Велика ложа. <br /> <br /> Тогава &bdquo;братята&rdquo; му започват да съветват Георги Крумов да подаде оставка и да бъде заместен от Янко Бонев. В крайна сметка промяната е факт, а Бонев се оказва освен Велик майстор и велик организатор, образован, деятелен брат, който стяга редиците на Великата ложа и получава признанието на ложата-майка &ndash; Югославската, въпреки че комшиите също съветват Георги Крумов да подаде оставка. Илия Павлов все още го няма в аналите на битките, въпреки че е в апогея си като бизнесмен. <br /> Междувременно <br /> <br /> <strong>на сцената се появява Великата ложа на Германия </strong><br /> <br /> която показва, че Югославската не е единственият избор на родното братство. На 24 юни 1994 г. пристига делегация начело с Клаус Хорфнефер. Масонските ложи у нас вече съществуват, но те все още не са осветени, нямат патенти, т.е. не са редовни. На въпросната дата обаче е внесена светлина от германските &bdquo;братя&rdquo; в две родни ложи, приобщени към немските масони. На 25 юни същата година е приобщена още една. Братята, начело с Иван Ставрев, се приобщават към германските масони. В началото на август последните внасят светлина в още две български ложи. <br /> <br /> Посещенията на видни германски масони зачестяват в периода август 1996-а и март 1997-а. Контактна група признава кръга на Иван Ставрев. За това допринася и подкрепата на масоните от Италия, тъй като проспериращата му търговска дейност се върши в сътрудничество с италиански /включително &bdquo;братски&rdquo;/ фирми. <br /> <br /> Междувременно едно от първите посещения на висш масонски сановник се оказва визитата през 1992 г. на Жак Орефис &ndash; вицепрезидент на Великия Изток на Франция. Той пръв установява контакт с българските власти и прокламира легитимно учредяване на френския клон на масонството. Осветена е първата ложа от ритуала на Великия Изток, който допуска в своето лоно и жени. Организатор на всичко това се оказва не кой да е, а дългогодишният отговорен секретар на официоза &bdquo;Работническо дело&rdquo; &ndash; Степан Ерамян! Същият се оказва един от възродителите на масонството в България. Ерамян вече е станал един от първите босове на частното вестникарство в България с изданията си &bdquo;Куриер&rdquo;, &bdquo;Марица&rdquo; в Пловдив, &bdquo;Струма&rdquo; в Благоевград. Негов съучастник в медийното частно &bdquo;зидарство&rdquo; в България е също не кой да е, а именно Емил Кюлев, който според Румен Ралчев никога не е бил масон. <br /> <br /> За разлика от Румен Ралчев Илия Павлов никога не е правил публични изявления за принадлежността си към висшето масонство. Хронологията за градежа на същото висше братство у нас /според книгата &bdquo; Българското масонство&rdquo; на проф. Недев /обаче говори вместо него. На 1 юли 2000 г. в България пристига делегация на Върховния съвет на Ориент НАТО начело с шефа си Робърт Удуърд, която посвещава във висши степени първата група. На пети и шести октомври в базата на НАТО във Винченца във висши степени е посветена втората група начело с Илия Павлов. Именно на тази среща се взема решение за създаването на Върховен съвет 33-а степен в България с върховен командир Петър Калпакчиев, масон 33-а степен, и втори човек - Илия Павлов, масон 33-а степен. Това също се разминава с твърденията на Ралчев, че втори човек в институцията е именно той, а Илия Павлов е нещо като външен министър на Върховния съвет. Според източника ни обаче Павлов е отговорник за вътрешните дела на Върховния съвет и само формално е втори човек, но според статута си <br /> <br /> <strong>Мултибосът е единственият bg-масон, който има право на персонален, директен контакт с представителите на най-висшите масонски институции в света</strong><br /> <br /> Тоест това го прави не само стълб на масонството у нас в България, но и масон № 1 на страната ни. Неслучайно, ако внушителната сграда Върховният съвет на масоните в САЩ със съвършена класическа архитектура се намира на 300 метра от Белия дом във Вашингтон, то на същото отстояние от нея се намира и личният палат на Илия Павлов в американската столица, което никой досега не е изнесъл на светло, твърди нашият източник. <br /> <br /> На 24 ноември 2000 г. в масонския храм в Горна баня се открива Общото Велико събрание на Великата ложа на България начело с Великия майстор Иван Ставрев. Представени са 12 ложи. Около Борислав Сарандев вече се е оформило опонентно ядро, което конспиративно подготвя избора му за Велик майстор. &bdquo;Кръгът около Илия Павлов, Петър Калпакчиев, Иван Ставрев, Александър Витанов, Петър Горновски, които са начело на Великата ложа, подценяват тази акция, пък и тя не им е известна, защото се върши на закрито, чрез личен диалог&rdquo;. Право на глас имат 11 ложи. Числото на гласуващите е малко и дава възможност за влияние&rdquo;, пише в &bdquo;Българското масонство&rdquo;... Въпросите се усложняват и от факта, че немалко български масони /явно става въпрос за масоните около Иван Ставрев &ndash; б. а. / са свързани с бившата Държавна сигурност. Всичко това, съчетано с вечния стремеж към мандатност и мобилност, довежда до изненадващия резултат&rdquo;, пише в &bdquo;Българското масонство&rdquo;. Така за Велик майстор е избран Борислав Сарандев с 6 на 5 гласа. <br /> <br /> Съобщението е направено в присъствието на голям брой чуждестранни гости и е записано в &bdquo;Бялата книга&rdquo;. &bdquo;Възникват два непримирими лагера. Мнозинството членове, групирани около Илия Павлов, Петър Калпакчиев, Румен Ралчев и Иван Ставрев не признават избора, възниква сложна ситуация. Германия незабавно признава избора и застава зад новоизбрания Велик майстор Борислав Сарандев&rdquo;... Резултатът е посрещнат с недоумение от Румен Ралчев, Илия Павлов, Стефан Щърбанов, Петър Горновски, Маргарит Минев, Стоян Денчев, Юли Събев, Златко Бакалов, Тодор Батков, Юлий Москов. <br /> <br /> <strong>Възникват препирни и задкулисни ходове и два непримирими лагера...&rdquo; </strong> <br /> <br /> пише още в &bdquo; Българското масонство&rdquo;. По-нататък в същия труд следва истинска бомба: &bdquo;В различията се намесват авторитетни масони като Илия Павлов, Иван Славков, член на ложата &bdquo;Асен Златаров&rdquo; и др...&rdquo;. За пръв път Батето излиза на светло като авторитетен масон, въпреки че впоследствие други източници с рикошет твърдят, че Иван Славков е приет във въпросната ложа през 2000 г., а след две години става майстор. Това едва ли е вярно, защото няма как за две години да станеш авторитетен масон. <br /> <br /> Майсторската степен се присъжда на границата на 3-ата, все още символична степен, но сама по себе нищо не значи. Най-вероятно Иван Славков само е преминал от друга ложа /не е чудно и тя да е в чужбина &ndash; б.а. /. <br /> <br /> Атаката на масоните с Велик майстор Иван Ставрев среща контраатака от страна на новоизбрания Велик майстор Борислав Сарандев, който провежда хирургическа операция срещу опозиционните ложи, но мащабите са големи и засягат съдбата на много видни фигури, членуващи в тях. Става въпрос за личности като Стоян Денчев, Вежди Рашидов, Николай Христосков, Пламен Орешарски /за когото Румен Ралчев твърди, че никога не е бил масон - б.а. /, Борислав Дионисиев, Емил Хърсев, Добромир Гущеров, Цвятко Цветков /покойният бивш секретар на МВР в не един кабинет, нашумял в не един момент и т.н. &ndash; б. а. /, Иван Славков, Петър Манджуков, Захари Захариев, Виктор Вълков, Димитър Хаджиниколов, Владимир Левчев, Ефремов и др.<br /> <br /> В миналото ще останат имената на странната двойка министри масони в кабинета на Симеон Сакскобургготски &ndash; Костадин Паскалев и Димитър Калчев, които спускат само за сведение до &bdquo;Позитано&rdquo; и лично до Георги Първанов факта, че са поканени като такива от премиера. В аналите остават и имената на Стоян Александров - ексфинансов министър, Николай Камов, Андрей Пантев, Стефан Цанев, <br /> <br /> <strong>Стефка Костадинова, Желю Желев, актьорите Васил Михайлов, Явор Милушев, Боян Биолчев</strong><br /> <br /> Антон Дончев, скандалният многомандатен варненски кмет Кирил Йорданов, банкерът Тодор Вълчев и Андрей Луканов - членове на парамасонския Римски клуб, Елена и Иван Костови, а също и Жан Виденов, членове на Ротари клуб &ndash; светското лице на масонството, както и много ключови имена на прехода. Имена, които не се нуждаят от коментар, или може би &ndash; обратното! Доказани масони от академиците по въпроса, а не от топкласациите на журналисти и пишман изследователи на масонството у нас. Което само по себе си не означава нищо лошо... <br /> <br /> В тайна остава да тъне единствено убийството на Илия Павлов &ndash; масон № 1 на България в най-новата ни история. Документираните масонски ръкостискания на Тодор Живков с руския патриарх Пимен и младия поп Максим - бъдещ патриарх на Българската православна църква, също тънат в мистерия, паралелно със загадката кой е бил любимият агент на легендарния полицай Никола Гешев, който, преди да духне от България, събира около 50 свои агенти и ги инструктира да се покрият, да възпроизвеждат подготвено потомство в очакване идването на царя, който ще управлява България 50 години. <br /> <br /> За цар Симеон ли става въпрос или за недоказания син на княз Фердинанд &ndash; Тодор Живков, който управлява &bdquo;само&rdquo; 33 години &ndash; между другото свещено масонско число? И защо единственият български държавник, който приема тържествено в повереното му президентство висши наши и чужди масони на 25 юни 2003 г. се казва Георги Първанов? Въпроси, които тепърва ще търсят отговор...<br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />