Иван Карачоров - Попа издъхнал от рак

<em>Емблематичният певец на мутрите Иван Карачоров &ndash; Килифарския поп, издъхна миналата седмица в Германия, където живее от 15 години. Там свещеникът и изпълнител на култовия мутренски химн &bdquo;Тигре, тигре&ldquo; се занимаваше с транспортен бизнес, както и с литургии пред българската общност. <br /> <br /> Фаталният ден за Попа се оказва 9 февруари. Култовият изпълнител прекарва половин година окован на болничното легло. След като се установява, че има рак на дебелото черво, незабавно е предприета операция за отстраняването на туморното образувание. Всичко е изчистено, но от стомаха на свещеника непрекъснато излизала някаква течност, която докторите не успели да спрат и да установят откъде идва проблемът. <br /> <br /> През годините Попа е пял на всички онези страховити момчета с дебели златни ланци, пистолети, бодигардове и бронирани мерцедеси &ndash; Иво Карамански, братята Васил и Жоро Илиеви и останалите босове на ВИС, СИК и другите силови групировки. <br /> <br /> За тях той казваше: &bdquo;С мен всички те са били коректни и приятелски настроени. Може би защото са усетили, че аз не се страхувам от тях. Никога не са допуснали да има неприятни случки по време на веселба. За мен те бяха клиенти, а аз за тях бях човекът, на когото плащат да свърши определена работа &ndash; да пее и да ги забавлява&ldquo;. <br /> <br /> Погребението на Иван ще бъде в родния му град Килифарево, където навремето е бил свещеник. Наш източник издаде, че транспортирането на тялото на Килифарския поп ще струва 7000 евро на опечаленото семейство. Наш репортер се свърза и с последната му съпруга &ndash; Таня. Ето какво сподели тя:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Popa4.jpg" alt="Popa4.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="425" />- Най-искрени съболезнования! Хващам ви часове, след като кацнахте в България&hellip;</strong><br /> - Благодаря ви! Вече се установих, полетът беше успешен &ndash; нищо, че е петък 13-и&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво се случи с Иван, какво доведе до този фатален край?</strong><br /> - Преди 7-8 месеца чувстваше някаква тежест в лявата страна под ребрата. За Великден прави една служба в Кьолн, събраха се доста българи, и той направи литургия. Изведнъж му стана лошо, падна му кръвното и месец по-късно започна все по-често да се оплаква, че му е тежко на стомаха, по-малко започна да яде, по-често да ходи до тоалетната. Имаме приятел, доктор в Германия, и го накарах да отиде при него да се прегледа. Първоначално не искаше да отиде, тъй като го беше страх да не му кажат нещо лошо. Казах му, че ако има нещо и го открият навреме &ndash; ще го отстранят. Послуша ме и отиде. <br /> <br /> След като го прегледаха, установиха, че има рак на дебелото черво. Имаше и малко разсейки. Направиха му операция на 26 юни, която продължи 6-7 часа някъде. Докторите казаха, че е успешна, отстраниха всичко, и дори казаха, че няма да има нужда от химиотерапия &ndash; всичко е изчистено и изрязано до здраво. <br /> <br /> <strong>- Операцията е направена в Германия, нали така?</strong><br /> - Операцията е направена в един град, който се намира на 100 км от нашия, понеже нашият приятел, българинът, работи в тази болница. Отидохме там, за да сме по-сигурни в точността на изследванията. В тази болница лежа 5 месеца и докторите непрекъснато повтаряха, че ще се оправи, няма проблем. Имаше обаче проблем в стомаха, който искаха да отстранят и да го изпишат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Този проблем обаче не спря</strong></span><br /> <br /> <strong>- За какъв проблем говорите? Нещо, което не е свързано с направената операция?</strong><br /> - Докторите казаха, че по незнайна причина, в стомаха му се събира гной. Бяха сложили едни дренажи и гнойта излизаше от тях. Никой не можеше да разбере откъде идва всичко това. <br /> <br /> На 18 ноември го изписаха и го прехвърлиха в болницата в нашия град - Ремшайд. Докторите казаха, че трябва да бъде по-близко до семейството си и по този начин ще се възстанови по-бързо. Аз и синът му започнахме всеки ден да ходим при него, там само ние сме му най-близките. Чувстваше се добре, почна сам да си става от леглото, ядеше, ходеше сам до тоалетна, и докторите решиха, че е добре. Казаха ми, че имало подобен на неговия случай &ndash; един човек имал такъв проблем в стомаха, били го изписали и той в продължение на 3 години ходил от време на време да му сменяват дренажите, и се оправил. Дадоха надежда и за него. <br /> <br /> Малко преди Коледа го изписаха, за празниците си беше вкъщи. Три-четири дни след Нова година не се почувства добре, извикахме линейка и го приеха пак в болницата. Една-две седмици след това му направиха операция да видят каква е причината тази гной да продължава да излиза от стомаха му. След операцията ми се обади и каза, че се чувства много добре. На другия ден вече не се чувстваше добре, но пък било нормално след операцията. <br /> <br /> След това се наложи още на няколко пъти да го отварят, тъй като продължаваше да излиза тази течност от стомаха му. Сложиха му една машинка, която да издърпва тази течност и с всеки изминал ден се увеличаваше. Последно при него ходих в събота (7 февруари &ndash; б.а.), беше доста отслабнал, не се чувстваше добре, докато във вторник (10 февруари &ndash; б.а.) към 10 сутринта ми се обадиха да ми кажат, че е починал предната вечер.<br /> <br /> <strong>- Т.е. е починал на 9 февруари, а не на 10-и, каквато информация излезе?</strong><br /> - Починал е на 9-и вечерта, на мен ми звъннаха на другия ден, защото самите доктори и сестри са видели тогава. Но е констатирано, че е починал доста по-рано. И в смъртния му акт е записана датата 9 февруари. <br /> <strong><br /> - Къде решихте да го погребете?</strong><br /> - Погребението ще бъде в Килифарево, там са неговите близки. Самият той е споделял, че иска да бъде погребан там, а и сестра му много настоя. Германия все пак не е неговата родина. Най-вероятно ще бъде погребан до майка си. Точен ден обаче не мога да кажа, защото колата, която го транспортира от Германия до България, тръгна днес на обяд (интервюто е направено на 13 февруари &ndash; б.а.) . Обадих им се и разбрах, че са на 50 км от Франкфурт, затова не мога да кажа дали погребението ще бъде в неделя или понеделник &ndash; зависи кога ще пристигне катафалката. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сложен е в ковчег, оправен е, облечен, нагласен </strong></span><br /> <br /> траурната агенция е от България. <br /> <br /> <strong>- От колко години сте в Германия и с какво се занимавате?</strong><br /> - Аз лично съм там от 7 години, а той - от 15. Първоначално се е занимавал само с църква, има две или три църковни общини, регистрирани в Дюселдорф и в Бон, сега последната я регистрирахме в нашия град Ремшайд през 2012 г. Преди да се установи, че е болен, бяхме планирали да се строи църква и обикаляхме за място, но така се случиха нещата, че няма как да бъде построена. <br /> <br /> Аз се разболях и не мога да работя и преди две години отворихме транспортна фирма. Той си работеше в нея, защото като свещеник не може да изкара толкова пари, че да живеем с тях. Просто трябваше да се измисли нещо друго!<br /> <br /> <strong>- А вие от какво сте се разболели преди две години?</strong><br /> - Болки в кръста &ndash; дископатия и дискова херния! Не мога да работя с тези проблеми.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Popa_luna.JPG" alt="Popa_luna.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="314" />Луна: Не казваше, че е болен</strong></span><br /> <br /> &bdquo;От вас научавам за трагедията и съм потресена! С Иван се познаваме още от работата ни в музикална компания &bdquo;Милена рекърдс&ldquo;, която вече не съществува. Много добър изпълнител, приятел и колега. Коректен и всеотдаен човек, отдаден на публиката и семейството си. Последното му гостуване в моя дом в София беше свързано с предстоящото му заминаване за Америка, коментирахме моите концертни изяви там и му дадох съвет да замине. Аз бях в Австралия, когато той замина за Америка и по скайп поддържахме връзка. <br /> <br /> Сподели ми, че е много доволен от предстоя си там. Бях го поканила дори да ми дойде на гости в Австралия. Последното ми чуване с него беше отново по скайп, вече беше в Германия. Говорихме си за музика, песни и личен живот. Беше спокоен, весел, много забавен. Никога не се е оплакал пред мен, че е болен. По никакъв начин не го е и демонстрирал. Напротив &ndash; беше доволен от живота си!&rdquo;. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina16/Popa_sn.jpg" alt="Popa_sn.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="337" />Снежина: Помолил е бащата на Юлия Бикова да му посвири в болницата</strong></span><br /> <br /> &bdquo;На мен ми звънна Радо (Радо Шишарката &ndash; б.а.) да ми каже за това нещастие, беше много разстроен. Познаваме се с Иван от много години, работихме заедно в &bdquo;Кошарите&ldquo;, след това аз, той и Марко пеехме в ресторант &bdquo;Крали Марко&ldquo; . Бая си поработихме заедно и пазя много хубави спомени с него. Последно се видяхме преди няколко години на морето, беше с жена си и изглеждаше много добре и щастлив. Ходихме на вечеря и си прекарахме страхотно. Хубав човек е, добър!... Преди години замина за Германия, понеже в България няма хляб, хората се борят със зъби и нокти да оцелеят. Нали виждаш какво е в България &ndash; две музикални <br /> <br /> фирми, които продават жива плът и това е - нищо друго! <br /> <br /> Много гадно ми стана, когато Шишарката ми каза. Иван е уважаван човек от колеги и от приятели. Имам много хубави спомени, свързани с него, но са от много отдавна, за съжаление. Няма да намериш никой, който да ти каже лоша дума за него. В годините си беше вървящ, имаше си добра публика, той е един от първите, който пее на &bdquo;Надин&ldquo; (фирма, занимаваща се с изкупуване, временно съхранение и сортиране на цветни метали &ndash; б.а.). Имаше здрави клиенти, хубави хора около него винаги. За съжаление, така си отиват хората!... Толкова му е бил земният път. Юлия Бикова ми каза, че нейният баща Данчо е ходил в болницата при него да го види и Попа го е помолил да му посвири малко. Семейство Бикови работят в Германия и по-често се виждаха с Иван&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />