Със социализма си отиде и славата на селото
<em>Преди три-четири десетилетия захвърчаха едни вертолети над върхове и гори от Монтана към Белоградчишко, народът взе да се гледа малко разногледо и питаше: &quot;Кво става бе? Пак ли нещо Тито?&quot;.</em><br /> <br /> Нямаше Тито. Но имаше н е щ о. Под баирите на село Смоляновци се откри находище на ценни изкопаеми. И ценни, и опасни, ако не се работи според както сочи науката. Оказа се, че върху планетата Земя и тъкмо върху каскетите на смоляновчани е кацнала планетата Уран. Преведена, тази шеговита писателска измишльотина трябва да предизвика досещането на читателя, че става въпрос... за уран. <br /> <br /> Имало доста нещо от тая световна чудесия, която кара да работят мощни електроцентрали, огромните туловища на подводници да не излизат месеци наред изпод ледовете, свръхсложни медицински апарати да дават картина от всеки микрон на човешкото тяло. И светът да бъде в краката на урана и в ръцете, държащи ключето на ядреното куфарче... Построи се в Смоляновци сериозна база, сгради, събраха се досиетата на стотици работници и началници. Селото живна.<br /> <br /> Но - &quot;комунизмът&quot; си отиде. Отидоха си безплатните пломби, селските сборове. Замина и Държавното стопанско обединение &quot;Редки метали&quot;. <br /> <br /> <strong>Няколкоетажната административна сграда запустя</strong> <br /> <br /> и смоляновските кучета можеха на воля да подпикават вратника.<br /> <br /> Не мислеха така син и баща Младенови. Младен и Петър. Петър Младенов е дългогодишен учител и краевед. Синът Младен, вечна му памет, бил творческа личност: цигулар, кларнетист, художник. Мечтаел Смоляновци да даде скромен принос в историята. А как ли? Да обучава деца музиканти, таланти за цирковото изкуство в акробатиката, да превърне родното село в център на старите занаяти. Като кмет на Смоляновци Младен до последния си дъх давал мило и драго за реализиране на мечтите. До него стоял бащата Петър. В откупената сграда на &quot;Редки метали&quot; вдъхват живот на един от рядко срещаните в България и най-богати музеи за експонати от древността до &quot;новото време&quot;. Какво ли няма в десетина стаи и няколко зали: история, археология, етнография, политика, култура... <br /> <br /> Не е шега да говорим за Смоляновци. Селището е възникнало около 1520 г., изнамерено е названието Усмоляновча. Дали иде от смолница, или от славянското племе смоляне, или пък от смола? Но около селото няма и следа от борове... Наоколо обаче историята шепти с листата на дърветата и с ромона на извиращата река Цибрица. Някога тук имало римска крепост за една кохорта, очертана била границата между Горна и Долна Мизия. <br /> <br /> <strong>За символ на крепостта бил избран орел </strong><br /> <br /> Днес в Смоляновци друга &quot;страшна&quot; птица е символ на местния футболен клуб. Името му е &quot;Сокол&quot;. И според думите на сегашния кмет Пламен Милчов, &quot;соколите&quot; се сражават като орли в регионалната футболна група... Кметът Милчов се хвали и с младите хора в селото, които правят в читалищния салон самодейност на ниво и поддържат фолклора, но... нещо театрите заобикалят с автобусите си половинкилометровата отбивка към салона от главния път София-Враца-Монтана-Видин.<br /> <br /> Трябва да добавя, че в Смоляновци мнозина ме увериха, че техният съселянин генерал Ваньо Танов е принципен и честен човек със собствено мнение и затова снимката му е сложена в музея наред с ликовете на други известни хора от гнездото на някогашния римски орел...<br /> <br /> <hr /> <strong>Спасеният от згориградската трагедия</strong><br /> <br /> <em>В клуба на пенсионера &quot;Младен Младенов&quot; играят шах усмихнати мъже. Заговарям ги доброжелателно, без да им казвам, че за мен са &quot;слаба ракия&quot; и ако седна дори зад черните фигури, Смоляновци ще им се види тясно... Но ето журналистическата сполука: един от шахматистите живее втори живот! Това е Васил. </em><br /> <br /> На първи май 1966 г. вместо празнична манифестация, на централния площад във Враца бездиханни лежат десетки човешки тела. Ужасяващата трагедия се разиграва, след като в Северозападна България няколко дни валят дъждове. Препълнен отпадъчен утайник над Враца в село Згориград къса пропуканата стена и висока вълна помита всичко по пътя си надолу.<br /> <br /> Една жена от селото има невероятен късмет. В този миг тя не е в долния край на Згориград при роднините, а е малко по-нагоре. И оцелява. В нея тупка сърцето на малко същество - бременна е с бъдещия син Васко. Бащата Христо Василев е приготвил печено агне за празника и очаква роднини и приятели на трапезата. Това е най-горчивата трапеза, защото мъжът отива на Червения площад във Враца и помага при изваждането на загиналите от стихията. Между тях намира и свои братовчеди.<br /> <br /> От години Васил живее с чистия планински въздух на Смоляновци и дори когато няма късмет на шахматната дъска, не се сърди, защото някога Бог му е направил най-големия подарък!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТОВ</strong><br />