Д-р Вили Пъшев: Всеки 4-ти жив донор е увреден!

<em>&ldquo;Кръстосаното донорство е възможност за спасяване на човешки живот&rdquo;, категорични са представители на пациентски организации.<br /> <br /> Предложението им е да се създаде и програма за кръстосано донорство, както и регистър. В момента българското законодателство разрешава живо донорство в рамките на семейството, но ако например приятел иска да бъде донор на нуждаещ се от бъбречна трансплантация, законът не го позволява. Това кара мнозина българи, които имат нужда от присаждане на орган, да се уговарят с донора си и отиват в страни, където е разрешено кръстосаното доброволно донорство - най-често в Турция.<br /> <br /> От пациентски организации обявиха, че са подготвили предложение за промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с които засягат въвеждането на кръстосано донорство и в нашата страна. Трансплантолозите обаче ясно показаха, че не са съгласни да се узакони този вид донорство у нас. &ldquo;Според мен усилията ни трябва да бъдат насочени към развиване на трупното донорство. Още е прекалено рано нашето общество да възприеме този вид донорство&rdquo;, категоричен е проф. Любомир Спасов, национален консултант по трансплантология. Според проф. Петър Симеонов от Александровска болница &ldquo;живото донорство е и без това рисковано заради здравето и живота на донора&rdquo;.<br /> <br /> Притеснение у лекарите възниква и заради това дали е етично да се взимат органи от здрав човек поради сериозния риск от увреждане на неговото здраве.<br /> <br /> По темата разговаряме с д-р Вили Пъшев, трансплантолог, хирург в бившата Правителствена болница &ldquo;Лозенец&rdquo; в София.</em><br /> <br /> <strong>- Д-р Пъшев, пациентски организации искат промяна в Закона за трансплантация на органи в частта му за кръстосаното донорство. Какво е вашето мнение?</strong><br /> - Според пациентските организации въвеждането на кръстосаното донорството би намалило риска от отхвърляне на присаден орган у трансплантирани пациенти. Като причина за това те посочват наличието на по-голям избор от живи донори и съответно по-добрата възможност за съвместимост между донор и реципиент. По тяхно мнение също така ще се намали времето, в което животът на пациента се поддържа на хемодиализа. Пациенти са споделяли с мен, че кръстосаното донорство има потенциала да осигури живот на много повече от тях, с години живеещи на хемодиализа.<br /> <br /> Именно страхът от търговия с органи е един от основните мотиви разрешаването на кръстосаното донорството в България да не се приема добре от водещите български трансплантолози. Аз лично смятам, че все още не сме &ldquo;дорасли&rdquo; за този вид донорство. Притеснение у нас като лекари възниква и заради това дали е етично да се взимат органи от здрав човек поради съвсем сериозния риск от увреждане на неговото здраве.<br /> <br /> <strong>- Вие смятате, че живият донор задължително ще се разболее...</strong><br /> - Може и да не съм прав, но с годините се случват промени. Психическата травма въобще не се отчита като усложнение. Представете си как един 45-50-годишен човек дарява бъбрека си, остава с един, с годините започва да вдига високо кръвно и бъбрекът се уврежда. Той директно минава на хемодиализа. Не съм толкова черноглед, но ако и трансплантираният бъбрек в един момент откаже да работи?!<br /> <u><br /> От един вече имаме двама пациенти на диализа</u>...<br /> <br /> А тя не е най-хубавото нещо, което някой би пожелал за себе си, какъвто е здравословен проблем да има!<br /> <br /> <strong>- Много хора страдат от бъбречна недостатъчност, а трупните донори у нас все още са малко...</strong><br /> - Проблемите на донорството няма да се решат с кръстосаното живо донорство. Увеличението на трансплантациите в последната година и най-вече в последните месеци не е случайност, а продукт на зрелостта на обществото ни. Агенцията по трансплантации работи активно за подобряване на информираността сред населението. Злоупотреба с органи е изключена, защото се работи с няколко екипа и няколко болници. Когато обществото ни стане достатъчно информирано, трупното донорство вече няма да е медийна новина. Искам да кажа - никой лекар не мисли как някой болен в реанимациите ще умре и близките му ще дарят органите. Ние лекуваме, ние спасяваме живот, но когато непоправимото се случи, трябва да сме съпричастни към обществото. Това е, не е сложно...<br /> <strong><br /> - От кога се правят &ldquo;живи&rdquo; трансплантации?</strong><br /> - Трансплантации от жив донор се правят повече от 40 години. Първата успешна чернодробна трансплантация на дете е направена през 1988 г. в Австралия, а на възрастен - през 1998 г. От тогава това донорство става хит, решава се, че по този начин ще се решат всички проблеми. В Америка достига своя връх - 6000 живи донора срещу под 5600 трупни за година. Това продължава до 2003 г., когато е първият документиран случай на смърт на жив донор в Ню Йорк, който става обект на силен медиен интерес. Тогава се замислят какво се случва с един жив донор, прави се статистика и се създава мрежа за контрол на донорството. Живото донорство за една година намалява два пъти, сега в някои държави не надхвърля 5-6%. Има изключение - това е Далечният изток поради липса на трупни донори.<br /> <br /> <strong>- Вие като медици знаете ли какъв процент е рискът?</strong><br /> - В момента медицината не може да каже какъв е рискът от манипулацията и какви са дълготрайните последствия от живото донорство. Категоричен отговор няма. Но това не означава, че рисковете са безкрайни. Помислете обаче - страдат напълно здрави хора.<br /> <br /> <u>Рисковият процент на смъртност варира от 22 до 63</u><br /> <br /> И тези проценти се знаят само от центровете, които декларират смъртността, а от останалите нямаме данни. Смята се, че всеки четвърти жив донор е увреден! Трябва на всеки решил се жив донор да му се обясни процедурата, да му се кажат рисковете, включително смърт. Както и процентът на успеваемост на трансплантациите. <br /> <br /> <strong>- Все пак - ще се разреши ли кръстосаното донорство у нас, за да не харчат огромни суми българите по чужбина?</strong><br /> - Всичко е възможно, нищо не изключвам. Въпрос на време, на промени в закони. Но аз лично смятам, че след 10-15 години към групата на хората на хемодиализа с бъбречна недостатъчност ще се влеят и част от живите донори. Според мен решаването на проблема сега, по този начин, ще доведе до неговото усложняване в бъдеще. Живото донорство има своето място в живота ни, това е нашата последна защитна линия преди смъртта! Когато са изчерпани всички възможности за лечение, за трупно донорство - всичко, с което разполагаме и не върши работа, отиваме към живо донорство. Правим го и ще продължим да го правим в името на нечий живот!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />