Насилието по време на раждане става все по-сериозен проблем

Неправителствената организация “Родилница” организира кампания срещу тормоза над родилки в болниците

18 Февр. 2015, 14:11 79027 прочита 44 коментара

Насилието по време на раждане става все по-сериозен проблем

Елена Атева

Неправителствената организация “Родилница” организира кампания срещу тормоза над родилки в болниците

В отворено писмо до министъра на здравеопазването д-р Петър Москов от Сдружение “Родилница” настояват да се извърши независима международна оценка на предлаганите грижи в родилните отделения в страната, за да се види дали нивото им отговаря на световните тенденции. Такава оценка може да се извърши по критерии, предоставени от Световната здравна организация и успешно приложени в редица европейски държави. А ето и два от аргументите на членове на дружеството по този повод: Елена Атева, адвокат в САЩ, член на Сдружение “Родилница”. Правен координатор е за Източна Европа на “Human Rights in Childbirth”. Член е на Консултативния съвет по майчини грижи. - Надяваме се Министерството на здравеопазването да заяви ясно, че насилието над родилки по време на раждане е абсолютно недопустимо и ще вземе мерки това да не се случва... Мина Парчева, икономист и преводач. Съучредител е на Сдружение “Родилница”, майка на две деца. - Родилките са подложени на вербално и емоционално насилие, което включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване... Майчинството е изключително важен момент от живота на една жена. Емоцията да дадеш живот и да прегърнеш бебенцето си е несравнимо усещане, привилегия единствено на майката, която никой не може да й отнеме. За съжаление в България все по-често има сигнали и свидетелски показания на жени, претърпели насилие по време на този свещен акт - раждането на човешко същество. Неправителствената организация “Родилница” организира кампания именно срещу насилието над родилки в болничните заведения, като дефиницията за насилие включва и физическата, и вербалната й форма. С това открито писмо Сдружение “Родилница” за пореден път осъжда насилието срещу жени по време на раждане. За съжаление голяма част от медиците не осъзнават или отричат, че техните действия или бездействие нанасят тежки физически и емоционални вреди върху жените, за които се грижат. Разказите на жени за преживяното от тях в болницата по време на раждане представят друга картина, в която физическото насилие и емоционалният натиск са често срещани. - Защо решихте да напишете това открито писмо до министър Москов и какво очаквате да направи МЗ? Мина Парчева: - Написахме това писмо с идеята отново да обърнем внимание върху този голям проблем. През последните години проведохме кампании за повишаване информираността на обществото и отговорните институции. В едната от тях много жени изпратиха писма, в които описаха на какъв вид насилие са станали жертва при раждането на децата си. Но като че ли това не беше прието на сериозно. Затова сега отново “щурмуваме” Министерството на здравеопазването. Елена Атева: - От години работим по проблемите на насилието срещу родилки в болниците. Всъщност това беше и поводът да се обединим като сдружение и да работим с общи сили реалността в българските родилни отделения да се промени към по-добро. Миналата година проведохме кампания, с която обърнахме внимание на вербалното насилие - обидните и неуважителни думи, които родилките чуват, докато дават живот. Организирахме акция, в която над 40 жени изпратиха писма с разкази за преживяно насилие по време на раждане до Министерството на здравеопазването. Те все още чакат отговор на писмата си, близо година по-късно. Надяваме се, че настоящото ръководство на министерството ще заяви ясно, че насилие над родилки по време на раждане е абсолютно недопустимо и ще вземе мерки това да не се случва. С извършването на международна оценка по механизъм на Световната здравна организация, министерството ясно да заяви, че здравето на родилките и новото поколение е приоритет за държавата ни. - Бихте ли уточнили какво насилие се извършва спрямо родилките и жените, които правят аборт, и от кого? Моля ви да посочите и конкретни, фрапиращи примери, за да добият представа читателите ни за сериозността на проблема. Мина Парчева: - Най-често срещаните прояви на насилие над раждащи са небрежността или отказът от грижи, физическото насилие и емоционалното насилие. За небрежност говорим, когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция. Жените споделят за акушерки, които са им казали, че не желаят да ги безпокоят родилки с напъни, защото спят, гледат телевизия или си говорят помежду си и в резултат няколко от бременните раждат без професионална помощ. Проявата на небрежност се използва също и като системно наказание и средство за разубеждаване при несъгласие с акушерската система. Например, раждащи се оставят да чакат за прием в болницата, за да се научат да ходят редовно на женска консултация. Вербалното или емоционално насилие включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване. Например, груби и агресивни нападки към жената и нейната сексуалност от типа на: “Като го правеше ти харесваше, а сега защо викаш?” Или заплахи относно здравето и живота на бебето - “Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!” - казано по време на напъните. Принуждаването на жените да напъват по команда, когато нямат напъни, или пък да не напъват, когато напън не може да бъде спрян, също е вид емоционално насилие. Много жени ги е страх да повикат за помощ, за да не им се скара някой от медицинския персонал. Непредоставяне на информация или изопачаване на информацията, за да се съгласи раждащата на определена процедура, е вид емоционално насилие. Например: “Бебето е много голямо, трябва да се извърши секцио”, а се оказва, че плодът е с нормални размери. Непредоставянето на информация за новороденото също е вид насилие, както и ограничаването на достъпа на майката и бащата до новороденото им бебе, с обяснението, че такива са правилата в болницата. Физическото насилие може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб, администрирането на медикаменти за ускоряване на раждането без индикация, а защото “няма да те чакаме цял ден”, рутинното използване на епизиотомия, извършването на Цезарово сечение, без медицински индикации, поставяне на абокат “за всеки случай”, извършване на медицински процедури, класифицирани като вредни или без доказателства от СЗО, като например: бръснене на интимните части и извършване на клизма, употреба на прийома на Кристелер. Умишленият отказ от предоставяне на анестезия или болкоуспокояващи, когато за това има индикации, е вид физическо насилие. Например на жени, които са искали да родят активно и без поставяне на епидурална упойка, им се отказва и упойка за зашиване на извършена епизиотомия. Всякакъв вид медицинска намеса, без информирано съгласие или след като то е било оттеглено, също е форма на физическо насилие. За абортите има малко вътрешна информация за тези по медицински причини - но там е по-скоро липсата на подкрепа, студеното отношение, невъзможността да се погребе или кремира бебето. Също срещано е упражняването на натиск да се предизвика аборт, липсата на информация и подкрепа за продължаване на бременността, така че решението да е осъзнато от страна на родителите. - Какви са начините според вас за предотвратяване на това насилие? Елена Атева: - Според нас това насилие е симптом на нефункционалност на цялата система на предоставяне на родилни грижи. Точно затова предлагаме на министерството да осъществи оценка по механизъм, разработен от Световната здравна организация и тестван специално в страните от Източна Европа. Целта на тази оценка не е да посочва виновник или да съди, а да предостави възможност на всички заинтересовани страни - акушерки, гинеколози, неонатолози, мениджъри на болници, представители на министерството и пациентски организации, да намерят решение на проблемите, за да се гарантира родилна помощ, която поставя родилката и бебето в центъра на грижите като зачита техните човешки права. Качеството на здравните грижи все повече се признава като важен елемент при предлагането на услуги, особено по отношение на грижите за родилки и новородени бебета. През септември 2014 г. Световната здравна организация излезе със становище по отношение насилието срещу родилки и призова всички заинтересовани страни да работят заедно по разрешаването на този проблем. Насилието при раждане е вече признат в световен план проблем, който поставя здравето и живота на майките, както и на бебетата в опасност. Механизмът на СЗО за подобряване на качеството на предоставяната родилна помощ се фокусира върху намирането на решения за проблемите, като включва всички заинтересовани страни и предлага помощ и сътрудничество за преодоляването им. Мина Парчева: - Считаме, че за да се реши този проблем, трябва да се работи още при полагането на основите по време на обучението на кадрите. Един от начините е да се наблегне на изучаване и прилагане на морал и етика в лекарската практика. В чужбина на това се обръща специално внимание. Освен в теоретичното обучение, това трябва да залегне и в практиката. Мои познати, обучаващи се за акушерки, са споделяли с мен за фрапиращи случаи на грубо отношение към родилките от страна на ръководителите на стажантската им практика. На второ място медицинският персонал трябва да носи наказателна отговорност за причиненото на родилките. Понастоящем болницата е място, където лекарите “колят и бесят” и се прикриват едни други. Отговорност не се търси, защото хората виждат, че са безсилни - грешките и вината се скриват, ако щете дори с лъжливи данни в епикризите. Също така считаме за нужно да се повиши информираността на пациентите за да се научат да търсят правата си. Съзнанието ни като пациенти в момента може да се опише с думите “веднъж да приключи и да се махна от тук”. Това не е правилно! Така у лекарите се вменява усещане за безнаказаност. Искаме ли промяна, трябва да се преборим за нея, а не да преглъщаме и мълчим. - Убедени ли сте в ефективността на тези независими международни оценки на предлаганите у нас грижи в родилните отделения и възможностите им да докажат наличие на насилие? Елена Атева: - Целта на предлаганата от нас международна оценка не е да се докаже наличие на насилие, а да се установят проблемите, които водят до цялостната нефункционалност на системата на родилна помощ, и да се намерят начини за преодоляването им. Целта на всички ни е родилките да бъдат обгрижвани с уважение и със зачитане на човешките им права в този толкова важен за тях и семействата им момент. Вярваме, че това е целта и на медиците ни, и на представителите на Министерството на здравеопазването. Механизмът за оценка е прилаган успешно в редица европейски страни. Най-скоро например е бил приложен в Албания през 2009 г. и отново през 2011 г., след въвеждане на препоръките от първата оценка. По време на втората оценка са отчетени подобрения и в четирите болници, които са били оценени през 2009 г. Интервюираните майки споделят за по-добри родилни грижи, особено общата обстановка, любезни грижи и за майките, и за бебетата, възможността да бъдат подкрепяни от партньора си в болницата, да сменят позата си по време на раждане и да приемат течности и храна. Участвалите медицински специалисти споделят от своя страна: “Начинът на работа се промени: екипна работа, комуникация и отношение към пациента; демедикализиране на раждането, повече безопасност по време на раждане.” Механизмът за оценка на СЗО е бил възприет от специалистите не просто като оценка на работата им, а като ръководство за практикуване на ефективни перинатални принципи и стандарти във всекидневната им работа. Дори и малка част от препоръките на Световната здравна организация да се приемат от болниците в България, това ще е една голяма стъпка. Например, сега почти няма места, където родилките могат да раждат заедно със съпрузите си. Дори и това да е формално позволено, то болницата поставя такива финансови изисквания, че на практика е невъзможно за много двойки. Бащата трябва да заплати за присъствието си поне 200 лв., като не му се предоставят никакви услуги, плаща такса “присъствие”. В допълнение, трябва да заплати за отделна родилна зала и избор на екип. И така едно обикновено присъствие на раждането достига до 1500-2000 лв. Споменаваме раждане с партньора, защото нашият опит показва, че това е ефективен метод за превенция на насилието. Когато една жена е подкрепена и има придружител, е много по-малко вероятно да бъде насилена по време на раждане. <hr /> Фрапиращи примери, споделени на страницата на &bdquo;Родилница” “Никой не те пита дали искаш!” “Млъкни, спри да викаш, ще ме уволнят, ако разберат какво правя.” “Ще направя така, че да родиш за два часа, но кажи на мъжа си да не ми носи бонбони, достатъчно събрах днес. Не казвай на доктора!” “Лекарката ми каза да не заспивам, защото щяла да ми вземе пари и за хотел. А когато поисках нещо за болката, тя ми каза, че няма да ми даде, защото съм ревяла.” “Когато направих спонтанен аборт през нощта, дежурната сестра ми каза: - И к’во? Сега ли искаш да ти направим кюртаж? Докторът спи, а и е пиян. Чакай до утре сутринта.” “Стига си вила като мастия. Ей сега ще го изцвъкаш като лайно.” “Заплашиха ме, че ако не родя до седмия ден след термина, ще ме вземат в болница и ще предизвикат раждането.” “- Може ли да ми донесете бебето? - Не може. Бебетата нямат работа при майките!”  “- Сестра уредът ви пищи. Крачето на бебето ми се надува! “- Ама какво ме занимавате с глупости! Сега съм в почивка.” “Апаратът за слушане на тонове е с намален звук докрай, защото много шуми. Раждането започва, усещам напъни и споделям за тях. Акушерката поглежда апарата и започва да крещи “Губим бебето!” Всички се втурват да ми бият шамари по лицето и през ръцете. До този момент всички ме наричаха “лигла”, защото много съм викала, а съм имала само 2 см разкритие.” “- Няма ли да я измием първо? - Не, после ще миеш. Сега ще я зашия, че почва след малко второто полувреме. После вие я оправяйте!” Милена ВАСИЛЕВА