Тайните на Боянските гробища
Луксозни безименни гробници крият тайни, семейството на Фатик държи цял парцел
18 Февр. 2015, 14:03
33415 прочита
5 коментара
Тежки мраморни плочи затискат безименните гробове
Луксозни безименни гробници крият тайни, семейството на Фатик държи цял парцел
Не само през зимата, но и през „по-нежните” сезони Боянските гробища изглеждат и са недостъпни... за редовите българи. <br />
<br />
Разделени на две – „стари”, в които са погребани основно местни хора, и „нови”, където почиват тленните останки на онези, които много са трупали, много са горели, играли са на „руска рулетка” със съдбата, но за разлика от намерилите покой в другите некрополи в големите градове на Европа не са оставили след себе си нищо друго освен банкови сметки и наследници – кръвни и „назначени”, които се борят с нокти и зъби за финикийските знаци. Защото са убедени, че раят и адът са тук, на земята, и че мястото в тях струва пари. Както и че дори когато вече „летиш” към отвъдното, има значение дали ще е в бизнес класа, или в икономична. А най-добре – с „чартърен полет”. <br />
<br />
Такава философия явно са изповядвали роднините на Фатик – родоначалника на „семейството” търговци на оръжие, някои от които оставиха кости по нашите земи. Един от най-разкошните парцели в новите Боянски гробища е запазен за тях, но като „иноверци” надгробията им са обърнати на запад. Полирани до блясък, могилите греят дори в мрачните зимни следобеди с дискретното зарево на богатството, което поддържа не само земните жилища, но и „вечните домове”. <br />
<br />
Черен мрамор, неувяхваща трева, винаги свежи цветя, бели фини камъчета – това е обстановката на този къс боянска земя, отреден за фамилия Фатик. Не липсват и по-мегаломански въплъщения на „отминалата им земна слава” – като <br />
<br />
<strong>един огромен паметник от бял мрамор, украсяващ гробницата на някой си Аслан</strong><br />
<br />
човек от „фамилията”, чийто „лъвски” живот е бил прекъснат с няколко изстрела на най-високата нота... като на сина на Фатик – Филип Найденов. Но лицата от портретите, изрисувани върху полираните плочи, не изглеждат тъжни. Напротив - усмихват се, сякаш за да докажат, че болката трае само миг. <br />
<br />
Малко „на верев” от парцела на Фатик-ови е „последното пристанище” на Стоил Славов – търговеца на горива, както го титулуваха приживе, преди взрив във външен асансьор в лъскав билдинг в столичния „ориндж каунти” – кв. „Лозенец”, да го разкъса заедно с негови гардове. <br />
<br />
Въпреки че из гробищата не се мярка жива душа, могилата на Славов и на подобните нему са в състояние, близко до идеалното. <br />
Сякаш и бурените избягват да растат на тези „обетовани места” и предпочитат да атакуват гробовете на „добрите момчета”, които, разбира се, също не са попаднали в боянския „некропол” по заслуги, а заради това, че „добротата” им е била подплатена със солидни финансови възможности и завидно положение в обществото. <br />
<br />
На този фон някак странно стои „последният дом” на поета Димитър Василев, автор на някои от най-прочувствените текстове в българската естрада. Той почива „в компанията” на хора, чийто живот породи „вулгарни романи” и „кърваво-жълти” хроники, но докато са били на този грешен свят, са предпочитали „да поръчват музиката” и одите, а не да ги съчиняват. Но когато човек знае биографията на подобни „поети”, му става ясно защо почиват „в първа класа”. Василев – и това отдавна не е тайна за четящата публика, е баща на видния бизнесмен и съдържател на заведения в София Любомир Василев. Който е могъл без проблем да развърже кесията за родителя си и да му осигури „вечен покой” в Бояна, сред „величия”, болшинството от които са доказали своето „величие” по „неприемлив” за цивилизования свят начин. <br />
<br />
Не особено поддържана е обаче могилата на именития изкуствовед Атанас Божков, бдящ петилетки наред „за чистотата на социалистическия реализъм”. <br />
<br />
Украсен, или по-скоро – загрозен, с недодялано издялано каменно копие на „модернистичните скулптури” от тоталитарната епоха, гробът на изкуствоведа е започнал бавно, но сигурно да буренясва – знак, че близките му нямат материални или морални „възможности” да полагат грижи за него. <br />
<br />
На редките посетители правят тягостно впечатление и поне десетте безименни могили, пръснати на различни места из новото Боянско гробище. Да не бяха покрити, направо затиснати с луксозни мраморни плочи, тежащи поне тон, човек можеше да се излъже, че са празни и просто очакват своя „стопанин”. Кой лежи вътре и дали някой лежи изобщо, защо е тази тайнственост и анонимност, е питане, което увисва в студения зимен въздух, без да има кой да му отговори. А и едва ли някой е „упълномощен” да го прави, тъй като обетът за мълчание около някои персони приживе продължава и след смъртта им. Но не за да запази „легендата” за тях, а да не навлича неприятности на още живите, които са били в тяхното обкръжение. <br />
<br />
<strong>Може би в този некропол е и единственият у нас „вечен дом” на тамплиер, <br />
</strong><br />
положен в земята с „рицарското си име”, което в превод от латински означава „кавалер на светия дух”. Посочена – тоест, изсечена в жълто-бялата гранитна плоча на могилата, е само годината, на която този „герой” е дошъл на бял свят – 1962-ра. Кога обаче го е напуснал и под какво име е вършил своите земни „подвизи”, явно ще си остане мистерия „во веки веков”. <br />
Единствената жива душа, и то – в здраво като желязо тяло, бродеща из това гробище, е на около 60-годишен мъжага, <br />
<br />
<strong>разсъблякъл се гол до кръста</strong><br />
<br />
От устата му не излизат алкохолни пари, въпреки това човекът твърди, че му е топло като в кожух. Той упътва репортера на „ШОУ” към най-известния гроб през последните дни – на бившия държавен глава Желю Желев. Скрит до оградата, той е видим отвсякъде заради безброя от венци и свежи китки, отрупали го почти на височината на човешки ръст. Отделно по цялото протежение на зида са наслагани още венци, които вероятно не са могли да се поберат на самото гробно място. <br />
<br />
„Когато научихме, че Желю е починал, ни стана ясно, че няма да го погребат при жена му в Грозден, защото през годините нито веднъж не сме видели Маруша на гроба на дъщеря си. Много пъти обаче сме виждали Желю. Защо майката не идваше, никой не разбра. <br />
<br />
Може би самият Желю е изявил желание да бъде погребан при Йорданка, пък и според „държавния протокол” сигурно е по-престижно един президент да почива близо до резиденцията на властта...”, доверява шепнешком странният чичка и бърза да се скрие в бараката наблизо, където преди това с престорено усърдие чоплеше нещо. <br />
<br />
Безспорно новите Боянски гробища държат „палмата на първенството” по погребани бандити, безчинствали в началото на прехода. Техните гробници са почти еднотипни, каквито са и лицата на „мутрите”, почиващи в тях – нагли, остригани, с напомпани бицепси и заплашителен поглед под вежди. За разлика обаче от „събратята” им, погребани в Софийските централни гробища, торсовете на тези мъжаги, повечето от които – не надхвърлили 35, не са декорирани с ланци и златни вериги. Личи си, че безименните майстори, изработили надгробията, или са имали по-тънък естетически вкус, или са получили съответната поръчка. Но атрибутите на „сладкия живот” приживе – рисунки и скулптури на мотоциклети и скъпи напитки, се мъдрят тук-там върху някои от могилите, за да напомнят, че „ангелите на ада” са живели на принципа „газ-спирачка” и останалите могат само да им дишат праха. <br />
<br />
Стряскаща, многозначителна и тъжна е обаче липсата на покойници, които наистина са били „достояние на нацията”. За някои от тях „по милост” е намерено кътче на Орландовци, но Бояна не е място за герои. Да не говорим, че и на Софийските централни няма паметници в цял ръст, както е прието да се увековечава в Източна и Централна Европа паметта на достойните. Но у нас това е все още ерес, или е под негласна забрана. <br />
<br />
Един от най-скромните, но за сметка на това сравнително добре поддържани гробове, е на девера на Меглена Кунева – Райчин Пръмов. Съвсем близо до завой на „централна” алея, той учудва с малките си размери. Местните хора нашепват под сурдинка, че <br />
<br />
<strong>над фамилия Пръмови тегнела прокоба</strong><br />
<br />
Райчин, най-големият син на червения велможа Иван Пръмов, си отиде ненавършил 60. Две години преди него мистериозно издъхна и синът му Асен от първия му брак с бившата тв говорителка Лили Ванкова. Младият мъж дори лежа известно време в затвора по обвинение в накротрафик, като единствено престарелият му дядо идвал да го види и да му донесе домашна храна. Останалите му близки се срамували от него и когато излязъл на свобода, затръшнали вратите на домовете си за него. <br />
<br />
<strong>Един репортаж на Добринка КОРЧЕВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
5 Коментара: