Бившият депутат Янко Кожухаров: Имах любовна връзка с болна от СПИН!

<em>Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие &ndash; като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност.</em><br /> <em><br /> Ексдепутатът разказва ексклузивно за &bdquo;ШОУ&ldquo; шокиращи истории от своя живот, които са достойни за приключенски филм!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Yanko_vatre.JPG" alt="Yanko_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="374" />- Янко, ти имаш сензационното подозрение, че Андрей Луканов не е убит, а е избягал в чужбина, подобно на Таки и братя Галеви? Разкажи какво те кара да мислиш така?</strong><br /> - Когато бях депутат в 36-тото Народно събрание, имах една задача, за която сега не мога да говоря, но ще й дойде времето. Тогава около три месеца живеех в апартамента на хотел &quot;Ален мак&quot; в Благоевград. Често ходех в нощното заведение на Кирил Икономов, там идваше и жена му Мая Нешкова. Мисля, че заведението се казваше &quot;Кончето&quot;. Тогава от мои хора получих информация, че някакъв камион без номера влиза през служебния вход на Летище &ldquo;София&rdquo;. Зарязах всичко и веднага тръгнах към София. На път за столицата изпреварих някакво порше със западен номер. Беше на един баир и когато изскочихме на него, ни спряха КАТ-аджии. Като ми видяха депутатската карта, мен ме пуснаха и ми казаха: &quot;Отивай, че ние с тоя имаме разговор!&quot;<br /> <br /> Като пристигнах на Летище &ldquo;София&rdquo; изчаках малко и видях камиона. Беше от онези, тип военните, но без регистрационни номера. Този ден няколко пъти видях камиона да влиза и излиза от летището. <br /> <br /> Върнах се в Благоевград, защото там дебнех нещо друго. И не исках да му изтървам края. Когато пристигнах в Благоевград, спрях пежото си малко незаконно, но мястото беше близо до обекта ми. Незаконно, защото беше на Т-образно кръстовище. Както си стоях в пежото незаконно на Т-образното кръстовище, видях, че по пряката, директно към мен идваше не, а направо летеше, ЗИЛ самосвал! Точно срещу мене! Понеже по навик, който ме спаси за кой ли път, бях на скорост с изгасен двигател, завъртях стартерния ключ, който беше в контакта, пежото изръмжа и на скорост се измъкнах напред. Самосвалът, който летеше директно срещу мен, удари пежото със страшен удар точно в задния мост. Мостът се измести целия надясно, поради което джантата опря в рамата и колелото не можеше да върти...<br /> <br /> Оставих колата си на познат автомонтьор и тръгнах пак към София, понеже междувременно получих обаждане по друг въпрос. После монтьорът ми каза, че шофьорът на самосвала го поела полицията, но бил пиян&hellip; Естествено. Значи ставаше дума за много специална поръчка. Нямаше съмнение...<br /> <br /> Нямах скоро пътуване към Виена, за да си взема нова полуоска. Тази беше изкривена точно на мястото, където беше дебела колкото ръката ми! Което ще рече, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>целта на удара е била да ме &quot;консервира&quot; в колата... </strong></span><br /> <br /> Явно на някого не се харесваше, че съм започнал да се ровя по въпроса с камиона на летището и неговата мисия!<br /> Но нали си бях &quot;късметлия&quot;, пак останах жив. И без драскотина. Само с малко стрес. За всеки случай, като бях в Елхово, ходих до село Гранитово, родното село на майка ми, при баба Рада. Да ми лее куршум.<br /> <br /> Скоро след това получих друга информация. Жената на Луканов всяка седмица ходела до Монтана, откъдето се връщала с пълна пазарска чанта с&hellip; пари! Отидох до Монтана и видях с очите си всичко. Стоях там десетина дена - наистина беше така! Лилия Герасимова ходеше при Борислав Славчев, счетоводител, който беше с едно око. Не го познавах лично, но разбрах от мои информатори, че е купил 500, да, петстотин ТИР-а, и правеше товарни превози, но не в България! Един ТИР, барабар с прицепа, влекача и другите джаджи, в комплект тогава струваше около 1 млн. лева.<br /> Междувременно Луканов беше убит. Така да се каже... Преди това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>8 милиарда долара от златния резерв на България изчезнаха</strong></span><br /> <br /> Днес, на мястото на този златен резерв, има книжни банкноти...<br /> <br /> Защо до днес никой не попита къде е златният резерв на България?! Защо ли...? <br /> <br /> В едно малко кафе, срещу входа на Търговския дом в София, където често сядах, като ме видя, при мен дойде и седна да пийне нещо с мен Борислав Йотов /Акад. д-р по право Борислав Йотов има десетки години професионален стаж като прокурор - заместник-районен, районен, заместник-градски, и.д. градски прокурор на София, прокурор в Главната прокуратура /сега Върховна касационна прокуратура/,университетски преподавател по наказателно, международно наказателно и интелектуално право. &ndash; б. а./. Той беше прокурор по делото за жестокото убийство на сестра ми във Върховния съд. С Борислав Йотов бяхме приятели от Живково време. <br /> <br /> Имахме даже съвместни публикации по правни въпроси още тогава. Имах и всички негови книги с автографи от него. Той ми показа ръкописа на новата си книга &quot;Кой уби Луканов&quot;. Книгата не беше още сглобена, но всеки момент щеше да излезе... Тогава му разказах моята версия, че Луканов не е убит. И той написа няколко страници допълнително. Помолих го да не споменава името ми, а да пусне страниците със заглавие: &quot;Убит ли е Луканов?&quot;. Той така и направи.<br /> Всеки може да вземе тази книга и да прочете тези няколко страници. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Защо мисля, че Луканов не е убит? </span></strong> <br /> <br /> След &ldquo;убийството&rdquo; на Луканов нито жена му, нито брат му, не бяха ходили в моргата на Съдебна медицина, да го разпознаят. Просто бяха казали: &quot;Той е&quot;&hellip; Излишно беше да ходят. Защото те знаеха, че не е той. Но трябваше да кажат, че е той, за да не се прави ДНК-експертиза.<br /> <br /> От отмъкнатото злато Луканов, освен че дава на Борислав Славчев от Монтана, дава и на Илия Павлов 1 млрд. долара. Защото така му е наредила партията. Той е потомствен революционер и знае, че измъкване от лапите на партията няма... И решава, че най-добрият вариант за него е просто &quot;да бъде убит&quot;. Да си смени &quot;фасадата&quot; и да отиде някъде да се радва на живота с променена самоличност. Но преди това си намира двойник! Как ли? Може ли някой да ми каже бройката само, не имената, на изчезналите от България...?!<br /> <br /> След време загадъчно загинаха войниците в един камион! Защо ли...? Ами защото те бяха тези, които товариха и разтоварваха кюлчетата със злато в камиона и го возеха на летището. <br /> <br /> Затова трябваше да изчезнат. И изчезнаха<br /> <br /> За да стане аварията, шофьорът на камиона го застреля снайперист. Не знам дали това е официално разкрито... <br /> След това Луканов &quot;изчезна&quot; от България... По невидимите канали, по които се &quot;изпариха&quot; и Таки, и братята Галеви, и Брендо, и много други...<br /> <br /> А Луканов го &quot;убиха&quot;, т. е. двойника му, а истинският си направи пластичната операция... <br /> <strong><br /> - Янко, като малък си получил хиперфункция на хипофизната жлеза, от което следват куп прелюбопитни неща. Какво ти се случи?</strong><br /> - В моето детство руснаците провеждаха надземните си опити с А-Бомби в Семипалантинск. Един-два дни след надземните атомни взривове, вятърът донасяше радиоактивните облаци в Елхово, и някъде между един и два часа след обед над града се изливаше пороен дъжд, като из ведро, но много топъл. Никой в България не знаеше, че дъждът е радиоктивен. Или поне не казваше. Пълна информационна мъгла! Аз бях в началото на 10-тата си година и припках по потник и къщи гащета под дъжда. От каваците се чупеха дебели клони и падаха около мене. Но аз не им обръщах внимание. Това ме кефеше, сам под дъжда!<br /> <br /> След около час, час и половина, дъждът спираше и небето ставаше ярко синьо, без никакъв облак. И пекваше слънце. Тогава на гарата, в Елхово, до служебния блок, в който имахме апартамент, имаше малко дворче със стаи в паянтова постройка. В тях живееше дядо Калуд. Този човек със странно име, поне за мен, беше пенсиониран железничар - нямаше ни жена, ни братя, ни сестри, ни деца... Мен ме обичаше и ми майстореше всякакви играчки, ако мога така да ги нарека - саби, пистолети, пушки и разни други... <br /> <br /> Вследствие на радиоактивните дъждове, които идваха от Семипалатинск, започнах да раста много бързо. Само за две години пораснах с цели 28 см! Станах като върлина, но бях много хилав. Веднъж дядо Калуд ми каза: &quot;Янко, растеш много бързо. Вземи да вдигаш един лост, да не пораснеш много и да станеш гигант, че няма да можеш да си намериш момиче!&quot;. Така и направих. Почнах да вдигам един лост и спрях да раста. Но започнах да пия много течности. Нямах твърдо дневно количество, но съм стигал до десет литра на ден. Изследванията показаха че нямам дибет.<br /> <br /> По-късното разнищих проблема и разбрах, че става въпрос за хиперфункция на хипофизната жлеза и че имам &ldquo;незахарен диабет&rdquo;<br /> Един от страничните му ефекти е&hellip; склонност към ясновидство! Което много пъти ми е спасявало живота!<br /> <strong><br /> - Казвал си ми, че много пъти са се опитвали да те убият, но &ldquo;нещо&rdquo; те е спасявало. Знаеш ли за какво става въпрос?</strong><br /> - Късметлия съм! Мюмюн Ходжа от Карнобат ме кръсти така - Късметлията. Той беше джудже по рождение. Четеше в някакви персийски книги. Каза ми: &ldquo;На врата трябва да имаш една брадавица като карфичка малка!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Нямам!&rdquo;. На същото място аз имам белег като на Горбачов, само че много светло на цвят! Като се увери, Мюмюн ходжа извика: &ldquo;Не може да бъде!&rdquo;. Започна да рови из персийските книги, да звъни на някого по телефона и да говори на арабски, да сверява нещо в книгите. Изведнъж намери нещо и подскочи! Каза ми: &ldquo;Момче, ти си голям късметлия! Ти не можеш да бъдеш убит, това се случва на 2000 години един път!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Ти си ходил често и при пророчицата Ванга, и при гледача Влайчо, те казвали ли са ти подобни неща?</strong><br /> - Веднъж както си говорехме с нея, видях, че от главата й излиза нещо като найлонова тръба, прозрачна! И отива нагоре! А в тръбата пълзят някакви облаци към главата й! Ощипах се, разтърках си очите, помислих, че ми се привижда! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ванга ме попита: &ldquo;Виде ли го? Виде ли?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Четири пъти съм ходил при Ванга, и четирите пъти по 2 часа и половина ми е говорила! Последния път ми каза: &ldquo;Аз ще умра скоро, но ти хич няма да умреш скоро!&rdquo;. Така ми каза. След 2-3 месеца умря!<br /> <br /> Ходил съм и при гледача дядо Влайчо. Когато майка ми ме заведе в село Коньово, където Влайчо живееше в къщата на брат си, още бях много малък, може би на три години. Но помня, че с майка ми стояхме под едно много голямо дърво в двора. А в другия край на двора имаше може би над триста човека, които го чакаха. Тогава под дървото дойде една жена, сетне разбрах, че била на Влайчовия брат жена му, и каза: &quot;Ти Марина ли си...?&quot; Когато майка ми потвърди, жената каза: &quot;А това тогава трябва да е Янко...?&quot;. Каза, че Влайчо й е казал името ми. И продължи: &quot;Влайчо каза да чакате и да мълчите! Като си тръгнат хората, на вас ще ви гледа!&quot;. Майка ми се зачуди: &quot;Виж колко хора са и нямат никакво намерение да си тръгват!&quot;. А жената й възрази: &ldquo;След малко ще си тръгнат... Няма нещо, което Влайчо да е казал, и да не е станало!&quot;.<br /> <br /> Много скоро на групи по пет, по десет човека, хората си тръгнаха. Тогава Влайчо ни прие и се обърна към майка ми: &ldquo;Булка, ти на третата нощ като го роди това момченце, я ми кажи какво сънува?&rdquo;. Майка ми каза: &quot;Нищо, какво да съм сънувала!&quot;. Влайчо отвърна: &quot;Забравила си... Значи дяволът е още много силен, но ще си спомниш!&quot;. След малко майка ми промълви: &ldquo;Сънувах да направя три неща!&rdquo;. А Влайчо й каза: &ldquo;Направи ги тези неща, защото, ако не беше късметлия, досега да е станал курбан!&rdquo;&hellip;<br /> <strong><br /> - Освен всичко, знам, че имаш и способността да спасяваш другите? </strong><br /> - Имал съм връзка с носителка на СПИН-вирус в продължение на 10 месеца, и то ... по няколко пъти на ден. Без използването на презервативи, защото предпочитам усещанията, от които те лишават! Но нямам СПИН, макар че съм се проверявал, просто от личен интерес, многократно!<br /> <br /> А мадамата, която имаше ХИВ-вируса, като закъсаше, ми звънеше и говорехме по двадесет-тридесет минути по телефона, понякога и повече. След което казваше: &ldquo;Сега ми е по-леко...&rdquo;.<br /> <br /> С нея имахме и друг интересен случай. Веднъж се прибирам, а тя плачеше. Попитах я какво става. Тя ми показа моя литература, която си бях подготвил за четене, и ми каза че я прочела. Вътре пишеше, че бучките в гърдите на жената, когато не я болят, са много опасни... И ми каза, че има такива &quot;бучки&quot;! Разплака се: &ldquo;Ако ми отрежат и двете гърди, какво ще правя...?&rdquo;. Това беше първосигнална реакция от нейна страна, защото тя не съзнаваше, че ако й отрежат гърдите, под въпрос оставаше животът й...<br /> <br /> Но това не й го казаха а казах: &quot;Спокойно, ще те оправим...&quot;. И направих с дясната си ръка по няколко кръга над гърдите й, но без да ги докосвам. Просто си спомних за Калигула и шаманите, които, когато той бил на смъртно легло, прехвърляли болестта му върху доброволец, който след това умирал, а Калигула оставал жив... След това мадамата се успокои и заспа. Заспах и аз. <br /> <br /> На сутринта се събудих пръв и понечих да се почеша по гърба с дясната си ръка, но&hellip; не можах да си свия шепата! Погледнах към дясната си ръка - от китката навън тя беше тъмносиня и надута като гумена ръкавица! Затова не можех да си свия пръстите. Беше се получил &ldquo;ефекта на Калигула&rdquo;, ако мога така да го нарека... Изчаках мадамата да се събуди и и рекох: &ldquo;Защо не погледнеш какво стана с твоите бучки?&rdquo;. Тя се опипа и много радостно ми рече: &ldquo;Ами, няма ги!&rdquo;. А аз й казах: &ldquo;Искаш ли да видиш къде са...?&rdquo; - и й показах ръката си. След два-три дена отокът и тъмният цвят на дясната ми ръка преминаха... Имаше нещо, което ме пазеше! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />