Тя се извършва на микрониво, шансовете за нормален живот на заболелите са много големи
<em>Световноизвестен хирург демонстрира за първи път у нас супермикрохирургична операция. В България гостува проф. Хосе Мариа Ласо, хирург с международна известност, професор по пластично-възстановителна и естетична хирургия към университета &ldquo;Комплутенсе&rdquo; и Главна университетска болница &ldquo;Грегорио Мараньон&rdquo; в Мадрид, Испания. Проф. Ласо извърши за първи път у нас супермикрохирургична операция на пациент с постоперативен лимфедем - лимфен застой. </em><br /> <br /> Проф. Хосе Ласо е един от малкото специалисти в света, който чрез микрохирургични техники, без кръвозагуба и рискове за болния, решава проблема с лимфния оток в дългосрочен план. Хирургичната интервенция, която той извърши със своя български колега д-р Йордан Йорданов, специалист от Клиниката по пластична и реконструктивна хирургия на Военна болница, се състоя в болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;, която единствена в страната разполага с подходящата апаратура. <br /> <br /> Операцията беше предавана чрез конферентна видеовръзка между операционната зала и аудитория &ldquo;Проф. Янко Добрев&rdquo; в сградата на Втора хирургия на Александровска болница.<br /> <br /> Проф. Ласо и д-р Йорданов бяха любезни да отговорят на няколко въпроса за заболяването за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Проф. Ласо, какво е специфичното при извършената от вас и българския ви колега д-р Йорданов операция. С какво е уникална в изпълнението й?</strong><br /> - Лимфедемът засяга много голяма част от хората - както в Европа, така и в Америка. Всъщност с помощта на хирургията това заболяване може да бъде абсолютно премахнато и да се повиши качеството на живот на засегнатите пациенти, както и да се спре пълното им инвалидизиране.<br /> <br /> <strong>- Какво по-точно включва вашият метод?</strong><br /> - Моят метод, начинът, по който правя интервенцията, е да свържа лимфните съдове с венозните на микро ниво. По принцип лимфите се отичат във вените, след което се събират в една голяма вена, която се влива в сърцето. Да се работи там е много опасно и не толкова ефективно. Затова правя манипулациите на съвсем микроскопично ниво. Тази интервенция изисква много голяма концентрация, работи се под микроскоп. Също така <br /> <br /> <u>използвам много добра техника</u><br /> <br /> защото се правят фини шевове.<br /> <br /> <strong>- Как решихте да дойдете в България, проф. Ласо?</strong><br /> - Дойдох в България по молба на д-р Йорданов, с когото работех в Испания. Той е великолепен специалист в тази област, д-р Йорданов е открил и пациента, който оперирахме. Да, има шанс да се отстранява лимфедем по този начин и в България, защото тук, разбрах, пациентите се концентрират най-вече към физиотерапията, което е неинвазивно лечение и резултатите не са толкова добри, да не кажа, никакви, отколкото когато се приложи хирургична интервенция. Сигурен съм, че с тази операция шансовете за добър, нормален живот на заболелите пациенти са много големи.<br /> <br /> <strong>- С какво именно тази операция е по-безопасна от начините, по които сега се премахва лимфедем?</strong><br /> - По-безопасна е, защото фактически няма хирургична интервенция в онзи смисъл - с голяма кръвозагуба. Ако говорим за риск, той се изразява с това какъв точно е видът лимфедем. Едната ми техника е да се оперира на кожно ниво, да се свържат лимфните възли, които се намират в подкожната мастна тъкан. Тогава няма начин да бъде засегнат някой важен вътрешен орган или някой голям венозен съд. Този тип интервенции се извършват основно в Япония, с локална упойка. Ето тук<br /> <br /> <u>силно се намалява рискът за пациентите </u><br /> <br /> защото не са под пълна упойка. В Европа се работи по другата техника - с премахване на възлите. Тук голямо значение има точно къде се намира отокът. В зависимост от това се премахват групата лимфни възли - дали ще са шийни, под мишницата, в коляното или други. Работи се на по-вътрешно ниво и се извършва под обща анестезия, защото пациентът за няколко часа не трябва въобще да мърда, за да се работи спокойно и точно.<br /> <br /> <br /> <hr /> <strong><br /> Д-р Йордан Йорданов: &nbsp;Лимфедемът не се разнася с физиотерапия!</strong><br /> <br /> <strong>- Д-р Йорданов, какво представлява лимфедемът?</strong><br /> - Заболяването представлява оток на кожата и подкожието, дължащ се на затруднено оттичане на лимфата. При хирургичното лечение на злокачествени тумори, освен самият тумор, обичайно се отстраняват и близко разположените лимфни съдове и възли. Едно от най-честите късни усложнения след подобна процедура е невъзможността лимфната течност да се оттича нормално, в резултат на което се получава лимфедем. <br /> <br /> Отокът на близко разположения крайник с времето се засилва, може да обхване цели крайници и води не само до дискомфорт, но и до силни болки и инвалидизиране. Доскоро състоянието се смяташе за нелечимо както в България, така и по света.<br /> <br /> <strong>- Знае ли се колко са засегнатите от болестта хора в България?</strong><br /> - В страната ни липсва официален регистър на засегнатите от лимфедем, но е известно, че от това заболяване страдат хиляди хора.<br /> Обикновено те са пациенти на онколозите, които много внимателно и с тревога атакуват основния проблем - онкологичното заболяване, и в повечето случаи подминават, без да обидя някого, проблема с лимфния застой.<br /> <br /> Възниква и проблемът с проследяването на пациентите след операцията. Според нашите медицински правила трябва да се наблюдава от личния лекар. Повечето от тях обаче не знаят как да го правят - специалистите, които разбират от това, са онколозите. В системата ни нямаме заложено като правило проследяването на оперираните пациенти и това е проблем.<br /> <br /> По принцип у нас от откриването на злокачественото заболяване, защото най-често пациентите с лимфедем са с такова, до финализиране на лечението им заедно с усложненията, се проследяват от екипа хирурзи.<br /> <strong><br /> - С интервенцията искате да покажете, че това състояние е лечимо, така ли?</strong><br /> - Състоянието е нелечимо дотолкова, доколкото методите, които са били прилагани не са го лекували, а са били прилагани с цел да облекчат страданието и да подобрят състоянието на пациентите, но не и да ги излекуват. Това, което се прави от няколко години по-активно, са т.нар. физиологични методи, които целят възстановяване на самия дренаж, т.е. те не лекуват лимфедема. Много пациенти с лимфедем се насочват към физиотерапията, но тя не помага, категоричен съм. Дори за момента, по време на процедурите, не се разнася лимфният застой.<br /> <br /> <strong>- Правили ли сте досега такава операция у нас?</strong><br /> - В България подобна операция, която лекува лимфедема, все още не е извършвана. Сега искаме да покажем, че такъв метод има, че той съществува и дава някаква надежда, разбира се, без да е панацея. В медицината няма метод, който да е универсално приложим и да помага на всички на 100%. Така е и при лимфедема, но съм оптимист, че можем да помогнем на много хора.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br type="_moz" />