Влайчо предрече пред мен датата на смъртта си!
<em>Мария Стефанова от Стара Загора избухна срещу редица публикации за прословутия коньовски ясновидец дядо Влайчо, в които, според нея, са написани много лъжи. Тя твърди, че е от хората, които са били много близки с феномена и знае много истини за неговото житие-битие, които непрекъснато се изопачават в зачестилите напоследък публикации. Мария е възмутена и от това, че в тези писания е сбъркана дори рождената му дата. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Stefanova_vatre.JPG" alt="Stefanova_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="376" />- Мария, кога всъщност е роден дядо Влайчо? </strong><br /> - Роден е на 15 август 1894 година - Денят на Богородица, и това никак не е случайно. Това е предзнаменование! Починал е на 8 май 1981 година. А в публикациите, които внимателно следя, се публикуват най-различни дати - и тази на раждането му, и тази на смъртта му. Аз съм се срещала с него доста пъти и твърдя, че го познавам добре. При него бях и малко преди да умре. Бях там с един познат и отидох, защото бях сигурна, че ще ме приеме, макар че вече никого не допускаше до себе си. <br /> <br /> Той винаги ме приемаше и с него сме разговаряли за какво ли не. Когато обаче отидох последния път, той вече беше много стар и много болен. Беше на легло, а в стаята му имаше само една печка, една маса и един стол, а пък всичко около беше толкова приветливо!&hellip; Каза ми много неща, които се сбъднаха, разбира се, но ми каза и датата на смъртта си и още, че след време ще отида на гроба му и ще занеса цвете&hellip;<br /> <br /> <strong>- Това всеки може да го предскаже!...</strong><br /> - Така е, но има много други неща, които никой друг, освен дядо Влайчо, може да предскаже. Аз наистина отидох на гроба му след време. Купих живо цвете, което струваше много пари, и го посадих. Помолих тези, които наглеждат гроба му, да го поливат. След няколко дена го бяха откраднали. Заболя ме, кой беше този изрод, които посегна на гроба на този свят човек!...<br /> <br /> <strong>- Другите ти срещи с дядо Влайчо по какъв повод бяха?</strong><br /> - Няколко пъти съм ходила при него с прословутия Стою Неделчев - Чочоолу, с когото бяхме много близки. Първия път той попита дядо Влайчо за ловната си хрътка, която беше изчезнала по много мистериозен начин. Той му каза да не я търси, защото вече не е жива. Вторият път отидохме заради внучката на Чочоолу, която имаше сериозни здравословни проблеми. Разбира се, че му помогна и партизанският командир остана много доволен&hellip;<br /> <br /> <strong>- Говорили ли сте с дядо Влайчо за пребиваването му в лагерите? </strong><br /> - Разбира се. Казвал ми е, че е обявен за враг на народа, защото е предсказал смъртта на Георги Димитров. Това негово предсказание му е коствало шест години мъчения. Най-напред го вкарват да работи в пернишките мини, <br /> <br /> за да &bdquo;стане човек и да му се избият глупостите от главата&rdquo; <br /> <br /> после е заточен и в Белене. И понеже е вегетарианец, в лагера продължил да се изхранва с изхвърлените люспи от праз, сурова царевица или слънчоглед от питите. Но пред мен твърдеше, че, за да оцелее, му е помогнало това, че пълнел стомаха си с обелени стъбла от плевела паламида. Според дядо Влайчо тези стъбла имали вкуса на лозовите листа, и прочиствали кръвта. Той обаче знаел, че ще се измъкне жив от този ад, макар че целта на властта била да бъде унищожен.<br /> <br /> <strong>- И как се е измъкнал?</strong><br /> - Помогнал му е академик Тодор Павлов. Станало случайно. Двама мъже от село Коньово отивали за нещо в София. Слезли от трамвая и понеже имали свободно време, седнали на една пейка пред някаква къща с двор. Оттам излязъл възрастен мъж и ги попитал откъде са. Отговорили му: от Коньово. И ги попитал какво прави неговият приятел дядо Влайчо. &bdquo;О, той е в Белене, отдавна!&rdquo;, отговорили мъжете. Мъжът се смутил и влязъл обратно в двора си, без да каже дума. <br /> <br /> Този мъж бил акад. Тодор Павлов. И след 10 дни изненадващо дядо Влайчо се върнал в Коньово! Само два дни след като радостната новина се разпространява, пред дома на ясновидеца се образува опашка. Тогава се появил и оня човек, който имал дъщеря в психиатрията на тогавашната Узунова болница. <br /> <br /> А момичето било много умно и красиво, но превъртяло, защото искали да я омъжат за нелюбим човек. Човекът търпеливо се наредил в края на опашката. Излязъл дядо Влайчо и казал: &bdquo;Да дойде бащата на Анчето!&rdquo; - и хората го пуснали да влезе в къщата. Човекът идвал пеш отдалече и пеш щял да си ходи. &bdquo;Слушай - рекъл му дядо Влайчо. - отивай си у дома! <br /> <br /> Пред вратата на къщата ти има един голям камък, ще го вдигнеш и ще видиш под него една муска. Вземаш я и я хвърляш в реката. След това ще заколиш една овца и ще направиш курбан. Това ще е! После отиваш и си вземаш детето си от лудницата и ще видиш, то ще е напълно здраво... После ще срещне на улицата човек с пагони, който ще й стане съпруг, ще й помогне да се изучи, и ти ще се гордееш с нея&hellip;&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Точно така се случило &ndash; </strong></span><br /> <br /> напет офицер срещнал красивото момиче на улицата, поискал я от баща й за жена и думите на дядо Влайчо се сбъднали до една!<br /> Подобни истории се предаваха от уста на уста и хората се трупаха пред дома му. Понякога той грабваше една торбичка с малко хляб и сиренце и тръгваше да се срещне с Петър Дънов. За тези свои срещи можеше да разказва с часове&hellip;<br /> <br /> <strong>- Говори се, че при него често е идвала и Людмила Живкова?...</strong><br /> - Точно тези негови срещи с Людмила ме провокираха да отговоря на твоите въпроси. Какви ли не глупости съм чела за тези техни срещи! Дядо Влайчо уж бил казал, че фамилията на Тодор Живков е прокълната, и че членовете на семейството му щели да умират един след друг. Вярвай ми - този човек не може да каже такова нещо! Това са измислици! Той никога не е казвал лоши неща на хората, макар че е виждал и болести, и смърт.... <br /> <br /> Питала съм го защо не им казва истината, а неговият отговор беше: &bdquo;Надеждата умира последна&rdquo;. А за Людмила ми е казвал, че имат сродни души и затова намират общ език с нея. Тя много е искала да му помогне с пари или с нещо друго, но той е отказвал каквато и да е помощ. Имаше си пенсия, защото е бил пчелар към ТКЗС-то в Коньово. Сигурна съм, че е видял смъртта на Людмила, но той скри това свое видение от всички. Питаеше огромно уважение към щерката на Тодор Живков, защото беше убеден, че е добра душа и много иска да помага на хората. Както и самият той, междувпрочем.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />