Боби Ваклинов: Христо Бисеров ме удари в зъбите, боляха ме една седмица!

<em>Боби Ваклинов или &bdquo;Господарят на скунксовете&rdquo;, както още го наричат, не е от хората, които често дават интервю &ndash; защото обикновено той е човекът, който задава неудобните въпроси. И се сблъсква или с доброто чувство за хумор, което се оказва рядкост, или с лошия нрав на родните публични личности. Поводът да го потърсим е инцидент от миналата седмица, при който на централна улица в Благоевград беше нападнат баща му &ndash; радиожурналистът Христо Ваклинов. След няколко удара в главата му взимат 6 лева и мобилен телефон. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Vaklinov_vatre.JPG" alt="Vaklinov_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="480" />- Боби, факт ли е журналистическата, а и не само, приемственост между теб и баща ти Христо Ваклинов?</strong><br /> - Да, има я тази приемственост. Баща ми си е име в радиожурналистиката. Не крия, че под негово влияние съм се ориентирал към професията. Използвах радиото, в което той работи, за да направя своите първи стъпки, така да се каже&hellip; в разни тийнейджърски предавания. Бях на 13 години. Слушах го много.<br /> <strong><br /> - Колко близки сте с баща си?</strong><br /> - Да ти призная честно, не сме твърде близки, не е да се чуваме всеки ден по телефона. Като цяло сам съм си се развивал до този момент, по-самостоятелен съм бил. Но със сигурност неговият пример е оказал влияние върху мен. Знаеш, че има много хора, които продължават традициите в семейството. <br /> <br /> Но аз като че малко се разкъсвах между двете, защото пък майка ми е актриса. И имах някакви колебания в 12-и клас дали да не уча в НАТФИЗ, но битието на актьора ме разколеба. Какво е битието на актьора днес? 25 години стаж и 500 лева! Трагедия е! Безумно е и много се паля на тази тема. Той и Теди Москов в едно интервю беше казал за това как преживява актьорът &ndash; сутрин взима заем, на обед взима заем и вечерта не е ясно вече какво прави&hellip; <br /> <br /> <strong>- Дали инцидентът с баща ти отпреди няколко дена е обвързан с професията му?</strong><br /> - Не, мисля, че няма общо. Баща ми води различни предавания, водил е и поздравителни предавания, има и предаване за религия. Наистина изключвам вариант, при който да има обвързаност между темите в предаванията му и нападението. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това са някакви келешчета</strong></span><br /> <br /> битова история, не мисля, че има връзка с журналистиката.<br /> <br /> <strong>- И все пак е тревожен фактът, че нещо подобно се случва, в случая в центъра на Благоевград?!</strong><br /> - Доста тревожен факт е. Нападат го, взимат му 6 лева и мобилния телефон, а сигурно са очаквали, че има повече, не знам&hellip; При това са го нападнали към 20 ч. - време, в което хората се прибират отнякъде, не е било късно. Да не говорим, че това е улица, по ирония на съдбата, която е в непосредствена близост до полицейско управление. Добре, че е било малкият дявол, както се казва!<br /> <br /> <strong>- Нападателите са взели от баща ти и малкото, което е имал в себе си в този момент, но са го били по главата&hellip;</strong><br /> - Да&hellip; Дано да се намерят тези нападатели, но никак не съм сигурен. Такава ни е държавата, какво да ти кажа!&hellip; <br /> <br /> <strong>- Как е той сега? Притеснен ли е?</strong><br /> - Не, добре е, силни хора сме всички в нашето семейство. Дори и аз, с работата, която върша, би трябвало да съм притеснен, а не съм. Мен не ме е страх. Баща ми, слава Богу, е добре!<br /> <br /> <strong>- Появи се информация, че нападателите на баща ти са момчета на по 20-25 години&hellip;</strong><br /> - Да, ами те явно с това се занимават. Такива са, от третия ешелон на престъпността. Аз съм спокоен, нямам притеснения за родителите си, не съм се замислял за такива работи, дано и не ми се налага. Наистина изключвам да има и някаква връзка с това, с което аз се занимавам. Нищо няма да казвам за полицията, но дано да ги открият&hellip; И не знам кое-как, но съм наясно, че по клетките на мобилните телефони полицията би могла да открие най-малкото къде е телефонът. А ако полицията не може, вече не знам какво може!&hellip; <br /> <br /> <strong>- Всъщност в твоята работа има далеч повече поводи човек да си помисли, че някой би могъл да ти има зъб. Веднага се сещам например за епичното преследване, което продължаваш да имаш с Христо Бисеров&hellip;</strong><br /> - То наистина с Христо Бисеров си се превърна в епично преследване! Вече няколко месеца! Ние дори продължаваме там сагата. И сега дори от Сотир Цацаров в едно интервю разбрах, че съвсем скоро ще изправят Христо Бисеров пред съда, така че &ndash;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да ме очаква там!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Няма да се успокоиш, докато не му връчиш скункса в ръцете, а?</strong><br /> - Ооо, да, няма! (смее се) На мен това ми е фаворитът! <br /> <br /> <strong>- С Бисеров дори имахте и лек сблъсък &ndash; ти получи удар от вратата на колата му, ако не се лъжа&hellip;</strong><br /> - Да, точно така &ndash; в зъбите ме удари. Боляха ме една седмица, тогава дори все се канех да отида на зъболекар и още не съм отишъл. Щом не са ми паднали още, значи всичко е наред (смее се). <br /> <br /> <strong>- А имало ли е някога след такива репортажи някакви предупреждения към теб? Все пак си имал и ситуации, в които изобличаваш хора в измами, далавери и т.н...</strong><br /> - Да, така си е, но май нямам такива моменти. А и аз знам, че когато изобличаваме някого, сме напълно прави да го правим. Стояли сме през цялото време на страната на справедливостта, така че не би трябвало да има проблем&hellip; Не ме е страх, да ти кажа.<br /> <br /> <strong>- Беше казал онзи ден &ndash; по повод нападението над баща си: &bdquo;Продължавам напред, аз съм корав македонец!&rdquo;...</strong><br /> - Ами да. Така ги мисля нещата и така ги живея.<br /> <br /> <strong>- Наскоро си загубил и баба си&hellip;</strong><br /> - Да&hellip; Тук ми е трудно да говоря... Загубих бабата, която ме е отгледала и която много обичам!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Казваш, че не те е страх от нищо &ndash; съвсем от нищо ли?</strong><br /> - Освен от себе си от друг не се страхувам. Аз съм противоречива личност.<br /> <br /> <strong>- Сега, единственото, което аз знам, е, че си хипохондрик...</strong><br /> - Ха, факт. Дори наскоро четох някаква статистика, че хипохондрията ходи главно при мъжете, а и, както забелязвам, имам такива много приятели&hellip; уж сме мъжкари, но си имаме непрекъснато някакви опасения. Страх ме е от някакви болести. Иначе съм си напълно здрав, разбира се, но не пропускам да си правя изследвания, хипохондрията я има налице (смее се).<br /> <br /> <strong>- Рапът и журналистиката, които съвместяваш и до днес, са доста интересна комбинация&hellip;</strong><br /> - (смее се) Така е, да. Аз продължавам да се занимавам с рап, нищо че по-голямата част от времето си инвестирам за журналистика. Скоро ще имам нови парчета. Правя едно, което е социално ангажирано, и мисля, че ще представлява интерес за хората. Рапът не е само &bdquo;имате ли хапчета за мен и моите братчета&rdquo;... аз такава рима не бих направил, колкото и комерсиален успех да има. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Vaklinov2.JPG" alt="Vaklinov2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="311" /><br /> <strong><br /> - Остава ли ти време да се прибираш често до Благоевград?</strong><br /> - Намирам време, да. И те идват, и аз ходя. Старая се да има такова време.<br /> <br /> <strong>- Каква беше реакцията на баща ти, когато направи първите си стъпки в &bdquo;Господари на ефира&rdquo;?</strong><br /> - Подкрепи ме още от самото начало. Баща ми винаги ме е подкрепял.<br /> Но на мен ми е много силна връзката с майка ми, приятели сме, и повече с нея споделям разни работи. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.................................<br /> ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Боби Ваклинов е роден на 13 август 1988 г. в Благоевград. Дипломиран журналист, когото добре познаваме като репортера, който връчва наградата &bdquo;Златен скункс&rdquo; в &bdquo;Господари на ефира&rdquo;. Покрай баща си &ndash; радиожурналиста Христо Ваклинов, Боби от малък се интересува от медии. Като гимназист работи три години като водещ в радиото на Американския университет &quot;Аура&quot;, където води собствено предаване за рап, наречено &quot;Мръсен ритъм&quot;. <br /> <br /> Води и поздравително шоу, а в един момент се изявява и като музикален редактор. Още тогава кандидатства за работа в &bdquo;Господари на ефира&rdquo; като регионален репортер от Благоевград, но възрастта му (бил е едва на 16 г.) тогава не му позволила. За да си припечелва някой лев отгоре, Боби е работил дори като къртач на покриви на стари сгради в Благоевград. След това се мести в София, където е приет в специалност &bdquo;Журналистика&rdquo; на Софийския университет &bdquo;Свети Климент Охридски&rdquo;. <br /> <br /> Още преди да започне първи курс обаче, го избират след кастинг за водещ на тийнейджърското предаване по БНТ &bdquo;13+&rdquo;. Боби е част от екипа на &quot;Господари на ефира&quot; от около 5 години, предстои му да се дипломира и като магистър по &bdquo;Продуцентство и креативна индустрия&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />