Преди 70 г. героят даде нагледен урок по патриотизъм и безсмъртие
<em>Летецът изтребител подпоручик Бочев е роден на 10 ноември 1919 г. в с. Крушето, но баща му Ангел Петров Бочев е от Драганово, брат на учителя Тодор Петров Бочев, който често е разказвал за 13-те въздушни победи на своя племенник. Извоювани били при защитата на България от вражеските американски бомбардировачи. Два пъти тежко раняван, той бил втори сред българските летци по постигнатите победи.<br /> </em><br /> Едно от тях е записано във военната литература. На 25 ноември 1943 г. 50 четиримоторни бомбардировачи B-24 Liberator, излетели от Бриндизи, се пристрояват към 40 други машини от този тип и 30 изтребители за охрана P-38 Lightning, които идват от летища в Северна Африка и вземат курс от Велес към София. Летците от 3/6 орляк с капитан Чудомир Топлодолски откриват &bdquo;летящите крепости&rdquo;, подхождащи от юг, и ги атакуват от височина 7000 м. <br /> <br /> Нападнати от българските изтребители, американските бомбардировачи все пак се насочват към българската столица, но София е покрита с облаци, които пречат на прицелното бомбомятане, и те се отклоняват към град Перник. Тези четиримоторни машини са посрещнати от 692-ро ято с командир Любен Кондаков и водените от него летци Генчо Димитров, Иван Стефанов, Петър Бочев и още 6-има летци. По курса на американските бомбардировачи на различна височина се завързват ожесточени въздушни схватки. &bdquo;Лайтингите&rdquo; от американското изтребително прикритие реагират своевременно и отрязват пътя на българските изтребители към бомбардировачите. <br /> <br /> Започва тежък въздушен бой с превъзхождащ противник. Петър Бочев <br /> <br /> <strong>успява да се откъсне от въртележката на противниковите изтребители и се спуска в отвесна атака към отминаващите &bdquo;крепости&rdquo;, </strong><br /> <br /> влезли вече в боен курс към целта. Той провежда атака по челния самолет-лидер. Първоначално го обстрелва с двете големокалибрени 13 мм картечници, след което и с 20 мм оръдие. Пикирайки, неговата &bdquo;Стрела&rdquo; преминава като камък през строя на бомбардировачите и се оказва под тях. Бочев провежда атака вертикално нагоре, като стреля в корема на изпречилата му се &bdquo;крепост&rdquo;. Така отново профучава през строя на американските машини. Респектирани от непрекъснатите атаки отгоре и отдолу на българските летци, американските екипажи започват да се освобождават от бомбите, преди да са стигнали Перник. В тази самоотвержена военна битка върху самолета на Бочев изведнъж от облаците налитат повече от 20 изтребители &bdquo;лайтинги&rdquo;, обстрелвайки го отвсякъде с градушка от куршуми. Огънят бързо спира, защото българският изтребител намира безопасно място в строя на бомбардировачите, между тежките американски машини. <br /> <br /> <strong>От тази зловеща игра със смъртта Бочев е изморен до краен предел</strong><br /> <br /> След като пускат страшния си товар, бомбардировачите завиват в югозападна посока към своята база, а Бочев продължава да ги следва, но светва лампичката за бензина, остават му по-малко от 15 минути полет, а навярно и живот. Пилотът с отвесно пикиране напуска вражеския строй, но силен удар разтърсва самолета, кабината е пробита, от двигателя излиза пушек, улучен е и пилотът Бочев, който, макар и ранен, извършва аварийно кацане върху нива до шосето от Брезник за София, блъскайки силно главата си в прицела на самолета и губи съзнание. Когато идва на себе си, със сетни усилия се измъква от пушещата машина, където го намират местни селяни. С помощта на пристигнали кавалеристи, провеждащи учение край Брезник, е настанен в Миньорската болница в тежко състояние, където е поставен в гипсово корито. Целият Перник, който е наблюдавал битката на българския изтребител с противника, го обявява за спасител на града. <br /> <br /> <strong>Царица Йоана посещава ранения летец с двете си деца </strong><br /> <br /> и изказва възхищението си от проявения от него героизъм, като му поднася подаръци, както и предложение след оздравяването да бъде изпратен като помощник на българския военен аташе в Швейцария. По-късно Бочев се лекува в санаториума в Банкя, след което получава домашен отпуск, който прекарва в град Горна Оряховица. Младият и здрав организъм се възстановява бързо и въпреки че не е оздравял напълно, на 22 май 1944 г. подпоручикът отново е във въздуха за отразяване на поредното американско нападение. Така вместо дипломатическа кариера в Берн Бочев избира отново въздушните битки.<br /> <br /> Но да се върнем към семейната му биография. <br /> <br /> <strong>Бащата Ангел Бочев се оженва за лелята на известния драгановски футболист Стамо Куцаров </strong><br /> <br /> и по време на Първата световна война е назначен последователно за началник гара в с. Сашево, Крушето и Куцина. След постъпването му като железничар на гара Горна Оряховица цялото семейство с малкия Петър идва да живее в квартал &bdquo;Гарата&rdquo; на ул. &bdquo;Съединение&rdquo; № 23. <br /> <br /> Синът завършва реална гимназия във В. Търново и постъпва като юнкер във ВВУ &bdquo;Васил Левски&rdquo; &ndash; София, завършва на 30 януари 1942 г., когато му е присвоено първо офицерско звание &ndash; подпоручик. Той заминава с група летци за Германия, където трябва да се подготвят и вземат втория си пилотски изпит. Петър Бочев преминава курс на обучение в школа на Луфтвафе, където усвоява и започва да лети на изтребителя Messerschmitt Bf 109. Назначен на служба в 6-и изтребителен полк в гр. Карлово. Подпоручик Бочев изкарва курс за висш пилотаж въздушен бой, като участва в реални учения със стрелби на летище Балчик през 1942 г. <br /> <br /> Следват въздушни битки, при които на 1 август 1943 г. унищожава първата американска крепост над Сливница-Босилеград, за което получава орден &bdquo;За храброст&rdquo; I степен, на 22.11.1943 г. подп. Бочев атакува и запалва американски изтребител, идва 24 ноември 1943 г. за игра със смъртта, когато е тежко ранен край Перник, излекуван, на 14 юни 1944 г. с точен огън запалва &bdquo;летяща крепост&rdquo; Б 24 &bdquo;Либърейтър&rdquo;, на 10 август - друга крепост, на 17 август &ndash; още една, на 26 август &ndash; отново запален американски бомбардировач, на 5 октомври 1944 г. в атака срещу моторизирана немска колона и артилерийски позиции над Куманово самолетът на Бочев е улучен отдолу със снаряд, запалва се и пада в царевична нива, където се взривява. Подпоручик Петър Бочев загива със смъртта на храбрите пилоти. <br /> <br /> На 23 октомври 1944 г., произведен в чин поручик, Петър Ангелов Бочев с почести от населението на целия град Горна Оряховица е погребан като герой в двора на църквата &bdquo;Св. Иван Рилски&rdquo; в кв. Калтинец - само на един километър от летището. За съжаление, сега гробът му е изоставен, обрасъл е с трева и не може да се познае, защото я няма надгробната плоча, а къщата му на гарата е дадена под наем от племенника му, който живее в София.<br /> <br /> Един от първите защитници на българското небе над София и Перник във Втората световна война, поручик Петър Ангелов Бочев, проявил героизъм и себепожертване, заслужава паметен знак и в двата града &ndash; Перник и Горна Оряховица.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица</strong><br />