Виното е лек за унинието на старостта!

Тази крилата фраза е изречена в древността от Платон

11 Февр. 2015, 16:27 11656 прочита 0 коментара

Тази крилата фраза е изречена в древността от Платон

Виното е било винаги съпътстващо живота на хората питие, както вчера, днес, така и утре, защото то – виното - е еликсирът на живота. Без вода и вино човек не може, както не може без светлина и слънце. За него е говорено и ще се говори още много. Наследството ни е такова, че няма как да отхвърлим лозята с лека ръка. Още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. И може би затова свещенодействието - правенето му, от древността до наши дни е обвито в легенди и приказност. В тях има винаги нещо енигматично, някаква скрита тайна, която се предава векове наред. Затова и традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са по-древни от самата ни държава. След създаването на българската държава прабългарите и славяните наследяват и продължават лозарските и винарските традиции. При покръстването на българите култът към бог Дионис отмира и отстъпва място на този към Свети Трифон и честването на Трифон Зарезан. Приемането на християнската вяра стимулира допълнително винопроизводството, тъй като виното заема централно място в ритуалите и се радва на особена почит. В годините на Средновековието винарството е твърде примитивно, а съхранението на виното е един от основните проблеми пред винопроизводителите. Всеки регион е имал своя традиция за съхраняване на готовия гроздов продукт, но липсата на познания за виното довеждала до бързото му вкисване. На пазарите у нас се е стигало до парадокси, в които младото вино е било по-скъпо от отлежалото двугодишно вино. Веднага след Освобождението (1878 г.) у нас се учат вече последните постижения на науката и най-вече на химията, която касае производството на вино. Откриват се и първите курсове по енология (науката за виното), които стават гръбнакът на съвременното производство на вино у нас. Виното е добра компания за всеки сезон – през лятото е по-подходящо бялото вино, добре изстудено, а защо не и розе. Зимният сезон е чудесен за червено тъмно вино, което те сгрява от първата глътка. Как да знаем какви вина да си купим? Ако искате да знаете каква е тайната на доброто вино, когато е вече готово за консумация, ето какво е необходимо да следите на етикета. Много е важно всеки потребител и любител на вината да разбере, че за да бъде добро и пивко виното, цената му ще е висока. Грижите, които се полагат, за да се достигне до добър краен резултат, не са малко, а знаете, че всяка грижа оскъпява крайния продукт. На етикета трябва да следите за надпис &bdquo;натурално вино”, означаващ, че това вино е произведено от концентрат и е качествено. Може да бъде изписано и &bdquo;специално вино”. Освен този надпис търсете и какво е съдържанието на напитката. Задължително трябва да има написано какво е съдържанието на захар. Друг важен фактор е да има адрес на фирмата производител. Върху етикета не бива да липсва информацията какво е виното – трапезно или друго. Обръщайте сериозно внимание и на срока на годност. Когато бутилката се отвори, единственото, което трябва да усещате като аромат, е този на виното и сладката естествена дъхавост, която носи. Пиещите червено вино са по-богати, по-образовани и по-щастливи от останалите хора, но любителите на бяло вино са по-практични. Доказано е, че виното показва характера на човека. Тези, които предпочитат чаша червено вино, са амбициозни и предприемчиви, а предпочитащите бяло вино са по-спокойни и безгрижни. Любителите на розе са безспорните крале и кралици на социалните мрежи, посещаващи сайтове като Фейсбук много пъти всеки ден. Пиещите червено вино е по-вероятно да са добре образовани, да са женени и да пият по-често от тези, които предпочитат бяло вино или розе. Любителите на бялото вино са домошари, които предпочитат ваканция в родината си и са доволни от позицията си в професионалната йерархия. Освен че са най-богатият слой от обществото, пиещите червено вино е най-вероятно да са щастливо женени, а 86 процента твърдят, че са доволни от състоянието на връзката си. Пиещите бяло вино е по-малко вероятно да са женени, но 85 процента от необвързаните казват, че са щастливи от този статут. За да опишат себе си, любителите на червеното вино използват предимно думи като уверен, спокоен, силен и интелигентен. Пиещите бяло вино обикновено казват, че са практични, стеснителни, спокойни и сдържани. Почитателите на розето се определят като шумни, топли и очарователни. Любителите на червеното вино пият средно по четири чаши седмично, почитателите на бялото вино поглъщат по три чаши, а пиещите розе - само по две чаши на седмица. Още по времето на соца почти във всеки &bdquo;Винпром” имаше уредени музейни сбирки, отразяващи регионалните традиции в областта на лозарството и винарството. Те се посещаваха от много туристи, които участваха и в провежданите там дегустации. През последните години се обръща сериозно внимание на развитието на т.нар. &bdquo;винарски туризъм”, чиято цел е да запознава туристите с българските вина. Единственият на Балканския полуостров музей на виното обаче, разположен в пещера, се намира в Плевен Разположен е в една от пещерите в красивия парк &bdquo;Кайлъка”, срещу язовира &bdquo;Тотлебенов вал”. Пещерата е естествена в началото си, след което продължението й е издълбано във формата на Георгиевски кръст за храброст, тъй като идеята била там да се помещава Музеят на руската бойна слава. Плевен е избран неслучайно – този град има дългогодишни традиции в тази област и се счита за един от основните центрове на винарската индустрия в България. Тук през 1890 г. е открито първото и единствено в страната професионално училище по лозарство и винарство, а през 1902 г. – и Националният институт за лозата и виното. Архитектурата на музея е наистина впечатляваща. Тук посетителите могат да научат интересни факти за историята на винопроизводството в България. В специално обособената историческа част са изложени много снимки и предмети, свързани с историята на производството, технологията и спецификите на сортовете по региони. Тук могат да се видят стари бъчви, древни съдове за производство на вино, ритони, филаи и други съдове за пиене на божествената напитка. Музеят предлага и дегустация, която представлява кратък сомелиерски курс и се провежда от лектор специалист. По време на дегустацията посетителите могат да научат полезни и интересни неща - как се държи чашата с вино и защо, каква е ролята на храната, какво трябва да се търси в цвета, аромата, вкуса и послевкуса на опитваните вина. В музейната енотека има вина на възраст между 30 и 100 години. Сега част от колекцията са и 6000 бутилки съвременни вина от всички марки и райони на страната. Именно тук ще разберете, че България е била четвъртата държава, приета в Лигата на винарите в Париж, и сме били едни от най-големите производители на вино и износители за Западна Европа..., преди да се преориентираме, естествено. А 1936-1937 г. България е държала първо място в света по износ на вино... <hr /> Любопитно за напитката на боговете • Виното е най-древната алкохолна напитка – тя е известна от около 50 000 години, докато бирата е само на 9000 г. • Думата &bdquo;вино” произлиза от санскритската &bdquo;вена”, която означава &bdquo;обича”. • Виното в Библията се споменава 450 пъти. Свети Павел в едно от своите послания съветва Тимофей да укрепи здравето си с вино. • Най-голямата бутилка вино в света, наречена &bdquo;Пет добродетели”, оценена на 3,5 хиляди долара, е висока 1,8 метра и тежи 585 кг. Напълнили са я австралийски производители с вино от сорта &bdquo;Шираз”. За нейното напълване биха били необходими 387 обикновени бутилки вино. • По време на чумната епидемия жителите на Австрия, които употребявали вино, не били засегнати от страшната болест. А през ХІХ век виното било признато за най-доброто средство срещу холерата. През 1840 г. били познати имената на 164 лечебни вина. • В Китай, при разкопки, археолозите открили вино, което е съхранявано цели 2000 години. Предполага се, че е било приготвено около 206 г. от новата ера. • По названията на вината може да се изучи географията на Европа - френската провинция Шампан дала названието на знаменитото пенливо вино, а неголемите градове Коняк и Кагор станали кръстници на едноименните напитки. Испанските градове Малага и Херес дали имената и на вината, произвеждани там. Портвайнът е кръстен в чест на португалския град Порту, а виното от сорта &bdquo;Мадейра” произлиза от името на остров Мадейра. • Най-голямата бъчва за вино е прочутата Хайделбергска бъчва. Тя е направена от висококачествен дъб, а вместимостта й е 212 422 литра. • В Древна Гърция винаги смесвали виното с морска вода. • Обикновено с рибата се предлага бяло вино, а с месото – червено. Рибата тон е единствената, с която се пие червено вино. • В преварена вода шампанското се охлажда по-бързо, отколкото в обикновена. • Най-дългият записан полет на коркова тапа от бутилка шампанско е 54 метра и 18 см в щата Ню Йорк. • Има около 400 вида дъб, но само около 20 от тях се използват, за да се правят дъбови бъчви. А от дърветата, които се използват, едва 5% са подходящи за направата на висококачествени бъчви за вино. Средната възраст на френски дъб, който се отсича, за да се създаде бъчва за вино, е 170 години! • Първият тирбушон е изобретен в средата на 18 век. • През 16 век течността в термометрите не била живак, а бренди. <hr /> Във виното е истината и за... здравето Могъществото на боговете едва ли може да се сравни с ползата, която то принася, твърди бащата на медицината Хипократ. Смята се, че бактерицидните и антисептични свойства на виното са спасили стотици хиляди души по време на втората световна холерна пандемия (1829-1851 г.), която отнема живота на милиони. Най-слабо засегнати от смъртоносната болест се оказали районите, в които се е консумирало най-много вино – остров Малта и някои други региони в Средиземноморието. Опитите показват, че при добавяне на червено вино към вода (около 1/3 от обема й) за по-малко от час тя става стерилна - в нея загиват всички болестотворни микроорганизми, в това число и бактериите, причиняващи страшните, всяващи навремето истински ужас заболявания, като дизентерия, холера и тиф. Според изследванията на учени от Харвард при умерената употреба на вино от мъжете във възрастовия диапазон от 40 до 75 години рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания намалява с цели 36 процента. Последни изследвания сочат, че противно на лансираното доскоро становище, умерената и редовна употреба на вино води до нормализиране на повишеното кръвно налягане. Оказва се, че броят на лицата с високо кръвно налягане при трезвениците е средно с 40 процента по-голям от този на редовните почитатели на виното. По статистически данни от сърдечносъдови заболявания умират с 56 процента по-малко французи, отколкото американци. &bdquo;Виновен” е прочутият &bdquo;френски парадокс” –поради редовната употреба на вино те са значително по-малко податливи на сърдечносъдови заболявания. <hr /> Мисли на великите за него Виното би трябвало да се яде – твърде хубаво е да се пие, Джонатан Суифт Виното е слънчева светлина, заключена във вода, Галилей Никой доблестен човек не мрази хубавото вино, Рабле Виното е най-цивилизованото нещо на света, Хемингуей Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света, Луи Пастьор Бог е създал водата, а човекът създал виното, Виктор Юго Виното е ключалка, през която надничаш в сърцето, Алкей Велик подбудител е виното — омайното вино, увличащо дори най-мъдрия да пее, да се смее, да танцува и да изрича думи, които е по-добре да не бъдат изричани, Омир Александра ИВАНОВА