Вдовицата Фани е неутешима, след като погреба и мъжа си подир двете им дъщери
Бащата на зверски убитите сестри Росица и Христина - Стоимен Белнейски, е предусещал смъртта си, разкриха единствено пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; негови близки. Миналата седмица той бе намерен мъртъв, паднал на жп линията в Пазарджик. Стоимен е издъхнал на работното си място, на гарата, където дълги години заедно с колегите си е споделял болката, ужаса, тъгата и отчаянието от страшната трагедия, сполетяла ненадейно семейството. През 2006 година дъщерите на Фани и Стоимен Белнейски бяха открити мъртви, обезобразени и изнасилени. За зверството в затвора лежи Лазар Колев, но според майката и бащата на сестрите той е имал съучастник и най-голямото им желание било той да бъде открит. До момента обаче следа от съучастника на убиеца няма. <br /> <br /> Стоимен Белнейски е починал от неочакван и масивен инфаркт, сочи съдебномедицинската експертиза. &bdquo;Сърцето му не е издържало, та кой човек може да понесе толкова страшни неща, кой може да преживее смъртта на децата си, и то и на двете наведнъж!?...&rdquo;, споделят колегите му. Въпреки непрестанното ходене по дела и всекидневното напомняне на трагедията, мъжът все пак се бил стегнал през последните години. <br /> <br /> Лъч надежда му давала Мария - осиновената дъщеричка на семейството. Момиченцето, което е вече на 12 години, беше взето от почернената фамилия около 3 години след трагедията. &bdquo;Таман Стоимен и Фани малко се успокоиха и сега трябваше да се радват на момиченцето, ето че пак ги връхлетя трагедия! Съдбата е безжалостна към някои хора...&rdquo;, казват хората в пазарджишкото село Главиница, където Белнейски беше погребан. Той е от Голямо Конаре, но съпругата му <br /> <br /> <strong>Фани взе решение да го положат до гробовете на мъртвите им момичета, </strong><br /> <br /> за да може заедно да ги прелива и да ги посещава. Едновременно над трите гроба да плаче и жали. &bdquo;Голяма трагедия! Фани отново сложи жалейката! В селото живеят родителите й, тя идва често с дъщеричката си, така че е по-добре, че погребахме Стоимен тук&rdquo;, разказва пред &bdquo;ШОУ&ldquo; кметът на Главиница Емануил Христев. Той е съсед на Белнейски в Главиница и кръстник на осиновената дъщеря на фамилията. Винаги помага, с каквото може.<br /> <br /> Разказва, че след погребението семейството е взело решение малката Мария да бъде преместена от Пазарджик и да учи в Главиница, за да може бабата и дядото да се грижат за нея, а майката да ходи на работа и да изкарва пари. Иначе семейството е живяло в недоимък. В деня на смъртта на съпруга си Фани проплака, че няма 800 лева да погребе мъжа си. Кметът Христев се зае да помогне. Той се разтърча и осигури 500 лева от общината, а останалите пари са дадени от БЧК. Пред репортера на &bdquo;ШОУ&ldquo; Фани Белнейска изплака в деня на погребението: &bdquo;Мъжът ми имаше проблеми със сърцето и други болежки, но не сме очаквали да е толкова зле, че да почине. Мъката е огромна и неочаквана, нямам думи да я опиша...&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Стоимен като че ли предусещаше идването на Оная с косата. Последно време беше тъжен и унил. Цяла година обикаляше по изследвания, защото, освен всичко друго, имаше проблеми и със стомаха. Така и лекарите не установиха какво му има точно, а изпитваше болка, беше отпаднал.<br /> <br /> Говорел често, повече от обичайното, за мъртвите си дъщери, и казвал, че скоро ще иде при тях да ги прегърне. Карахме му се да не приказва такива неща, хокахме го да се стегне и да живее заради жена си и осиновеното си момиченце, но той ни гледаше с празен поглед, в който като че ли вече нямаше жажда за живот. Той вече не беше онзи силен и издръжлив Стоимен, който мина през деветте кръга на ада, но не се предаде, стискаше зъби, за да вдъхва кураж на съпругата си... Но <br /> <br /> <strong>той си мислеше за смъртта, </strong><br /> <br /> споделял го е с наши хора, не само с мен&rdquo;, разказва през сълзи леля Тодора Пенкова от Главиница. <br /> <br /> Стоимен бил в отпуска, а във фаталния ден отишъл за първи път на работа. Сутринта протекла обичайно, около 16 часа шефът му го изпратил да премести стрелки на жп линията. Тъй като разстоянието било далеч, Белнейски отишъл с колата. Там е получил инфаркт. Бил е сам, по-късно го намерили колегите му. &bdquo;Така умират добрите хора, от раз, изведнъж, Господ ги прибира веднага при себе си, да не се мъчат. Стоимен беше най-добрият и благороден човек на света. Сега е в небесното царство, ще прегърне дечицата си...&rdquo;, разплаква се пак леля Тодора. <br /> <br /> На погребението на Стоимен в Главиница отишли около стотина човека. Сред тях хора от родното му село Конаре и колеги от жп гарата в Пазарджик. Закарали и възрастната му майка, която живеела при брата на Стоимен. &bdquo;Сълзи не останаха на тази майка да плаче и жали да внучките си, а сега и за сина си!... Фани се държи, но е зле, мъката в душата й е огромна. Плаче тайно да не я вижда детето.<br /> <br /> Но трябва да намери сили да живее и да се бори заради Мария - единственият светъл лъч в живота на това семейство, което сякаш някой прокълна. Защо бе, Господи, кому зло сториха тези душички Росица и Христина и на кой криво направи Стоимен, та така ги наказа?! Как издържа това сърце на тая майка и съпруга?!...&rdquo;, не спира да ридае леля Тодора.<br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> Красимира ГЕШЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />