Петър Христозов е един безскрупулен измамник и лъжец!
<em>Бившият директор на Държавен архив-Хасково Марин Караиванов дойде в редакцията на &bdquo;ШОУ&rdquo; с един куп документи, които разкриват тъмните страни от биографията на писателя Петър Христозов. Разкри ни и шокиращи тайни за убития хроникьор на мафията Георги Стоев. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Hristozov_1.JPG" alt="Hristozov_1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="357" />- Защо ни потърсихте, г-н Караиванов?</strong><br /> - На 8 юни 2014 година тихомълком отиде в небитието хитовият писател Петър Христозов. Според данните, които аз имам от личната му карта, той носи рожденото име Христо Вълчев и е роден на 17 февруари 1935 година в Борисовград, днешния Първомай. В периода 1989&ndash;2014 той издава 78 книги от тъй наречения жанр &bdquo;политически романи&rdquo;, за които твърди, че са алфата и омегата за изтипосването на крими-механизмите на основните мафиозни двигатели в бандитския bg-преход. <br /> <br /> Предалият Богу дух е бил погребан почти надве-натри, &bdquo;в извънредно тесен кръг&rdquo;, под изглежда недотам чак опечаления взор на шестата му поред съпруга Ангелина Караславова &ndash; внучка на именития прозаик сталинист Георги Караславов. <br /> <br /> <strong>- Нека не пропускаме един много фажен факт - през 2006 г. Петър Христозов беше награден от българския президент Георги Първанов с орден &bdquo;Стара планина&rdquo; &ndash; първа степен с лента за заслуги към българската култура! </strong><br /> - Аз ще ви кажа друго - Христозовите четива имат толкова общо с културните стойности, колкото оглушителният магарешкия рев с оперната ария! Ала ето, че неговите компилаторски, политроманни халтури бяха високо оценени от президентската институция като своего рода някакъв особено рядък &bdquo;културен феномен&rdquo;.<br /> <br /> Обаче трябва все пак да им се признае, че имат може би една-единствена безспорна писмовна стойност: почти достоверната обрисовка на социално-икономическата, криминалогенна метаморфоза в България. Което пък едва ли би било възможно, ако Христозов не е получавал безпрепятствено, и то обилна информация от съответните меродавни източници. Как и защо, това е съвсем друг въпрос... Обаче под сурдинка витае мнението, че гореспоменатият български държавен глава с ДС-агентурен псевдоним &bdquo;Гоце&rdquo; може би е искал съвсем предпоставено да награди Христозов именно в знак на личната си признателност за неговата себеотрицателна разузнавателна дейност.<br /> <br /> Иначе не бихме си задавали въпроса: защо ни в клин, ни в ръкав, въпросният писател велегласно се саморекламира, че е генерал-полковник от чутовното съветско военно разузнаване ГРУ?! При това, подвизавайки се половин век като ВИП-съветски военен разведчик под прикритие в САЩ, Франция, Ватикана, Швейцария, Израел и къде ли още не! И този доблестен, съветский богатир-агентурчик е арестуван от ДС през 1975 г.! Защо? Освен това - набеден е за френски шпионин и скорострелно осъден на двадесетгодишен затвор. Документите гласят, че излежава само осем от тях в Старозагорската тюрма, преди да го амнистират. <br /> <br /> Обаче една друга документална справка, която притежавам, сочи, че лицето Христо Вълчев, преименувал се впоследствие кой знае защо на Петър Христозов, е обвинен де факто и де юре за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>извършване на пошло криминално престъпление</strong></span><br /> <br /> и то на местоработата му - в Пловдивския завод за пишещи машини. Та след осъдителната присъда по този повод е натикан, ама не в Старозагорския затвор, където обичайно властите окошарват политзатворниците, а се озовава в Пазарджишкия затвор за криминални бандюги. <br /> <br /> Почти веднага подир нежната менте революцийка в България, Христо Вълчев, преименувал се в Петър Христозов, се хвърля дръзновено в бездънните бездни на литературното творчество, за което се оказва, че наистина има предостатъчно хъс, инвенции и съответните субективни сръчности в словесното съчинителство, смесвайки широко известни истини с изгодни за писателското му поприще най-невероятни, шизофренични лъжи! Същевременно урбулешки и храбро нагазва и в дебрите на политиката, като е един от най-ентусиазираните учредители на пловдивското БКП &bdquo;Георги Димитров&rdquo;. <br /> <br /> През това време има вземане-даване и с фанатичния адепт на комунистическата идея Владимир Спасов &ndash; партком-самозомбираният се генерален секретар на проформа възстановеното БКП. Така писателят черпи с пълни шепи автентично-митична информация за BG-мафиозния преход, скалъпвайки сюжетите на твърде популярните си романни опуси. Пише, пише писателят, вдъхновен от бандитизма на бившата компарт-номенклатура, на която само през месец април 1990 г. са раздадени царски щедро на сто и трима &bdquo;правоимащи, бамбашка наши другари-господа&rdquo; лично от тогавашния премиер Андрей Луканов по двеста милиона лева на ръка на всеки един от тях! Ето как в политико-икономическото BG-битие очевадно-безогледно и непоклатимо се напълниха касите на родните ни олигарси!<br /> <br /> <strong>- Говорим за Петър Христозов...</strong><br /> - Да, за това говорим! Как този новоизлюпен мегаекшън-писач си спретва сам една неотразимо-ефектна, легендарна биография, пред която едновремешният пубертетски филмов идол Индиана Джоунс ряпа да яде?! Нашенецът твърди, един дявол знае как, но триумфално завършил, и то с пълно отличие, колежа на елитарния йезуитски орден в град Лиеж, Белгия. Освен това защитил докторат по биотехника в престижната Лионска политехника във Франция, следвал самоотвержено индустриална химия в София и триумфално защитил дисертация по ултразвук в Московския физически институт. Ала както изрично изтъкнах и по-горе, кой знае защо е започнал работа на мижавата длъжност като материално-отговорно лице със средно образование в Пловдивския завод за пишещи машини?!... А в по-късните си биографични данни упорито се самолансира като спец инженер-технолог и конструктор в завода. Да, да в същия завод, в който през 1975 г. е арестуван от ДС и осъден като френски шпионин на 20 години затвор, от които в дранголника изкарва 8. <br /> <br /> <strong>- Може пък да е бил наклеветен?</strong><br /> - Да, бе, да! Офицер-чекист от ГРУ да бъде арестуван от ДС и да го осъдят в български съд? Туй наистина е някакъв невероятно абсурден нонсенс!... <br /> <br /> Веднага обаче след свалянето на Тодор Живков безмълвно загърбил монотонното, пандизчийско, осемгодишно оскотяване, Христо Вълчев, дегизиран с новото си писателско име Петър Христозов, усърдно лансира в непресекващите си писания тезата, че професионално успешно се е изявявал като инженер-биофизик на различни обекти в България, Швейцария и САЩ. И че един от демиурзите на Българския мафиозен преход - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>генералът от ДС Любен Гоцев му ударил едно яко рамо</strong></span><br /> <br /> за неговата плодотворна литературна дейност. <br /> <br /> Генерал Гоцев обаче категорично отрича подобна трактовка и изтъква, цитирам: &bdquo;Лицето Петър Христозов абсолютно не е никакъв разузнавач, а чисто и просто е един безочлив рекетьор, който твърде нагло и находчиво, и безцеремонно притиска този или онзи балък с компроматна информация, за да му плащат&rdquo;. Кажете ми сега на кого да вярвам?!... А ето и мнението на Красимир Райдовски, бивш ръководител на пресслужбата към Министерския съвет при управлението на Жан Виденов: &bdquo;Лицето Христозов е писател дотолкова, колкото аз съм симфоничен диригент! Всъщност касае се за един обикновен, безскрупулен измамник и лъжец! <br /> <br /> Пълна глупост е, че бил съветски и после руски разузнавач, и че изобщо имал някакви връзки с някакви задгранични тайни служби! Той чисто и просто умее твърде ефикасно да компилира случки и събития&rdquo;. Райдовски сигурно е безусловно прав, като се има предвид какви невероятно-шеметни абсурди ръси в писанията си носителят на орден &bdquo;Стара планина&rdquo;, който гръмогласно се самоафишира за едва ли не някакъв потомствен шпионин. Чийто баща пък се оказва, според самия него, че също бил отявлен съветски разведчик и ужким с Никола Гешев заедно издрайфали тайната школа на НКВД в сибирския град Омск през 1918 г. Което обаче практически няма как да се е случило, защото зловещият &bdquo;Народный комиссариат внутренних дел&rdquo; бива сформиран от другаря Сталин чак на 10 юли 1934 г. Пък и изобщо точно такава секретна школа точно в туй сибирско поселение никога не е функционирала! <br /> <br /> Впрочем за съвсем кратко време след прословутата Велика октомврийска социалистическа революция Омск е провъзгласен от депутатите в Руското учредително събрание за легитимна столица на Русия &ndash; 1918 г. В този град са се съхранявали руските имперски златни резерви. Едва някъде в самия край на 1919 г. в Омск е установена болшевишката съветска власт. Тъй че тезата за някакво реално съществуване на някаква си съветска разведческа школа в Омск, и то през кръвопролитните 1918-1920-та години, може да се роди само във фантасмагоричната куфалница на писателя Петър Христозов! <br /> <br /> <strong>- Доколкото си спомням, той твърди, че младият Гешев се е радвал и на издръжката на съветските тайни служби...?</strong><br /> - Що се отнася до това твърдение на мастития писател, че през 1921-22 г. младият Гешев и зубрел правото в Рим именно благодарение на финансовата издръжка от вездесъщите съветски тайни служби, подобно предположение е напълно алогично, защото бащата на бъдещия български супер полицай е бил известен проспериращ столичен нотариус. Освен това Гешевата фамилия притежавала дузина недвижими имоти в Софийската централна градска част. Това е по официални документи. Тъй че Гешев-син преспокойно е могъл да си позволи следване в чужбина. <br /> <br /> Един от провинциалните български литературни критици, чието име ще спестя, ми сподели как при среща с Петър Христозов останал с впечатлението, че той се блазнел от мисълта да се превъплъти едва ли не в някакъв български Евгений Сю, имайки предвид преди всичко романа му бестселър &bdquo;Парижките потайности&rdquo;. Сиреч, неговите романи трябвало да демаскират потайностите в BG-прехода по начин, който да ги превърне в бестселъри най-вече за непридирчивата читателска публика. Ето защо нахъсеният писател всеобхватно прибегнал до услугите на многочислени меродавни и не дотам меродавни информатори из всички сфери на обществено-политическия, културен и стопански живот, които са били наистина върло отвратени от бившата партком-номеклатура.Тъй че едва ли е случаен фактът, че всички Петър-Христозови текстове буквално бъкат с каква ли не широкообхватна, кримиексцесна фактология.<br /> <br /> <strong>- Например?</strong><br /> - Например релефно-детайлно е описан оглавяваният и ръководен от генерал Любен Гоцев Генералски съвет в БСП, който де факто управлява всички BG-партии, и най-вече коли и беси в самата мафиозна държава. Плюс това създава престъпните групировки, които, щом се намърсуват и надигнат непокорно глави, биват тутакси унищожавани, и тозчас се генерират нови структури, адекватни на актуалните политически реалности. От над 500 кредитни милионери, с невърнати кредити, никой изобщо не е съден, камо ли пък осъден. Повече от 300 умишлени, поръчкови, знакови убийства съвсем нарочно остават неразкрити и дезавуирани от корумпираните правоохранителни органи. А в ръцете на ВИП-социалистите безметежно отлежават <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>държавни финансови активи от над стотина милиарда долара</strong></span><br /> <br /> Ще си позволя и примери - напетата бесепарка Корнелия Нинова отдавна се кефи като супер горд собственик на &bdquo;Техноекспорт&rdquo;. Тоест, само от туй тъй ящно мероприятийце тя е гушнала над 10 милиона долара. Хищно окатите синове на генералния директор на &bdquo;Главболгарстрой&rdquo; &ndash; ВИП-кадърът на БКП-БСП Симеон Пешев, го наследили с милиарди конвертируеми левове. <br /> Най-вече посредством ефективната мафиотска технология с фамозните &bdquo;Луканови куфарчета&rdquo; пищно разцъфва олигархичното BG-съсловие, акумулирало милиарди долари. Деловитите, оправни кадри на стогодишната партия: Евгений Узунов и Димитър Дъбов, заемали ящни, ръководни банкерски постове в банката на сикаджийския бос Младен Михалев-Маджо, а именно: Първа източна международна банка. <br /> <strong><br /> - Не задълбахте ли твърде надълбоко?</strong><br /> - Защо? Нека си ги кажем нещата такива, каквито са, макар че много хора ги знаят. <br /> <br /> Ами нали покрай агента на ГРУ Андрей Луканов изчезнаха от валутния резерв на България над 2 милиарда долара и до ден - днешен никой не знае къде са се дянали!? <br /> <br /> И тук му е мястото да кажа, че за свръхфеноменалното, всевиждащо око на генерал-полковника от вездесъщото ГРУ Вълчев-Христозов няма нищо скрито-покрито. Освен, разбира се, относно неговата собствена персона, която самият той превръща в абсолютна тера инкогнита. Но реалните факти и документи са неопровержими: такъв генерал-полковник с името Христо Вълчев в съветското, пък и в по сетнешното руско ГРУ просто <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> никога не е съществувал! </strong></span><br /> <br /> Колкото и да се ровим в документацията на този отдел, уви! Дори микроскопичен намек за подобна личност на съветско-руски агентурчик с името Христо Вълчев липсва в сводките и в информационния масив и мемоарите на генералите-началници на ГРУ: Ивашутин, Михайлов, Тимохин, Ладигин и Корабельников, които явно хич, ама нищичко не са чували за байганювския Остап Бендер. <br /> <br /> Както впрочем и хал-хабер си нямат за него и българските шефове на РУМНО (прототип на съветско-руското ГРУ): генералите Васил Зикулов, Петър Вранчев и Здравко Георгиев. Нито пък се споменава нещо за такъв супер кралимарковски, български шпионин в мемоарните записки на генералите от ГРУ: българите Иван Винаров, Георги Дамянов, а и нейде из обемистите, архивистично прошнуровани и прономеровани спомени на генерал-полковник Велко Палин &ndash; дългогодишен завеждащ свръхсекретния ВАО на ЦК на БКП. <br /> <br /> Обаче такива неопровержими констатации въобще не пречат на Петър Христозов непоколебимо да възвести, че още през 2005-та година в Кремъл лично руският президент Путин собственоръчно го произвел от генерал-майор в генерал-полковник от ГРУ по случай неговата кръгла седемдесет годишнина! И нашенският бомбастичен писател гръмко оповестява при каква стриктна процедура се влиза в Кремъл. Ще цитирам точно думитите му, защото са знаменателни: &bdquo;В сградата на правителството (Кремъл &ndash; б.а.) те събличат абсолютно гол, след това те обличат изцяло в тяхно бельо и дрехи от съображение за сигурност&rdquo;. Ашколсун и машала на лауреата на Старопланинския орден!<br /> <br /> Горецитираните констатации обаче не би трябвало да хвърлят и капка съмнение върху автентичната достоверност на преобладаващите фактологически данни, изнесени в романизираните четива на този все пак способен писател. И най-вече, имайки предвид факта, че източниците на тези сведения са несъмнено меродавни и легитимни, и произхождат от личности като генералите Славчо Трънски, Велко Палин, Атанас Семерджиев и тем подобните на тях врели и кипели адепти на банкрутиралия менте-реален социализъм. <br /> <br /> Е, някои от тези сведения кой знае защо не бяха взети под внимание от него, като грамадата документи от финансиста Паун Николов, които лично аз му предоставих, барабар още с два чувала други документи, касаещи дейността на Свиленградската митница за периода 1990-2001 г. И все пак, повече от неприятно впечатление буди непредизвиканото неприязнено отношение на Петър Христозов към всички онези негови събратя по перо, пишещи по твърде щекотливата и животоопасна тематика - BG-прехода. Според него Георги Стоев въобще не бил никакъв писател, щото пристрастените към сензации вестникарски медии го направили такъв, и онова, което съчинявал, било пълни измислици! Дори по едно време фантомът от ГРУ <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вълчев-Христозов нагло твърдеше, че именно лично той пишел мутренските криминалета на Стоев</strong></span><br /> <br /> Обаче веднага подир гибелта му, явно от страх да не го сполети същата злополучна участ, на всеуслушание извести, че не бил правилно разбран и никога не е бил автор или съавтор на Стоевите книги. Други пък двама писачи-мародери проглушиха ушите на мало и голямо, че маниакално суетният Стоев им плащал, за да му съчиняват текстовете и никой не го вземал на сериозно до мига, в който го ликвидирали! <br /> <br /> <strong>- Говорите така за Георги Стоев, сякаш сте го познавали?</strong><br /> - Аз наистина познавах лично Георги Стоев, който наистина си изкарваше хляба в силовите бригади на сикаджийския наркотрафикант Поли Пантев. В същото време снабдяваше с обилна автентична, мутренска информация известния писател Христо Калчев, за да списва той своите тъй популярни вулгарни романи. Така че донякъде Стоев бе съавтор на тези вулгарни романи! Твърдя го, защото много добре знам, че е така. А освен това, за разлика от много български писатели, той сам списваше книгите си, чиито оригинални, неподправени сюжети гъмжаха от безброй достоверни углавни улики, напълно достатъчни, за да бъдат повдигнати безброй съдебни, наказателни дела!<br /> <br /> <strong>- Какво знаете за убийството на Георги Стоев?</strong><br /> - Публичното, посред бял ден &ndash; на 7 април 2008 г. &ndash; това убийство в центъра на София съвсем недвусмислено доказа, че зад този на пръв поглед гангстерски разстрел стоят професионални килъри от бившата вездесъща ДС. А след като две взривни експлозии не успяха да усмъртят разследващия журналист Боби Цанков, който хазартно, неблагоразумно бе бръкнал с пръст в раната на байганьовската държавна мафия, едно <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>подразделение от командоси го разстреля като бясно куче </strong></span><br /> <br /> в централната част на столицата! Преди тази показна екзекуция един лешояден пишман-издател често истерично джафкаше посред нощите срещу месечината: &bdquo;Боби Цанков е подлец, измамник и доносник, а такива дори и в Ада не ги искат!&rdquo;. Друг пък все пак талантливо мародерствуващ словостъкмител, с рожденото собствено име &bdquo;Ленин&rdquo;, по-късно съвсем целесъобразно коригирано с малкото собствено име на болшевишкия кумир, и с фамилия, която доста удачно се римува с прозвището &bdquo;Далаверов&rdquo;, дебелашки плещеше в скоропоговорка:<br /> <br /> &bdquo;Нито Боби Цанков е журналист, още по-малко разследващ, нито Георги Стоев е хроникьор на мафията, а още по-малко - писател. Общото между тях двамата е, че никой никога не ги е вземал на сериозно до деня, в който бяха ликвидирани&rdquo;. Ами щом &bdquo;пишещите недоразумения&rdquo; Георги Стоев и Боби Цанков бяха толкоз невзрачни драскачи в писанията си за бандитския български преход, то тогава защо ли &bdquo;Фантомът от ГРУ&rdquo; Христо Вълчев-Петър Христозов, необезпокояван абсолютно от никого, умря в леглото си на достолепната възраст от 79 години, а въпросният лешояд-издател и неговият още по-лешояден аркадаш - писачът &bdquo;Далаверов&rdquo; и до ден-днешен си чешат интелектуалната краста? <br /> <strong><br /> Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />