Все още помня физиономиите на приятелите ми, шокира къдрокоската
<em>Ева Тепавичарова, национално известна като Йовка от &bdquo;Столичани в повече&ldquo;, е родена на 12 април 1979 г. в София. Средното си образование завършва в 7-о СОУ &bdquo;Свети Седмочисленици&ldquo;. Учи Българска филология в Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&ldquo;. През 200-2001 г. изучава актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ в класа на доц. Жени Пашова, а през 2005 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян. От 2008 година Ева преподава в детски актьорски школи в МОТФИЗ. <br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&ldquo; се срещна с култовата актриса, която разказа изключително интересни неща за живота и работата си. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Eva_vatre1.jpg" alt="Eva_vatre1.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="431" />- Ева, през май месец станахте майка на втори син. Успяхте обаче да запазите хубавото събитие от медиите и феновете ви почти до самото раждане, въпреки че по това време работите усилено по сериала &bdquo;Столичани в повече&rdquo;...</strong><br /> - Не е било някаква тайна. Общо взето, всички жени постъпват по този начин, не се обявява едно такова нещо предварително. Това касае семейството ми, така че не съм била ангажирана да тръбя навсякъде какво се случва в живота ми. <br /> Така е, аз снимах &bdquo;Столичани в повече&ldquo; по време на моята бременност, героинята ми Йовка също беше бременна и успя да ме прикрие (усмихва се). <br /> <br /> <strong>- Докато сме на вълна &bdquo;Столичани в повече&rdquo;, нека ви попитам дали ще има развитие, нов сезон? Кое е най-интересното от работата ви с екипа на сериала? </strong><br /> - Да, новият сезон е заснет. В момента повтарят всички сезони, по които сме работили досега. Надявам се скоро да пуснат и новия. <br /> Кръстьо Лафазанов има способността да разсмива всички, но единственият начин да се справя с разсейването е да гледам в очите му, в противен случай няма как да си партнирам с него. Имало е моменти, в които сме спирали да снимаме и всички да се смеем. <br /> <br /> <strong>- А слуховете за връзка с колегата ви Руслан Мъйнов отразиха ли се на равновесието в семейното гнездо?</strong><br /> - Забавляваме се от това. В самото начало имаше провокация от медиите &ndash; дали няма нещо между нас с Руслан и извън сериала. Ние отреагирахме с усмивка, приемаме тези неща като някакъв майтап. В семейството тези слухове някак си не ги допускаме, не ги коментираме. <br /> <br /> <strong>- В този сериал ли ви беше първият &bdquo;сблъсък&rdquo; с една от легендите на комедията у нас &ndash; Стоянка Мутафова? Тя помогна ли ти при изиграването на твоята роля? Кой всъщност ви напътстваше по време на снимките и е допринесъл най-много за образа на Йовка? </strong><br /> - Стояна има рожден ден скоро (2 февруари навърши 93 години &ndash; б.а.), тя е точно колкото моята баба по възраст. За съжаление аз загубих моята баба, когато започнахме да снимаме &bdquo;Столичани в повече&ldquo;. Да е жива и здрава Стояна, толкова много й се радвам и толкова много я обичам, почти колкото баба ми! По някакъв начин правя паралел между двете, може би, защото моята баба обожаваше тази актриса. Ходила съм като дете да я гледам в Сатиричния театър, а двете си приличат визуално много. <br /> Срещата с такъв вид актриса, с такъв вид динозавър, е много вдъхновяващо! Не мога да опиша чувството да работиш с тази жена! Тепърва в годините аз ще се връщам винаги към нещата, които сме си разменили като реплики; нещата, които тя ми е казвала и аз също съм споделяла. На последния снимачен ден от последния сезон, като се разотивахме по домовете си, понеже тя е страшно импулсивна като едно дете, за разлика от повечето наши колеги, се обърна и ми каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;А пък да знаеш, че те обичам!&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Аз също много я обичам. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Eva_ruslan.JPG" alt="Eva_ruslan.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="281" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С Руслан Мъйнов в сериала &quot;Столичани в повече&quot;<br /> </span><br /> - Героинята ви Йовка е доста импулсивна, интересна и забавна, а повечето хора се питат дали и актрисата Ева Тепавичарова е такава в живота или влиза само в роля? </strong><br /> - Ти кажи (смее се)! За мен е голям комплимент, че голяма част от хората възприемат Йовка документално &ndash; това означава, че съм си свършила добре работата. <br /> <br /> <strong>- И в актьорството има &bdquo;мръсни&rdquo; и подмолни игри &ndash; преразпределение на роли, уволнения, уговорки, да не се взема под внимание таланта и т.н... Колко често се сблъсквате с тях и как ги преглъщате? </strong><br /> - Какво да ви кажа?! Аз гледам на тази работа като на работа. Не гледам като на нещо, в което аз влагам талант, а пък отсреща да очаквам на мен да се гледа като нещо изключително. Просто съм един работник в този целия механизъм. Вече за хората остава друго усещане. Просто това е работа, с която си изкарвам прехраната. <br /> <br /> <strong>- Така е, но ако ви обещаят дадена роля, а впоследствие се окаже, че някой друг взема ролята по необясними причини&hellip;? </strong><br /> - Такова нещо не ми се е случвало. Обикновено, когато някой си е спрял погледа на мен, не може да си го измести (усмихва се). Искаш да ми кажеш да не ми мине манекенка път ли (смее се)? Не ми е минавала манекенка път, аз си заключвам пръстите всеки път, когато отида на кастинг, в кръга на майтапа е това. Всичко е въпрос на търсене &ndash; който от каквото има нужда. <br /> <br /> <strong>- Вашата професия е свързана с много пътувания, изнасяне на театрални представления в различни градове, което означава, че често отсъствате от къщи...?</strong><br /> - Свикнали са вече вкъщи с моята липса. За малкия през това време се грижи баща му. Единият е на училище, другият спи &ndash; те и двамата ми синове са поспаливи. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Eva_vatre1a.JPG" alt="Eva_vatre1a.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="344" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">В постановката &quot;Пет жени в еднакви рокли&quot;</span><br /> <br /> - Вие сте интересен типаж за театъра и киното, имате специфичен външен вид, а къдравата червена коса допринася за завършения облик на нещо различно...</strong><br /> - Да, то е модерно да си с изправена коса, нали така?! Винаги косата ми е била къдрава, в пубертета обаче децата много се променят, изменя им се психофизиката и тогава изведнъж косата ми тройно повече се накъдри. Не можех да озаптя положението, но косата пък е огледало на цялостното състояние на човека, на неговия темперамент. Явно в пубертета <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>съм избухнала като някаква бомбичка </strong></span><br /> <br /> (смее се). Моите грижи за косата са сведени до друго естество, не се реша сама &ndash; това е работа на фризьорите, когато съм при тях. <br /> <br /> <strong>- През годините имало ли е някакво желание да промените драстично външния си вид, да премахнете червената и къдрава коса?</strong><br /> - Правила съм много драстични интервенции. Най-фрапантното е, че на 20 години се бях обръснала нула номер. Някакъв вътрешен подтик, беше ми интересно да се видя как ще изглеждам без коса. Може би защото хората свързват цялата ми същност, цялостната ми визитка с къдравата коса, но ми беше интересно да провокирам. Знаете, че в тази възраст младите много държат да разберат кои са и да провокират отсреща приятелите и близките си. Беше доста забавно, все още помня физиономиите на моите приятели, които ме питаха къде ми е косата. Аз също не се харесах, но косата бързо порасна, пък аз имах възможност да си слагам най-различни кърпи на главата, аксесоари, шапки&hellip; Беше странно малко, защото по това време учех българска филология в Софийския университет и е доста дръзко като за академична среда (смее се). <br /> <br /> <strong>- Сегашният ви съпруг как се отнася с първия ви син Борил, който е плод на любовта ви от друг брак? </strong><br /> - Те са повече от син и баща, защото при тях освен тези, чисто родителските взаимоотношения, има и приятелство. Знаете, че децата не могат да възприемат родителите си на 100% като приятели. Знам го от себе си, винаги съм чувствала много близка моята майка, но винаги е стояло пред мен това, че е моя майка и трябва да съм внимателна какво й поднасям, какво й споделям, за да не я нараня. Това го има при абсолютно всички деца. На по-голяма възраст можеш да кажеш, че родителите са ти приятели, когато тези проверки са протекли между вас. В този смисъл между Жоро и Борил има много сериозна връзка, много голяма близост. Дори за някои от нещата той е по-наясно от мен самата. Ние, майките, малко като че ли не можем съвсем точно да видим децата си. И при мен беше така, когато бях дете. Но това са някакви нормални работи. <br /> <br /> <strong>- Вие никога не говорите за бащата на Борис, което пък даде повод на клюкари да изсъскат, че всъщност той е скинар, често ви е посягал и т.н.?</strong><br /> - Винаги мога да говоря за него, защото той е един прекрасен човек, но за съжаление не живее в България. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това не му пречи да се вижда с детето <br /> </strong></span><br /> Борил доста често пътува при него. Даже е доста обръгнал в пътуванията, стяга си сам раницата и тръгва. Лятно време си правят екскурзии и пътуват заедно, тази година си направиха някаква обиколка из Европа. Борил често пътува при баща си в Лондон, последното лято се прибираха с кола и спираха в различни градчета и си направиха много приятна почивка. Няма нищо вярно в твърденията, че сме се разделили заради някакъв системен тормоз или нещо такова. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че в момента сте намерили златната среда в семеен план? По какъв начин поддържате с вашия съпруг &bdquo;пламъка&rdquo; на любовта?</strong><br /> - Аз съм в златната възраст, така че не може да не съм намерила &bdquo;златната среда&ldquo;. Въобще не се занимавам в момента с това да поддържам някакъв пламък, защото бебето, което занимава нас със себе си, само по себе си съдържа всички пламъци. В момента сме се вгледали в отглеждането на Самуил и в неговите първи неща, които му се случват &ndash; първи крачки, първи думи&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Eva_dete.JPG" alt="Eva_dete.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="346" /><br /> <strong><br /> - Повечето майки твърдят, че гледането на второ дете е по-лесно. При вас така ли е?</strong><br /> - Направо си го пуснал само да се гледа (смее се)! Да, да, така е. Като че ли по инерция още продължавам да съм много по-бдителна върху Борил и по-лежерна към Самуил. Интересно е това поведение, не знам на какво се дължи. Има някаква психологическа причина в това да бъдеш към първото дете по-обгрижващ, да си по-нащрек, а с второто да си го пуснал малко така, а сигурно третото направо&hellip; нямам представа (смее се)! Трябва да питам Койна Русева, тя нали има три деца!<br /> <br /> <strong>- А Борил гледал ли е ваше представление, разбира ли вече, че майка му е известна, че я дават по телевизията и хората я разпознават по улиците? </strong><br /> - Това той го разбра в много малка възраст. Да ви кажа,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>беше доста голям шамар за него</strong></span><br /> <br /> После пък дълго време се занимавахме с това да обяснявам, тъй като децата малко погрешно &bdquo;таксуват&rdquo; тези неща, и се занимавах с това да обяснявам, че можеш да бъдещ много успешен, добър и щастлив човек, без задължително да те дават по телевизията и хората да те знаят. Има много по-достойни професии, които са &bdquo;зад телевизора&rdquo;. Но тези, които са по телевизията, обират пешкира (смее се). <br /> <br /> <strong>- Искал е и той да става известен? </strong><br /> - Ама те всички искат. Вие ако се огледате и видите &ndash; те всички са пламнали от едно такова желание. Наблюдавам ги от училището на Борил, както и децата от школата, в която работя. Децата това очакват и това търсят, някаква бърза, скорострелна популярност, без да се свърши никаква работа. Или си мислят, че е нужно само някои определени хора да те забележат, и ти веднага ще станеш много добър актьор, а то не е така точно. Има хора, които могат да ти дадат път, но ако ти не си си свършил работата &ndash; няма как да стане. <br /> <br /> <strong>- Обяснили ли сте му вече, че работата ви е свързана понякога с доста интимни сцени? Как гледа на това, че майка му се целува на екран с различни мъже? </strong><br /> - Не знам как го възприема, да ти кажа честно. Казала съм му: &bdquo;Работа &ndash; не ми задавай въпроси&ldquo; (смее се). Какво да му обяснявам?! Всеки път да му казвам: &bdquo;Сега снимам любовна сцена, маме&ldquo;?! Няма какво да му обяснявам. <br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Eva_vatre2.jpg" alt="Eva_vatre2.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="480" />- Откъде всъщност идва фамилията ви Тепавичарова? </strong><br /> - Моят прадядо е имал тепавица, аз съм от македонския край, люта македонка. Не бях виждала тепавица, докато един ден не отидох в Етъра и там видях. Това е едно съоръжение на реката, на което се носят новите изтъкани одеяла, килими и т.н., които се степват по някакъв начин, за да станат след това по-здрави. Не е за пране, както някои си мислят. <br /> Има два рода с тази фамилия &ndash; едните са от Северна България, другите са от македонския край. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>По-образованите са от Северна България, аз съм от другите</strong></span><br /> <br /> Казвам го не за друго, а защото има лекар или някакъв професор от Медицинска академия, ако не се лъжа, който е с тази фамилия. Доста хора са ме питали дали нямаме нещо общо. Затова казвам, че са по-образовани, защото в моята фамилия няма професори, лекари и т.н., само една актриса се пръкна.<br /> <br /> <strong>- Вие всъщност имате театрална школа за деца. Лесно ли се работи с малчугани и има ли добри &bdquo;кадри&rdquo;, които ще ви заместят след време? </strong><br /> - С деца никога не се работи лесно, но пък е много интересно. Не смятам обаче, че е време да мисля за някой да ме замества още (смее се). Едната група са деца между 8 и 12 години, а другата е от по-големи &ndash; над 15-16 години. Толкова е интересна тази работа! Когато течаха най-интензивните снимки на &bdquo;Столичани в повече&ldquo;, като че ли малко страних от това, моите колеги се занимаваха повече с групата. Тогава си дадох сметка, че ми липсва и реших да си се върна. Децата са като един коректив. Всеки път, когато имаш някакво чудене или питане, те ти дават абсолютно правилния път, правилната посока. <br /> <br /> Обратно на твоя въпрос, в моята школа съм щастлива, когато децата разберат, че не са за тази професия. Като че ли с това се занимавам повече, а не да изваждам млади артисти. Веднага мога да обясня защо, малко парадоксално звучи, давам си сметка. Но дайте си сметка и вие, че тази работа е много специфична и особена и едно малко дете, което сега се загледа в тази посока, е нужно да му се дадат отговори на много въпроси като какво е актьорството.<br /> <br /> Трябва да разбере дали това е за него. И когато видиш целия каиш, който се опъва, когато видиш колко текст се учи, колко упражнения се правят, колко усилия се полагат и колко търпение, воля се изисква, комуникация един с друг, тогава разбираш дали това е за теб, или не е. И децата, които казват &bdquo;не е за мен&ldquo;, са едни спасени хора. В актьорството характерът е много важен. От малък се носи тази любов и отговорност към тази професия. Още от малък се разбира кой притежава тези неща и кой става. <br /> <br /> В моя случай любовта към театъра ми е предадена от моята баба. Въпреки че беше необразована жена, със средно образование, беше изключителен интелект и човек, който се интересува от тези неща &ndash; изкуство, поезия, картини. Изумителна жена! Аз бях във втори клас, когато разбрах, че има такава професия, в която мога да бъда всичко. <br /> <br /> Понеже много се бях притеснила във втори клас, че ако искам да съм добра спортистка, трябва да си отделя цялото време; ако искам да мога да свиря на някакъв инструмент &ndash; пак ми трябва цялото време. И аз като искам това, и това, и това &ndash; какво правим?! На мен животът няма да ми стигне да стана толкова добра във всичко, казвам аз във втори клас. И се нахендрих на тази работа и мога да бъда всичко (смее се)! <br /> <br /> <strong>- Какви са дневните планове, в кои пиеси участвате в момента? </strong><br /> - Участвам в &bdquo;Обир&ldquo;, който е на Народния театър, много приятно представление. Партнирам си с Мишо Петров, Жоро Мамалев и Христо Терзиев и Виктор Танев. Млади колеги са двете момчета&hellip;. И Жоро Мамалев, и Мишо Петров също не са от много възрастните (смее се). В представлението &bdquo;Две&ldquo; играя с моите колежки Бойка Велкова и Мария Каварджикова, също в Народния театър. <br /> <br /> В Сатиричния играя в &bdquo;Откачена фамилия&ldquo; с Мариус Донкин, Мария Сапунджиева, Валентин Танев, Явор Костов и Анна Симова. За съжаление пиесата &bdquo;Пет жени в еднакви рокли&ldquo; от &bdquo;Сълза и смях&ldquo; не можахме да я представим на камерна сцена, надявам се рано или късно и това да се случи. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />