Д-р Мирослав Ненков: Шокира ме предателството в здравеопазването!

<em>Бившият служебен министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков е роден на 15 март 1969 г. в София. Завършва медицина в София през 1995 г. Специализира анестезиология и интензивно лечение. Преминава курсове по органно донорство и координирано донорство в Испания и в Италия. От 2009 г. е координатор по донорство и началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение във Военна болница. </em><br /> <br /> За мнозина д-р Ненков е популярен с докторския си хумор, който разкрива в шоуто &ldquo;Живи и здрави с д-р Ненков&rdquo; в сутрешния блок на Дарик радио. Специално за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo; анестезиологът разкри своето разнопосочно и интензивно ежедневие, а също коментира най-актуалните теми в здравеопазването.<br /> <br /> <strong>- Д-р Ненков, какво ви порази най-много през кратките ви престои в Министерството на здравеопазването като министър и зам.-министър преди това?</strong><br /> - Шокира ме предателството. Има хора, способни да извършат действия, които да облагодетелстват тях лично, фирми, фирмички, хора, хорица, но така в крайна сметка ще навредят на цялата здравна система. Има хора, които взимат пари да вършат услуги на търговци и на всякакви заинтересовани единствено от доходите си лица, и така предават мен лично, нашите колеги, болниците си, даже отраслите си. Сигурно мога да напиша десет дисертации за този феномен. <br /> <br /> <strong>- Може би точно тези хора ще положат сериозни усилия да спрат реформите, които министър Петър Москов готви?</strong><br /> - Дано да не го спрат, защото идеите на д-р Москов много ми харесват. Давам си сметка колко трудно биха могли да бъдат реализирани. Специално премахването на ТЕЛК-овете означава промяна в много тежки, трудни и консервативни системи, каквито са социалното подпомагане и здравеопазването. Но д-р Москов иска тази промяна, за да бъде по-лесно на пациентите, които имат нужда от освидетелстване, и по-лесно на колегите. Сега колегите са изключително затруднени. На главата на моето джипи всеки ден са хора, които имат вземане-даване с ТЕЛК-ове. А те за България са около половин милион души, които сега са страшно притеснени. <br /> <br /> Реформата се прави не за да е гадно на този половин милион пациенти. Прави се, за да не чака три години човек, който например има нужда от очен ТЕЛК, или за да не стават безумни неща като това - човек без крак да се явява на всеки три години за потвърждаване. Наистина всеки лекар от съответната специалност може да даде професионална оценка на това колко увреден е един човек, колко дълго ще бъде увреден и дали някога ще се излекува от тази болест. И най-малка промяна да направи д-р Москов, пак ще е добре за всички.<br /> <br /> Сега ДПС му искат оставката, защото казал, че има над 200 нападения над спешни медици в цигански махали, а в МВР били регистрирани само 17. Айде сега <br /> <br /> <u>още един министър ще си замине </u><br /> <br /> Като реши нещо ДПС, обикновено го постига. Здравното министерство винаги е побутвано, затова не стигат стените в него, за да наредят портретите на всички министри. Според мен нашето министерство има нужда от достоен, популярен, честен човек, на когото политическите партии да гласуват доверие и да го оставят да прави 4 години това, което той смята за добре. <br /> <br /> <strong>- Как протича една донорска ситуация през вашите очи?</strong><br /> - Ще разкажа за последната. Още в петък вечерта стана ясно, че има донор във Варна, но не можеше веднага да се лети за там. В събота сутринта два екипа излетяхме с военен самолет за Варна за експлантацията на органите - екипът на ВМА с трима хирурзи, медицинска сестра и двама анестезиолози, както и екип от Александровска болница. Заварихме екип от виенска болница, за да вземе белия дроб по линията на Евротрансплант. Имаше брифинг за всички екипи как точно ще се процедира по време на експлантацията и после тя беше осъществена много чисто и без никакви проблеми. <br /> <br /> Страхотен жест направиха близките на пострадалата жена, като се съгласиха да дарят органите й. Това е много повече от един хуманен акт. Никой не може да си представи какво изживяват хората, които изпадат в подобна ситуация. <br /> <br /> <strong>- Какви трансплантации бяха извършени?</strong><br /> - Трансплантацията на черния дроб беше осъществена от екипа на проф. Владов във Военна болница още същия ден и към 20 ч. беше приключила. Пациентът беше добре, даже е изведен от реанимацията и вече е горе в клиниката. Същия ден беше осъществена и трансплантацията на белия дроб във Виена. По данни на колегите там беше даден шанс на 20-годишен пациент с много гадна болест на белия дроб, който, ако беше чакал още малко, със сигурност нямаше да е сред живите. Късно вечерта в събота са започнали трансплантациите на бъбреците в Александровска болница и са приключили сутринта в неделя. Доколкото имам информация, там също всичко е наред. Беше натоварен уикенд за екипите на всички болници, но си заслужаваше. Наскоро видяхме с проф. Кацаров едно трансплантирано момче. Беше станал неузнаваем - дръпнал на ръст, хубав тийнейджър. <br /> <br /> <u>Може да не спим много съботи и недели, </u><br /> <br /> но като видим резултата от нашия труд, усещането е яко.<br /> <strong><br /> - Има ли вече положителна нагласа в обществото към донорството и по-лесно ли близките дават съгласие?</strong><br /> - Добре вървеше донорският процес миналата година, дано и тази да върви. Не смятам, че нашият основен проблем е липсата на съгласие на близките. Проблемът е многопосочен, но нещата се избистрят и потръгват лека-полека. Имаше време, когато и малкото, което се полагаше на координаторите по донорство, не се плащаше от директорите на болници. Когато бях зам.-министър, направихме малка промяна в наредбата, която блокира възможността на директора да не плати на координатора. Това малко е помогнало. Плюс това <br /> <br /> Агенцията по трансплантации направи няколко семинара, не толкова за обучение, колкото координаторите по донорство от страната да се съберат и да кажат какви трудности срещат и къде, за да може хората в системата с лични контакти да им помогнат. Хубаво е, че медиите отразяват нашата работа. До този момент никоя медия не е написала нещо отрицателно за донорството и трансплантациите. Това наистина помага много и има значение за увеличаването на донорите през 2014 г. <br /> <br /> <strong>- Как убеждавате близките на починалия да разрешат експлантация на органите му?</strong><br /> - Случвало ми се е многократно. Това е най-тежката работа на координатора, въпреки че той върши и цялата работа по кондиционирането на донора. Когато на един човек му е умрял мозъкът, процесите в организма се разстройват. Поддържането на това тяло, за да бъдат годни органите за трансплантация, е доста трудоемко и сложно. Обаче разговорът с близките ни товари най-много. Трябва да го изживееш, това не мога да го опиша. <br /> <br /> <strong>- А учат ли ви как да говорите пред близките?</strong><br /> - О, да. Това е вид общуване и си има техники за всичко. Аз лично ходих на обучителни курсове в Италия и в Испания. Но като човек не може да не реагирам на нещастието на близките. Човекът е излязъл сутринта за работа, случил се е инцидент и вечерта на неговите близки - майка, дъщеря, жена, трябва да кажеш, че искаш да вземеш органите му. Това е жестока работа. Но хората се съгласяват, защото разбират какво се е случило и ни вярват. В крайна сметка има доверие на хората в нашата работа. Практически е невъзможно да се допусне пациент, който не е в мозъчна смърт, да бъде обявен за донор. <br /> <u><br /> Системата за доказване на мозъчна смърт е много тежка,</u><br /> <br /> в нея участват редица хора и един да сгреши, втори да сгреши, но третият, четвъртият и петият ще се усетят. Нарочно е направено така. Това е копиран модел. Когато човек е обявен за донор, той практически е умрял, защото личността му вече не съществува. <br /> <strong><br /> - Вие как се освобождавате от напрежението след донорска ситуация или след тежък ден в болницата?</strong><br /> - Намирам много силна подкрепа сред моето семейство и приятелите. Това ми е спасението. Не знам доколко успявам и дали не вървя с бързи крачки към инфаркта си, но си мисля, че успявам. Част от моята антистрес терапия е участието ми в сутрешния блок на Дарик радио. Водещите Мишо Дюзев и Иво Райчев са уникални хора. От година и нещо много контактувам и с Шкумбата, който е академик в областта на забавлението, смеха и сатирата. Те даже не разбират колко много ми помагат да се отърся от стреса. <br /> <br /> <strong>- Четиримата правите и спектакли пред публика.</strong><br /> - Това е страхотно изживяване. Преди не вярвах на актьорите, които казват, че се забавляват на сцената. А то наистина е забавление. С тези тримата, които са уникални шемети, е толкова готино. Смешно ни е, когато сме заедно, и това вероятно се предава и на хората. <br /> <br /> <strong>- Как колекционирате вицовете, които разказвате в ефир?</strong><br /> - Вицовете ме намират. Хората около мен знаят, че обичам смешни истории, и ми ги разказват. Това са истински случки от живота. Откакто говоря по Дарик радио, всякакви хора ме намират да ми разказват вицове. 99% от тях ги знам, но има и страшни попадения. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />