СДС уби собствения си баща, съсипаха му живота!
Велислава Дърева е близка семейна приятелка на покойния президент д-р Желев. Специално за &bdquo;ШОУ&rdquo; тя сподели съкровени спомени за него: <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Velislava1.JPG" alt="Velislava1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="384" />- Велислава, кой те запозна с Желю Желев?</strong><br /> - Проф. Николай Генчев, бачо Кольо, както всички му викахме. Преди цели 35 години! Някъде бяхме заедно с него, беше много късно вечерта. Дотогава не бях виждала Желю, само бях чела книгата му. Аз съм една от първите, които са прочели книгата &bdquo;Фашизмът&rdquo; още преди да види бял свят. Първо пета част, после трета, проф. Генчев ми ги даваше. <br /> <br /> Та, бачо Кольо вика: &bdquo;Сега ще идем на гости, ще те запозная с единствения жив марксист!&rdquo;. Ама не ми казва къде отиваме... Отидохме на ул. &bdquo;Чавдар войвода&rdquo;, качихме се на втория етаж, там &ndash; една врата, на която нищо не пишеше, беше нарисуван само един петел! Звъним на вратата. Отваря една дама, косата й беше прибрана с червена кордела, с един черен котарак на рамо. Тя ни погледна, мен ме вижда за пръв път и аз не знам коя е тя. Тя се обърна към проф. Генчев и каза: &bdquo;О, бачо Кольо, и гостенче си довел!&rdquo;. <br /> <br /> След това се появи един мъж, с едни големи чехли, с една бархетена риза, с една широка усмивка и сини очи! Седнахме в кухничката и така се запознахме с Желю и Маруша - жената с червената кордела с котарака на рамо &ndash; това беше пък котаракът им Кушу, голям симпатяга!<br /> <br /> <strong>- После като си дошла в София, си живяла в техния дом...</strong><br /> - Да, през 1988-1989 г. живях в дома на Маруша и Желю. Аз съм от Пловдив, бяха ме уволнили, изключили от партията, не можех да си намеря никъде работа. Рекох си: &bdquo;Чакай да се вдигна, да ида в София, може пък там да имам някакъв късмет!&rdquo;. Те ме посрещаха, грижеха се за мене, имах си диванче, на което си спях. Това могат да направят само хора с големи сърца, за които приятелството е по-ценно от всичко останало!<br /> <br /> Желю без работа, изхвърлен отвсякъде, Маруша и майка й, двете им деца, аз при тях &ndash; уволнена отвсякъде и без една стотинка!... Реално всичките тези хора живеехме със заплатата на Маруша на асистент-режисьор и с пенсията на нейната майка. Събирахме стотинки по джобовете да си купим вестници.<br /> <br /> <strong>- Ти никога не си му спестявала критиките и като действащ президент. Как реагираше той?</strong><br /> - Ние сме приятели от 35 години, много близки приятели! Независимо, че след 10 ноември имахме много големи спорове помежду си и се карахме страшно, понякога и аз го критикувах във вестниците, като му се обадя по телефона или мина през президентството, му казвах: &bdquo;Желев, здрасти, видя ли, че пак съм те критикувала?&rdquo;. <br /> <br /> А той: &bdquo;Видях, видях! Но щом ти се ме критикувала, значи нещо съм объркал!&rdquo;. Никога не се ядосваше, че съм написала някаква критика, напротив, казваше: &bdquo;Дай сега да седнем, да обсъдим, кажи какво не ти харесва, аз ще ти кажа пък моята теза!&rdquo;. Сядахме, разговаряхме, обсъждахме, спорехме. А той седи и си записва! Не познавам друг политик, който иска да изслуша критика!<br /> <br /> <strong>- Как се обръщаше към него?</strong><br /> - Виках му Желю, Желенце... В началото ми беше странно да се обърна към него с &bdquo;Господин президент&rdquo;. Като му кажех &bdquo;Господин президент&rdquo;, на него му ставаше смешно. Но той за всички беше Желю, дори за тези, които са го виждали само на телевизора...<br /> <br /> <strong>- Какво знаеш за последните му часове?</strong><br /> - Желю нямаше никакъв проблем със здравето. Заминал е за Грозден, където е погребана Марушка, оставил две цветенца на гроба й и се е върнал в София. Може да се е простудил по пътя, не знам какво се е случило, но вечерта вдигнал температура! Легнал да спи и - дотук, на сутринта не се е събудил! Получил е в съня си или инсулт, или инфаркт! Нали се говори, че добрите хора така си отиват - в съня си!...<br /> <br /> <strong>- Някои твърдят, че в последните месеци е започнал да губи паметта си...?</strong><br /> - Не, не, няма такива неща! Ние съвсем скоро се виждахме, разговаряхме си - нищо такова! Разнищихме цялата политическа действителност. Нищо такова не съм забелязала в него! Бистър ум, мозък като компютър, с точна преценка за всичко, с ясна оценка за състоянието на държавата. Беше много притеснен за събитията в Украйна, за цялата геополитическа обстановка. Не знам кой разнася такива слухове, че е губел паметта си, това не е вярно! Ако знаех, че това ще е последната ни среща, щях да запомня всичко! И през ум не ми е минало, че се виждаме за последен път!<br /> <br /> <strong>- Не беше ли доста изолиран от своите?</strong><br /> - СДС уби собствения си баща! Още след &bdquo;Боянските ливади&rdquo; всички тръгнаха срещу него, съсипаха му живота, съсипаха СДС и сега се вижда какъв е резултатът за тях! Абсолютна нула!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />