Свидетел съм на това колко много поети се пропиха в чакане да им издадат стихосбирките
<em>Писателят Матей Стоянов е роден на 29 януари 1940 г. в Бургас. След като завършва българска филология в СУ &bdquo;Кл. Охридски&rdquo;, той сменя доста работни места. Започва като редактор във &ldquo;Външни новини&rdquo; в БНР, след това е журналист в &ldquo;София прес&rdquo;, преминава през издателство &ldquo;Народна младеж&rdquo;, за да стигне и до в. &ldquo;Народна младеж&rdquo;. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. Отново се връща в &ldquo;София прес&rdquo;, където завежда културния отдел на вестник &ldquo;София нюз&rdquo;, а след това е главен редактор на комиксовото издание &ldquo;Дъга&rdquo;. Около десетина години е в елитното сп. &ldquo;София&rdquo;, както и във в. &ldquo;Столица&rdquo;. Той е автор на много текстове за песни. </em><br /> <br /> Пенсионира се през 2001 г. Чувството му за хумор го е съхранило, за да издаде пет стихосбирки, а неотдавна и романа &ldquo;Ники Франсето и Алес Гут&rdquo;. Последната му книга &bdquo;На кино от 5 до 4&rdquo; излезе през 2014 г. <br /> <strong><br /> - Нека започнем с Петър Увалиев, чията 100-годишнина от рождението много интелектуалци като теб почетоха. Как го помниш?</strong><br /> - За мен Увалиев ще си остане преди всичко като човек с много широка ерудиция. Мисля, че свърши полезна работа точно в периода на Студената война, защото той напусна България точно в началото й. Изигра добра роля на посредник между нашата страна и Запада. Дори бих казал, че той не беше политизирал прекалено своите послания, а напротив, търсеше човешките покрития, на едната и на другата страна. Аз днес така го оценявам. Ние сме колеги и като автори на текстове за естрадни песни. Вероятно не се знае, но той е автор на някои от песните на композитора Йосиф Цанков. <br /> <br /> <strong>- Например? </strong><br /> - &ldquo;Облаци бездомни&rdquo;- текстът е негов. Прекрасен! Много певици са я изпълнявали, а сега може да я чуете в изпълнение на Мими Николова, поне това знам...<br /> <br /> <strong>- Кажи за последната ти книга, която пък е посветена на българското кино. Ето вече чествахме 100 години и от появата на първия български филм &ndash; &ldquo;Българан е галант&rdquo;...</strong><br /> - Не, книгата ми не е посветена на самата 100-годишнина, честно, макар че е със заглавие &ldquo;На кино от 5 до 4&rdquo;. Използвам известен уличен лаф от близкото минало. В книгата ми има много ирония. И все пак дано не отидем всички ние българите на кино от 5 до 4, както се очертава. Ще припомня, че по една или друга причина ние в миналото водехме двойствен живот. И това до голяма степен е валидно и за нашето кино. А книгата си я разпространявам сам, между приятели, в тесен кръг, не съм я давал и в книжарниците. Според мен, независимо от тоталитаризма, българското кино си имаше своите постижения, не могат да се отрекат. От една страна, производителите на кино трябваше да се съобразяват с определени изисквания, но от друга, това е масово изкуство и те трябваше да го правят хубаво, да привлича публика. И неслучайно там имаше много талантливи хора, актьори, режисьори, организатори. Дори може да се каже, че имаше едно необявено надлъгване с официалните изисквания на партията и държавата. Имаше стремеж нещата да бъдат по-земни, по-човешки, без патоса, който ни беше натрапен. И в това отношение като че ли имаше някаква конспирация на тези, които правеха кино, включително и на ръководителите. Веднага ми хрумна голямото постижение на българското кино &ndash; филмът &ldquo;Козият рог&rdquo;, но има и много други. А колко прекрасни комедии се появяваха, помните ли? <br /> <strong><br /> - А за сега какво ще кажеш за киното &ndash; няма конспирация, няма обаче и пари?!</strong><br /> - Кино се прави с пари, а държавата не дава и затова нямаме производство. Знае се, че по 50 филма са се произвеждали на година у нас. Сякаш в тон с думите на Ленин, че от всички изкуства за нас най-важно е киното. Киното е било пропаганден лост и неслучайно диктаторите са киномани. И Хитлер, и Сталин са гледали много филми, и то с голям интерес. Дори за Сталин знам, че е обичал много да гледа американските мюзикъли. <br /> <br /> <strong>- Известен си като текстописец на песни. Научих, че новосформираната група &bdquo;Фондацията&rdquo;, в която са известни наши музиканти като Лечев, Маричков и други, изпълнява песента &bdquo;Високото момиче&rdquo;, която е също по твой текст. Данчето Христова, а и други певици също изпълняват песни по твои текстове. Получаваш ли някакъв дивидент ти лично от това?</strong><br /> - Е, да, има някакви отчисления за авторски права, които идват от &bdquo;Музикаутор&rdquo;, дребна работа, ама аз и не очаквам някакви големи постъпления. Освен това повечето стари песни вече почти не се излъчват. А според мен песните от времето на Георги Кордов, Маргрет Николова и т. н. си заслужават да бъдат слушани и си имат своята публика. Пазарът си е пазар, но има и някои изпълнения, които са свързани с национално самочувствие, с нашите традиции, но кого го е еня. Ето в една Гърция &ndash; там си звучи предимно тяхна, родна музика, не се чуждеят. А у нас някой явно яхва вълната и иска да няма друго. <br /> <br /> <strong>- Вече си на 75 г., пенсионната реформа вълнува ли те и очакваш ли нещо по-добро лично за себе си?</strong><br /> - Не, нищо не очаквам. Все пак аз продължавам да си работя, правя текстове от време на време и благодарение на тях мога да си издавам книгите, защото не искам да завися от издателства, където има много чакане, освен всичко останало. Затова избягвам тези неща и предпочитам аз да си издавам писанията. Прекаленото очакване обърква живота на човека. Свидетел съм на това колко много поети се пропиха в чакане да им издадат стихосбирките. Аз имам вече 5 поетични книги и 7 романа. За което аз съм си &bdquo;виновен&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Кой период от живота ти е най-хубав, ти си известен софийски бохем и май добре си си поживял, ако не друго, интересно е било около теб? Виждаш ли се със старите другари?</strong><br /> - Най-хубавото време беше началото на 60-те години на 20 век. Виждам се с някои от старите другари, да. Примерно с актьора Филип Трифонов от време на време се срещаме, със Сашо Бръзицов, с когото работим отдавна заедно. Бохемството се отличава с това, че там познанствата не са по гилдии, а по настроения, по симпатии и затова аз ги ценя повече. <br /> <strong><br /> - Как живееш сега?</strong><br /> - Да чукам на дърво, здравословно съм добре, макар че съм със сърдечна операция отпреди 12 г. Хапвам си прилично, пийвам ракийка с много салата и винце, разбира се. Ставам сутрин, пия кафе, гледам телевизия малко, през деня пиша и чета. Изчетох и препрочетох всичко преведено у нас от Марио Варгас Льоса, много съм доволен, също от Патрик Модилиано, от Майкъл Кънингам, автор на &bdquo;Английският пациент&rdquo; и още, и още. <br /> <br /> <strong>- Какви са творческите ти планове?</strong><br /> - Абе, трудно е да се говори за планове. Може би трябва да ги правя за месеци, а не за години на моята възраст, нали? Дори и това е малко дръзко. Подхванал съм един замисъл за софийските чешити, които съм ги познавал лично и които вече ги няма, но има какво да се каже за тях. Ще видим.<br /> <br /> <strong>- И последно. Как гледаш на последните събития във Франция, на тази война на цивилизациите, най-общо казано? </strong><br /> - Нещата са много сложни. Демокрацията е силна като модел на подражание, но като защита от една много брутална сила се оказва доста уязвима. Предстои труден период и най-успешно с фундаментализма ще се справят самите араби. Не смятам, че ние, българите, можем да повлияем по някакъв начин върху събитията. Принудени сме да ги следваме. Затова трябва да бъдем принципни, но и реалисти. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА </strong> <br />