Диляна Попова ме убеди да родя секцио
<em>Лора Караджова роди дъщеря си Алиса два месеца преди Нова година. Бащата на детето &ndash; варненецът Валентин Славов, не е популярна личност - занимава се с киокушин карате, ски и сноуборд. Именно след каране на сноуборд преди Коледа, Лора пада лошо и чупи крака си. Преживява и тежка операция. <br /> <br /> Подробностите &ndash; от самата певица:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Lora_vatre.JPG" alt="Lora_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="480" />- Лора, как те променя майчинството? Ти винаги си била купонджийка, щура, обичаща свободата&hellip;</strong><br /> - В момента абсолютно всичко ми е съобразено с детето. Вече не мога да изляза където и да е било, както правех преди, да си направя някакви планове. Или трябва да отида някъде и да съм с нея постоянно, или трябва да намеря някой, който да я гледа, за да мога да си свърша работата. Но пък на мен ми е много приятно да си изкарвам почти цялото време с нея, не търся нищо друго. Тя ми е най-голямото забавление в момента. Разбира се, много ми помагат и родителите ми.<br /> <br /> <strong>- Как протече раждането, появиха ли се някакви усложнения?</strong><br /> - Всяка бременност си е едно тежко бреме за жената, каквото и да си говорим. До осмия месец аз нямах никакви проблеми, но след това започнаха да ме наболяват крайниците, беше ми много тежко, когато вървях. Много беше трудно и броях часовете до края на деветия месец. Накрая ми беше трудно. Направо ме хващаше съклет, стоях затворена, чувствах се като една дива, свободна душа, затворена в едно тежко тяло, без да мога изобщо да се движа&hellip; Когато наближи раждането, взех решение да родя секцио.<br /> <br /> <strong>- Защо реши да е секцио?</strong><br /> - Защото нещо накрая ме хвана страх и нямах нерви изобщо да чакам контракции. Просто си харесах една дата, казах на доктора и така стана. А междувременно се наслушах на всякакви страшни разкази покрай моите приятелки, защото тази година около мен се случи така, че имаше доста бременни, като някои от тях родиха естествено. И това, което ми споделиха, ми прозвуча малко страшничко. Затова <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>взех решение да е секцио, въпреки че не мисля, че това е правилният вариант </strong></span><br /> <br /> но всяка жена си знае за нея&hellip; Самото раждане мина доста бързо, може би за половин час. А разбрах за рисковете на секциото едва след като родих. И слава Богу, защото може би щях да се откажа. После бързо се възстанових. Още на 13-ия ден отидох на тренировка.<br /> <br /> <strong>- С Диляна Попова се съчетахте в бременностите &ndash; как протече нейната, самото раждане? Защото тя не е давала интервюта нито преди, нито след това&hellip;</strong><br /> - Горе-долу й протече и бременността, и раждането по същия начин, както при мен, даже тя го прие доста по-леко. И тя роди секцио &ndash; 20 дена по-рано от мен. И всъщност истината е, че тя беше тази, която ме убеди да родя секцио.<br /> <br /> <strong>- А защо избра точно името Алиса? Някаква приказна препратка ли има?</strong><br /> - Преди време чух това име и много си го харесах. Бях се запознала с едно момиче, което се занимава с танци, та тя се казва Алиса. И като чух името й, ахнах направо. Може би защото досега не бях чувала такова име, освен в приказката. Хареса ми как звучи. Реших, че е много мило, женствено, красиво и не често срещано име.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че си замразила стволови клетки на бебенцето. Как дойде тази идея?</strong><br /> - Пак от Диляна, с нея си говорихме по този въпрос, в един момент се отвори такава възможност, и го направихме. Там, където ние ги съхранихме, можеш да го направиш на изплащане, във времето напред &ndash; така всеки човек може да си го позволи, защото иначе излиза много скъпо. <br /> <br /> Ще ти издам, че мястото, където с Диляна съхранихме клетките, всъщност е единствената банка за стволови клетки в Европа, одобрена от самата английска кралица. А пък и това е една застраховка живот. Но, честно казано, не искам да ми се налага да ги използвам някога. Но&hellip; има ги, седят там, и някой ден дори мога да реша да ги даря на някой, който има нужда.<br /> <strong><br /> - Лора, разбрах, че самата ти си пострадала тежко около Коледа. Какво стана?</strong><br /> - Така е, да. Счупих си крака при каране на сноуборд. Случи се по възможно най-тъпия начин. Аз дори мислех, че не е счупен, но уви, оказа се обратното. Дори не се спусках в този момент, просто не успях да спра веднага и нещо се усука. Нито съм се удряла някъде, нито карах в някакви опасни зони. Просто паднах. Даже не успях в първия момент да усетя истинската болка от счупеното, защото изпаднах в някакъв шок. Явно тялото, адреналинът, не ти позволяват да усетиш в този момент пълната болка. След това обаче не беше приятно&hellip; <br /> <br /> <strong>- Наложило се е спешно да те оперират&hellip;</strong><br /> - Да, наложи се, защото счупването си беше доста сериозно &ndash; на три места долу. И докторът ми каза, че ако искам гипс, трябва да седя от 4 до 6 месеца така, което направо ми разби всички планове за живота напред. Другият вариант беше операция, след която ще се възстановя за един месец. И аз естествено предпочетох операция. То месецът почти мина, още малко остава, и се чувствам добре. Скоро ще мога и да ходя. <br /> <br /> Но да ти призная, много ме беше страх от самата операция, защото след това много боли. Те ме оперираха с упойка, от която цялото ти тяло е парализирано, но ти си в съзнание, но нищо не можеш да си мръднеш. Много е неприятно. Не виждах нищо, защото пред главата ми имаше перде, което криеше какво точно се случва. Но преживях голям шок &ndash; от тези две операции, които ми се случиха в разстояние на два месеца. Дойде ми малко в повече.<br /> <br /> <strong>- А как се справяш с грижите за Алиса в това състояние?</strong><br /> - По-трудно, защото аз все още не мога да ходя, лекарите са ми забранили. Операцията се случи на 29 декември, а на 29 януари съм на контролен преглед. Доста трудно ми беше в началото с Алиса, защото се измъчвах постоянно, че не мога да й дам абсолютно всичко, от което има нужда като внимание. Аз принципно съм човек, който много мрази да разчита на други хора и общо взето сама се справям с всичко. И трябваше да живеем всички заедно в една къща &ndash; аз, мъжът ми, родителите ми, за да могат те да ми помагат за Алиса. Беше голяма лудница, малко напрегнато, но свикнахме.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Lora_vatre2.JPG" alt="Lora_vatre2.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="444" />- Друг път в живота си досега имала ли си подобни инциденти?</strong><br /> - Бях си чупила ръката преди 5 години&hellip; отново със сноуборд. Тогава не се наложи операция, защото беше &bdquo;добре счупена&rdquo;, както каза докторът. Един месец носих гипс и се оправих. Този път обаче счупването си беше доста по-сериозно. Но вече мога да кажа спокойно, че съм добре. Възстанових се.<br /> <br /> <strong>- Това ли е, или ще ме изненадваш с още счупвания?</strong><br /> - (смее се) Всъщност има и още едно, за което обаче не си спомням много, тъй като съм била много малка. Паднала съм от леглото и после се е оказало, че съм със счупена ръка. Като малка принципно си бях доста буйно дете, често се пребивах и се прибирах след това цялата в кръв. Карах колело по цял ден, и кънки, и доста често ми се случваше.<br /> <br /> <strong>- Не знам, ако видиш след няколко години Алиса в този вид, как ще реагираш?</strong><br /> - О, да, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на родителите ми определено не им е било лесно с мен</strong></span><br /> <br /> Ако видя Алиса така&hellip; не знам, много ще ми е мъчно. Но като се сетя аз какви ги върших &ndash; ужас - не знам на майка ми какво й е било!&hellip; <br /> <br /> <strong>- Съжаляваш ли за нещо към днешна дата?</strong><br /> - Има някои неща, за които съжалявам. Но като цяло си мисля, че ще съветвам дъщеря ми да живее пълноценно, да пробва от всичко, от което иска. Да прави това, което й харесва. <br /> Аз за какво съжалявам ли&hellip; ще ти призная, съжалявам, че съм си губила времето в някои отношения. В личен план. Времето никой не ти го връща и абсолютно нищо не трябва да те спира да живееш по начина, по който искаш.<br /> <br /> <strong>- Баща ти Данчо Караджов скоро имаше рожден ден. Успяхте ли да го посрещнете подобаващо, макар и ти още да не можеш да ходиш?</strong><br /> - Мисля, че да. Съвсем нормално и спокойно, в семейна обстановка. Вечеряхме заедно, поговорихме си, такива неща. А и предполагам, че самият той е изморен от всякакви такива пирувания и тържества. А и сега се изморява доста покрай децата &ndash; моето <br /> и на брат ми...<br /> <br /> Всъщност се бях върнала на сцената точно един месец след като родих, дори имах предвидени участия за целия месец януари. За съжаление обаче, пропаднаха. Страшно много ме беше яд, защото точно си стъпих на краката и все едно някой каза: &bdquo;Абе къде си тръгнала, я си стой на мястото!&rdquo;, и ме спря. Дано е било за добро. Но в момента, в който се оправя, веднага започвам пак. Имам много запитвания, няма как, трябва да се работи. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br /> </strong><hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аня Пенчева също пострада на ски<br /> </strong></span><br /> Актрисата Аня Пенчева пък скъсала връзки на коляното около Коледа, докато карали ски. За нещастния случай потвърди половинката й Ивайло Караньотов. &bdquo;Новата година я посрещнахме на легло. Тя не можеше да става, трябваше да я обгрижвам непрекъснато. Не е никак добре дори сега, все още се възстановява. Подобни травми са много тежки и отнемат месеци лечение. Аня в момента е с шина и от това как се възстановява, зависи колко време ще я носи. След това следва раздвижване, рехабилитация и Бог знае още какво&hellip;&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />