Творбите им са свидетелство за преживяното на фронта и в тила
<em>Литературният сезон в столицата е в разгара си. За зажаднелите читателски души дойдоха дни като мехлем, срещи с нови книги. А най-хубавата сред тях, втората книга с военна проза от тритомника &bdquo;Храбростта и мъката на България&rdquo;, бе представена в края на миналата година от Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, в Централния военен клуб.</em><br /> <br /> Съставителят и автор на предговора и бележките за авторите, добрият познавач на военната проза полк. Георги И. Георгиев разказва за най-любопитните, малка част от &bdquo;военна проза&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Кратък проглас, преамбюл, панегирик за тритомника &ndash; за начало?</strong><br /> - Има го най-отпред, на гърба на титулната страница на всяка книга като анонс: &bdquo;Тритомникът &bdquo;Храбростта и мъката на България&rdquo; се издава по решение на Централния съвет на Съюза на ветераните от войните на България. Под общата редакция на проф. д.и.н. полковник о. р. Марин Калонкин&rdquo;. Ще добавя, че през 2011 и 2012 г. той претърпя две издания. В трите книги е представена подбрана поезия, военна проза и батално изкуство под съставителството на големия поет Драгомир Шопов и полк. Цоко Гергов. Автори са предимно творци, участници във войните. Представени са и невоювали писатели. Редом с класиците Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин... Художественото богатство, сътворено през годините, наложи да се издаде книга втора на поетичната антология през 2013 г. Неин съставител и редактор отново е Драгомир Шопов. Аз пък се заех със съставянето на книга втора на военната проза, която &bdquo;щатното ни&rdquo; издателство &bdquo;Пропелер&rdquo; пусна през 2014 г.<br /> <br /> <strong>- Кои са изворите и творците на военната ни проза?</strong><br /> - По волята на Кобургите и българската властваща буржоазия за 33 години след Освобождението народът ни петкратно се сражава за родината си и за обединение на българите в една национална държава. След Съединението от 1885 г. последва кратка победна за нас война със Сърбия. Всенародна и славна бе Балканската война от 1912 г. Последва кръвопролитна Междусъюзническа война от 1913 г. А през 1915 &ndash; 1918 г. и Първата световна война. И двете завършват с национална катастрофа. В тях загиват повече от 150 000 души, около 260 000 са ранените. От България са откъснати значителни територии, населени с българи. Завинаги!<br /> <br /> Във всички войни на България, включително и Отечествената от 1944-1945 г., наред с войниците и офицерите по фронтовите пътища крачат и се сражават по бойните полета, страдат в окопите и българските писатели. И създават ярки художествени произведения. Съпреживяват и едно в едно описват храбростта и мъката на фронта и в тила. Наблюдават и пресъздават за поколенията подвизите на обикновените бойци, на подофицерите и офицерите, както и мъките на техните майки и жени, на децата, на братята и сестрите им, когато орат, засяват и жънат нивята. Те творят, трасират панорамата на българската художествена военна литература.<br /> <br /> <strong>- Нека си припомним първата и да наблегнем на книга втора. </strong><br /> - Нашият замисъл бе да огледаме богатото наследство от белетристични произведения и да поместим онези, които ще представят огромното разнообразие на сътвореното през годините. В първата книга с по едно произведение са представени 50 автори. Очаквано сред тях са патриархът Иван Вазов с покъртителния и позабравен разказ &bdquo;Иде ли&rdquo;, всеизвестните Йордан Йовков с &bdquo;Първата победа&rdquo;, Людмил Стоянов с &bdquo;Холера&rdquo;, Михаил Кремен с &bdquo;Брегалница&rdquo;, Елин Пелин със &bdquo;Среща&rdquo;, която е военният вариант на познатия ни разказ за Сивушка и Белчо, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Константин Петканов, Добри Немиров, Илия Иванов &ndash; Черен, Димо Сяров, Тодор Харманджиев, Павел Вежинов, Иван Аржентински, Величко Нешков, Николай Павлов, Никола Гаговски, Богдан Глогински, Станислав Сивриев, Ивайло Петров, Новко Яворски...<br /> <br /> Подвигът, героизмът и горестта на българите във втората книга са показани през очите на 80 автори. Единственият повторен е Йордан Йовков, този път с христоматийния разказ &bdquo;Белият ескадрон&rdquo;. Още двадесет белетристи, създали вълнуващи произведения от времето на войните, са представени с по един разказ. Това са Кръстьо Белев с откъс от &bdquo;Подвигът&rdquo;, Генчо Стоев с разказа за &bdquo;За дивото стебло и присадката&rdquo;, Никола Статков, Емил Манов, Методи Бежански с разказа &bdquo;Обратен път&rdquo;, Стоян Бойчев и др.<br /> <br /> В годините на Студената война България поддържаше огромна за страната ни армия, в чиито редове се подготвяха, възпитаваха и израстваха поколения защитници на родината. Български младежи от различни набори прописваха през казармените си години, трупаха впечатления за бъдещите си произведения. Наборната армия на България бе школа за мъжество, тя подготвяше младите за стопанския, културен и социален живот. И точно тези автори са представени във втората книга на тритомника с над 50 произведения. Още едно потвърждение за плодотворността на армията ни дори в мир!<br /> <strong><br /> - И как подбирахте кой автор с какъв разказ да представите?</strong><br /> - Не бе лесно в едно, пък и в две представителни томчета да бъде представен образно всеки белетрист. Българската военна проза е обемна. Освен това основно за мен бе да не се повтарят сюжети, едни и същи картини, сходни епизоди и образи. Всеки белетрист е творческа индивидуалност, всяко дарование носи своите белези и своя художествен стил и свят. Едно произведение не може да покаже най-характерното от даден писател. Още повече, когато искаме да представим обща картина, рисувана от много индивидуалности. В отделни случаи е отпечатана не най-известната художествена творба на белетриста. Ще подчертая, че стремежът, главното е да се покаже богатата галерия от герои, хармония от епизоди, емоция и преживявания. Все пак фронтът, боят са екстремни моменти.<br /> <br /> <strong>- Ще очертаете ли най-характерното за военната ни проза?</strong><br /> - Това е нейният хуманизъм. Тя е пропита от него. Войната като обществено явление е неприемлива за българина. Той никога в изминалия ХХ век не е бил завоевател. Най-убедително това личи в талантливите творби на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Людмил Стоянов... Хуманизъм носят и творбите на белетристите, които не можаха да разгърнат своя талант. Двайсет писатели проляха своята кръв на бойното поле или в полевите лазарети от раните си. Особено характерно за българската военна проза е, че макар и противници на войната, писателите останаха верни на своя дълг. Те не бягаха зад граница, за да се спасяват. А идваха от чужбина, за да й се посветят. Такива са фактите.<br /> <br /> <strong>- Кои са изворите на храбростта на българина на война?</strong><br /> - Отговорът се намира в художествените творби. Това е художествената история на България &ndash; всеобхватна, емоционална, вълнуваща. Родолюбието е неизчерпаемият извор на храбростта на българина. Той не се стреми да завоюва чужди земи. Но си иска, не дава своите. Народът ни е хуманист и патриот, не е шовинист. Вдига се на нож, но мечтае по-бързо да свършва касапницата. И да се върне при своя мирен занаят, на село, при своите ниви...<br /> <br /> <strong>- И след толкова войни, храбрости и мъки...</strong><br /> - В действителност всичките 82 произведения във втората книга на тритомника показват синтезирано, плътно, разноцветно, нюансирано вътрешния мир на българите на фронта, на нивата, на село, в атака, след погром... Убеден съм, че и тази книга е свидетелство, прочит и почит към българина като войник. Защото, както казва големият ни военен поет полк. Евстати Бурнаски, в тези произведения се търси най-краткият път до сърцето на читателя. За да се прибави в кръвта му онзи духовен кислород, който подклажда вярата в човека &ndash; днешния и утрешния гражданин на България. Своеобразно авторско, съставителско и читателско преклонение, &bdquo;шапки долу&rdquo; пред храбростта и мъката на българите.<br /> <br /> <br /> <strong>Димитър КОПРИВЛЕНСКИ</strong><br />