Земляците наричаха Йордан Радичков - Данчо Попа

<em>На 21 януари се навършиха 11 г. от кончината на Йордан Радичков. Големият писател работи като кореспондент и редактор във в. &bdquo;Народна младеж&ldquo;, редактор във в. &bdquo;Вечерни новини&ldquo;, в Българската кинематография, редактор и член на редакционната колегия на в. &bdquo;Литературен фронт&ldquo;. От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.</em><br /> <br /> Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През следващите години издава многобройни сборници с уникални разкази, в които човекът на настоящето е главно действащо лице. Същевременно написва романи, сценарии за игрални филми, драматургични творби. Сред пиесите му особена популярност придобиха &bdquo;Суматоха&ldquo;, &bdquo;Януари&ldquo;, &bdquo;Лазарица&ldquo; и &bdquo;Опит за летене&ldquo; (1979). Тези пиеси са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.<br /> <br /> С Йордан Радичков се познавам от много години. С него ме запознаха през 1952 г. Иван Давидков и Анастас Стоянов &ndash; и двамата известни поети от бившето село Живовци, Монтанско. Впечатли ме тогава неговият бистър ум и бързата му реакция, а леката му шега и тънка усмивка те приобщават непринудено към него и без да искаш, ставаш негов слушател или събеседник.<br /> <br /> Навярно читателите на вестника са чели много материали за живота и творчеството на Радичков от други, писали за него. За него има много какво да се пише и разказва. Но все още малко е писано и се знае за неговия живот на младини на село. Затова се обърнах към Илия Ценов &ndash; един от малцината негови съратници и приятели от селото му, да сподели някои спомени за него за времето, когато е живял в родното си село. Той беше любезен да ни разкаже своите спомени.<br /> <br /> - Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в бившето село Калиманица, Монтанско, в бедно семейство, живеещо в малка едноетажна къща в долния край на селото. <br /> <br /> Баща му Димитър почина, когато Данчо беше на 12-13 г. Поради липса на средства за образование майка му Младенка го изпраща в Черепишкия манастир да учи в семинарията. Затова <br /> <br /> <strong>всяко лято през ваканцията Данчо пасеше кравите на дядо Коста Миловски, за да припечелва някой лев за учебната година</strong><br /> <br /> След 9 септември 1944 г. Данчо напусна духовната семинария и постъпи в гимназия в Берковица.<br /> <br /> След завършване на средното си образование той започна работа на ръчна сонда за геоложки проучвания за търсене на злато в равнинната част от двете страни на река Златица край селото ни. В резултат от работата със сондата той се разболя тежко и боледува дълго време.<br /> <br /> До разболяването си Данчо се изявяваше като добър художник, играеше добре футбол като ляво крило на отбора ни и беше инициатор и организатор на всички културни и други масови прояви на село. Няма утро или вечеринка, в които Данчо да не е взел активно и решаващо участие. Имахме представления и в съседните села.<br /> <br /> Веднъж преди вечеринката в село Бистрилица всички участващи в пиесата се почерпили повече, гостували на любезните си приятели от селото вечерта. И закъснели за спектакъла...<br /> <br /> За да не се провали представлението, Данчо с помощта на каруцаря, който ги докарал с каруцата, свалят едно колело от нея, за да го използват на сцената. С това колело от каруцата, движейки го по сцената, <br /> <br /> <strong>в продължение на два часа той занимава публиката - &bdquo;разговаря&rdquo; с колелото, одушевява го и фактически по същество написва в движение нова пиеса</strong><br /> <br /> с интересно съдържание, което представя сам като артист чудесно на сцената.<br /> <br /> Неговата любов от малък към театъра и творческата му дарба ни дариха с много добри пиеси, които и днес успешно се играят в нашите театри и се гледат с голям интерес от зрителите. Някои от тях се играят и в чужбина.<br /> <br /> Характерен за неговите произведения е стремежът чрез алегория и пародия да разкрие нови черти в образа на съвременния човек, да разшири тематичния кръг и стилов репертоар на съвременната българска литература.<br /> <br /> Много пъти сме питали Данчо, като по-близък духовно с църквата, дали има Господ. Той все ни отговаряше така: Има ли, няма ли, трудно ще мога да ви отговоря. Знам само това, че <br /> <strong><br /> трябва да работим и живеем така, че все едно го има, останалото е работа на Бога!</strong><br /> <br /> На периодичните сбирки на нашите съселяни никой не пропускаше случай да каже спомен за Данчо. Всеки си спомняше с умиление за него, все едно и той присъстваше на срещите заедно с нас и иска да ни каже нещо или да ни развесели, както само той знае и може. За нас той си остава като едно светило, което времето никога няма да може да угаси. Данчо беше човек с голямо сърце и благородна душа, с голям божи дар за художествено слово, истински самобитен наш писател, с който България може само да се гордее.<br /> <br /> Такъв беше нашият обичан и уважаван съселянин Йордан Радичков, известен още в нашия роден край на неговите земляци и приятели и като Данчо Попа!<br /> <br /> <br /> <strong>Васил АНДРЕЕВ, София</strong><br />