Ожених се много млада за момче, което е от село
<em>Велин беше прекрасен мъж, най-свестният в курса ни, личеше си оттогава, че ще напредва и ще стане голяма работа. Но семейството му си беше просто селско семейство и аз, софиянката, никак не обичах да ходя там на гости. Не можех да се сдържа и непрекъснато правех забележки, мърморех за това и онова, всичко ме дразнеше и на всичко намирах кусур. </em><br /> <br /> Когато забременях, Велин настоя да идем на село поне за няколко месеца &ndash; заради чистия въздух, заради чистата храна, спокойствието и прочее. Аз обаче луднах там. Сега като си го представя, и се чудя как свекърва ми е издържала. Аз ходех подире й непрекъснато с някакви препарати в ръцете, от които тя хабер нямаше, естествено. Все не можеше да ми се угоди на чистота и ред, да не говорим за други битовизми, като завивки, постелки и прочее. <br /> <br /> Изхвърлих безцеремонно на жената вълнените, тъкани ръчно, одеяла и губери за завиване, както и белите чаршафи и калъфки, тъкани навярно преди половин век, както и козяците по земята... Крясках нервирана по цял ден: какви са тези чинии, какви са тези тигани, в тази къща всичко е демоде и всичко е за хвърляне... <br /> <br /> Дойде време за раждане, върнах се в София, но тази моя война срещу селската къща и свекърва ми в нея продължи до самата й смърт. Всеки път когато ходех там, правех акция &ldquo;изхвърляне на стари вещи&ldquo;, при което днес вече малко съжалявам, естествено, защото някои неща бяха с антикварна стойност и вече са на мода да ги имаш... Свекърва ми си отиде огорчена от мен и от сина си, който не можеше да излезе наглава с мен и все гледаше да излезе навън, когато ние се спречквахме за някоя бакърена тава, която според мен става само за боклука. Знам със сигурност, че няколко пъти я чух да казва: &bdquo;Щом имаш деца, един ден и на тебе ще ти се случи... ще видиш какво е...&ldquo; <br /> <br /> Сега вече съм доста над нейната възраст тогава. Синът и дъщерята не живеят при мен, но идват постоянно и техните укори и забележки ме разплакват. Нищо не харесват от моя дом, непрекъснато зад гърба ми изхвърлят някакви стари вещи, ругаят ме в лицето, че съм старомодна и изостанала... Без да ме пита, щерката вчера например махнала сапунерките в банята и в кухнята, сложила навсякъде шишета с течен сапун. Аз не обичам течния сапун, но кой ме пита? <br /> <br /> Търся си от една седмица бархетните пеньоари, няма ги, сигурно снаха ми ги е хвърлила в боклука. А ми е донесла някакви модерни панталони и туники за вкъщи, които не понасям. Не мога да не си спомням за свекърва ми и да не си мисля: дали пък тя не ме е клела, че така ми се върна тъпкано?<br /> <br /> <br /> <strong>Ана ИВАНОВА</strong><br />