Докато беше жив, Васко държеше брат си Жоро на "закачалката"
<strong><em><a href="https://www.blitz.bg/article/40722" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">В предишния брой на &bdquo;ШОУ&rdquo;</span></a></em></strong><em> за пръв път проговори Любомир Стаменов &ndash; Люстам - пионерът на българския шоубизнес. Първият частен импресарио, мениджър, организатор и т.н. още отпреди 1989 г., чиято дейност в бранша продължава и до ден-днешен. И днес няма човек от гилдията, който да не го познава, който да не сваля шапка пред колоритния перничанин Люстам. Ето и втората част от неговите уникални спомени за великите, известните и... скандалните. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Вие и Лили Иванова май сте единствени в шоубизнеса, които са прекрачили успешно прехода от соца в прехода, адаптираха се успешно към новите реалности без особени сътресения. Хипербола, разбира се, но все пак. Това обаче поражда и някои деликатни въпроси...</strong><br /> - Какви?<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Lustam_vatre.JPG" alt="Lustam_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="298" />- Ами, появи се чалгата. Появиха се мутрите и групировките. Как оцеляхте като шоумен? </strong><br /> - Вижте, няма нищо деликатно. Първо, макар че шетах из цяла България, аз си останах в родната &bdquo;бърлога&rdquo; Перник. Второ, аз бях вече много напред с материала. И трето, поне до средата на 90-те години в Перник нямаше мутри. <br /> <br /> <strong>- Как така, мутри имаше навсякъде?! </strong><br /> - В Перник имаше нещо друго. Имаше една група от около 70 човека, водена от Гошо Бучинеца, която държеше града, т.е. пазеше го от мутри. Него по-късно го убиха. Моя милост беше част от тази група. Аз бях нещо като почетен директор, координатор, буфер, спойката между хората вътре. Както искате го разбирайте. <br /> <strong><br /> - Като казвате &bdquo;имаше група, но нямаше мутри&rdquo;, какво имате предвид?</strong><br /> - Това, дори че ВИС не смееше да припари до града. А групата беше за охрана на обекти, заведения и т.н., но в нейната дейност нямаше нищо незаконно, нищо мутренско. Няма човек, който да дойде и да каже: тия хора ме рекетираха и ми взеха пет лева, ако щеш. Напротив, благодарение на групата опазихме града дори от ВИС. Горе над Перник тогава се строеше бензиностанцията на &bdquo;Шел&rdquo;. Казахме им &ndash; ВИС - до тук! Това е. Прекрачат ли по-надолу, никой не отговаря за нищо. И те го спазваха. Смея да кажа, че в оня период в града нямаше нито един рекетиран търговец, мутренски погроми, разстрели и т.н. <br /> <br /> <strong>- Значи и самият Васил Илиев уважи ултиматума ви? Впрочем вие познавахте ли го лично? </strong><br /> - Как да не съм го познавал! Познавах го лично и не мога да кажа нищо лошо за него, защото винаги е бил един коректен и рядко интелигентен човек. Били сме с него много пъти на техни сбирки, на пийване-хапване. Водил съм участници при него, но никога не е възникнал никакъв проблем. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Водил съм на техни събирания звезди като Кичка Бодурова и други<br /> </strong></span><br /> Винаги е бил безкрайно коректен. Останалото са митове и легенди. <br /> <br /> Ще ви разкажа дори един случай с един изпълнител от Сандански, Георги Гоцев се казва. Водя го на сбирка при Васко Илиев. Гоцев имаше една много жална песен. Беше минал през някакво голямо нещастие и написал една песен в болницата, посветена на сина му, нещо такова. Значи, този човек Васко го накара не знам колко пъти да я пее, и на всяко изпълнение му даваше по 100 долара извън договорения хонорар. <br /> <br /> И нашият накрая не смееше да си тръгне, защото балата долари беше ей такава! Не смее да ги пипне и аз ги взимам. Васко му ги пращаше по някой от хората си и вика: &bdquo;Нека я изпее още веднъж!&rdquo;. Още веднъж и още сто долара. Тоя ги държи накрая, идва при мене, слага стотачките на масата ми и вика: &bdquo;Аз сега как ще си тръгна, трябва да стигна до вкъщи, как ще нося толкова пари, не ги искам, ще ме убият някъде за тия пари!...&rdquo;. Аз ги вземам парите, докарах го с моята кола тука, вече да си вземе неговата кола и да се прибере и му казвам: &bdquo;Ако искаш, ги взимай, ако искаш, ги остави при мене и ги вземи друг път, но аз с тебе няма да ходя до Сандански&rdquo;. Взе ги. Ама представяш ли си &ndash; всеки път сто, сто, сто...!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- И този купон мина без изцепки, изстрели в тавана и прочее?</strong><br /> - Абе, тия неща са повече легенди и митове. Виж какво, говорим за Васко Илиев. При него нямаше такива изцепки. В по-тесен кръг може и да са го правили. Не знам. <br /> <br /> <strong>- А Жоро Илиев беше ли на тази сбирка?</strong><br /> - Е, няма как да не е бил, но си е кротувал, без никакви такива изпълнения. Познавах и него, но, между другото, като говорим за Жоро Илиев, хора от неговия кръг, близки до него, са ми казвали, че докато Васко е бил жив, Жоро са го &bdquo;държали във въздуха&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Какво значи &bdquo;във въздуха&rdquo;?</strong><br /> - Това, че Васко го респектираше, бил е държан настрана от важните, отговорните, рисковите дела на ВИС от брат си, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Жоро имаше голям страх от брат си</strong></span><br /> <br /> Не знам дали се е друсал. Може да го е правил, когато излезе навън например, но пред Васко не смееше да прави никакви изцепки. <br /> Ще ви посоча само един факт. Васко респектираше не само брат си, но и много други хора, преди всичко с интелигентността си. На неговите събирания съм виждал много видни хора &ndash; политици, висши държавни чиновници и т.н. На неговото погребение също видях почти всички тези хора. Значи, правете си сам сметката за какъв човек става въпрос!... Тези, които сега говорят за него врели-некипели, явно не го познават. Да, имаше лепенки с ВИС на колите, но по негово време никой не смееше да пипне такава кола, а случайно пострадалите винаги коректно са си получавали застраховките си. <br /> <br /> <strong>- А след убийството му? </strong><br /> - На неговото място се възкачи брат му и едно от първите неща, които направи, беше да курдиса офис на ВИС в Перник. Назначи за свой наместник един тарикат, с който бяха лежали заедно в затвора за изнасилване. А ултиматумът към ВИС &ndash; само до &bdquo;ШЕЛ&rdquo;, си беше в сила. Но Жоро като нов лидер му даде картбланш и му даде цял втори етаж на пъпа на града. Оня веднага почна на рекетира един бизнесмен за пари. Момчето дойде при мен и ми се оплака. Хванахме го тоя отговорник за ВИС, викнахме го горе да се видим за малко, оня се направи на велик. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пребиха го като мръсно куче надолу и - дотука!<br /> </strong></span><br /> <strong>- А Жоро Илиев как реагира?</strong><br /> - Никак. Какво Жоро Илиев? И за него се носят всякакви мълви, които не са истина. Говорил съм и с чалгаджийки, които са викани при него на участие - нито една от тях не ми се е оплакала, че е имало някакви гаври, насилие и т.н. За тия изпълнителки, които аз съм водил, няма какво да говорим &ndash; всичко е било точно до стотинка. <br /> <br /> <strong>- А с Кръстника Карамански как се запознахте?</strong><br /> - Когато ме потърси за съвместния концерт с жената на Емил Димитров - Грета Ганчева. Беше пратил негови хора да видим какво да правим, какво да правя аз, да им стана мениджър. След това два пъти се виждахме с него. Казва ми: &bdquo;Аз ще дам парите за концерта, ти кажи какво и как да стане&rdquo;. Много говореха, че Карамански е лукав, непредвидим и пр., но в интерес на истината аз видях в негово лице един много разумен и тактичен човек. Не изглеждаше такъв, който бърза да се хвърля в авантюри. Първо ще те разпита какво можеш и след това ти се доверява. И после правеше каквото сте се разбрали и всичко беше точно. <br /> <br /> <strong>- Вярна ли е според вас версията за убийството му?</strong><br /> - Да не казвам голяма дума, но в България службите могат да те унищожат, както и го правят. Имах следния случай, по-късно. Тъй като познавам тоя-оня, един ден при мен идва една певица, с която съм работил. Мъжът й, от който има дете, беше руснак на високо ниво в съответните среди и го убиват. Имаше следствие, такова-онакова и... приключват нещата. Тя идва и ми разказва, че знае кой го е убил, как го е убил, защо и т.н. Разплака се, вика: &bdquo;Все пак това е баща на детето ми, аз съм останала сама да се оправям, дете трябва да храня&rdquo; и т.н. <br /> <br /> Аз наивно си мисля, че все пак живеем в по-други времена и намирам начин с помощта на някои хора да се добера, където трябва. И какво? Разбирам, че оня, виновният да го наречем за убийството на мъжа й, е еди-кой си от &bdquo;голямата работа&rdquo; в БОП-а. А самият бопаджия, при когото отидох, също е на много високо ниво, като си мисля, че той ще помогне. Разказвам му, че момичето знае кой е убиецът, готово е да свидетелства... Той слуша и вика: &bdquo;Ще ми се обадиш, ето ти телефона&rdquo;. След време се обаждам, пием кафе в София и той ми казва: &bdquo;Виж сега, бях при големите шефове, разказах им, но ми казаха да забравя този случай, нали разбираш...&rdquo;... <br /> <br /> <strong>- Да не би убитият да е Герман Винокуров, който беше крупна фигура в подземния свят, с малката подробност, че беше украинец, а не руснак? Гадая, защото, щом се е стигнало до разговори на такова високо ниво, явно не става въпрос за който и да е...? </strong><br /> - Значима фигура беше наистина, но няма да ти кажа кой е. <br /> <br /> <strong>- Говори ли се в Перник, че вашата емблематична фигура Райко Кръвта лично е разстрелял Жоро Илиев, или поне го е поръчал? И защо, след като са били приятели и са лежали заедно в затвора? </strong><br /> - Не знам. Това е много по-късно. Виж, аз не съм бил никога вътре в тия среди, имал съм контакти с тях само по линия на моя бизнес. Иначе самият Райко Кръвта го познавам лично много добре. За мен беше просто едно много, безумно смело момче. Сега ще ти разкажа един случай, за да прецениш сам <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кой е Райко Кръвта</strong></span><br /> <br /> Решава той да прави дискотека в Перник. Никой друг не смее да му предложи да му направи звук и светлина за дискотеката. Обажда ми се по телефона и казва: &bdquo;Трябва да се видим, ти съгласен ли си да ми направиш това и това?&rdquo;. Виждаме се, заставаме един срещу друг и му казвам: &bdquo;Гледай сега, ти ме познаваш и знаеш, че мога да го направя. Аз те познавам като Райко Кръвта, не сме работили заедно досега, ама ще стане, както аз кажа&rdquo;. Той се усмихна и казва: &bdquo;Добре, предлагай ти&rdquo;. Аз давам направо: &bdquo;Идвам при теб и твоите хора и ви показвам моя звук и светлина. <br /> <br /> Вие казвате добре ли е или не е. Ако е добре, преди да ги докарам, вие ми плащате тия и тия пари, ама не утре или вдруги ден, а преди да ги докарам. Ако не е, или си ги прибираш, или казваш искам чисто нови и пак ми плащаш такива и такива пари&rdquo;. Тия около него, Алф, дето го убиха, Чироза и други, които сега са в затвора, настръхнаха - как мога да говоря така със самия Райко Кръвта?! Той обаче пак се усмихна и каза: &bdquo;О&rsquo;кей&rdquo;. Свърших всичко, за което се бяхме договорили, получих всичко до стотинка и на откриването на &bdquo;Че Гевара&rdquo;, така се казваше дискотеката, която и сега работи с моята апаратура, Райко Кръвта стои на входа и приема гости. Поканен съм и аз, как да не идеш, отивам, и той прави следното: с един жест праща в аут Чироза и Кръстето, прегърна ме, потупа ме отзад, някак особено, и ме настани. Мутрите вътре ме гледат на кръв. <br /> <br /> После разбрах, че тоя пиниз с потупването и прегръщането означава в техните среди висша степен знак за приятелство. И не всеки го получава. Нещо като масонски ритуал. След това съм имал други случаи, когато съм му се обаждал. Веднъж един смрадлив сводник беше се отнесъл нещо не както трябва с едно негово момиче, то се оплакало на Райко Кръвта. Той го беше срещнал и му казал:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Мъртъв си!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Сводникът по една случайност беше мой познат, не приятел. Но опира до мен, идва и плаче: така и така, мъртъв съм, помогни. Обаждам се на Райко, той мълча, мисли, мисли и ми казва в слушалката: &bdquo;Кажи му да бъде спокоен&rdquo;. Оня след няколко дни пристига с уиски и пр.: &bdquo;Люска, спасен съм, срещнах Райко и той ми каза, че съм имал късмет и ми се е разминало&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Да не би някой да си помисли от всичко разказано дотук, че и вие сте били част от подземния свят?</strong><br /> - Нищо подобно! Просто исках да ви разкажа някои неща, за да разберете, че освен уреждането на отношенията между себе си големите босове не са тия зверове, за които се разказват всякакви митове. Но аз никога не съм бил вътре в нещата им. Познавал съм ги само покрай деловите ни отношения и толкова. Имал съм главоболия с много по-жестоки и коварни от тях хора покрай бизнеса си. А от истинските мутри и мутрички, които вършеха безобразията, не познавам нито един. Ама нито един!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />