С боса на "Мултигруп" обсъждахме масонството по бански в басейна на Шведския хотел, аз съм майстор, най-високата степен в "синьото" масонство
<em>Поетът Живко Колев е роден на 23 август 1954 г. в София. Завършва право. Автор е на текстовете на около 1000 песни, на стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти &ndash; &bdquo;Мелодия на годината&rdquo;, &bdquo;Телевизионна дискотека&rdquo; и мн. др. Режисьор на многобройни вариететни програми. <br /> <br /> Сценарист и режисьор на тричасовите програми през 90-те в култовото заведение &bdquo;Блек кет&ldquo; в сградата на Строителни войски. От 1999 - 2001 г. Илия Павлов го кани да режисира програмите, конкурсите за песни и &bdquo;Мис&ldquo; на &bdquo;Шведския хотел&ldquo; във Варна, както и купоните на семейството. Колев е носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературно творчество, между които Големите награди на: &ldquo;Златният Орфей&rdquo; за &ldquo;Ключ от чужда стая&rdquo; - Илия Ангелов, 1995 г., &ldquo;Мелодия на годината&rdquo; - &ldquo;Накъдето ми видят очите&rdquo; - &bdquo;Ритон&ldquo;, 1989 г.. &ldquo;Сребърен Ерос&rdquo; - Джалма - &bdquo;Ритон&ldquo;, 1996 г., &ldquo;Мелодия на годината&rdquo; &ndash; &bdquo;Междучасие&rdquo; - Васил Найденов, 1984 г., &ldquo;Мелодия на годината&rdquo; &ndash; &ldquo;Да чукна на дърво&rdquo; - Братя Аргирови, 1986 г., &ldquo;Бургас и морето&rdquo; &ndash; &ldquo;Летя&rdquo; - Силвия Кацарова и Васил Найденов, 2009 г. и др. <br /> <br /> Един от създателите на трио &bdquo;НЛО&ldquo; и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. В периода 1994 - 1999 г. е главен консултант на фестивала &bdquo;Златният Орфей&ldquo;. Член на журито на повечето фестивали и конкурси у нас. Автор на текстовете на хитовете: &ldquo;Джалма&rdquo; /&ldquo;Ритон&rdquo;/, &ldquo;Накъдето ми видят очите&rdquo; /&rdquo;Ритон&rdquo;/, &ldquo;Големият кораб минава&rdquo; /Силвия Кацарова и LZ/, &ldquo;Клоунът&rdquo; /Васил Найденов/, &ldquo;Рали&rdquo; /&rdquo;Със сто километра в час...&rdquo;, Васил Найденов/, &ldquo;Бързаш, няма време&rdquo;, &ldquo;Сбогом&rdquo; /&rdquo;Сигнал&rdquo;/, &ldquo;Ключ от чужда стая&rdquo; /Илия Ангелов/, &ldquo;Междучасие&rdquo; /Васил Найденов/ и мн. др. <br /> <br /> В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; авторът на поне 200 хита в попмузиката Живко Колев разказва за именитите си приятели Илия Павлов и Иван Славков, Чочо Попйорданов, за страховете си, разкрива неизвестни факти от живота си. Единствено пред народното издание!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Jivko_vatre.JPG" alt="Jivko_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="316" />- Живко, ти си един от основателите на &quot;НЛО&quot;. Как се появи култовата група на бял свят?</strong><br /> - В края на 1982 г. направих девет песни за новогодишната програма &quot;Съзвездия `3&rdquo; на Хачо Бояджиев. Написах пародийни текстове на чужди и наши хитове. Една от тях беше &quot;Аз съм от Твърдица, ти си от Париж&quot;, която изпяха Стефан Данаилов и Вероник Жано по хита &ldquo;Коман са ва&quot; Тони Радичев изпя &quot;Асансьорна любов&quot; по &ldquo;Телефонна любов&rdquo; на Васко Найденов, и др. Една китка по песни на братя Аргирови бе изпълнена от Велко Кънев и Георги Мамалев &ndash; &ldquo;Силвия, Силвия, ти оставаш пън!&rdquo;. Двамата бяха облечени в ефектни сиви електрикови костюми. <br /> <br /> Мина новогодишната програма, но тези песни продължаваха да имат голям успех! На Стефан Данаилов песента стана супер хит! Даже от Твърдица ми се обаждаха, полудели! Никой досега не бил обръщал внимание на града им, пълна провинция, нито ред по вестниците, искаха да ме правят почетен гражданин! /смях/ Почувствах, че една постоянна формация от актьори, пеещи хумористични песни, може да взриви страната. Имаше абсолютна ниша. Казах на Велко и Мамалев: &ldquo;Вие сте обречени на успех! Готови сте си, страшно популярни! Ще ги разбием!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мамалев се нави, но Велко малко се дърпаше </strong></span><br /> <br /> Разсъждаваше така: &ldquo;Аз играя в Народния театър сериозни роли, поп Кръстьо, например. Ако предишната вечер са ме гледали по телевизията като шут, как ще ме възприемат сериозно?! Ще започнат да се смеят още като изляза на сцената!&rdquo;. В това имаше някаква логика, макар че в &quot;Оркестър без име&quot; те правеха почти същото, само дето не пееха. <br /> <br /> Така премина в уговорки до 1986 г., когато излязоха за пръв път като трио с Павел Поппандов във Варна, в Летния театър, и просто сразиха публиката! Хачо Бояджиев измисли името &ldquo;НЛО&rdquo;. <br /> <br /> И се започна. През 1987 и 1988 г. направихме две плочи в &quot;Балкантон&quot;, които спечелиха диамантени награди за продадени над 300 000 броя, а по- късно те многократно се ретиражираха. <br /> <br /> През 1995 г. се роди телевизионното предаване &quot;Клуб НЛО&quot; и бяха привлечени няколко нови актьори, а продуцент стана Добромир Гущеров, който създаде фирма &quot;Шоумен&quot; и даде проценти и на Мамалев, и на Велко Кънев. Излязоха още 9 албума, също хитови и многотиражни. Аз не съм пропуснал запис, пеех с тях, записвах предварително партиите на всеки, определях репертоар, песните за албумите, дуети и самостоятелни песни и какво ли не! Шегувах се, че ще искам &ldquo;вредни&rdquo; кисело мляко за миньорски труд /смях/. В предаването вече имаше и скечове. Дойде Мария Сапунджиева, Димитър Рачков там се появи за пръв път, Катето Евро, Чочо, Тони Радичев...<br /> <br /> В последния договор с БНТ имаше клауза, че във всяко предаване трябваше да има нова песен и се работеше много. За шеф на офиса дойде Иван Попйорданов, бащата на Чочо, Гущеров се оттегли. Правихме щури купони в апартамента на &quot;Бенковска&quot;! Бяхме един екип повече от 10 години. Моите текстове за тях са 107! По това време направих самостоятелен албум на Антон Радичев &quot;Ваш`та мама&quot; с гръцки песни с мои текстове на български.<br /> <br /> Има много забавни неща около работата ми с тях, може би ще напиша книга. Веднъж снимахме в НДК с Васа Ганчева една новогодишна програма. Бяха ги гримирани като пънк група, бяха много смешни, бяха им боядисали косите в бяло, зелено, червено, изправили ги нагоре, щях да припадна! Хванах се за главата: &ldquo;Леле, на какво са ви направили, бе?!&rdquo; Тогава Велко ми каза на шега: &ldquo;Видя ли сега, ти ни докара дотука! Ти си виновен за всичко!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Всичко по мед и масло ли вървеше? Чуваше се и за някакви скандали?</strong><br /> - Имаше, да. През 1991 г. след албума &rdquo;Партии любими&rdquo; напусна Поппандов. Нещо се скараха. Групата се разби и три години, до 1994, не работиха. Усетиха, че е грешка. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Правеха много концерти и доста пари печелеха</strong></span><br /> <br /> Извикаха Поппандов обратно. Той обаче казва: &ldquo;Добре, аз ще се върна, но всички текстове трябва да ги пише Недялко Йорданов, главен режисьор &ndash; Недялко Йорданов, главен художествен ръководител &ndash; Недялко Йорданов!&rdquo;. Всичко, каквото става там, да бъде Недялко Йорданов! Другите казват: &ldquo;Добре&rdquo;. Събират се отново, правят една касетка, която се казва &ldquo;На кокили&rdquo;. В нея всичките песни бяха на Недялко Йорданов. Аз имах само една песен. Цялата работа просъществува месеци. Поппандов пак напусна.<br /> <br /> <strong>- Бил си доста близък с Чочо Попйорданов, който толкова нелепо и рано си отиде от този свят...</strong><br /> - Чочо беше много особен, сложен характер! Непредсказуем, движеше се по острието, по ръба на живота! Тотално го отрицаваха главно заради несериозно отношение почти към всичко, тотално го боготворяха заради нечовешката му творческа енергия, завладяващия талант! Той носеше един наивитет и стеснителност по детски, която будеше респект и умиление... <br /> Винаги ме е било страх за този човек, подсъзнателно някак винаги съм си мислел, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>смъртта му подхожда и нещо ще се случи! И се случи</strong></span><br /> <br /> Той като че ли играеше роля в живота, а живееше на сцената! Но Бог не му прости за малките прегрешения и божествената осанка! Бог не му прости и го прибра, точно когато се бе събрал в себе си и след дълго лутане бе намерил своето щастие... Много страдам заради нелепата му смърт!<br /> <br /> Започнах албум и на Чочо, но след четири песни направихме една пауза и после така и не го довършихме...<br /> От работата ми с &ldquo;НЛО&rdquo; останаха 20-30 песни, &ldquo;минали&rdquo; по телевизията, но не излизали на никакъв носител. Говорихме скоро и с Мамалев да ги издадем, за да може да се съхрани всичко. <br /> <br /> <strong>- А Данчо Караджов често ти отстъпвал по концерти микрофона да изпееш &ldquo;Сбогом, дано си щастлива&rdquo;. Текстът е твой...</strong><br /> - Винаги на концерти, на участия, когато сме се засичали по морето, аз пея песента &ldquo;Сбогом&rdquo;! /смях/ Дори ме изненадва - аз си говоря с някого в публиката и: &ldquo;Сега тази песен ще изпее Живко Колев!&rdquo; Започват да ме дърпат към сцената, аз се притеснявам малко. Данчо се оттегля и аз пея.<br /> <br /> Занимавал съм се с музика много години. Това много ми помага, когато пиша текстове по готова музика. Имам записани 6-7 песни в радиото като певец и съм издал малка плоча през 1986 г. Сега не съм далеч от мисълта да издам и самостоятелен албум.<br /> <br /> <strong>- Почина мениджърът на Лили Иванова - Стефан Зашев, който беше в основата на големия й успех, концерта в зала &ldquo;Олимпия&rdquo; в Париж. Ти познаваше ли го? </strong> <br /> - Не го познавам, не съм го виждал дори. Но &ldquo;Олимпия&rdquo; е най-обикновена зала. Отиваш там, наемаш си залата, плащаш си, дават ти дата, която е свободна. И толкова. Вие, журналистите, все търсите под вола теле! Ако започнат да подбират кой може да пее там, дали е достатъчно голяма звезда, залата ще фалира!<br /> <br /> Лили Иванова е пяла у нас на много повече хора. На 900 души могат да пеят поне 50 певци от България. Това, че залата е била престижна навремето - да. Но сега си плащаш наем като в НДК - 12 000 лв., и си пееш пред българските емигранти. Разбира се, с това не омаловажавам таланта на голямата артистка и певица. Гордея се, че е изпълнила и седем песни по мой текст.<br /> <br /> <strong>- Защо Илия Павлов навремето &ldquo;реже&rdquo; Лили Иванова от програмата за рождения си ден в Шведския хотел във Варна, когато ти си бил режисьор и организатор на партитата му&hellip;?</strong><br /> - Всяко лято в продължение на три години съм работил за Илия Павлов Запозна ни Васил Стоев - Ампега. Стоях там по 2-3 месеца. По осем часа бяхме заедно с Илия, със семейството му. Станахме близки. Правехме заедно с Васил вариететни програми за неговите хотели, конкурсите &ldquo;Мис България&rdquo;, други конкурси, както и рождения ден на Илия Павлов на 6 август. <br /> <br /> Случаят с Лили е такъв. През 1999 г. за рождения му ден правихме програмата, която трябваше да забавлява гостите от 7 часа вечерта до 3 часа през нощта. Имахме определен бюджет. И понеже Лили Иванова беше в &ldquo;Слънчев ден&rdquo;, което е на 300 м, и не се налагаше да пътува, й се обадих: &ldquo;Лили, колко искаш за 2 песни? Само толкова, защото програмата е много натоварена. Минаваш и си заминаваш!&rdquo;. А тя: &ldquo;Аз трябва да съм задължително с триото ми на живо. Или поне с Иван Лечев и Сашо Кипров... Ама, на кой е партито?&rdquo;. Казвам: &ldquo;На Илия Павлов&rdquo;. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Лили реагира с: &ldquo;А-а-а!...&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Мисли, мисли, мисли и ми каза една височка сума за тогавашните стандарти. Отговорих й: &ldquo;Добре! Ще ти се обадя, ако е о`кей!&rdquo;. Направих бюджета и го представих на Илия. Бях описал всичко подробно, дойдоха и два камиона озвучаване от София. Стигна той до Лили Иванова и вика: &ldquo;А-а-а, много, бе!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Това иска жената! И си е в правото, все пак е икона!&rdquo;. Илия хвана химикалката и каза: &ldquo;Не, не...&rdquo;. И се отказа от участието й. Дали не му се даваха толкова пари, не знам. Илия не даваше лесно пари, даже бих казал, даваше много трудно пари, но те, богатите, затова са богати, защото цепят стотинката на две!<br /> <br /> <strong>- А в личния си живот ларж ли беше Илия Павлов?</strong><br /> - Като ходехме по купони, никога ние не сме плащали. Илия не носеше в себе си пари, охраната му се оправяше със сметките. Бяхме близки с Илия, беше готин пич, Дарина - също. Всяка вече ходехме до към 3-4 часа сутринта по заведения, а в 7 той вече работеше. Обикаляше из района, копаеше, не се различаваше от градинарите и бачкаторите. Не играеше комар, пиеше много умерено. С Дарина играехме често карти, както и с други популярни хора, най-вече политици и бизнесмени. Илия през това време работеше.<br /> Тогава техният син - Илия- Калоян, беше много малък. Спомням си, че обичаше да се гмурка в басейна. И правеше номера на бодигардовете. Гмурне си и стои под вода 1-2 минути. После изведнъж се показва. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изкарваше им акъла!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Илия Павлов ли те вкара в масонството?</strong><br /> - Аз съм масон от 1995 г., Илия дойде много по-късно. Един от първите масони у нас съм, в началото в цяла България бяхме около 180 души. Васил Стоев &ndash; Ампега ме въведе в братството. <br /> <br /> <strong>- Но ти не си 33-та степен като Илия Павлов?</strong><br /> - Не, аз изобщо не съм във високостепенната система. Едното е &ldquo;червено&rdquo;, другото е &ldquo;синьо&rdquo; масонство. Аз съм към &ldquo;синьото&rdquo;, което е основополагащото, тристепенна система е и съм най-високата степен - &ldquo;майстор&rdquo;, от 1997 година.<br /> <br /> Ако исках тогава да отида във Виценца, Италия с Илия, Румен Ралчев, Васил Стоев &ndash; Ампега, с частния фалкон на Илия Павлов, щях и аз да получа 33-та степен, но това означаваше много ангажименти и отговорности и аз се отказах. Девет души получиха директно 33-та степен от &ldquo;червеното&rdquo; масонство, за да може да се сложи началото.<br /> <br /> Но наистина тогава много си говорехме с Васил и Илия за масонство! В 4 часа сутринта в големия басейн на Шведския хотел, жив човек няма, тримата сме седели с часове, без да излизаме и сме бистрили нещата. Водата - топличка, а ни си говорим: кое как да стане, как да направим по-истинско масонството у нас, как да привлечем американците да ни дадат методична помощ! Това сме обсъждали - голи, по бански! /смях/<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">.................</span><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><em>Очаквайте продължение!</em></strong></span><br /> <strong><br type="_moz" /> </strong><br />