23 Ян. 2015, 18:50
56746 прочита
43 коментара
Майка ми е обявена за класов враг и никой не е смеел да ходи с нея по един и същи тротоар
<em>Режисьорът Теди Москов е роден в София на 7 октомври 1960 г. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992. Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от култовото телевизионно шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996-а. <br />
<br />
През 1995 г. започва да поставя пиеси в немски театри, сред които: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят елен“ в Дармщат. През 2002 г. заснема игралния филм „Рапсодия в бяло“, а през 2006-а - документалния „Преводачката на черно-бели филми“. Режисьор е на постановките "Мармалад", "Майстора и Маргарита", „Хубавото лошо време“, "Пътува Одисей", "Комедия на слугите", "Сирано дьо Бержерак" и др.</em><br />
<br />
<hr />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Moskov_vatre.JPG" alt="Moskov_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="432" />- Преди броени дни беше премиерата на спектакъла ви „Приятелки мои” - отново ли заложихте на гротеската и абсурда? И удачен ли е преход от сцената към реалния живот, където, за съжаление, абсурдите са не по-малко?</strong><br />
- Представлението ми не е свързано с реалния живот. То е театрална версия на италианската кинокомедия от 1975 г. „Приятели мои” с режисьор Марио Моничели. Запазил съм епохата и мястото на действието, дори и имената на героите. Спектакълът е за радостта от живота изобщо, за това, че и жените могат да се впускат в приключения, които обикновено минават за мъжки. Най-вече исках да покажа комедийната дарба на четирите артистки. В световната драматургия няма съществени комични роли за жени и тъй като това не е честно, преработих този типично мъжки филмов сценарий за нежния пол, и Марчело стана Марчела. <br />
<br />
А за да си абсурдист, не ти трябва филтър, а гледна точка към света. Аз търся липса на логика там, където всички смятат, че я има. Премахвам реалната причина за събитията и си измислям своя. Блазня се от мисълта, че хуморът ми не е на ниво „Абсурдистан”.<br />
<br />
<strong>- Как осмисляте ситуацията с атентата в Париж?</strong><br />
- Като начало на война на цивилизациите: изчерпаност на европейската и омраза на неевропейските към нея. Противопоставянето на християнството и исляма е само повод. Двете религии имат общ корен. Къде са новите духовни водачи, които да разяснят това на вярващите?! Чакаме ви! И накрая ще добавя, че във века на технологиите всички сме само формално вярващи. А там, където няма технологии обаче, все още има фанатизъм. И за да завърша със стомашно-чревно заключение – ситостта на Запада е гарант за кроткост до време. А гладът лесно може да бъде използван от някакви псевдоидеолози. Не дай, Боже, да се появи <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нова, непозната досега човешка жестокост!</strong></span><br />
<br />
<strong>- Хумор наместо слово ли се оказа по-силно от куршум?! Все пак, вместо страх, терористичната атака предизвика невъобразимо обединение.</strong><br />
- Ако хуморът беше по-силен от куршума, нямаше да има жертви. А ако започнем да дрънкаме философски, че убиецът всъщност е по-слаб от убития и че убитият е истинският победител, ще са ни необходими часове и експерти. А ако обединението беше истинско, то щеше да има равни по мащаб митинги и в ислямския свят.<br />
<br />
<strong>- „Идеите могат да убият човек, но човек не може да убие идея” - думите са на дъщерята на един от убитите карикатуристи от „Шарли ебдо” – Елза Волински. В този смисъл допускате ли, че например у нас идеята може да бъде над всичко, без това да доведе до непреодолими крайности?</strong><br />
- В нашия регион хората са професионални убийци на идеи. У нас никога идеята не е била над нищо. Идеята е повод за безчинства в цялата ни история. Да си спомним <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>как Бенковски гореше къщите на панагюрци… Няма как да не спомена и комунистическите концлагери…</strong></span><br />
<br />
<strong>- Споменахте за един лифтаджия от „Алеко”, който преди години ви е казал: „Внимавай какво пишеш!”. Защо е било това предупреждение точно срещу вас?</strong><br />
- Явно сред хората, на които четях ръкописа си (пишех на ръка), е имало доносчик. Текстът беше за уродливостта на комунистическата система. Написах го през 1987 г. - уж Горбачов вече ни беше разрешил да казваме истината… Поставих този текст през 1988 г. в Смолян. Там директорът Райчо Гьорджев „прибра” в драматичен театър куклени артисти и режисьор, въпреки несъгласието на творческия ни съюз /куклениците можеха да работят само в куклени театри/. Всичко това нямаше да се случи без помощта на учителката ни Юлия Огнянова.<br />
<br />
<strong>- Доколкото разбрах, сте имали известни проблеми преди време, обвързани с постановката ви „Фантасмагории”. А там иронизирате бездарността, тъпащината... </strong><br />
- Иронизирах бездарността и тъпащината на социализма. Чак неприятности не съм имал, по-скоро страхове, съчетани с възторг, че не я спряха. А и с една награда от прегледа на българската драма в Благоевград. Нямаше да я получа, ако съветски „другар” режисьор не беше изказал одобрението си.<br />
<br />
<strong>- Ако се върнем на темата за убитите карикатуристи, знаем, че историята помни, за жалост, и други примери. Като Райко Алексиев. Оказва се, че той е имал немалко врагове, бил е многократно заплашван и в крайна сметка пребит до смърт през 1944 г. заради карикатурата си на Сталин…</strong><br />
- Искам да попитам къде беше демократична Франция със стотиците хиляди стекли се на площадите, когато в България комунистите /също не християни/ избиха огромна част от хората на духа! Убиха Райко Алексиев и заради книгата му „Хумористична история на българския народ”. И най-вече заради таланта му. Господстващата тогава идея за равенство можеше да възникне само в завиждащия. Той с удоволствие убива по-надарените от него и нарича това социална справедливост… <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А Западът си мълчеше!...</strong></span><br />
<br />
<strong>- Райко Алексиев дори е бил обявен за „враг на народа”, а аз веднага правя препратка с едни думи на майка ви Рада Москова, която сподели преди години: „Бях на 15 години, в 9-и клас, когато ме обявиха за класов враг. Една от най-омразните ми думи е “враг”. Беше част от идеологическото възпитание. Вкараха я толкова дълбоко в съзнанието на хората, че действа до днес”…</strong><br />
- Ще отговоря с цитат от Платонов: „Примирило се с липсата на враг, кучето се прибра в колибата си”. Нуждата от враг не е толкова кучешки, колкото човешки инстинкт. Един колега режисьор обединяваше артистите си, като им внушаваше, че всички ги мразят… А за комунизма врагът беше „нужен като въздуха и слънцето за всяко живо същество”, тоест - като съветската власт.<br />
<br />
<strong>- Срещу бащата на майка ви и ваш дядо е имало донос, и той е бил изпратен на лагера в Белене. Вероятно животът на семейството ви не е бил лек…</strong><br />
- Дядо ми е изпратен по фалшив донос за нещо, което не е направил. За партията столетница /тогава на 35 г./ не трябваха доказателства, а само обвинения. Обратно на римското право, всеки беше виновен до доказване на противното. Баба ми е отказала да стане доносчик и е била уволнена от всякаква държавна работа. Майка ми пък е обявена за класов враг и никой в град Севлиево не е смеел да ходи с нея по един и същи тротоар… В книгата си „Ние, негероите” майка ми достатъчно добре е описала всичко. Аз не мога да я допълвам, нито да я коментирам. Освен това тази тема е изчерпана за семейството, а и никой от младите днес не се интересува от нея.<br />
<br />
<strong>- Вие наскоро загубихте баща си – д-р Стефан Москов. Има ли нещо, за което да чувствате, че е останало неизказано, ненаправено помежду ви? </strong><br />
- Това е интимно, няма да го споделям.<br />
<br />
<strong>- Как излизате от чувството за тъга?</strong><br />
- Това е още по-интимно…<br />
<br />
<strong>- Прочетох, че баща ви е бил един от най-добрите изпълнители на устна хармоника, участвал е в световни джаз надсвирвания. Успя ли да ви научи да свирите на хармоника, наред с другите уроци? </strong><br />
- На едно такова надсвирване в Италия се е класирал четвърти в света. Неговата джазова тема – „Нашенската”, печели първо място на джазов фестивал в Монако. Като млад е свирел в оркестъра на Леа Иванова, дори пътувал с нея по чужбина, въпреки „подозрителния” си произход. Уроците, които ми е давал, бяха по морал, но на него дължа музикалния си вкус /израснах с музиката на Blood Sweet And Tears, Brasil 66, Santana, с джазирания от пианиста Жак Лусие Бах и с класическия джаз/. <br />
<br />
От баща си видях и как се рисуват смешни лица с големи очи и носове, което ми помогна по-късно сам да си правя куклите в кукления театър. Той също е имал спънки - и като музикант, и като лекар. Озова се някъде по средата между музиката и медицината. Фониатър, лекуващ гласовете на певци и артисти. Всички много го обичаха, а песента му „Едно малко радио”, остана хит в българската естрада. В момента Антони Дончев прави аранжименти на песните му, невидели бял свят. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Баща ми успя да чуе приживе едва 3 от тях…</strong></span><br />
<br />
<strong>- В едно интервю майка ви казва: „Живях във време, когато званията заместваха липсите”. Ако трябва да повторите сега нейното изречение, адаптирано към реалността, как ще звучи то?</strong><br />
- Званията от комунизма /Герой на труда, Активен борец, Заслужил или Народен артист, или Майстор на спорта/, са като татуировките на концлагеристите – навяват спомени, трудно се трият и днес само са поизбледнели. Всъщност те бяха единствено икономически стимули. А и знак за вярност към системата. Как пък не чух един колега още тогава да каже: „Не съм народен, аз съм просто артист”…<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>„Как си, мама ти костовистка”, питал Теди Москов братовчед си Петър</strong></span><br />
<br />
„Как си, мама ти костовистка”, с тези думи посрещал братовчед си – настоящия здравен министър Петър Москов известният театрален режисьор Теди Москов. Двамата гостуваха в края на миналата година в телевизионно предаване по bTV, от което стана ясно, че дядовците им са били братя и те са втори братовчеди. Министърът разказа, че само Теди бил „издънка по професия”, защото в неговия род „почти всички били лекари”. Бащите на Теди и Петър се казвали Стефан. „Малкият шебек и той е Стефан”, добави министърът за сина си.<br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/moskov_nidal.JPG" alt="moskov_nidal.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="280" height="265" />Нидал Алгафари: Представете си карикатура на разчепатен Левски и мюсюлманин!<br />
</strong></span><br />
„Едно изказване на Люк Бесон най-точно изразява ситуацията във Франция и положението на мюсюлманите там. Когато забогатяха, французите сами докараха хора от бившите си колонии да им работят и да им вършат черната работа. И изведнъж спряха да ги харесват, когато тези хора започнаха да искат демократични права”, това коментира пиар-експертът Нидал Алгафари в скорошно интервю. И добави: „И аз не харесвам носенето на бурки, но забраняват на жените да ги носят, а на евреите не забраняват да си носят шапките и бакембардите”. Според Алгафари целта във Франция била да се „вдигне джабала”, да излязат хората на улицата, независимо от вярата им, и да се вдигне тиражът. „Мога да разгневя зрителите рано сутрин, но представете си, че някой нарисува нашата светиня Васил Левски в разчепатена поза, а зад него мюсюлманин и Левски казва: „На мен ми е добре така!”?! Мислите ли, че няма да се намерят няколко изтрещели сънародници, които да нападнат и да убият тези карикатуристи?!…”, попита риторично Алгафари.<br />
<br />
<br />
<br type="_moz" />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
От упор
Операторът Емилиян Динов: Пазя куршуми от огнените точки, в които съм снимал
03 Ноем. 2016, 14:24
От упор
Коментар на депутата д-р Султанка Петрова: МОН прояви дискриминация на етнически принцип
02 Ноем. 2016, 13:42
43 Коментара: