Писателят Атанас Славов никога не прости на първата си жена Вера Мутафчиева!

<em>Писателят Атанас Славов си отиде от живота, защото вече не му беше интересно. В началото, като се върна от Америка, беше напорист за работа, бликаше от идеи, искаше да участва и той в промените, да преобърне стародавните, остарели, туткави модели на ред, управление, мислене... </em><br /> <br /> Кандидатства за няколко поста, включително за кмет на Сливен. Не го избраха, нашенци се страхуват и пазят от хора с много акъл, които, на всичкото отгоре, са ничии хора, с лично мнение за всичко... <br /> <br /> Оплакваше ми се, че идвали у дома му, хапвали и пийвали на неговата изискана трапеза, но после &bdquo;забравяли&ldquo; да го поканят и те. Опитвах се да го утеша с думи, които всъщност бяха самата истина: сливенци, дори и писателите, не му бяха по мярка. Той беше човек колос &ndash; и по знания, и по опит, и по свобода на словото... Пък дори и по черпенето. Изръшкал беше целия свят, както се казва, как да си уйдисат на приказката и приятелството. Сливенските интелектуалци бяха семейни хора, загрижени за децата си и малките си заплати, много внимателни по отношение на властта и властимащите. В негово присъствие, дори и на ресторант, те седяха на тръни &ndash; заради гръмкия му глас, който сипеше остроти и нецензурни (понякога!) думи, заради свойския начин, по който се държеше със сервитьорките (защото винаги оставяше тлъст бакшиш!), заради лекотата, с която минаваше от тема на тема. <br /> <br /> Да се разкаже за Атанас Славов е трудно, защото<br /> <br /> <strong>той е като Ниагарския водопад &ndash; не можеш да го събереш в представите си, </strong><br /> <br /> не можеш да го обхванеш с мисловния си взор. Поет и белетрист, учен и преводач, сценарист и общественик. <br /> <br /> <strong>Някога, заради творчеството си, е осъден на 9 години затвор</strong><br /> <br /> Прекарва 17 години в САЩ, като десет от тях работи в &ldquo;Гласът на Америка&rdquo;. Написал е 45 книги, превел е 11 от английски на български, автор е на 19 филмови сценарии. До последно продължаваше активно да работи, да пътува, да се гневи на някои нашенски нрави, да провокира снобския вкус с пиперливи статии и смайващи публични жестове. За мен той си остава най-колоритния българин, сливенски чешит, с когото никога не ти е скучно и винаги научаваш нещо. <br /> <br /> Веднъж, когато го запитах защо се е върнал след близо 20 години, прекарани в САЩ, той ми каза, че няма нищо по-сладко от сливенските лаф-моабети край маса, върху която някой е сложил ония вкусни старовремешни манджи, които постепенно се забравят, защото младите нямат желание и нюх за подробностите. Атанас Славов беше готвач по сърце. Неговите прочути гювечи, кьопоолу и таратор не са просто ядене, те са поеми, вдъхновение, чувствен спомен, от който след време потреперваш отвътре и ти се пълни устата със слюнки. Той обаче не раздаваше рецепти. Казваше най-общо, с хитра усмивчица: <br /> <br /> <strong>Манджата, като жената, иска време да втаса!<br /> </strong><br /> С измама съм измъкнала някои подробности от кулинарните му тънкости. Например при кьопоолуто (за което твърдеше, че не знам си кой престижен американски ресторант е откупил рецептата) важното е да намачкаш (а не начукаш!) предварително чесъна с орехите и солта. Освен това: <br /> <br /> <strong>Кьопоолуто трябва да е студено като отмъщението!</strong><br /> <br /> Атанас Славов посрещаше гости в сряда вечерта и целия ден посвещаваше на готвенето. Разпращаха се специални покани, написани от него, със смешни римувани обяснения и негови рисунки, избираше се специална музика и пр. Той беше табиетлия във всичко, ако знаете какво значи това. Салатата с домати винаги се ръси със зехтин, защото той дава възможност да се развие ароматът на доматите. Между отделните ястия се поднася по глътка коняк, за да се изчисти предишният вкус и да се освежат сетивата за следващото ядене.<br /> Но кулинарията далеч не е най-съществената тема, по която той имаше свое, оригинално мнение и цветиста оценка. За българките: <br /> <br /> <strong>Българките не трябва да се разхождат с голи пъпове, а да раждат, както бабите им са раждали, </strong><br /> <br /> както раждат туркините, циганките&hellip; В момента младите момичета в България робуват на една мечта, която е гибелна &ndash; да се омъжат за богат мъж, да не вършат нищо, да имат слугини, да се разхождат по скъпи заведения и елитарни курорти&hellip; За деца даже и не им идва наум. И за това сте виновни и вие, от медиите &ndash; на какво ги учите? Да съблазняват мъжа, да се гримират, да купонясват&hellip; Откога в България е кажи-речи срамно жените да въртят домакинство, да готвят, да гледат деца&hellip;? Нищо чудно, че толкова много разводи правим, а пък една част от младите хич и не искат да се женят, защото семейството им се вижда бреме, задължение, труд, на който не са свикнали. Имам една позната, която още пере гащичките на дъщеря си, мома на трийсетина години вече&hellip; А дъщерята работи на почасова работа, оплаква се непрекъснато, че не й стигат парите за цигари, за дънки, за заведения. <br /> <br /> За отношенията деца - родители казваше: Едновремешните българи не са били така меки и любвеобилни с децата си. Дори когато са разполагали със средства, пак пращали децата си да се учат на занаят в чужда къща, на чужд дюкян &ndash; за да не се разглезват, да научат как се изкарва хлябът. Днешното треперене и слугуване на деца и внуци е непознато за някогашна България. Когато продължаваш да опекунстваш над децата си, дори когато те самите имат вече семейства, как ще налучкат собствения си път, как ще се научат да бъдат независими!? Когато една камила продължава да цица от майка си, макар че майката е на 100, а дъщерята на 80 години, това си е едно природно недоразумение. И голямо нещастие. <br /> <br /> Имаше една тема, на която обаче редовно се спречквахме: Вера Мутафчиева, която му е била първа жена. Много й се лютеше. И не само пред мен &ndash; <br /> <br /> <strong>веднъж го улучих как ругае Вера в едно телевизионно интервю, тя беше вече починала </strong><br /> <br /> Освен че я наричаше пияница, при това с много грозни думи, той омаловажаваше всичко, което е написала. Веднъж, в момент на горестни спомени, той ми каза, че Вера му е изневерявала с Джагаров по много демонстративен, нагъл начин. Понечих да му кажа с усмивка, че и той не е останал с една жена в живота си, нали няколко пъти се е женил... Но той скочи като опарен &ndash; всеки път се надявал, че е срещнал свестен човек... За Вера: &bdquo;Аз й изгледах децата от първия брак, а тя се прибираше посреднощ пияна-заляна и омирисана на сперма... И досега снимките на децата й висят в къщата ми...&ldquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя ИВАНОВА</strong><br />