Звездите на нашия фестивал блестят в риалити формати, гордее се композиторът
<em>Бащата на &bdquo;Пирин фолк&rdquo; Валентин Пензов има интересна съдба. В момента композиторът е част от общинската администрация в Сандански, като&hellip; експерт озеленител. Явно в общината нямат възможност по друг начин да задържат под някаква друга форма легендарния композитор и са прибегнали до тази комична ситуация. Може би Пензов се справя със задълженията си, иначе местната опозиция отдавна би потърсила сметка от кмета Андон Тотев за тази странна ситуация. </em><br /> <br /> Но никой не може да отрече, че фестивалът &bdquo;Пирин фолк&rdquo; е това, което е, благодарение на него. Самият факт, че фестивалът на авторска македонска песен в Сандански е &bdquo;на сцена&rdquo; от 1992 г., а друг популярен в миналото фестивал &ndash; &bdquo;Мелодия на годината&rdquo;, отдавна изчезна от &bdquo;сцената&rdquo;. Самият фестивал си спечели репутацията, че дава път на млади таланти. Вече трета година международният конкурс за изпълнители на &bdquo;Пирин фолк&rdquo; се печели от млад талант. Кристина Иванова (2014 г.), Събина Донева (2013 г.) и Невена Пейкова (2012 г.) убедително водят в музикалните конкурси в националния ни ефир - &bdquo;Гласът на България&rdquo; и &bdquo;Екс фактор&rdquo; . Освен споменатите три изпълнителки в тези формати силно се конкурират и убедително се представят и други млади изпълнители от &bdquo;Пирин фолк&rdquo; като Ати Молова , Дани Чуков, и Ивета Костова, чиято звезда изгря именно на фестивала. Това показва, че &bdquo;Пирин фолк&rdquo; е голям трамплин за бъдещите звездни кариери на младите и талантливи изпълнители. Да не говорим, че оттам тръгнаха вече утвърдени имена &ndash; Севдалина и Валентин Спасови, Райко Кирилов, дори легендарната Лили Иванова преди години заяви от сцената на &bdquo;Пирин фолк&rdquo; &bdquo;&hellip;грешница съм аз на любовта, в манастир не искам да умра!&rdquo;. <br /> <br /> Обърнахме се към родения на 1 септември 1953 г. композитор с молба сам да се представи и да отговори на наш въпрос, на който той ни отговори с текста, публикуван в личния му сайт.<br /> <strong><br /> - Г-н Пензов, вече измина достатъчно време около страстите на Пирин фолк 2014 г. , каква е сега вашата трезва оценка? </strong><br /> - Роден съм в Сандански, тук съм израсъл, чувствам се патриот на града. Като автор започнах своя път още в ученическите си години със средношколския естраден състав към Младежкия дом. В казармата участвах в естрадния оркестър при ДНА - Стара Загора. Като студент в София бях във вокално-инструменталната група &ldquo;Тонус&rdquo;. <br /> <br /> Реализирах свои авторски песни, спечелихме първа награда на конкурса &ldquo;Златна ябълка&rdquo; в Кюстендил. Това ми даде импулс и сили да се развивам като автор на музика. Първите си записи за българския ефир осъществих в Българското национално радио през 1977 г. в рубриката &ldquo;Ален мак&rdquo;. Участвах три пъти в младежкия конкурс за забавна песен, който се провеждаше в Студентския дом. На последния спечелих наградата на в. &ldquo;Младеж&rdquo;. През 1980 г. с група &ldquo;Финал&rdquo; към Младежки дом - Сандански, участвахме с моя песен по телевизията. В националния конкурс &ldquo;Пролет-92&rdquo; песента &ldquo;Пролетно момиче&rdquo; се класира във финалната десетка и излезе на плоча. През 1985 г. ми потръгна много &ndash; направих контакт с група LZ, на която дадох песен. С нея LZ участваха в шлагерния фестивал в Дрезден и спечелиха наградата на публиката. На следващата година получихме покана за участие в &ldquo;Ямаха конкурс&rdquo;, но за съжаление не успяхме да спазим срока за представяне на песента &ldquo;Come back to me&rdquo;. Беше много силна песен - и досега е един от хитовете на LZ и специално на Силвия Кацарова. Така започна сътрудничеството ни с LZ. То ми даде възможност да реализирам в националния ефир много популярни песни. LZ пък обогатиха колекцията си от хитове. <br /> <br /> <strong>През 1986 г. на конкурса &ldquo;Златна антена&rdquo; в Сандански спечелих Голямата награда &ldquo;Чинаров лист&rdquo; в раздела за композитори</strong><br /> <br /> През 1991 г. реализирахме по моя музика филма &ldquo;Вяра, Надежда и Любов&rdquo; с режисьора Петко Радилов. Това бе вече ново, по-високо ниво на моето творчество. С &ldquo;Вяра, Надежда и Любов&rdquo; се откри сателитният тв канал &ldquo;България&rdquo;, което говори за качествата на филма. Режисьорът ми предложи да продължим тази психологична сакрална музика, амалгама от фолклорни мелодични линии и църковни псалми, подплатени със съвременен аранжимент. Художественият съвет на Националната телевизия предложи нашият екип да произведе един от осемте филма за новогодишната програма. Роди се мюзикълът &ldquo;Изцеление&rdquo; - име, предложено от либретиста Красимир Мочев от Сухиндол. <br /> <br /> За съжаление тогава в телевизията дойде ново ръководство, проектът отпадна и не бе завършен. Надявахме се, че ще го продължим във връзка с идването на папата у нас през 2002 г., но по финансови причини &ldquo;Изцеление&rdquo; не стигна до сцената. През 1996 г. реализирах дебютния албум на Силвия Кацарова. Чрез него тя утвърди името си, тъй като преди това за публиката тя бе само LZ-етката. В този албум Силвия има дуети с Васко Найденов и Жоро Христов. Нещата тръгнаха много добре и тя се наложи в жанра като солова национална певица. До 1989 г. съм композирал популярни сред публиката песни и с други певици като Петя Буюклиева, Нели Рангелова и дует &ldquo;Ритон&rdquo;. През 1993 г., след провала на &ldquo;Пирин фест&rdquo;, станах един от основателите на новия фестивал &ldquo;Пирин фолк&rdquo;, регистриран на името на кметството в град Сандански. Гордея се, че <br /> <br /> <strong>логото на фестивала &ndash; лист от чинар, бе направено по моя идея и рисунка</strong><br /> <br /> През 1998 г. спечелих най-големия композиторски фестивал на България &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. През същата година спечелих и първа награда на фестивала в Скопие, Р. Македония. Повторих този успех през 2003 г. Първия път изпълнител на песента ми бе Маргарита Хранова, а втория &ndash; дуетът Кристина Димитрова/Тодор Георгиев. През 2005 г. спечелих Гран при на същия фестивал в раздела за нови песни. Песента бе &quot;Върнете ми морето&quot;. Обичам да пиша песни за млади изпълнители, с които те да направят първи стъпки в своята творческа кариера. А иначе по професия съм инженер по озеленяване и се грижа за зеленината на град Сандански. Работя в администрацията на община Сандански като главен експерт по озеленяване.<br /> <br /> <strong>Във фолк музиката най-големият успех бе участието ми във Валандово, когато спечелих три награди с певицата Сузана Спасовска с песента &ldquo;Столетна&rdquo;</strong><br /> <br /> През лятото на 2004 г. спечелих Първа награда на фестивала &quot;Филиграни&quot;, Скопие. Песента &ldquo;Лека нощ&rdquo;, изпълнена от групата &ldquo;Стружки бисери&rdquo; от град Струга&rdquo;, с която участвах във фестивала &ldquo;Охридски трубадур&rdquo;, стана фолк хит на месеца на Радио Скопие.<br /> <br /> През 2001 г. отбелязах юбилей &ndash; 25 години записна творческа дейност. Продължавам да творя и пиша песни. През 2015 г. излизат 3 нови диска с мои песни и пиеси.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Георги АРГИРОВ</strong><br />