Писателят Васко Жеков на 74 г.: Обичам безсънието и пия само чай от магарешки бодил!

<em>Васко Жеков е роден на 9 януари 1941 г. в с. Ласкар, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ &quot;Св. Св. Кирил и Методий&quot;. Работил e като актьор в Плевенския куклен театър, 15 г. e бил редактор и завеждащ отдел във в. &quot;Литературен фронт&quot;. Секретар е на Съюза на българските писатели от 1990 до 1994 г., говорител на СБХ и директор на Националния литературен музей до 2004 г. <br /> <br /> Опитите му да ремонтира и съхрани къщата музей на Яворов пропадат, защото музеят е продаден, а той е уволнен от министър Божидар Абрашев. От 70-те години на миналия век пише белетристика и издава повече от 20 книги, най-различни по жанр. Сред по-известните му романи са &quot;Нощни телеграми&quot;, &quot;Тревожни пари&quot;, &quot;Пазачът на планетата&quot;, &quot;Сбогом до другата война&quot;, &quot;Приказки за възрастни&quot; в четири тома, издал е и сборници с разкази и новели, детски книги. Награждаван е многократно в литературни конкурси за разкази и романи. <br /> <br /> Женен, има дъщеря Самуила. </em><br /> <br /> С писателя Васко Жеков се общува лесно, защото той не те връхлита и узурпира със своите познания и опит, не те кара да се чувстваш &bdquo;удостоен&ldquo; и признателен за тихите си горестни мъдрости; сладкодумен е, но с мяра, а в жалбите му винаги има две щипки смях и самоирония. <br /> <br /> <strong>- Васко, как си, как се чувстваш в тази люта зима?</strong><br /> - Относително добре. Правих си една операция на гърлото, но всичко мина благополучно, което тутакси се отрази благоприятно и на самочувствието ми, и на трудолюбието ми...<br /> <br /> <strong>- Какво правиш нощем, когато &ndash; като всички твои връстници &ndash; будуваш?</strong><br /> - Нямам проблем, аз не мога да не правя нищо. Като не ми се спи &ndash; търся си работа. Не мога да разбера защо хората се оплакват и търсят лекове, че да спят повече. Абе, що да си проспивам живота? Аз ставам в такива случаи и сядам на компютъра да си пиша. Може и да не е нещо кой знае какво, да не става за печатане, но може и да стане... Може да гледам телевизия, да чета... Ей на, натрупал съм един куп книги до леглото си &ndash; Николай Милчев, Здравка Ефтимова, Йото Пацов...<br /> <strong><br /> - С други думи &ndash; правиш си от нощта работен ден...</strong><br /> - Ами да, така от един ми стават два работни дни, кой ти ги дава! А ако е лято и съм на село &ndash; ставам и поливам градината, примерно... И тя ми се отблагодарява после. Ти знаеш ли колко много буркани съм затворил тази година с компоти, с домати, с туршии... А какви огромни и вкусни бели тикви произвеждам, най-хубавите и най-големите в тоя край. Имам и специална рецепта, за да се избели лесно кората на такава тиква.<br /> <br /> <strong>- Казвай!</strong><br /> - Просто я слагаш в гореща вода, цялата, и тя се бели като найлонче от кренвирши. Ама аз и други такива мъдри прозрения имам! Знаеш ли как се махат бръмбари от картофените растения? С прахосмукачка. А знаеш ли как се осигуряват пръти за бобените растения без много труд? Ами като садиш боба, пускаш в гнездото и слънчогледови семки. Слънчогледът щръква до боба и бобът се увива около стъблото му, лесна и проста работа.<br /> <strong><br /> - Когато не пишеш, цяла България го знае, обичаш да се разхождаш &ndash; с куче или без куче, с Янко Станоев за компания или без него. Но със сигурност &ndash; с широкопола шапка и с лула. Все още ли обичаш да поседиш привечер в писателското кафене?</strong><br /> - Ех, и кафенетата вече не са същите, и голяма част от приятелите писатели, с които присядах там, вече ги няма. Както казваше Иван Николов навремето: &bdquo;Умират нашите приятели, а се раждат само непознати...&ldquo;<br /> <strong><br /> - Стига ли ти пенсията, за да купуваш книги, картини, лекарствата си...?</strong><br /> - Не стига, разбира се. Книгите ми ги подаряват обаче. Картини вече не купувам, дори продавам от време на време по някоя, за да вържа двата края. А лекарства гледам да не пия много &ndash; само това за кръвното и за диабета. Не съм откачен като някои на тема &bdquo;витамини, хапчета за оросяване, за прочистване, за стимулиране...&ldquo;, нали всичко това си е химия.<br /> <br /> <strong>- Кога един писател престава да е писател &ndash; когато спре да пише, да говори или да чете?</strong><br /> - По-лесно ми е да ти кажа кога един мъж престава да е истински мъж: когато момичетата на съседната маса не са по-хубави от тези в спомените му. <br /> <br /> <strong>- Казват, че писателите имат пророчески дар, ти какво провиждаш за България и българите?</strong><br /> - Не съм сигурен, че идват добри времена. Толкова дълго сме на тази земя, май ни се е изтощил генът... Как иначе може да се обясни, че неможещите и незнаещите са най-отпред. И в политиката, и в изкуството ни &ndash; все третокласни някакви... Всяка нация си има някаква обединяваща идея, къде е нашата? Огледай се, заслушай се какво става у нас: все някакви междуличностни разпри и войни, този срещу онзи... От дълго време май изпълняваме нечия нелепа заповед, нещо като: &ldquo;На място ходом марш...&ldquo;<br /> <br /> <strong>- Накъде отива нашата, българската литература?</strong><br /> - Че тя отива ли нанякъде? Едно време спорехме кой е по-голям и кой е по-талантлив писател, като мерилото беше майсторството в художественото слово... СЛОВОТО, дето Господ го е дал на твореца, за да изрази душата... Другото, с което си служат хората в битовия живот, е реч... Но днес речта превзе СЛОВОТО. И мерило за голям автор стана скандалът! Препрочитам отново и отново Васил Попов, Рашко Сугарев, Стратиев, Яръмов... Бих искал един ден, като ме няма вече, някой да посегне посред нощ към библиотеката си и да му се прииска да ме чете ОТНОВО, това значи нещо... <br /> <strong><br /> - С какво преборваш лошите си настроения, умората, скепсиса?</strong><br /> - С чай от магарешки бодил. Не се смей, това е голяма работа. Магарето, между впрочем, яде магарешки бодили само когато е болно. Той е общотонизиращ. И като чай е хубав (даже няма нужда от захар, щото е сладък!), и като мед, и като мармалад... <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />