Болестта съм наследила от майка си, ужасявам се дъщерите ми да не се разболеят
<em>Христина Стайкова е&nbsp;на 31 години, от Кърджали, и вече почти 7 години се бори с тежката болест рак на гърдата. Тя е майка на две деца, вдовица е и е претърпяла няколко операции, химиотерапия и лъчетерапия, но въпреки всичко ракът не е напълно излекуван. А младата жена няма нужните финансови средства, за да покрива разходите по сложните процедури. </em><br /> <br /> Съдбата на Христина е наистина ужасяваща, защото болестта й е предадена по наследство от майка й. Нейни близки споделят, че само ден след като е погребала майка си, Христина влиза в болница за операция на тумор на гърдата. През 2010 г. са открити метастази по плеврата, а не след дълго - и по гръбнака. През 2013 г. пък разсейките се появяват и в черния дроб, но въпреки всичко момичето от Кърджали не се предава и продължава да се бори със съдбата си.<br /> <br /> Христина Стайкова се нуждае от вливки на стойност 2350 евро всяка и контролен петскенер - 750 евро, като до момента са направени повече от 12 вливания. Сумата, необходима за всичко това, надхвърля 10 000 евро и именно за това е организирана дарителска кампания, в която всеки може да се включи.<br /> <br /> &ldquo;Мили хора, приятели, познати и непознати, всички вие, които ме подкрепяте в моята битка, благодаря ви! Иска ми се да мога да ви прегърна всички. Много от вас не познавам, но виждам и усещам вашата загриженост и съпричастност&rdquo;, сподели пред в. &ldquo;Доктор&rdquo; борбената млада жена Христина Стайкова, която с помощта на дарители е сигурна, че ще победи рака.<br /> <strong><br /> - Христина, как се чувствате?</strong><br /> - В момента се чувствам добре, не искам да се оплаквам. За поредната вливка трябва да бъда в истанбулската клиника на 16 януари. Вярвам, че ще ги имам парите, необходими за процедурата.<br /> <br /> Искам да споделя с вас нещо, което ме трогва до дъното на душата ми. Вече няколко пъти на улицата ме спират хора и ми казват: &ldquo;Ти си Христина, нали? Как си, по-добре ли си вече, радваме се, че те виждаме навън!&rdquo; И някак си ти става топло на душата. И се чувстваш непобедим...<br /> <br /> Мили хора, приятели, познати и непознати, всички вие, които ме подкрепяте в моята битка, благодаря ви! Вие сте част от нещо голямо!<br /> <br /> Иска ми се да мога да ви прегърна всички. Много от вас не познавам, но виждам и усещам вашата загриженост и съпричастност. <br /> <br /> Надявам се да мога някак си някога и аз да направя нещо за вас. Ако аз не мога, моля се вселената да ви възнагради. Знам, че това са само думи, според някои хора, но ги казвам от цялото си сърце и благодаря на всички, които са до мен в тази нелека борба с рака.<br /> <br /> <strong>- Не искам да ви огорчавам, но сте оперирана ден след погребението на майка ви. Тя от какво почина?</strong><br /> - Да, така се случи - погребахме мама в събота, във вторник ме оперираха за първи път. А мама почина от същата болест - този вид рак, който ме връхлетя и мен, се предава по наследство.<br /> <strong><br /> - Как разбрахте, че сте болна?</strong><br /> - Сама си открих бучка, но защото с мама се случи така и знаех какво може да ме очаква, редовно ходех два пъти в годината на профилактични прегледи - откакто съм родила, от 2001 г. Особено като имаш болен човек в семейството, много внимавах, непрекъснато бях нащрек, проверявах се и сама постоянно.<br /> <strong><br /> - Каква е прогнозата на лекарите в истанбулската клиника?</strong><br /> - Последният скенер, преди два месеца, беше с добри показатели. Според тях са <br /> <br /> <u>успели да стопират болестта в момента </u><br /> <br /> Но трябва да продължа с поддържаща терапия, за да не се появят отново разсейки някъде.<br /> <br /> <strong>- При седемте ви операции у нас какво изрязаха онколозите?</strong><br /> - Два пъти ми рязаха гърдата, после белия дроб. След това жлъчка, черен дроб, надбъбречната жлеза, левия яйчник... Богата реколта, както обичам да казвам, рязаха си от всичко, имаше за всички хирурзи работа. Първите три операции ми направиха в Стара Загора, три години ме лекуваха там, останалите - в Пловдив.<br /> <br /> <strong>- След всичко това откъде намирате сили да продължите напред, да се борите?</strong><br /> - От семейството си, разбира се, заради децата ми. Голямата ми дъщеря е на 13 години, малката е на 8 г. Те ми дават сила да продължа, за тяхното бъдеще трябва да се преборя с болестта. И няма да се откажа - докато не го изхвърля това чудовище от себе си!<br /> <br /> <strong>- Притеснявате ли се за дъщерите си - споделихте, че този вид рак се предава по наследство...</strong><br /> - Няма как да не се притеснявам, вече направихме генетични тестове. Само дето от 2 месеца не могат да станат, не ме питайте как заспивам и как се събуждам... Аз съм наследила рака от майка ми, но ще направя всичко по силите си да разбера навреме дали децата ми имат този ген в себе си. Повярвайте ми, кошмарно е да живееш всеки ден с тази мисъл -<br /> <br /> <u>дали дъщеричките ти няма да наследят твоята орисия...</u><br /> <br /> Ще чакам, обясниха ми от генетичната лаборатория в София, че изследването отнема доста време.<br /> <br /> <strong>- Вдовица сте - какво се случи със съпруга ви?</strong><br /> - Автомобилна катастрофа по време на служба - съпругът ми беше полицай. Отиде си много млад - само на 25... Обикновено по Коледа дават подаръци на децата - тази Коледа ни донесоха ваучери за пазаруване. Децата се радват, не ни забравят, но... сме сами...<br /> <br /> <strong>- Защо не правите вливките в България?</strong><br /> - Досега, години наред, от първата си операция през 2008 г., се лекувах у нас. Без да обидя някого, но не намериха адекватното лечение, затова разсейките периодично се появяваха. Имам болки в гърба, лекарите ми казаха да отида в аптеката да си купя аналгин... <br /> <br /> Според тях ми нямаше нищо в този конкретен случай. Правим скенер, има наличие на метастази, но те направиха още един - казаха, че нищо ми няма, а разсейките си бяха налични. Затова се наложиха и тези седем операции - защото като нямаш адекватно лечение, ракът превзема органите ти. Общо взето, в България, ако имаш късмет, ще те излекуват, нямаш ли - отиваш си...<br /> <em><br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong></em><strong><br /> </strong><br /> <strong><br /> Можете да помогнете на Христина чрез есемес с текст DMS HRISTINA на номер 17 777 или чрез дарителската сметка:<br /> Юробанк България<br /> IBAN: BG 60 BPBI 7935 10 54497601<br /> BIC: BPBIBGSF<br /> PayPal: [email protected]<br /> Христина Кирилова Стайкова<br /> <br /> <br /> <a href="https://myclinic.bg/" target="_blank"><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Sneja/_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" alt="_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" align="baseline" width="520" height="100" /></a><br type="_moz" /> </strong><br />