Налага се да водим настанените при нас на лекар в града
<em>Крайо Краев е директор на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Радовец от 10 години. Завършил е висше икономическо образование във Варна. Преди това е работил в областта на търговията в Тополовград, а след това е назначен на длъжността директор. С него разговаряме за условията за живот и лечение на пациентите в дома, който той управлява.</em><br /> <br /> През 2009 г. Яна Бурер Тавание, внедрила се под прикритие в български домове за психично болни хора, разкри пред света едно ужасяващо лице на България - домове, в които българи живеят в условия, по-лоши от концлагер. Фактите за ужаса там се потвърдиха и от разследването на Антоанета Ненкова и Славка Кукова, наблюдатели на Българския хелзинкски комитет.<br /> <br /> <strong>- Г-н Краев, сградата, в която се помещава домът, е на 50 г. Вие сте правили ремонти - отпуснати са ви средства на стойност 40-50 000 лв. При какви условия живеят сега настанените хора в дома?</strong><br /> - Домът е настанен в бивши казарми. Две от сградите са отстъпени с право на строеж на община Тополовград. Аз съм директор тук от 2005 г. Искахме да участваме в един проект, но се появи проблем със земята - оказа се, че тя не е наша. И оттогава сме тръгнали по мъките. Общината е искала или да направят замяна, или да я предоставят безвъзмездно на дома. Но нещата се проточиха дълго време и решение не се постигна. Затова сега кметът вече е решил твърдо да закупи земята и да я предостави на дома - видя, че това не е някакъв атрактивен терен на морето, че да е такъв проблем - земята е в граничен район. Така ще можем да кандидатстваме за възстановяване и разширяване на дома - да го направим съгласно съвременните изисквания. Сега имаме и повече от трима човека в стая, което не е в съответствие със закона. И постоянно, когато идват на инспекция от Агенцията за социално подпомагане от София, ни го натякват това, правят ни предписания.<br /> <br /> <strong>- Имате персонал от 40 човека, но от тях медицинските сестри са само 7. Имате и един фелдшер, който е на половин щат. Достатъчен ли е медицинският персонал, за да може да се грижи ефективно за настанените при вас болни хора?</strong><br /> - Медицинският персонал е достатъчен. Проблемът е, че ходим на психиатър чак в Елхово, което е на 40 км от дома.<br /> <br /> <strong>- Нямате ли право да назначите психиатър?</strong><br /> - Сигурно имаме право да назначим психиатър, но тъй като при нас, в социалните дейности, заплащането е твърде ниско, надали някой ще се съгласи да дойде да работи тук. А то и няма много такива специалисти. В Свиленград, в Дома за жени с психични заболявания например, също нямат психиатър и ползват специалист от Харманли. Така че с психиатрите е много сложен проблемът. Въпреки всичко работим много добре с д-р Радева от Елхово.<br /> <br /> <strong>- Имат ли достъп до съвременни лекарства хората с психични проблеми, настанени във вашия дом? Преди имаше публикации в медиите, че психично болните от такива домове нямат достъп до тях?</strong><br /> - Д-р Радева се отнася много отговорно към работата си. Работи със съвременни лекарства за лечение на психичните заболявания. Предоставяме качествени здравни грижи за нашите болни. Откакто тя ни е лекар, терапията доста се промени, провежда се с по-качествени лекарства, които са с по-малко странични ефекти.<br /> <br /> <strong>- Преди да бъдете назначен за директор в дома, през 2002 г. в него са идвали представители на Българския хелзинкски комитет. Имало е 7 изолатора, условията са били много тежки, болните са били облечени със стари униформи на армията. Съществуват ли все още тези изолатори?</strong><br /> - Искам да ви кажа, че още с идването си тук събрах всички униформи и наредих да бъдат изгорени. Имаше и такива клетки направени, които са описани в доклада на Българския хелзинкски комитет. Всички съм ги изрязал из основи. <br /> <br /> <u>След проверката на Хелзинкския комитет </u><br /> <br /> имахме и друга проверка - от Европейския парламент. При нас дойде председателката на Комисията по социалните дейности. Тя ме попита какво искам най-много да променя в дома. И аз тогава й казах, че желая да направя хубава ограда и да махна старата, тип &ldquo;Освиенцим&rdquo;, телена ограда. Тя прие тогава нещата присърце - след 15 дни ми се обадиха от София да им занеса плановете, за да могат да отпуснат средства за оградата. Но се оказа, че ние нямаме собственост върху земята. Затова и все още не сме направили оградата. <br /> <br /> А с военните дрехи сме приключили още като станах директор. Всички настанени в дома имаха и въшки тогава. Медицинските сестри ми казаха: &ldquo;Шефе, всеки, който дойде, казва, че ще ги махне, но никой досега не го направи.&rdquo; Един вид ме предупредиха: голяма хапка хапни, голяма дума не казвай! Но аз, рано напролет, свалих на всички униформите и ги изгорихме на двора. Почистихме, дезинфекцирахме и оттогава насам, откакто съм директор, нямаме въшки в дома.<br /> <strong><br /> - Всъщност настанените при вас мъже с тежки психични заболявания ли са?</strong><br /> - Това са хора, при които са изчерпани всички възможности за живот в обществото. При психичното заболяване има една черта, която, когато се премине, не е възможно да бъдат обгрижвани в домашна обстановка. Това е причината много хора да ми звънят по телефона и да ме питат за свободни места. Това е едно от най-лошите заболявания. Затова и близките идват тук, плачат и ги оставят... Казват ми: как да се разделя със сина си, с баща си, с майка си! Много е трагично, но просто близките нямат избор - нещата са стигнали до такова ниво, че не могат вече да преживяват при тях.<br /> <br /> <strong>- Разкажете за такъв тежък случай.</strong><br /> - Една майка от Димитровград доведе детето си при нас. Мъжът й починал. През годините жената идваше всеки месец на свиждане, плачеше и се притесняваше. Миналата година беше много притеснена, когато се чу, че има вероятност да затворят домовете за психично болни хора. Каза ми: Какво ще правим ние, близките, ако закрият дома? Как ще се грижа за сина ми? Много го обичам, но не мога да го гледам вкъщи. Оставя ли го дори за малко сам, <br /> <br /> <u>чупи, троши всичко вкъщи... </u><br /> <br /> Питам го защо го прави, а той само ме гледа учудено!<br /> <br /> <strong>- Тъгуват ли мъжете от дома по близките си хора? Какво споделят с вас?</strong><br /> - Както всеки от нас и те имат нужда от вниманието на близките си хора. Някои тъгуват много и искат да се приберат вкъщи, но семействата им не желаят да ги приемат. Всъщност при всеки е различно - някои тъгуват повече, други - по-малко. Разговаряме с тях, опитваме се да ги успокояваме. Открихме и специален телефон, от който може да се обаждат вкъщи.<br /> <br /> <strong>- Намерили ли сте начин да убедите близките им хора да ги посещават по-често, да се виждат с тях, да показват внимание и ангажираност?</strong><br /> - Когато започнах работа тук преди 10 години, малко от близките идваха на свиждане. Затова решихме да ги провокираме с една нестандартна идея - изпратихме им картички за Коледа. Надявахме се, че по Коледа наистина стават чудеса - просто искахме по този начин да им напомним, че далеч от тях живее техен близък, който се нуждае от тяхната любов, внимание, подкрепа... Резултатът беше невероятен - много бързо пощата в селото се задръсти от колети. Започнаха да идват и на свиждане. Коледното чудо се случи!<br /> <br /> <strong>- Тези Коледни чудеса ли ви дават сили да останете директор на дома? Сигурно не ви е лесно да се сблъсквате с толкова проблеми, а и с тежки съдби?</strong><br /> - Много е трудно да работиш с психично болни хора - това не е работа за всеки. Не е лесно да се работи в рискова ситуация, сред хора, които не носят никаква отговорност за действията си. Трябва да бъдеш непрекъснато нащрек и с повишено внимание. Но тази работа дава и най-голямото удовлетворение - че си полезен не само за психично болни хора, които са безпомощни да се грижат за себе си, но и за техните близки - които разчитат единствено на нас и знаят, че могат да ни вярват. Но тази работа носи и болка - налага се да се потапяш в човешката рана и да се докосваш до тежки съдби и отчаяние. А за заплащането дори не ми се говори - работещите в дома <br /> получаваме едни от най-ниските заплати в България <br /> <br /> <u>Повече от половината от колектива работят на минимална работна заплата.</u><br /> <br /> <strong>- Как си съжителствате с хората от селото? Има ли случаи на агресивни прояви от страна на настанените в дома към тях или инциденти? Те не са затворени и могат да излизат свободно навън...</strong><br /> - Има хора от селото, които се държат по-благоразположено, други - не. Болните ни отиват до селото, понякога просят пари, кафета... Домът ни е социално заведение, не е затвор. Не можем да ги затворим тук.<br /> <br /> <strong>- Излизането навън крие и рискове - миналата година имаше инцидент с мъж от вашия дом, който се беше удавил. Това нещастен случай ли се оказа?</strong><br /> - Да. Мъжът имаше слухови халюцинации. Както казваме тук, &ldquo;той получаваше &ldquo;факсове&rdquo; от Всевишния. Казваше, че Бог му нареждал да си сложи край на живота. Един път успяхме да го хванем навреме и да предотвратим нещастен случай, но втория път не можахме да го намерим, за съжаление...<br /> <br /> <strong>- Имал е и друг опит за самоубийство?</strong><br /> - Да. Каза ни първия път, че се е криел от нас, въпреки че ни е видял как го търсим. Попитах го защо не се е самоубил тогава.<br /> Отговори ми: защото водата беше много студена. Тогава ми обеща повече да не прави нови опити за самоубийство, но болестта го победи... Една година след първия опит за самоубийство направи и втори - този път успешен.<br /> <br /> <strong>- Имате ли и други случаи на самоубийства освен този?</strong><br /> - Не, нямаме други самоубийства, но имаме избягали от дома. Някои от тях и в момента издирваме. Уведомили сме своевременно полицията, но засега не са открити.<br /> <br /> <strong>- Колко мъже от дома издирвате в момента?</strong><br /> - Един човек.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че имало опасност да се закрият домове като вашия. Очаквате ли това да се случи?</strong><br /> - Засега няма такова нещо - домовете остават. А и аз не виждам къде ще отидат тези хора. В нашата дирекция за Социално подпомагане има подадени около 300 молби, които чакат за приемане. А като знам колко такива психично болни, но <br /> <br /> <u>бездомни хора обикалят из града </u><br /> <br /> ми става много мъчно за тях. Затова се мъчим да направим нещо в тази посока с кмета - след като придобием собственост върху земята, ще можем да построим нови сгради и да приемем повече хора.<br /> <br /> <strong>- Още една сграда искате да построите или да използвате другите стари сгради?</strong><br /> - Ще построим стандартни нови сгради като отделни къщички, с по двама човека в стая, с баня, с тоалетна, маса, столове... Парното, като го пуснем, ще харчи еднакво за отопление както за две, така и за повече сгради. Няма да се налагат големи разходи за отопление през зимата.<br /> <br /> <strong>- Тежкото финансово състояние на домове като вашия дават ли ви възможност да организирате ежедневието на болните при вас с развлечения, трудотерапия?</strong><br /> - Разбира се, това е важно за нашите болни, тъй като ежедневието им е свързано единствено с дома. Затова им организираме екскурзии, празнуваме рождените им дни заедно.<br /> <br /> Отбелязваме националните празници, бележити дати за България, включваме се и в мероприятия, организирани в Тополовград, Свиленград и Радовец с коледарската група, която имаме. Ако знаете как мъжете тук се радват като деца, когато имаме такива прояви - с радост пеят коледните песни, обличат си носиите, които закупихме специално за коледарската ни група. В дома имаме и достатъчно художествена литература, която ни е подарена от Социално подпомагане - Хасково. Разбира се, не всички искат да четат книги, но тези, които имат интерес, могат да го направят и това е много добър начин за запълване на свободното време.<br /> <br /> Много добре работим също с кметството и с читалището на с. Радовец. Що се отнася до трудотерапията, всички, които желаят, може да се включат в обработването и грижите за зеленчуковата градина, която имаме. Произвеждаме си за собствени нужди пресни зеленчуци. <br /> <br /> Друга възможност за трудотерапия е болните ни, които желаят, да се включат в почистването на спалните помещения и двора. Това е не само трудотерапия, а създаване на реално усещане за дом, за който всеки от домуващите може да се грижи да бъде по-чист и по-уютен.<br /> <strong><br /> <br /> Милена ВАСИЛЕВА<br /> <br /> <br /> <a href="https://myclinic.bg/" target="_blank"><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Sneja/_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" alt="_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" align="baseline" width="520" height="100" /></a><br type="_moz" /> </strong><br />