Вярвам в прераждането в изкуството, твърди внучката на поета революционер, дъщеря на класика Васил Стоилов и майка на отишлата си без време художничка Василия
<em>&nbsp;Явора Стоилова, внучка на националния ни поет Пейо Яворов и дъщеря на класика художник Васил Стоилов, издаде новата си книга &quot;Обречени&quot;, засягаща образите на жените в живота на големия наш поет. В нея са представени избрани знакови събития от живота на значимите жени в живота на Яворов &ndash; майка му, сестрите му, племенниците му, любимите му и за Василия.</em><br /> <br /> С гъвкав, богат, точен, аналитичен език книгата представя някои страни от образите на тези жени и тяхната роля в съдбата на големия наш поет. Всяка от тях е посвоему обречена, както и почти всички от родовото дърво на Яворов. Книгата е от своеобразни малки разкази, ескизи на значимите жени в живота на големия поет по пътя на нелеката му житейска съдба, водят словесно, красиво и изящно към просветления, скрити от далечината на времето, навлизащи в същността им, различно обагрени с талант, унаследил духовното богатство и творческото проявление на поета. <br /> <br /> В ход е кампания за събиране на средства, с които да бъде откупен музеят на Яворов, за да се спаси от разруха. Всеки може да дари по един лев в защита на музея, като изпрати SMS съобщение в подкрепа и съпричастие към тази спасителна кауза. <br /> <strong><br /> - Явора, ти си се занимавала предимно с оперно пеене, пяла си по световните скали, но успоредно с това си писала и поезия, а също и книги. &bdquo;Обречени&rdquo; е поредната ти трета книга. Защо не знаем много за твоето литературно творчество?</strong><br /> - Винаги ме е респектирала сянката на Яворов. Той е ненадминат като поет и творец. Не можех и не исках да се меря с него. Въпреки това тези дни излезе третата ми книга &bdquo;Обречени&rdquo;, в която засягам аспекта на обреченост на любимите жени в живота на Яворов &ndash; майка, сестри, племенници, любимите му, а и моята дъщеря Василия, правнучка на поета. С нея прекъсва кръвното наследство от родословното дърво Яворово на поета. <br /> <br /> <strong>- Засягаш образи, които като огледала отразяват личността на Яворов, видян през очите на жените, които са го обичали?</strong><br /> - Бил е влюбен в Мина, но спътницата в живота му е Лора. Екатерина Каравелова, майката на Лора, държи на убеждението си, че Яворов е убиецът на Лора. Тя е носител на възрожденския дух, израсла с възрожденските идеали на България, поддръжничка на един морал, създаден след Освобождението във високите кръгове на България, железен морал, в който любовта се пренебрегва. Тя следва националните и политическите интереси, като продължител на делото на съпруга си, виден демократ, Петко Каравелов. Екатерина продължава неговите идеали във времето, налага нежелан брак на Лора с д-р Дренков, от когото тя ражда две деца. Лора трябвало да продължи делото на баща си, но Екатерина Каравелова превръща Лора в жертва на своите идеали, пренебрегвайки и смачквайки любовта й. <br /> <br /> <strong>- Лора е искала да роди дете на Яворов.</strong><br /> - В писмата си тя признава, че би обичала сина на човека, който носи очите на баща си и душата на поета. Лора забременява от Яворов, но за съжаление губи детето още в утробата си, първият кръст, първата смърт в тяхната любов. <br /> <strong><br /> - А другите жени?</strong><br /> - Първата жена, на която се спирам, е една от двете дъщери на родоначалника Стоян, хаджи Митра, тъмна фурия с мъжко сърце, сече с думи като със сабя и удря с камшика си момчетата, които дръзват да я закачат. Двуетажната къща на Стоян не може да побере нейния вечно търсещ дух. Тя посещава два пъти Божи гроб, но не от религиозни подбуди, а привлечена към приключения. Пътищата до Йерусалим са опасни и несигурни. Нейната буйна кръв преминава във внука й Пейо, тази огнена страст към приключения, той става революционер. Номадската кръв на Митра в голяма сила тече във вените на Яворов. Митра принуждава мъжа си Иван да приеме нейното име и да стане Крачолов, нещо съвсем нетипично за онова време. Подчинен е бил на силната жена, както е било с всички останали силни жени в рода на Яворов и кротките им мъже.<br /> <br /> <strong>- Как изглежда Яворов, видян през очите на жените, които са го обичали?</strong><br /> - Всички те са като блуждаещи искри, обречени да носят искрата на духовното. Майка ми беше отдадена на делото на Яворов. Посветена на духа на поета. Като дете ревнувах майка си от него, защото той отнемаше нейното внимание, тя беше жена повече бореща се за Яворов, отколкото моя майка. Той умира в годината, когато тя се ражда. Нейната майка я обвинява за това, че тя става неволна причина за смъртта на поета, на брат си. Всички я обвиняват, че се родила ненавреме и че ако не се била родила тогава, близките й, специално майка й, би се грижила повече за поета, би му помогнала и той нямало да посегне на живота си. Внушават й, че поради тази причина я обричат на паметта на поета и тя цял живот се бори за неговата кауза. <br /> <br /> <strong>- Превръща решението на съдбата в дело, подчинено на Яворов?</strong><br /> - Внушават й, че избор на съдбата е да се освободи от вината си, като прави възможното и невъзможното. Това не е неин избор, но във всеки случай се случва. Смята се за виновна, но благодарение на това превръща вината си в дело, усещането си за мисия. Възкресява Яворов в едно тоталитарно време, което отрича част от неговите стихове като декадентски, възкресява тези негови стихове, кара обществото да ги приеме, създава три музея - Яворовия музей в Чирпан, музея на Яворов в София и Яворовия бряг в Поморие. Самият бряг се превръща в Брега на Яворов, честват се всяка година Яворови тържества. Там той написва едно от най-хубавите си стихотворения и там е началото на неговата поезия, след което попада в кръга &bdquo;Мисъл&rdquo;. Майка ми обвинява неговото време за смъртта му и е напълно права. <br /> <br /> <strong>- Общественото мнение тогава не го ли оценява? Посочваш ли причините за неговото самоубийство?</strong><br /> - Вниквайки по-дълбоко в съдбата на Яворов, прочетох в едно покъртително писмо до Народното събрание, в което той се моли да му бъде отпусната народна пенсия, защото остава без всякакви средства за своето съществуване. Като сляп не може да извършва никаква друга работа, освен да диктува бъдещите стихове на човек, но няма пари и за това, няма пари дори за кафе. Обаче Народното събрание му отказва тази пенсия, Народният театър го изхвърля с обвинение, което още не е потвърдено от съда. Той е направо на улицата, роднините на Лора го преследват, делото веднъж прекратено, продължава и предстои да се разглежда, и идва 16 октомври 1914 г., денят, в който той се самоубива - това е една от причините за неговото самоубийство. Усетил се без защита на тази земя, търси защита и убежище в друг, по-добър свят и слага край на живота си. Той казва дори: Слепотата не ме убива, убива ме горчивото съмнение на моите съвременници. Яворов с тези свои думи обвинява всички нас и неговите съвременници, всички онези, които се съмняват в неговата невинност, всички онези, за които словото на поета и душата му, вложена в това слово, и истината за неговия живот не означават нищо. Всъщност смъртта на Яворов е една обвинителна присъда на своето време за бъдещето на децата, за които той пише.<br /> <br /> <strong>- Как си обясняваш тази кармична обреченост на рода на Яворов?</strong><br /> - Кръстната обреченост е в чувствителността, ние всички по някакъв начин отразяваме Яворовата душа и неговите вълнения, неговата болка. Ние сме обречени на неговата съдба, продължаваме да я изживяваме и днес. Това е кармичната връзка на страдащите души, както казва: &bdquo;Кога летя, когато падам, аз страдам&rdquo;. Така и целият му род, който съхранява паметта за него, носи любовта за него и носи и голяма част от неговата орис. Яворов е енигматичен поет, всичко при него е някак недовършено и поради това вечно. Както и с всички други женски образи показвам силата на жената, спътница на поета, било тя от неговия род или срещната в живота, книгата е за музите на поета &ndash; Мина, Лора, превърнати в ненадмината поезия. Тази книга показва, че кръвта може да пресекне, но душата на изкуството продължава във времето, тя носи истинското безсмъртие.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Дора ВУЧКОВА </strong><br />